Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (43)

Четирийсет и втора глава

Дафни роди момиченце в южното крило на Кавендън Хол в четвъртък, 29 януари 1914 година, в три часа следобед.

На красивата си главичка бебето имаше кичурче руса коса и за голямо облекчение на майката беше напълно здраво.

През цялото време на раждането, което продължи десет часа, Дафни безмълвно се молеше бебето да се роди нормално и молитвите й бяха чути.

Сега, два дена по-късно, в събота следобед, Дафни седеше на дивана в светлозеления салон на южното крило с бебето в ръце.

Не можеше да откъсне погледа си от малкото момиченце и непрекъснато повдигаше кашмирения дантелен шал, за да се любува на нежното личице и на мъничките ръчички с красиви миниатюрни нокти. Какво чудо беше това дете. Дафни изпитваше огромна любов към това мъничко създание, което беше плът от плътта й.

Месеци преди раждането беше решила, че няма да даде бебето за осиновяване. Този безценен вързоп от розова коприна беше и завинаги щеше да остане част от нея.

За щастие Дафни имаше прекрасен съпруг, който призна бебето за свое. Благодарение на Хюго, бъдещето на бебето беше осигурено, защото щеше да е негово дете, под негова закрила и с неговото име.

Семейството разпространи версията, че бебето се е родило преждевременно, и всички я приеха, независимо от това какво си мислеха. Дафни и Хюго се държаха спокойно, не обръщаха внимание на никакви намеци и клюки и само се усмихваха невъзмутимо. И този следобед усмивките не слизаха от лицата им.

Хюго седеше до Дафни на дивана, държеше се очарователно с всички, но от време на време отдаваше цялото си внимание на детето. Той се взираше в сладкото му лице, а очите и цялото му държане излъчваха любов.

На един стол близо до Дафни седеше Фелисити, придружена от Олив Уилсън. Напоследък графинята страдаше от преумора, но в момента беше в старата си форма. Появата на бебето беше върнала усмивката на бледото й лице, а настроението й отново беше ведро.

Граф Мобри, дядото на бебето, днес беше щастлив като съпругата си и се държеше сърдечно и мило. И той като Хюго постоянно се вглеждаше в детето, което дъщеря му държеше в ръце. Той беше очарован от новороденото, първото му внуче, началото на ново поколение в рода Ингам.

— Определено изглеждаш много лъчезарна, Дафни — отбеляза в един момент Чарлс. — Знам, че преживя тежки изпитания, но издържа. Гордея се с теб.

— И аз — възкликна Хюго. — Чудесна си, скъпа. — И след като погледна часовника си, добави: — Какво ли става с останалите гости? Поканени са да дойдат в три часа, за да видят бебето, преди да ни сервират следобедния чай.

Миг след това на вратата се появи Хенсън и обяви:

— Лейди Гуендолин и госпожица Шарлот току-що пристигнаха, милорд.

— Благодаря ти, Хенсън. Хайде, покани ги, ако обичаш.

— След малко, лорд Мобри. В момента прислужниците им помагат да свалят връхните си дрехи. Боя се, че навън пак започна да вали сняг, милорд.

Чарлс кимна и погледна през прозореца. Навън наистина валеше силен сняг.

Чарлс и Хюго се изправиха веднага, щом лейди Гуендолин влезе с енергична походка в салона. Елегантна, както винаги, този следобед тя носеше сив вълнен костюм и синя копринена блуза.

След като я поздрави, Дафни не можа да се сдържи и закачливо се усмихна:

— Много ми харесва тази синя блуза, лельо Гуендолин.

Лейди Гуендолин, която беше язвителна и пряма и притежаваше превъзходно чувство за хумор, също се засмя и каза:

— Избрах я, за да съм в тон с очите на бебето. Искам то да се чувства като у дома си, защото вие всички обикновено се обличате в синьо.

— О, тя наистина се чувства като у дома си, лельо Гуендолин — възкликна Хюго. — Всъщност тя наистина е у дома си тук, в южното крило. Преди няколко дена Чарлс ни предложи за жилище южното крило и ние с радост приехме. Ще живеем тук постоянно. Затова се отказах да купувам Уърнсайд Хаус.

— Взел си мъдро решение, Хюго. Радвам се, че тримата ще живеете под един покрив в Кавендън, съвсем близо до мен.

Докато казваше това, лейди Гуендолин прекоси залата и вече разглеждаше бебето.

— Типична Ингам — заяви тя. — Познава се по тънките й китки и нежните, аристократични ръце.

— И глезените й са такива — отбеляза Фелисити. — Изящно тънки.

Шарлот влезе в салона, поздрави всички и след това каза:

— Времето е лошо. Май трябва да се готвим за снежна буря.

— Може би — каза Чарлс. — Не се притеснявай, Шарлот. Грег ще ви закара с леля Гуендолин до селото.

— Много мило, благодаря ти — отговори Шарлот и отиде при Дафни на дивана.

— Не е ли сладка — каза Дафни, усмихна се на Шарлот и повдигна шала. — Погледни, устата й прилича на пъпка.

Шарлот успя само да кимне, изведнъж силна емоция я стисна за гърлото. Бебето беше прекрасно и нищо нямаше да му се случи, щом беше с Дафни. А какво ли щеше да го очаква, ако не беше Хюго. Слава богу, той реши да дойде в Кавендън точно в подходящия момент. „Така е било писано“ — помисли си тя, убедена в правотата си.

Чарлс помогна на леля си да седне на стола до него. Той рязко се обърна, когато Хенсън отново се появи, обявявайки пристигането на госпожа Алис, Сесили и трите дъщери на графа — Дидри, Дилейси и Дулси.

