Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (39)

Трийсет и осма глава

Хюго се облегна и затопляйки коняка в чашата с дланите си, слушаше внимателно. Преди малко Чарлс започна да говори за Кавендън и Хюго остана очарован.

— След като прегледах старите архиви, напътстван от Шарлот, реших отново да дам превес на земеделието и животновъдството и да подпомогна арендаторите. По времето на моя прапрадядо Кавендън е бил земеделско имение. Искам отново да се върна към първоначалния замисъл — обясни домакинът.

— Според мен ще бъде мъдър ход — отвърна Хюго. — Не искам да те плаша, но съм убеден, че в Европа ще има война. Ще бъдем въвлечени в нея… независимо дали е правилно или погрешно. Местната продукция ще бъде от голямо значение за изхранване на населението, понеже няма да има внос на никакви стоки.

— Признавам, че не се бях замислял за това, когато реших да разширя земеделието, но след като замина за Цюрих, ми хрумна, че съм взел правилно решение.

— Колко земя имаш? Не са ли около три хиляди акра, ако си спомням правилно — сви вежди Хюго.

— Да, като изключим ловните участъци с яребици, но…

Чарлс замлъкна и погледна към вратата.

Някой почука плахо, веднага след това вратата се отвори и на прага колебливо застана Дафни.

Баща й се изправи, Хюго също, а тя междувременно влезе сякаш крадешком. По лицата им личеше, че са изненадани от появата й.

Преди баща й да успее да изрече и дума, тя съобщи възбудено:

— Извинявай, папа, че ви безпокоя по този начин, но трябва да ви кажа нещо важно. Може ли да вляза?

Графът се разсмя.

— Вече влезе, така че остани и ни кажи какво ти тежи. Защо не спиш в този час и защо си още с балната си рокля?

Дафни пристъпваше към тях, без да говори. Не сваляше очи от Хюго. Когато беше на стъпка от него, промълви:

— Ще се омъжа за теб, Хюго, искам да се омъжа за теб. Току-що взех решение и бях нетърпелива веднага да ти го кажа. Отидох в твоята спалня, но не те намерих. Досетих се, че може би си в библиотеката с папа. Както и да е, ето ме, мен и моето решение.

Хюго стоеше като ударен от гръм, изгубил дар слово. Само се взираше в нея, след което на лицето му се разля широка усмивка.

Дафни възкликна:

— О, забрави! Папа, трябва ли Хюго да иска твоето разрешение?

— Не ставай глупава. Той вече го има! — каза Чарлс.

Хюго се спусна към нея, сграбчи я и се взря в лицето й.

— Сигурна ли си!

— Да.

— Наистина ли си сигурна в себе си.

Тя кимна.

— Да, наистина. Така че можеш да ме целунеш, ако искаш.

Той я прегърна и я целуна по устните, после двамата се отдръпнаха, усмихвайки се един на друг.

Тяхното непринудено държание и очевидната привързаност, които графът видя, го убедиха, че неговата дъщеря е взела правилно решение. Че по свой начин тя обича Хюго. Изпълни го лекота, освен това и тъй да се каже щастието, което един баща чувства, когато знае, че дъщеря му е в добри ръце… най-добрите на света.

Дафни отиде при него. Той я прегърна и я целуна по двете страни.

— Радвам се, Дафни, много съм щастлив, че взе това решение. При това съвсем сама — каза й графът с нежен глас.

„С помощта на двете Суон“ — помисли си Хюго, но си замълча. Каквото и да й бяха казали, щеше да бъде вечно задължен на тези необикновени жени.

Дафни предложи:

— Нека да седнем. Имам няколко… условия. Бих искала да ги обсъдя с теб, Хюго. И с теб, папа.

— Условия ли — повтори бавно баща й, като че ли с неодобрение.

— Ще се съглася с всичко — развика се Хюго със засмени очи. По-рано си помисли, че ще се пръсне, така силно я желаеше. А сега си мислеше, че ще се пръсне от радост. Не го интересуваше какви са желанията й, щеше да се съгласи с всичко. Все пак до определена граница.

— Папа, първото ми условие е ти и мама да обявите годежа ни веднага. Бих искала да се отпечата в „Таймс“ в средата на следващата седмица. Не по-късно. — Погледна Хюго. — Съгласен ли си?

— Напълно.

— Предпочитам да се оженим възможно най-скоро. Причините са няколко и най-съществената е, че леля Ан може да умре всеки момент. Не искам сватбата ми да се отложи заради траур в семейството.

— Какво означава за теб скоро? Какво имаш предвид, скъпа? — попита баща й. — Дафни, разбери, не искам твоята сватба с Хюго да изглежда подозрително прибързана.

