Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (33)

Трийсет и втора глава

Вървяха мълчаливо по брега на езерото, всеки замислен за нещо свое, но се чувстваха добре един до друг.

Шарлот знаеше, че Чарлс е разтревожен, че не намира думи, затова не му каза нищо, за да помисли на спокойствие. Дълбоко в душата си вярваше, че появата на Хюго е божи дар и че влюбването му в Дафни е чудо, откъдето и да го погледне човек.

Но не беше сигурна, че Чарлс ще го приеме по този начин. Само можеше да се надява да проумее, че има смисъл в една връзка между Дафни и Хюго. Бракът щеше да защити дъщеря му.

Два лебеда се плъзнаха грациозно покрай тях и Чарлс изрече:

— Родът Ингам отглежда лебеди заради първия граф Хъмфри.

— Да, и знам защо — отговори тя. — А ти знаеш ли?

— Защото моят прапрадядо е поискал да изрази почитта си към твоя прапрадядо за неговата вярност и преданост, и обещал на Джеймс всяко поколение Ингам да отглежда лебеди в това езеро, за да се помни името Суон, което всъщност означава лебед.

— Оттогава съдбите на двата рода — Ингам и Суон се преплитат по най-различни начини заради приятелството на нашите родоначалници — отбеляза тя. — Такава връзка никой не може да разруши… съществува твърде отдавна, повече от сто и шейсет години.

Чарлс мълчаливо я погледна.

— Попитай който и да е в околността: „Какво знаят Суон за Ингам?“ Ще получиш един отговор: „А какво не знаят?“

— Да, ние знаем всичко. Така ми внушиха да вярвам.

— У теб е архивът на рода Суон, нали, Шарлот?

— Да, аз съм глава на рода. — Погледна го озадачено. — Защо изведнъж се сети за архива? Нали не искаш да го разглеждаш? Защото не можеш, знаеш… не се разрешава.

— Никога не бих го искал от теб, Шарлот. Нито един Ингам няма право. Но тъкмо си мислех колко много е разчитал родът Ингам на този на Суон през поколенията. И как аз винаги съм зависел от теб. Винаги идвам при теб, когато имам проблем. Естествено говоря и с Фелисити, съветвам се с нея, както и тя с мен. Но всъщност твоето мнение е било решаващо за мен, и мисля, че постъпвам така, защото и баща ми се осланяше на теб.

Шарлот не коментира думите му, макар че Чарлс имаше право. Той я погледна.

— Е, разчиташе на теб, нали?

— Често, но невинаги. — Тя му се усмихна вяло. — Понякога си мислеше, че знае по-добре. И това, разбира се, беше вярно. Той беше умен и мъдър. Но да говорим за Хюго и Дафни. Нали затова се срещнахме.

— Права си. Тогава кажи ми какво ти е мнението за ситуацията? Заслужава ли си да се обмисли сериозно? Има ли смисъл?

— Според мен има смисъл… ако Дафни склони. Знаем точно какво е отношението на Хюго, знаем какви са намеренията му, ами нейните? Тя трябва да вземе решение и то да я удовлетворява — отговори Шарлот.

Чарлс възкликна:

— Не бих постъпил по друг начин! Не вярвам да е влюбена в него. И все пак ако го харесва, ако му има доверие, и ако се разбират, тогава може би бракът им ще има шанс. Но изборът е неин. Никога не бих я принуждавал.

Шарлот изглежда остана доволна от думите му и прибави:

— Радвам се, че говориш така, Чарлс, защото ако се оженят, това ще спаси Дафни от много проблеми, пък и цялото семейство. На всички ще им олекне.

— Сега ми се изясни… пък и понякога брак, основан на непреодолима страст, бързо се разпада, когато пламъкът угасне… поне така ми беше подсказано от мои стари приятели.

— А понякога безумно влюбен мъж може да вдъхне живот на един брак… ако жената до него приеме любовта му. Само си помисли, Чарлс, възможно е Дафни искрено да приеме Хюго. Нейната програма през идващите шест месеца е наистина много тежка. Тя ще трябва да живее, все едно нищо не се е случило и да крие бременността си. Да се надява, че ще се отърве, че ще започне живота си наново, след като бебето се роди. Да не забравяме и бебето. Хрумвало ли ти е, че може да не пожелае да го даде за осиновяване?

— Хрумвало ми е — отговори той. — С Фелисити си затваряме очите за тази възможност. Но детето трябва да бъде осиновено от добро семейство с помощта на адвокат. Ще осигурим и издръжка.

— Разбирам. Според теб какво ще каже Фелисити за брак на Хюго и Дафни? Ще се съгласи ли?