Естествено, Дулси се втурна първа в салона, бързайки да изпревари останалите, въпреки че явно се опитваше да е по-сдържана.

Щом се спря пред Дафни, каза:

— Искам това бебе, Дафърз. Ще ми го дадеш ли? Моля те!

Усмихна се на любимата си сестра с най-лъчезарната си усмивка.

— Боя се, че не мога, скъпа. Обаче можеш да бъдеш най-добрата й приятелка. Точно така, обявявам те за нейната най-добра приятелка. Това е много голяма чест и означава, че ще прекарваш много време с нея.

— Оооо, благодаря ти, Дафс. ТИ СИ НАЙ-МИЛАТА ОТ ВСИЧКИ СЕСТРИ — извика тя със силен глас и след това добави по-тихо. — Ще се грижа за нея внимателна.

— Внимателно — поправи я Дафни и я погали нежно по русите къдрици. — А когато пораснеш и се омъжиш, ще си имаш свое бебе, точно като моето.

— Ще се омъжа за Хюго. — Дулси погледна към него и се усмихна, а той й помаха.

— Това е невъзможно, скъпа. Ще си намериш втори Хюго, само за теб — обеща Дафни.

— О, благодаря ти — отвърна тя, наведе се към детето и попита. — Защо лицето й е сбръчкано като стара ябълка?

— Защото е само на два дена. Скоро ще се изглади, ще видиш — усмихна се Дафни.

— Ще дойда да проверя — каза Дулси. След това се втурна към баща си, качи се на коляното му и се сгуши до широките му гърди.

— Елате, госпожо Алис. И ти, Сесили — каза Дафни. — Елате да видите мъничето.

Те приближиха и бяха възхитени от красотата на детето. След това при тях дойде и Дилейси.

— Тя има устни като розова пъпка. Ами тогава и името й да е същото, Дафърз, Розичка. Или пък Роза, или Розали, или Розамунда, или Розмари. — Дилейси продължи да се смее и добави:

— Има толкова много имена, свързани с розите. Всъщност ти как мислиш да я кръстиш?

— Скоро ще ви кажа — отвърна Дафни.

Дидри прекоси бавно салона, спря пред Дафни и погледна бебето отвисоко. След това най-неочаквано повдигна шала и откри цялото бебе в дългата му нощничка.

— Прекрасно дете, Дафни — каза тя. — Но е доста голямо за недоносено бебе, не мислиш ли?

— Това е съвсем нормална големина за недоносено бебе — намеси се бързо Хюго със спокоен глас. Той се вбеси, защото се стремеше да защитава Дафни от злонамерени намеци. Беше забелязал, че Дидри е кисела и заядлива и явно завиждаше не само на жена му, но и на всичките си сестри.

Много добре разбираше защо Дулси не я обича и се страхува от нея. Откакто живееха в южното крило, Хюго помагаше на Дулси и се държеше приятелски с нея. Според него майка й я пренебрегваше, Фелисити се възстановяваше от преумора. Струваше му се, че е нервна и посърнала. На моменти изглеждаше разсеяна, а поведението й беше странно. Беше се променила много в последно време.

Когато всички седнаха, Дафни даде детето на Шарлот и се изправи, отиде до камината и повика Хюго при себе си.

Двамата застанаха с лице към гостите си и Дафни каза:

— Досега всички наричахме нашата дъщеря Бебе, но след като обмислихме как да я кръстим, се спряхме на имената, които смятаме за уместно да ви съобщим този следобед.

— Тя ще има четири имена — каза Хюго. — И то какви прекрасни имена. Особено за нас. Имена, които значат много за нас.

Дафни отправи поглед към Алис Суон:

— Първото име на бебето е Алиша. Така ще я наричаме. Кръщаваме я с това име във ваша чест, госпожо Алис. През целия ми живот, и особено напоследък, вие винаги сте били много добра към мен.

Алис беше толкова изненадана и трогната, че не можа да реагира, а очите й се напълниха със сълзи. След миг каза с разтреперан глас:

— Благодаря ви, лейди Дафни, и на вас, господин Хюго. — Позамълча, неспособна да продължи, след което пое дълбоко дъх и завърши: — За мен това е голяма чест.

— Второто й име е Фелисити, в твоя чест, мамо. Известно ти е по какви причини. С Хюго се надяваме, че това ще те зарадва.

— Истински ме радва. Дафни и Хюго, благодаря ви от все сърце.

След това Хюго обяви:

— Стигнахме до третото име на Бебето. То е Гуендолин. В твоя чест, лельо Гуен, заради всичко това, което си направила за мен, особено като дете, а и за цялото семейство.

Очите на лейди Гуендолин се навлажниха, докато отговаряше изненадана:

— Благодаря ти Хюго, и на теб Дафни. Боя се, че не мога да кажа нищо повече. Спряхте дъха на една стара дама и за пръв път в живота й я накарахте да млъкне.

Всички се разсмяха.

Когато салонът отново притихна, Дафни каза:

— Най-накрая стигнахме до последното име, което в никакъв случай не означава, че е последно по значение. То е Шарлот. Нарекохме я на вас, госпожице Шарлот. Заради вашата преданост и мъдрост. И заради помощта, която винаги сте ми давали… и за това, че сте прекрасен пример за верността на рода Суон към рода Ингам.

Шарлот беше трогната до сълзи. Не беше в състояние да говори. Накрая каза:

— Благодаря за тези мили думи, лейди Дафни, много мило от страна на двама ви, да дадете моето име на първата си рожба. Много ме трогнахте.

Шарлот сведе поглед към детето, спящо в ръцете й:

— Като представител на рода Суон, винаги ще й помагам, ако има нужда от мен. Обещавам винаги да я закрилям.