— Септември, най-късно в началото на октомври — отговори Дафни. — Естествено бих искала да се омъжа за Хюго другата седмица, или в края на август. Но знам, че предстои Великият дванайсети, и вие с мама няма да се съгласите за дата през август, понеже на дванайсети се открива ловът на яребици. Тъй че остава септември. Съгласен ли си, Хюго? За теб удобно ли е?

— Съгласен съм с всичко, което кажеш, с всичко, което поискаш — беше неговият незабавен отговор. На него още не му се вярваше, че това се случва, при това в два и половина през нощта, наистина посред нощ.

— Предпочитам сватба без много шум, папа. Само най-близките роднини, в това число леля Лавиния и леля Ванеса. Ще дойдат ли? Защо все ги няма напоследък?

— Защото се забавляват в Лондон — отговори той. — Абсолютно сигурен съм, че ще дойдат. И чичо ти Джак не би пропуснал твоята сватба за нищо на света.

— Ако леля Лавиния му разреши… знаеш, че от известно време имат недоразумения.

— Дафни, не може да бъде! Тази глупава клюка ти я внуши Дидри.

Тя сви рамене, облегна се и продължи:

— Надявам се, че няма да имаш нищо против, но на мен наистина не ми се иска да се тълпят шаферки, папа. Само едно момиче, което ще хвърля цветни листенца. С други думи, Дулси.

Чарлс се смути от това желание и каза озадачено:

— Но Дилейси и Дидри ще се обидят, Дафни. Те трябва да ти бъдат шаферки. Твои сестри са.

— Дилейси ще бъде щастлива да върви след мен с Дулси, но не мисля, че Дидри ще приеме лесно тази роля. Преди всичко тя е по-голяма от мен и ще се ядосва, че не се е омъжила преди мен.

— О, не зная, скъпа. Дидри те обича. Може би е по-добре да говориш с майка си. Но дълбоко съм убеден, че ще се засегне много, ако не е шаферка заедно с Дилейси.

— Наистина искам само едно момиче, което да хвърля цветни листенца… Дулси — повтори Дафни.

— Тя е малко непослушна. Ще ни трябва шаферка, която да я наглежда, знаеш го — отбеляза Чарлс.

Дафни погледа Хюго.

— Какво ти е отношението към шаферките?

— Дафни, скъпа, разбирам, че искаш да ограничиш шумотевицата на сватбата. Все пак според мен баща ти има право. Около Дулси наистина трябва да има някой, който да я пази. Забележката на баща ти е уместна. Трябва пак да си помислиш.

— Добре. Две шаферки и момиче с цветя. Папа ще ме предаде. А на теб ти трябва кум. Какво мислиш за Ги в тази роля?

— Ще бъда поласкан — отговори веднага Хюго, като се чудеше кога е умувала върху всичко това.

— Що се отнася до църквата, желателно е церемонията да бъде в параклиса в имението. Знам, че не е голям, но ще побере цялата фамилия Ингам и всички Суон. Те ще присъстват, нали?

— Непременно. Присъстват от години на всяка сватба в семейство Ингам. Бяха на моята, ще бъдат и на твоята. Само помисли пак за църквата в имението, Дафни. Не е достатъчно голяма, за да побере всички селяни. Затова може би трябва да се венчаете в селската църква… тогава всички ще дойдат. Как ти се струва?

Преди да успее да отговори, Хюго каза:

— Съгласен съм с теб, Чарлс, а има и нещо друго. Ако не се лъжа, селяните се канят на гощавка в салона на кметството след венчавката, нали? Да ознаменуват сватбата на още един Ингам.

— Абсолютно си прав, Хюго. Изплъзна ми се от ума. Ще уредя празненството и ще поема разходите.

— Венчавка в селската църква е прекрасна идея — намеси се Дафни. — Колкото до сватбения прием… — Млъкна, погледна Хюго и продължи: — Може ли да поканим гостите в южното крило? Какво мислиш, Хюго? Папа?

— По-хубаво място няма според мен. А според теб, Чарлс?

— Разбира се, там е идеалното място — съгласи се графът.

Дафни им се усмихна и каза на Хюго:

— А сега ти трябва да решиш за медения месец… къде ще отидем. Ще дойда навсякъде с теб.

— Радвам се да го чуя — отговори той. — Какво ще кажеш за Париж? Един от любимите ми градове е, после може да отпътуваме за Цюрих. Моята вила е на езерото и е много хубава.

— Точно това бих искала.

Чарлс им напомни:

— Бебето трябва да се роди в Кавендън. То е Ингам в края на краищата.

— Ще се върнем за Коледа, папа. Бебето ще се роди през януари.