— Тя е практична по природа, затова съм сигурен, че ще се съгласи, стига само Дафни да бъде щастлива — отвърна той уверено. — Тя иска Дафни да направи своя дебют, да бъде представена в двора, и планира грандиозен бал по този случай следващата година…

Той млъкна и поклати глава.

— Всеки път, когато обсъждаме тази ужасна ситуация, начинът, по който Дафни е била така брутално изнасилена, благодарим на Бога, че е жива. Най-важното е, че можем да се радваме на нашата дъщеря. Той можеше да я убие.

— Да се върнем ли в къщата и да говорим с Дафни? — предложи Шарлот. — Знам, че Фелисити отиде да види сестра си… вчера ми каза, че Ан пак е в болница.

Чарлс кимна и направи гримаса.

— Да, пак е в болница. Горката жена. Дилейси и Майлс отидоха с майка си да не е сама. Дидри и Ги са в Лондон. Но ти и това знаеш, нали?

— Да. Дидри ми каза, че са поканени на приема по случай двайсет и първия рожден ден на Максин Лоуи и ще останат в града няколко дни.

— Леля Гуендолин замина вчера с тях. — Той се разсмя. — Тя не е поканена на рождения ден, но след като възнамерявала да отиде в Лондон и „да пообиколи «Мейфеър» и театрите“, както тя се изразява, Дидри й предложи заедно да пътуват с влака.

* * *

„Само я погледни — помисли си Шарлот, като влязоха в жълтата всекидневна малко по-късно. — Ето я там, лейди Дафни Ингам, ослепително красива, със следобедна рокля от бледосиня коприна, дълга перлена огърлица и перлени обици. Тя е една от най-изключителните млади жени, каквато човек може да си представи. Нищо чудно, че Хюго се влюби в нея на мига. Прилича на златна богиня.“

Косата на Дафни блестеше като ореол около главата й, кожата й беше като праскова със сметана, сините й очи блестяха.

„Несравнима е — помисли си Шарлот. — Мъж не може да й устои. Този следобед е направо поразителна.“

Щом видя баща си и Шарлот, Дафни стана да ги посрещне, после хвана ръката на Шарлот.

— Ела да седнеш до мен — прошепна тя.

Хенсън, който винаги кръжеше някъде наблизо, направи знак на Гордън и Малкълм да избутат масата на колелца за сервиране, след което сам я пое.

— Добър ден, милорд, добър ден, госпожице Шарлот. Да сервирам ли, лорд Мобри?

— Моля те, Хенсън. Вече знаеш, не се съмнявам, че ще бъдем само тримата.

— Зная, милорд. Но от сигурен източник научих, че към вас ще се присъедини лейди Дулси. Ще бъдете четирима.

— О, нима? — учуди се Чарлс и след малко, тъкмо навреме, най-малката му дъщеря влезе важно-важно.

— Здравей, папа — поздрави тя. — Здравейте, госпожице Шарлот. Дафни, мога ли да седна до теб?

— Разбира се — отговори тя и направи място на детето между себе си Шарлот. На Дулси сервираха чаша мляко, докато Гордън и Малкълм наливаха чая и поднасяха сандвичите. Хенсън надзираваше лакеите с орлов поглед, както той си знаеше.

— Кога ще пристигне моят кон, папа? — внезапно попита Дулси и впери сините си очи върху баща си.

— Кон ли? — изненада се Дафни. — Боже мой!

— Да — каза Дулси. — Кон.

— Не — намеси се Чарлс. — Ще получиш пак шотландско пони. Но новото ще бъде малко по-голямо от това, което имаш.

— Ще имаш кон, когато пораснеш още — обясни сестра й.

Детето кимна, без да откъсва поглед от баща си.

— И така, кога ще пристигне новото пони, папа?

— След около седмица — отговори той, като стигна до заключението, че на нея нищо не може да се откаже. — Чакам да намеря пони точно като за теб. Специално пони, Дулси.

Лицето на детето грейна и то каза:

— Благодаря, папа. Ще го кръстя Хюго.

За момент настъпи пълно мълчание, Шарлот погледна встрани, не й достигна кураж да погледне Чарлс. Той се покашля и направи същото.

Дафни първа наруши мълчанието.

— Защо избра точно това име, Дулси? — попита любопитно.

— Защото имам приятел, който се казва Хюго. Аз бях първата от моите сестри, която се запозна с него. Не можех нищо да направя, след като той избра мен, за да се запозная първа с него… нали така ми каза, Дафни. Каза ми, че аз не съм виновна.

— Да, така ти казах. Значи ще кръстиш понито Хюго.

