Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (42)

Четирийсет и първа глава

Когато булката и младоженецът минаха през портала на църквата и слязоха по стълбите, дъждът беше престанал, слънцето грееше и небето беше синьо. Дафни погледна нагоре и засия усмихната, когато видя дъгата на небосвода.

— Хюго, погледни! Има дъга! И какъв късмет само имаме, дъждът спря!

— Имаме късмет, че сме заедно, ето какво си мисля аз, лейди Дафни Ингам Стентън. — Усмихна й се. — Женени сме, Дафни, наистина ни ожени добрият викарий на Литъл Скел, и това е най-важното за мен.

Чуха се ръкопляскания и радостни възгласи, когато селяните, застанали от двете страни на пътеката, запристъпваха по-близо, за да видят своята красива булка, дъщерята на техните граф и графиня. А колко красива само беше с нейната бяла дантелена рокля и развяващия се воал, който я обгръщаше като облак.

— Честито, лейди Дафни! Честито, господин Хюго! — викаха някои селяни, докато други скандираха: — Хип, хип, ура за булката и младоженеца!

Дафни и Хюго вървяха по пътеката между радостните хора и се разсмяха, когато върху тях заваляха розови листенца.

Дафни се изненада, че имаше толкова много хора навън, но църквата явно не беше побрала всички.

Докато пътуваха към църквата преди церемонията, баща й каза, че всички селяни от трите села ще дойдат да отпразнуват сватбата и да й изкажат своите благопожелания. След това бяха поканени на гощавка в кметството от графа.

Дафни го видя точно когато вдигна ръка да помаха на тълпата пред църквата. Ричард Тобат. Изплаши се. Той стоеше там, циничен и нагъл, и я гледаше свирепо.

Изненадана, тя се сви до Хюго, който почувства, че нещо не е наред, и я погледна.

— Какво има? Добре ли си? — разтревожи се той.

— Добре съм. Едва не се подхлъзнах на мокрото стъпало — набързо изрече тя.

Дафни не устоя, погледна пак към пътя и остана шокирана, като видя, че той не беше вече там. Но го видя, не се лъжеше? Или й се е привидяло?

Забрави за Тобат, щом с Хюго се озоваха всред семейството — нейните родители, леля Гуендолин, чичо Джак, братята й Ги и Майлс, изключително елегантни, трите „Д“ с шаферски рокли от розова тафта. Колко прелестна беше Дулси с дълга рокля и с букетче розови рози.

След това се редяха майор Гонт с тримата си сина, развълнувани, че присъстват на сватбата на Хюго, и много радостни, че той се връща да живее в Йоркшир.

Най-накрая успяха да се измъкнат. Тръгнаха към портата, където ги чакаше кола, украсена с бели сатенени панделки.

— Лейди Дафни! Лейди Дафни!

Обърна се и видя Джинивра да тича срещу нея и да размахва нещо. Момичето се закова на няколко крачки от нея и й подаде малък предмет.

— Талисман за късмет — каза циганката и се приближи. — Пази го.

— Благодаря, Джинивра.

Взе малката кост, учудена какво, за бога, означава.

— Бъди щастлива — избъбри Джинивра и както си знаеше, избяга, без да каже дума повече.

— Кое беше това момиче? — попита озадачен Хюго.

Преди да успее да му отговори, Дафни беше заобиколена от Дилейси, Сесили, госпожа Алис и госпожица Шарлот, които й помогнаха да се качи в колата, повдигайки воала и дългия шлейф. Дилейси взе букета й от бели рози. След миг тя и Хюго напуснаха Литъл Скел и се отправиха към Кавендън Хол.

Къщата беше съвсем пуста, тъй като прислугата беше отишла на сватбата. Хюго я хвана под ръка и я поведе към библиотеката. Влязоха, Дафни остави букета и се загледа в костта. На нея бяха завързани сребристи и бели панделчици и от едната страна бяха издълбани някакви изображения.

— Сърца — съобщи Дафни след малко, като ги показа на Хюго. — Джинивра е странна, но безобидна.

Той внимателно разгледа костта.

— Седем сърца. Какво ли означават?

— Може би много любов — обърна се към него Дафни.

— Тогава го пази. — Хюго я прегърна и я привлече към себе си. — Обичам те, Дафни, с цялото си сърце, сега и завинаги, докато смъртта ни раздели. Обетът в църквата за мен е много сериозен.

— И за мен — отвърна тя и като се надигна на пръсти, го целуна. — Ще бъде прекрасно, не се тревожи.

— О, Дафни, зная, скъпа моя.

— Имам предвид тази нощ. Ти и аз ще започнем нашия меден месец тук, в Кавендън. Тази нощ ще започне нашият… брачен живот. Искам точно това.

Хюго преливаше от любов, докато й подаваше букета бели рози и я извеждаше от библиотеката.

— Трябва да отидем в розовата приемна — обясни Дафни — за семейните фотографии. След това може да се отпуснем и да танцуваме цяла нощ.

— Надявам се не през цялата — ухили се Хюго с внезапно прелъстителен жест.

— Не бъди лошо момче, имам по-добър план — отговори Дафни. Погледът в дълбоките й сини очи му каза всичко, което искаше да знае.