Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (50)

Четирийсет и девета глава

— Най-сетне си намериха повод — каза Адам Ферли на Чарлс. — Ще бъдем във война, преди да мигнем. Няма съмнение.

Всички на масата мълчаха и се взираха в него. Приеха думите му сериозно. Той беше новият шеф на редакционната колегия на „Йоркшир Морнинг Газет“ и главен акционер във вестника. Обикновено първи научаваше последните новини, понеже имаше достъп до много източници, включително „Ройтерс“.

— Имаш предвид убийството на ерцхерцога Франц Фердинанд и съпругата му в Сараево, нали, Адам? — потвърди Чарлс.

— Да. Сръбски националист ги уби в края на юни в Сараево, както ни е известно на всички. Изведнъж Австро-Унгария притисна малката Сърбия с жесток ултиматум. Доколкото разбрах, сърбите са се съгласили с някои изисквания, но за други искат да преговарят и са стигнали до затруднения в преговорите.

— Да се надяваме, че там на някого все му е останал здрав разум — възкликна Хюго. — Защото ако избухне война, ще бъде изтощителна и няма да свърши за няколко месеца.

— Защо? — попита Ги. — Войните обикновено не продължават дълго.

— Една продължи! — прекъсна го Чарлс. — Нарича се Стогодишната война.

Намигна на сина си и всички се разсмяха.

Оливия Ферли, втората жена на Адам, заговори с нейния прекрасен, напевен глас:

— Моята майка е убедена, че ако светът се ръководи от жени, повече няма да има войни. Склонна съм да се съглася с нея.

Ги погледна с интерес Оливия. Рядко беше виждал по-красива жена, пък и думите й го заинтригуваха.

— Как така? Имам предвид, как жените ще избегнат войните, след като мъжете не могат?

— Както казва майка ми, мъжете не носят децата девет месеца и една жена няма да подложи сина си на опасност, като стане възрастен. Така че няма да има повече войни, нито убийства. „Законът на жената“ — така го нарича тя.

— Мисля си, че в случая има голяма доза истина — каза Дафни. Разговорите за война й бяха омръзнали. Плашеха я. Беше сигурна, че Хюго ще се втурне на фронта, беше такъв патриот. Родината означаваше много за него, затова се върна тук.

Дидри се покашля и припомни на баща си:

— Разказах ти какъв е Берлин, когато бях там през май, папа. Немците не говорят за нищо друго, освен за война. Ако обявят война, тя ще бъде ужасна, с много жертви.

Адам кимна.

— Абсолютно сте права, Дидри. Слава богу, Чърчил беше наясно с усилията на кайзера да създаде по-силен военноморски флот през 1911 година. Тогава Чърчил разпореди да се строят нови бойни кораби с мощно въоръжение. Беше твърдо решен да имаме надмощие по море и го постигна, слава богу. Кралският военен флот е най-мощният в света, никой друг не може да се мери с него. Не бих казал същото за армията или за военновъздушните сили.

— Научих от мой приятел, че армията е донякъде дезорганизирана — отбеляза Хюго. — Макар че Чърчил сега се стараел да оправи положението.

Преди да продължат коментарите, Хенсън и двамата лакеи се появиха и сервираха десерта.

След вечеря мъжете се оттеглиха в библиотеката да изпият по чаша коняк с пура и темата за войната отново дойде на дневен ред. Повдигна я Адам, като се заговори с Чарлс.

— Виж сега, има няколко неща, които трябва да знаеш, приятелю. Ако в Европа започне война, ще участваме и ние, защото подписахме съглашение с Франция… да се притечем на помощ, ако я нападнат.

Чарлс кимна.

— Мисля, че и с Русия имаме договор, ако не се лъжа. Нарекоха го Антантата.

— Да, така е. Както знаеш, у нас няма задължителна мобилизация, на доброволни начала е. Но от теб и мен не се очаква да отидем на фронта.

— Защо не? — попита Хюго, след това сам си отговори: — Защото сте над четирийсет. Не греша, нали?

