Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (36)

Трийсет и пета глава

Онази част от градините на Кавендън с водните съоръжения е била създадена през осемнайсети век и беше наистина много красива. Съоръженията бяха разположени на по-ниско равнище, откъм задната фасада на западното крило, и сега, докато слизаше по хълма към тях, Дафни си мислеше колко спокойно е в този край на парка.

На половината път по хълма имаше платформа, изградена по желание на една от някогашните графини. В ската беше издълбана празнина, прилична на пещера, земята беше покрита с гранитни плочи и имаше каменна скамейка, на която Дафни поседна и се загледа в прекрасния пейзаж.

Дори като малка обичаше да идва тук, привлечена от гледката на езерцето и радиално разположените канали, които напомняха грамадно колело сред зелени поляни. В изкуственото езерце плуваха водни лилии, по поляните имаше статуи, пръснати тук-там, както и храм на луната. Поляната зад храма беше оградена с букови дървета и ефектът беше драматичен. Когато преди век завършили комплекса, нарекли градините с езерцето, каналите и фонтаните „Безкрайна ведрина“ и тя си помисли, че тук наистина цари ведро спокойствие.

Рано същата сутрин Дафни написа кратка бележка на Хюго с молба да се срещнат тук в три часа и да не казва на никого за срещата.

Сложи бележката в плик, запечата го и го остави на скрина в синята спалня. Той трябваше да пристигне днес в два часа и не закъсня. Видя през прозореца как баща й и Дулси го посрещнаха пред главния вход на Кавендън.

Дафни стана и продължи по покритата с чакъл пътечка, след това мина по тесните каменни плочи, които водеха право в храма на луната.

Вътре имаше два бели стола с дърворезба и тя седна на единия. После погледна часовника — медальон. Беше три без петнайсет и тя се облегна, и се замисли за Хюго, за онова, което щеше да сподели с него.

Не каза на никого за тази среща, защото искаше сама да реши съдбата си и какъв ще бъде животът й.

Изведнъж той се появи на върха на възвишението, очевидно изгарящ от нетърпение да се срещне с нея. Докато слизаше по склона, тя се питаше ще има ли дързостта да изпълни докрай намерението си. „Да — каза си. — Длъжна съм.“ Друг избор нямаше.

Забеляза, че той се оглеждаше, докато приближаваше подножието на склона. Стана, приближи се до входа на храма и му помаха.

Той веднага я видя, също й помаха и й се усмихна за миг. Почти се затича по пътеката от каменни плочи, изкачи трите стъпала и влезе през входа с дорийски колони.

Дафни си помисли, че ще я прегърне, но той се сдържа, взе ръката й, задържа я и я целуна по страната някак нерешително.

— Благодаря ти, че дойде — каза тя и без да пуска ръката му, го поведе към двата стола, поставени до задната стена на малката постройка.

Седна на единия, Хюго — на другия.

— Чудех се къде си — отвърна той. — Но сега разбирам, че тези столове не се виждат отдалеч.

Тя само кимна.

Хюго мина веднага на въпроса и каза:

— Баща ти ми съобщи, че ще обмислиш идеята да те ухажвам и перспективата да се омъжиш за мен. Ще вземеш решение, преди да замина пак. Благодаря ти.

— Папа ми каза, че си се влюбил от пръв поглед, когато преди няколко седмици се запознахме, и тогава, още в първия момент си разбрал, че искаш да се ожениш за мен. За мен не е любов от пръв поглед, Хюго, признавам. Много те харесвам, чувствам се спокойна с теб. Разбираме се, характерите ни са съвместими. — Изведнъж се засмя. — Освен това си красив мъж и много очарователен. И така… — Тя замлъкна и после добави тихо: — Въпреки че ще останеш две седмици, ще ти дам отговор до седмица, защото дотогава ще бъда сигурна.

На него явно му стана приятно. Лицето му светна.

— Отговор за какво, Дафни? Ухажване или…

— Не, не — прекъсна го бързо тя. — Ще ти кажа дали ще се омъжа за теб или няма.

Този отговор го зарадва още повече и той се отпусна с чувството, че от плещите му се смъква огромен товар, и се усмихна нежно.

Преди той да започне разговор, Дафни продължи:

— Има няколко неща, които трябва да обсъдя с теб, Хюго. Сега. Веднага. Преди да говорим за каквото и да е друго.

— Говориш много сериозно.

— Защото тези неща са много сериозни.

— Добре, слушам те. Кажи ми, моля те.

— Мисля, че има пречка за нашия брак — съобщи тя.

Като я погледна подозрително и безкрайно слисано, възкликна:

— Как е възможно? Аз съм вдовец без всякакви компрометиращи обстоятелства, а ти си неомъжена и абсолютно свободна.

Тя пренебрегна забележката му и каза:

— Бих искала да ти разкажа една история. Приемаш ли?

— Да, разбира се.