— Да, понеже Хюго е добър, и понито ще бъде добро.

— Хюго е добър, папа. Дулси има право. Той е един от най-добрите хора, които познавам — съобщи Дафни високо и ясно.

* * *

Час по-късно Дулси си беше отишла в детската стая и Дафни седеше с баща си и Шарлот в библиотеката. Чарлс й разказа всичко, без да премълчава нито една подробност, като повтори почти дословно какво каза Хюго, преди да се върне в Цюрих.

Дафни го изслуша внимателно, после попита тихо:

— Какво ще стане по-нататък, папа?

— Когато Хюго се върне в Йоркшир за бала, ще иска да знае какво мислиш ти.

— Имаш предвид, че ще очаква някакъв отговор ли? — попита Дафни, като погледна много сериозно баща си.

— Всъщност да, ще очаква.

Чарлс се облегна на мекия диван и кръстоса крака.

— Но какъв отговор по-точно? — попита момичето. — Дали ще се омъжа за него? Или дали ще ме ухажва с намерения за брак?

— Последното, Дафни — отговори Чарлс. — Даде да се разбере, че иска да го опознаеш по-добре. Той е абсолютно сигурен в чувствата си към теб. Постоянно ми го повтаряше. Държи да имаш достатъчно време да вземеш решение. Не иска да го отхвърляш веднага, нито ще настоява.

Дафни не отговори в първия момент.

Чарлс погледна Шарлот и вдигна вежда. Тя кимна и каза меко:

— Хюго не иска да те притеснява, но държи да знае какво да предприеме, доколкото разбрах от думите на баща ти. Ще ти кажа нещо интересно.

Шарлот се наведе напред и потърси с поглед очите на Дафни; момичето изглеждаше много объркано.

— Знаеш ли, Дафни, Сесили беше забелязала какво е било поведението на Хюго спрямо теб през първия ден, когато се запозна с него, когато се събрахме за следобедния чай. Каза ми, че не можел да откъсне очи от теб. Добави, че вече си е намерил жена. Имаше предвид потенциална съпруга.

— Вярвам на Сесили. Тя никога нищо не пропуска и е много интелигентна за възрастта си — отговори Дафни. — Значи твърдите, че Хюго ще ме ухажва и ако го харесам, ще се омъжа за него, и това ще бъде крайният резултат. Сватба. В края на краищата. Ами ако не го харесам повече, отколкото вече го харесвам, тогава ухажването ще приключи по естествен път. — Дафни се облегна и погледна баща си многозначително. — Права ли съм? Правилно ли прецених ситуацията?

— Да, скъпа — съгласи се Чарлс.

Дафни се позамисли, преди да каже:

— Харесвам Хюго, той е прекрасен човек. Може би ще се получи. Изглежда, че се разбираме добре, харесваме едни и същи неща. Но има огромен проблем, папа. Аз съм бременна. Трябва да му се каже, че ще имам бебе. Ще бъде несправедливо да го скрием от него. Всъщност неетично, непочтено от моя страна. Но има риск, ако му кажем. Той може да ме изостави, да загуби интерес към мен и ще знае моята тайна. Може да се разприказва. Тогава ще бъда погубена.

— Не си въобразявай, че не съм помислил за това — възкликна Чарлс. — Също и Шарлот. Предполагам, че трябва да поемем този риск.

Шарлот прибави:

— Хюго е Ингам, член на семейството, първи братовчед на баща ти, Дафни. Вярвам, че е честен и почтен, и предан. И за миг не ми минава мисълта, че ще клюкарства. Като му кажем, че си нападната и изнасилена, той защо да го разгласява? Съмнявам се, че би го направил.

— Ще замине и никога няма да се върне — прекъсна я Чарлс, — ако загуби интерес към теб, или ако отхвърлиш ухажването му. Даде ясно да се разбере. За него ще бъде непоносимо да живее тук, в Уърнсайд, ако не си му съпруга.

Дафни кимна. Замисли се за най-различни неща. Представи си Пеги Суифт, наведена над своето бебе, и каза:

— Ами моята бременност? Ще мога ли да се откажа от бебето? Не зная, папа. То е Ингам. Знам, че ще го заобичам, щом го поема в ръцете си. Да кажем, че си допаднем и се оженим, Хюго може да не иска детето.

Чарлс се смая. На него и през ум не му минаваше, че тя няма да даде бебето за осиновяване. Все пак запази самообладание и изрече с равен тон:

— Много въпроси трябва да се обмислят, какво ще правим с бебето също. Ако се омъжиш за Хюго, няма да бъдеш херцогиня, както мечтаеше. Но той ще се отнася с теб като с кралица и никога нищо няма да ти липсва. Хюго е невероятно богат.