— Не, не грешиш — отговори Адам. — Бях информиран поверително, че Министерството на войната ще изготви указ, с който да призове мъжете от осемнайсет години до трийсет да се запишат доброволци. Както и да е, аз имам късогледство, така че няма да съм от полза.

Чарлс се подсмихна.

— Аз също. Онзи ден ходих на преглед и ми предписаха очила.

Хюго погледна Чарлс и каза тихо:

— Моят приятел с връзки във военното министерство сподели с мен, че аристокрацията ще бъде помолена да направи наистина голяма жертва, ако има война. Да предостави части от провинциалните си къщи, за да помогне на страната.

Чарлс го погледна озадачено. После се облегна, когато изведнъж проумя ужасната истина.

— За ранените войници! Това намекваш, нали? Правителството очаква много жертви! И се предвижда нашите къщи да бъдат препълнени. Министерството на войната има нужда от нашите къщи, понеже са големи. Ще са необходими болници за ранените войници.

Хюго кимна, взирайки се в него.

— Нямам нищо против — продължи Чарлс разпалено. — Ще отворя двете крила на къщата, ако това ще помогне на нашите войски. Онова, което ме тревожи, е, че се предвиждат огромен брой жертви, преди войната да е започнала. Защо, за бога, разрешаваме да бъдем въвлечени в този конфликт? Може да се защитим с нашия фантастичен флот, ако ни нападнат. Така че можем да не се намесваме.

Чарлс изглеждаше раздразнен.

— От политиците зависи — отвърна Адам с неодобрение. — Шумните, алчни, жадни, амбициозни управници. Братовчедът на крал Джордж води парада. Кайзерът Бил възнамерява да подпали този пожар, който очакваме, помнете ми думите. Копнее за империя като нашата.

— И никога няма да я има! — извика Ги с пламнало лице и искрящи очи.

Чарлс погледна най-големия си син и си помисли: „Боже мой, той иска да се запише доброволец, за да бъде истински патриот, да се бие за краля и родината. Трябва да го спра, ако избухне война. Не мога да разреша да рискува живота си. Той е мой наследник. От него зависи бъдещето на рода Ингам.“

* * *

На следващата сутрин Чарлс отиде в библиотеката да прегледа вестниците. Както обикновено се разтревожи много, като прочете злокобните статии и гръмките заглавия, предвещаващи война.

Само от петнайсет минути беше в библиотеката, когато на вратата се почука и Дафни надникна.

— Безпокоя ли те, папа?

Той поклати глава и се усмихна.

— Не. Изглеждаш прекрасно. Липсваше ми на закуска.

Тя се приближи до дивана, където седеше баща й, заобиколен от вестници.

— След като съм омъжена, имам право да закусвам в леглото. А снощи си легнахме много късно.

— Да. Но беше истинско удоволствие да вечеряме с Адам. Толкова стари приятели сме, а не се познаваме достатъчно. Жена му е мила, нали?

— Оливия е очарователна и красива. Много я харесах — съгласи се Дафни и седна срещу баща си. — Искам да говоря с теб за нещо — продължи. — Нещо, което ме тревожи.

— Много си сериозна. Какво има, скъпа?

— Става въпрос за теб и мама, папа. Нещо не е наред ли? Какво става? Не разбирам.

— Затвори вратата, моля те.

Тя затвори вратата и пак седна срещу баща си, очаквайки да й отговори.

Не можа да не си помисли колко привлекателен изглежда днес. Времето през юли до този момент беше хубаво и той прекарваше по-голямата част от деня навън, наблюдавайки строежа на стената. Тенът му беше малко по-тъмен, от което очите му ставаха по-сини, а от слънцето русата му коса беше изсветляла. Беше на четирийсет и пет, но младееше и нямаше бръчки. Освен това беше добър човек, мил и грижовен, не само към семейството си и Суонови, но и към всички, които живееха в трите села. Той беше нейният морален компас и тя го уважаваше. Винаги беше се стремила да прилича на него.