— Преди няколко месеца, за да съм точна на трети май, ме нападнаха в зюмбюлената гора и…

— Боже мой! — прекъсна я той ужасен. — Сигурно си пострадала. Горкото момиче. Сега как си?

Дафни вдигна ръка.

— Моля те, Хюго, бих искала да ти разкажа останалата част от историята, преди да загубя самообладание. Ще говорим, след като свърша. Моля те, слушай. Предпочитам да не ме прекъсваш.

— Разбирам — отвърна той спокойно. — Повече няма да говоря.

— Онзи следобед някой ме удари силно по гърба. Паднах по очи и си ударих лицето в един дънер. Преди да се изправя, той се хвърли върху мен.

Бавно и внимателно разказа на Хюго как е била изнасилена и заплашена, че ако се оплаче, майка й и Дулси ще бъдат убити, как е била изоставена в гората. Разказа за циганката Джинивра, как я беше открила и как й беше помогнала да се върне в Кавендън Хол.

Дафни замлъкна, за да си поеме дъх, облегна се и го погледна много внимателно. Видя, че е шокиран и ужасен, и й се стори, че се кани да я попита нещо. Но премълча.

Вместо това Хюго се пресегна и взе ръцете й:

— Скъпа моя, нещастна моя любима, какво ужасяващо нещо ти се е случило. Благодаря на Бога, че си жива. Такива мъже често имат за цел да убият. Много съжалявам, че точно теб те е сполетяла тази трагедия. Та ти си едно невинно момиче. — Той се отдръпна и я погледна в очите.

— Аз ще се грижа за теб, ще те пазя. И това в никакъв случай не е пречка да се оженим. Ти си невинна, жертва си.

Хюго се изправи и без да каже нищо повече, я взе в прегръдките си, притисна я до себе си, нашепвайки утешителни думи. Беше му непоносимо да мисли какво е преживяла и сърцето му се изпълни със състрадание. В този момент я обичаше повече от всякога. Беше поразен от огромния й кураж, от нейната почтеност, за това, че на всяка цена държеше той да знае, че е била изнасилена. Заболя го при мисълта, че това невинно, седемнайсетгодишно момиче е било брутално изнасилено. Здравият разум не можеше да го приеме.

Дафни се отдръпна, погледна разстроеното му лице и промълви:

— Благодаря, Хюго, благодаря за това, което каза.

— Кой ти го причини, Дафни? — попита той. — Ами баща ти? Какво каза Чарлс? Не му ли потърси сметка? От полицията не го ли арестуваха?

— Отначало не видях лицето на мъжа, понеже го беше увил с шал. Но след като… след като свърши с мен, аз дръпнах шала. Останах смаяна. — Пое дълбоко дъх и довърши тихо: — Взирах се в лицето на моя приятел от детството Джулиан Тобат.

— Боже мой, колко ужасно от негова страна! Какъв зъл човек. Сигурно е от семейство Тобат от Хейвърс Лодж.

— Да, от това семейство е.

— Какво стана с него? Какво направи баща ти? — попита той с пресипнал глас.

Дафни седна пак, Хюго също. Не можа да се въздържи и отново взе ръката й. Държеше я така, като че ли никога нямаше да я пусне.

— Не забравяй, че ме заплаши да убие мама и Дулси, и аз изпаднах в паника. Не смеех да кажа на папа. След което Джулиан има нахалството да дойде у нас с годеницата си Мадж Кортни, за да отидем заедно на езда. Не ми оставаше нищо друго, освен да се съглася при тези обстоятелства. Баща ми и Дилейси бяха с нас, така че нищо не можеше да ми се случи. Но се случи нещо странно, Хюго. Някой стреля с ловна пушка в полето, неговият кон се подплаши, препусна и го хвърли на земята. Беше в безсъзнание, когато го отведоха в болницата в Харогейт, и изобщо не се свести. Почина същата нощ.

Хюго нежно обърна лицето й към себе си. Загледа се във великолепните й сини очи и каза със съчувствие:

— Не си казала на Чарлс, нали? Скрила си от родителите си, че си била изнасилена. Вярно е, нали?

— Какъв беше смисълът да им казвам? Особено след като Джулиан беше убит при нелеп инцидент по време на езда.

Хюго само кимна, облегна се и задържа ръката й. Страхуваше се да я пусне. Любовта му към нея прииждаше на вълни.

Настъпи мълчание за кратко; и двамата бяха потънали в мислите си. Дафни първа наруши мълчанието:

— Госпожа Алис знае. Разбираш ли, тя ме видя в коридора при спалните и веднага ме грабна. Бързо ме избута в моята спалня, преди Дилейси и Сесили да започнат да ме разпитват. И те бяха с нея, а аз изглеждах ужасно. Госпожа Алис ми помогна да мина през това изпитание.

— Тя е невероятна. Беше моя приятелка в детството ми, обсипваше ме с внимание и грижи. Доволен съм, че знае и че ти е помогнала.