— Знам, че е преуспял, че е умен в сделките, осъзнах го от нашите разговори.

— Той те обожава по мое мнение. Ще те глези, ще сложи света в краката ти. Той е много повече от милионер — каза й баща й. — Той е откровен и доста ми разказа за богатството си.

— Не мога да разреша това да ми влияе, папа. — Обърна се към Шарлот: — Не мога, нали?

— Да, Дафни. Но знам, че ще премислиш всичко, преди да вземеш решение. Ти си много благоразумна.

Дафни се замисли и каза, като че ли на себе си:

— Той е добър и грижовен, и ме разсмива. Енергичен е и това ми харесва… по характер е сърдечен. — След кратка пауза добави: — Мисля си, че може да ме ухажва… но нека да помисля няколко дена. След това ще ви дам окончателен отговор.

— Разбира се — съгласи се Чарлс. — От теб зависи, скъпа.

— Какво е мнението на мама за интереса на Хюго към мен? — попита момичето и стана.

— Още не съм й казал. Чувстваше се много зле и не исках да я товаря по никакъв начин — обясни той.

— Може би аз ще говоря с нея, когато се върне от Харогейт. Във всички случаи мама е практична като мен… или по-скоро аз съм като нея.

* * *

Като се прибра в своята стая, Дафни заключи вратата, съблече всичките си дрехи и застана пред високото огледало.

Огледа се внимателно от всички страни. Бременността още не й личеше. Но гърдите й бяха набъбнали и от време на време я боляха. Щом започне да й личи, ще трябва да напусне Кавендън. Друга възможност нямаше. Дори в къщата им в Мейфеър не можеше да отиде заради прислугата. Веднага ще забележат състоянието й.

Погледна се още веднъж в огледалото, поклати глава и отиде в гардеробната. Взе копринена роба и я облече. Замисли се дали ще има сили да се преструва, че не е бременна месеци наред; да живее в Париж, когато коремът й порасне. Да бъде ученичка и да учи френски език, изкуство и история. Да усвои френския шик. Ще бъде ли в състояние да следва програмата, която Шарлот й подготви?

Ще може, беше сигурна. Преди всичко имаше силна воля и като реши да направи нещо, не се отказва. Трябваше да играе роля, да мами и непременно да изучи изкуството на преструвката, макар че по характер беше искрена и открита, не лъжеше.

Отиде до тоалетката, седна и приближи лицето си до огледалото. За пръв път в живота си се погледна обективно и разбра колко е красива. Хюго се беше влюбил в нея заради тази красота.

Отдръпна се от огледалото, облегна се и се замисли за Хюго. Беше хубав и чаровен. От наблюденията си през тези няколко дена, които той прекара в Кавендън, долови, че е благороден и добър. Хората, които сега се запознаваха с него, веднага го харесваха. Семейството и прислугата, които го познаваха от малък, го посрещнаха с отворени обятия. Нима това не говореше много?

Брак с могъщ и богат мъж нямаше ли да я защити?

Едно беше сигурно. Трябваше да смъкне ужасния товар от плещите на родителите си. Беше чула наскоро майка си да казва на баща й, че живеят все едно над тях виси дамоклев меч.

Може ли да се омъжи за Хюго? Иска ли? Той ще й разреши ли да запази бебето? Или ще бъде принудена да го даде за осиновяване? А ще има ли сили да се откаже от бебето си?

Освен това имаше и един интимен въпрос. В края на краищата трябва да бъде негова жена, не само по име, но по всякакъв начин. Сексуалната връзка е неизбежна в брака. Беше ли готова за подобно изживяване? Ще бъде ли в състояние да сподели с Хюго интимност?

Потрепери, като си помисли за Ричард Тобат, колко груб и ужасен беше, когато я насили, сякаш я разкъса. Заради този злодей се страхуваше от сексуална близост.

Но сега, като си спомни Ричард Тобат, осъзна, че бракът ще я предпази от този долен тип. Няма да се осмели да посегне на нея или на семейството й, ако има съпруг като Хюго Стентън.

Но пък ако се омъжи за Хюго, никога няма да изпита прекрасното чувство да се влюби и да обожава мъжа, когото обича, или да иска да бъде негова във всяко отношение. Никога няма да познае истинската любов…

„Какво да правя?“

Дафни легна и зарови лице във възглавницата. Беше изправена пред дилема… и не знаеше по кой път да поеме.

Имаше едно нещо, в което беше абсолютно сигурна. Трябваше да бъде силна, да управлява сама съдбата си. Твърдо реши да бъде самостоятелна и сама да определя действията си.