Загледа го напрегнато и след малко каза:

— Защо си толкова мълчалив? Ще ми кажеш ли защо малко или повече живеете разделени?

Чарлс въздъхна, протегна дългите си крака и след малко отвърна с приглушен глас:

— Чудя се откъде да започна.

— Давай направо, папа, така правя, когато трябва да кажа нещо неприятно.

Той се разсмя за пръв път през тази седмица.

— Тогава и аз ще направя така. Майка ти ме напусна на сутринта, след като едва не отвлякоха Дулси в зюмбюлената гора. Както си спомняш, замина за Лондон. Всъщност предишната вечер ми каза, че не иска… да живее повече с мен. Дори ми заяви, че ще ми даде развод, ако настоявам.

— Не мога да повярвам! — извика Дафни с разширени от ужас очи. — Защо, за бога, е избрала точно тази вечер, когато всички бяхме толкова разстроени и напрегнати заради Дулси, която беше спасена на косъм? Не разбирам. А ти? Разбра ли?

— Да си кажа честно, не. Наистина. Ще ти разкажа накратко и трябва да си остане между нас. Знам, че го съзнаваш.

— Разбира се, няма да споделям с никого, дори с Хюго, ако държиш, папа.

— В момента предпочитам да остане между нас, Дафни. Не че Хюго ще се разприказва, но по-добре да си мълчим заради майка ти, нали?

Дафни кимна и възкликна:

— Защо те е напуснала? Ти си най-чудесният мъж на света, винаги си се грижил за нея, беше толкова внимателен и любящ. Беше добър съпруг и добър баща… — Замълча. Очите й се напълниха със сълзи. — Не разбирам.

Тя се разплака.

Чарлс стана, отиде при нея, накара я да се изправи и я прегърна.

— За мен не се тревожи. И аз изпаднах в шок, но го приех. Хайде, скъпа, престани да плачеш и седни до мен на дивана.

Дафни седна до него. Той хвана ръката й и каза спокойно:

— Прекарахме заедно доста хубави години, аз и майка ти, но понякога хората се променят. Най-малкото отношението й към мен стана различно. Ще се изразя по-просто, тя не иска да бъде повече с мен по никакъв начин. Не се възпротивих, нито се опитах да я разубедя, защото тя се промени след раждането на Дулси, и аз го знаех отдавна.

— Как се промени?

— Чувствата й към мен се промениха. Тя… охладня, мисля, че тази е най-точната дума — изрече той много тихо.

— Може би преумората около болестта на леля Ан й е повлияла — осмели се да отбележи Дафни. Каква глупост от страна на майка й, да замине по този начин.

— Помислих си го, но промяната у Фелисити настъпи много преди леля ти да се разболее от рак.

Дъщеря му го погледна тревожно.

— Всъщност ми казваш, че тази… раздяла може би отдавна се е подготвяла.

— Да. След като се роди Дулси, настъпи промяна, но не обърнах внимание, затворих си очите. Сега стигнах до заключение, че съм постъпил глупаво.

— Мислиш ли, имам предвид, възможно ли е да има… друг мъж?

Той отново се разсмя.

— Не мисля, но не знам, да си кажа честно.

Дафни въздъхна дълбоко.

— Е, аз знам едно, ти нямаш друга жена, папа. Нали?

Той поклати глава и изрече със сериозен тон:

— Тук си права, Дафни, Никога не съм изневерявал на майка ти, друга жена не съм поглеждал. А ти не бива да се тревожиш от тази ситуация или за мен. Чувствам се добре сега. Признавам, че в първия момент се разстроих много. Но вече съм спокоен. По-добре е да живеем разделени, отколкото да се караме.

— Ще ти помагам, папа, както мога. — Дафни се поколеба, преди да попита: — Какво ще правиш?

— Нищо. Няма да си търся белята, както се казва. Не виждам причини да искам развод. Освен ако майка ти не настоява, това е. Претрупан съм с работа в имението и ако започне война, ще имам много грижи. Войната променя всичко.