Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (40)

Трийсет и девета глава

— Нещо старо, нещо ново, нещо назаем, нещо синьо — изреди Сесили на Дилейси, после извади малко пакетче от чантата си и го сложи на дългата маса. Двете момичета бяха в шивашкото ателие в Кавендън над етажа със спалните. Оставаха два дена до сватбата на Дафни и Хюго и Сесили очакваше Дафни за последната проба на сватбената рокля.

— Е, какво й донесе, Сеси? — попита Дилейси, като погледна пакетчето. — Хайде, покажи ми, преди да е дошла Дафни.

— Не, не мога Лейси, не искам да го отварям. Мама така красиво го е опаковала и завързала с панделка. Но мога да ти го опиша.

— О, добре, това засега ще свърши работа.

— Син копринен жартиер. Мама каза, че идеята се харесва на булките… защото намеква за интимност, без да е на показ.

Дилейси се разсмя.

— Колко хитро! Аз й купих дантелена сватбена кърпичка. Това е нещото ново. Мама й дава назаем нейната диамантена брошка–фльонга, което означава, че ново, синьо и назаем са чудесно подбрани и осигурени. Не знам кой ще й даде нещо старо.

— Аз знам — каза Сеси и преметна бяло платно върху окачената сватбена рокля.

— Кой ще й го даде? Кой? Кой ще й даде нещо старо?

— Моята леля Шарлот. Мисля, че е гривна.

— О, колко мило от нейна страна — отвърна Дилейси. — Значи е уредено. Хюго подари на Дафни диамантени обеци за сватбата. Дидри сигурно е позеленяла от завист.

Сесили само кимна, понеже не искаше да обсъжда лейди Дидри, която не харесваше особено.

Извади от гардеробната шаферската рокля на Дилейси и я закачи на видно място.

— Искаш ли да я пробваш още веднъж? — попита Сесили. — Просто за да сме сигурни.

— Не, стои ми идеално — отговори Дилейси и заоглежда роклята заедно със Сесили. — Прекрасна е. Харесват ми розово-виолетовата тафта и тюлът, и съчетанието, което си измислила — усмихна й се Дилейси. — Много те бива.

Обърна се, понеже на вратата се почука силно, после се отвори и в ателието влезе брат й Майлс.

— Успях най-после! — викна той и затвори вратата. — Здравейте, Сеси, Дилейси.

— Здрасти, Майлс — отговори Сесили.

— Какво успя? — попита Дилейси.

— Успях да събера шафери за младоженеца. Най-после. Поканих Марк Стентън, единственият жив роднина на Хюго по бащина линия, и тримата сина на майор Гонт, които управляват имението на Стентън. Братовчедът на Хюго Марк и синовете на майора са единствените гости на Хюго, както знаете. Така че с мен и чичо Джак сме шестима. Това е достатъчно, понеже сватбата няма да бъде от онези фантастични сватби във висшето общество.

— О, не говори така! — извика Дилейси. — Всички ще бъдем с красиви рокли, ще носим бижута, а ти и другите мъже ще бъдете небрежно-елегантни. Госпожица Шарлот преобрази южното крило и го превърна в истинска градина. Изглежда невероятно. — Тя поглади тафтената шаферска рокля и попита: — Погледни, не е ли прелестна? Сеси ми я измисли.

Майлс кимна. Погледна Сесили и целия засия в усмивка.

— Надминала си себе си, Сеси. Чух от Дафни, че булчинската й рокля е разкошна.

Очите на Сесили заискриха.

— Това е малко преувеличено, но наистина е прекрасна, дори аз си го признавам.

— Дафни показа ли ти диамантите си, Майлс?

— Да, също и сапфирите. Довечера ще ги носи. — Захили се на сестра си. — Нямам търпение да видя физиономията на Дидри, когато Дафни слезе за вечеря. Тя все й завижда.

— Знам. И татко наливаше масло в огъня, като не пропускаше да отбележи, че Дафни ще се омъжи за син на херцог. Това направо влудяваше Дидри.

— Попитах папа защо Хюго и Дафни се женят така прибързано. Годежът беше обявен през август, а сега е едва единайсети септември. На дванайсети септември ще бъде омъжена жена. Боже мой! Само си представи! Дафни омъжена жена! — Майлс отиде до прозореца и го отвори. — Тук е задушно.