— Каза ми нещо важно. Предупреди ме, че не бива да се доверявам на никого в тази къща, имаше предвид Кавендън, само на родителите си и на Суон. Да не казвам на никого, да не вярвам на никого. И аз не казах на никого, не се доверих на никого, освен на мама и татко. И на Суон… и на теб, Хюго. Вярвам ти с цената на живота си.

Думите й го трогнаха, както и доверието й в него. Това му даде надежда, че е възможно да има бъдеще с нея. Преди да каже нещо, тя се наведе към него и го целуна по страната.

— Благодаря ти за начина, по който се отнасяш с мен, че си такъв, какъвто си.

— Дафни, нямам думи. Ти си изключително смела, надраснала си годините си. Смайваш ме.

— Има още нещо, което трябва да ти кажа, Хюго, което ще бъде краят на моя тъжен разказ.

— Скъпа Дафни, ще слушам всичко, което имаш да кажеш, тъжно или не, и ще бъда щастлив да го правя през целия си живот.

— Има непреодолима пречка да се оженим — настоя тя.

В сините му очи се появи недоумение и той я погледна любопитно.

— Нима още става въпрос за пречки?

— Да. — Тя застана сковано и го погледна изразително. — Бременна съм. Бях изнасилена и забременях.

Това, че остана поразен, беше очевидно; погледна я изумено и занемя от изненада. Възможността да бъде изнасилена на бащината си земя беше една на милион и също така една на милион беше възможността да зачене от негодника. Искаше му се Тобат да е жив. Щеше да го убие.

След малко Хюго попита:

— Как, за бога, си издържала всичко това? Как си могла да го понесеш, Дафни? Сигурно си минала през ада, била си изплашена до смърт. Какво бреме си поела.

— Да, така е. Но госпожа Алис и госпожица Шарлот ми помагаха, грижеха се за мен.

— Чарлс и Фелисити знаят, нали? Казала си на родителите си, че си бременна.

— Беше неизбежно и госпожица Шарлот ми помогна. Първо тя говори с тях. Естествено те се отнесоха с обич и разбиране. Знаеха, че не съм виновна.

— Защо казваш, че това е пречка да се оженим?

— Защото нося детето на друг мъж.

— Мъж, който брутално те е изнасилил, който ти е съсипал живота просто ей така — щракна с пръсти той. — Няма да разреша този инцидент да съсипе теб или мен. Ще ти осигуря прекрасен живот, ако ми разрешиш.

Тя не му отговори. Изглеждаше безкрайно разтревожена.

Хюго продължи:

— Мислиш ли, че мога да престана да те обичам ей така? В един миг? Само защото ми разказа нещо ужасно, само защото ми разказа за бруталното изнасилване? Нима е възможно да забравя любовта? Всъщност, Дафни, твоята честност, почтеност, искреност ме накараха да те обичам още повече. От мига, в който те видях, се влюбих в теб и оттогава не преставам да мисля за теб. Ако се омъжиш за мен, животът ми ще бъде пълен. Ще бъда щастлив да съм твой съпруг. И повярвай ми, ще те закрилям от всякакви беди. Винаги. До края на живота ти.

— Ами бебето? Ще поискаш ли да се откажа от него, да го дам за осиновяване? Защото аз не съм сигурна, че мога да го направя.

Хюго се облегна, затвори очи и почувства познатата тъга. Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите му. След като доста време мълча, отвори очи и я погледна. Усмихваше й се.

— Виждаш ли мъжа, който седи тук? Някога беше дете, което изгониха, разделиха го с бащата, когото обичаше, със семейството, което обичаше, с дома, където беше роден и който обичаше. Изпратиха го надалеч от страната, която обичаше, на непознато място при непознати хора. Изхвърлиха го като боклук. Мислиш ли, че този мъж, който някога беше онова дете, ще остави жената, която обича повече от всеки друг на света, да изостави бебето си? Никога, дори и след милион години. Дафни, бебето, което носиш, е Ингам, както и Стентън. Проклет да бъда, ако разреша някой друг, а не ние, да вземе твоето дете.

* * *

Малко след това, докато изкачваха възвишението към къщата, внезапно Хюго попита:

— Какво ще правиш, Дафни, ако не се омъжиш за мен?

Тя веднага отговори:

— Шарлот намисли план, за да оцелея през следващите месеци.

Той спря и се обърна да я погледне, очевидно озадачен.

Дафни му обясни идеята на Шарлот в най-големи подробности.

Той слушаше внимателно и когато тя свърши, отбеляза:

— Планът е добър, но ще ти бъде трудно. Знаеш го, нали?

— Да, знам, но ако се съсредоточа, мога всичко да направя.

Хюго й се усмихна и й каза безгрижно, почти безцеремонно:

— Ще ти бъде много по-забавно, ако се омъжиш за мен.