— Какво отговори татко? — продължи да любопитства Дилейси.

— Каза, че Дафни се безпокои леля Ан да не почине внезапно, и най-вероятно така ще стане. Дафни не иска да се отложи сватбата с година заради траура.

— О, бога ми, това е вярно. — Дилейси седна на един стол. — Кои пристигнаха, Майлс? Знаеш ли?

— Чичо Джак и леля Лавиния. Случайно ги срещнах и веднага го помолих да стане шафер. Същият веселяк си е, но леля Лавиния изглежда объркана. Някак си намусена.

Дилейси сниши глас:

— Има си друг мъж.

— Кой ти каза тази противна клюка?

— Дидри. Папа бил вбесен, защото Лавиния може да замеси семейството в скандал. Нейният любовник е женен мъж. Член на парламента е. Татко е много разстроен.

— Боже мой! Това е някакво безумно обвинение. А Дидри как е научила?

— Мисля, че е чула папа да казва на мама.

— Пак е подслушвала, хващам се на бас — отвърна Майлс и направи физиономия.

Сесили, която отново се беше захванала с работата си и преглеждаше тоалетите на шаферките, обувките и ръкавиците, се усмихна. Майлс постоянно й се оплакваше, че Дилейси обича да клюкарства за семейството, но и той не й отстъпваше. Знаеше, че според него Дидри е проклета, и положително беше известно на всички, че завижда на Дафни, особено за голямата й красота.

Дафни беше най-милата от четирите „Д“ и Сесили се радваше, че ще се омъжи за Хюго. Беше взела правилно решение, според майка й и леля Шарлот. Знаеше всичко за обстоятелствата, но беше дала клетва да не издава нищо. „Верността ме задължава“ — промърмори под нос. Това беше клетва. Никога нямаше да я наруши.

Сесили не слушаше Дилейси и Майлс, които дърдореха за семейни неща, докато тя се занимаваше със сватбените тоалети. Но когато Дилейси се разсмя гръмогласно, погледна нея, после Майлс, който още стоеше до прозореца, и попита:

— Какво пропуснах?

Майлс, захилен, отговори:

— Дилейси спомена прочутите сапфири на Хюго и аз казах, че без съмнение леля Гуендолин няма да ги хареса, защото отиват на очите на Дафни. Както и всичките рокли, които й уши.

Сесили се засмя.

Дилейси продължи:

— Обзалагам се на шест пенса, че леля Гуендолин ще попита дали не са фалшиви. Понякога е такава особнячка.

И тримата се разсмяха.

След няколко минути Дафни пристигна в ателието. Беше много елегантна, с кремав костюм с деликатни черни апликации. Сесили кимна с одобрение.

Дилейси се провикна:

— О, колко си шик, Дафърз. Самата елегантност.

— Благодаря, Лейси. Това е новият тоалет, който госпожа Алис ми уши. Сесили измисли модела, разбира се. Харесват ми черните апликации, черният лачен колан, лъскавите черни копчета и черният кант. — Като погледна Майлс, продължи: — Чух, че си събрал шестима шафери в това число и ти. Много се радвам, Майлс. Толкова се изтормози.

Майлс отиде при нея и я прегърна през раменете.

— Никога няма да те разочаровам, каквото и да става. По-добре да се измитам… ще пробваш роклята. Нали никой не бива да те вижда?

Дафни го хвана за ръка и го поведе към вратата.

— Благодаря ти за всичко, Майлс, ти си най-добрият брат.

Майлс спря до вратата усмихнат и загледан в Сесили, каза:

— Прощавайте, хубавици, до скоро.

Щом останаха сами, Сесили махна платното от булчинската рокля.

— Ще ви помогна да я облечете, лейди Дафни. Не вярвам, че ще има нещо за поправка, но по-добре да проверя.

Сесили съпроводи Дафни до паравана и й подаде роклята.

След минута, когато Дафни се появи и застана в средата на стаята, Дилейси изръкопляска.

— О, Дафни, великолепна си! Роклята е… невероятно красива. Поздравления, Сесили.

Сватбената рокля беше ушита от най-фина френска дантела, подплатена с бяла тафта. Полата беше тясна и дълга, отзад с дълъг шлейф. Талията беше висока, в стил ампир, любимият на императрица Джозефин, съпругата на Наполеон. Беше с дълги ръкави само от дантела.

Дафни се погледна.

— Ще закопчая диамантената брошка на мама в средата на деколтето. Какво ще кажеш, Сесили?

— Там й е мястото, милейди.

Сесили донесе украшението за глава, изработено от бели цветя от коприна и дантела, и го сложи на главата на Дафни.

— Ще държи воала, лейди Дафни. Не се притеснявайте, няма да падне.

Сесили се отдръпна, погледна я и се усмихна, развълнувана от ефекта.

— Воалът ще допълни картината, но не искам да го слагам. Много е деликатен.

Дафни й се усмихна.

— Знам, Сеси, вдругиден, събота, положително всичко ще бъде на мястото си. Благодаря. Благодаря ти много за това, че толкова се труди.

* * *

Дафни тъкмо се върна в спалнята си, когато на вратата леко се почука. Отвори и видя Шарлот Суон.

— Имам нещо за вас, лейди Дафни. Мога ли да вляза за малко?

— Да, заповядайте, госпожице Шарлот.

Докато говореше, Дафни отвори вратата и се отдръпна встрани.

Шарлот мина веднага на въпроса, какъвто беше маниерът й:

— Искам да ви дам това, лейди Дафни. Много е старо, а вие трябва да имате също нещо ново, синьо и назаем.

Подаде подаръка на Дафни, опакован със сребриста хартия и завързан със сива панделка.

— Благодаря, госпожице Шарлот. Имам нещо назаем от мама, нейната брошка–панделка. Сесили ми даде нещо синьо, жартиер. — Засмя се и поклати глава. — Дилейси ми даде сватбена дантелена кърпичка. Вашият подарък е последният, за да се изпълни поверието. Да го отворя ли сега?

Шарлот се усмихна.

— Защо не?

Като махна хартията, Дафни видя синя кадифена кутийка. Отвори я и ахна. Вътре имаше диамантен наниз.

— Боже мой, колко е красива! — възкликна. Възхитена, взе диамантената гривна. — Но тя е много скъпа. Не можете да ми я подарявате, госпожице Шарлот. И аз със сигурност не мога да я приема.

— Да, можете да я приемете и трябва да я приемете. — Шарлот размаха ръка пред Дафни, докато тя се мъчеше да й върне гривната. — Чуйте ме, лейди Дафни, тя е предназначена за вас. Това бижу се наследява в рода Ингам и затова по право е ваше. Искам да я носите и да знаете, че вашият дядо Дейвид, петият граф, ми я подари за моя двайсет и първи рожден ден. Беше ми много скъпа през всичките тези години и сега е ваша, за да й се радвате.

Дафни държеше гривната и знаеше, че ако настоява Шарлот да си я вземе, ще я обиди. За нищо на света не искаше да нарани тази жена.

Въздъхна дълбоко.

— Щом бижуто е наследствено в рода Ингам, коя е била първата му собственичка? Знаете ли, госпожице Шарлот?

— Да, майката на петия граф… вашата прапрабаба, четвъртата графиня. — Шарлот взе гривната от Дафни и я закопча на китката й. — Ето. Виждате ли, красива е, много семпла, изобщо не е натруфена.

— Благодаря, госпожице Шарлот. Ще ми бъде много скъпа.

* * *

Чарлс и сестра му Лавиния се настаниха в библиотеката и той трудно се владееше. Да се каже, че беше ядосан, щеше да бъде неточно.

Граф Мобри пушеше в библиотеката, но не си разрешаваше да издаде гнева си. Вече имаше гости в Кавендън за сватбата на Дафни. Братовчедът на Хюго Марк беше пристигнал от Лондон, както и другата сестра на Чарлс Ванеса, която имаше апартамент в Кавендън.

Лавиния внезапно се обади:

— Знам, че си бесен, Чарлс, но не обвинявай само мен. С Джак имаме проблеми.

— Да, намекваш го от доста време. Но това не означава, че можеш да хукнеш, да си намериш друг мъж, и отчаяно да се оплетеш с него, което е очевидно.

— Не съм хукнала да си търся мъж. То просто се случи. Така е устроен светът. Нещата в живота просто се случват.

— Ако трябва да си вземеш любовник, защо, за бога, си избрала известен политик, който винаги е център на вниманието? На всичкото отгоре женен.

Чарлс я погледна ядосано.

Лавиния въздъхна дълбоко и се отпусна върху възглавниците на дивана.

— Грешиш. Искам да кажа, че той ме преследваше, а не обратното.

Брат й сви устни.

— Чух, че е парвеню, и сега ти го потвърди.

— Чарлс, моля те, престани да се държиш арогантно и ми кажи какво искаш да направя.

— Трябва веднага да прекратиш тази връзка, Лавиния. Преди да въвлечеш семейството… колкото твое, толкова и мое… в огромен скандал. Вече плъзнаха клюки. Следващото ще бъде статия в проклетите вестници.

Лавиния изправи гръб, отметна русата си коса, сините й очи заблестяха гневно. Като я погледна внимателно, Чарлс не можа да не си помисли, че когато Дафни стане на четирийсет, ще прилича на сестра му в този момент. Двете много си приличаха, във всеки случай по външност. Но по характер бяха съвсем различни. Лавиния беше неблагоразумия и импулсивна, Дафни беше предпазлива и обмисляше всичко до последната подробност.

Лавиния очевидно беше изненадана.

— Не зная защо са плъзнали клюки. Не съм казвала на никого за Алекс.

Чарлс й хвърли многозначителен поглед.

— И все пак няколко души ми казаха. Приятели, на които вярвам, и които явно знаят за твоята любовна афера. Може би твоят любовник се е похвалил. Не бих се изненадал. На него му липсва всякакъв финес.

Лавиния изглеждаше поразена и възкликна:

— Не мога да повярвам, че е говорил за мен, че се е похвалил за връзката си с мен. Това е непочтено… ужасно. — Замълча, после попита: — Сигурен ли си?

— Да. Абсолютно. Как иначе ще се разчуе? Щом ти не си казала на никого, тогава очевидно той е казал. Ти си изгодно попадение. Дъщеря на граф, произхождаш от един от първите родове на Англия, със собствена титла, омъжена за едър магнат. Боже мой, Лавиния, не разбираш ли? Той се хвали за връзката си с теб. Печели престиж.

— Сериозно ли говориш, че аферата може да се появи във вестниците?

Лицето й пребледня.

— Съвсем сериозно. Не искам скандали около нас, Лавиния. Особено в този момент, когато Дафни се омъжва.

— Нито пък аз. Какво да правя?

— Аз бих сложил край веднага, и не пиши нито едно проклето изречение черно на бяло. Нека той да не може да те приближи. Ако трябва да говориш с него, говори само по телефона. На твое място никога повече нямаше да се срещна с него.

— Няма, обещавам, ще постъпя, както казваш.

— Разбери ме, Лавиния, не ти чета морал, нито те съдя. Искам само да те предпазя. Много жени си имат любовници заради проблеми в брака. Но обикновено партньорите са дискретни и се пазят от клюки и неприятности. Ти просто си избрала недостоен партньор.

— Той ме избра.

— Ето ти отговорът, не мислиш ли?

— Да, така е. — Лавиния въздъхна. — Между другото исках да те попитам, защо Дафни така избърза със сватбата?

— По няколко причини — отговори й с вдъхващ доверие тон. — Първо, Дафни се безпокои, че сватбата може да се отложи, ако Ан умре внезапно, което е съвсем вероятно. Затова венчавката е тази събота, а не някоя събота след шест месеца. С Фелисити бяхме абсолютно съгласни. Второ, Хюго трябва да пътува заради работата си, първо за Цюрих, след това за Ню Йорк. Не искат да се разделят за толкова дълго време.

— Разбирам. Влюбили са се от пръв поглед. Като ударени от гръм, казват французите.

— Да, любов от пръв поглед. Погледнаха се и това беше.

— Колко прекрасно — каза Лавиния. — Тя е момиче с късмет. Хюго е голям чаровник.

— И много солиден, ще бъде добър съпруг. А сега да отидем в жълтата гостна за чая. Сигурен съм, че всички ни чакат.