Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (21)

Двайсета глава

Като пое дълбоко дъх, Шарлот каза:

— Дафни е бременна.

Не откъсваше очи от лицата им, докато произнасяше тези съдбовни думи.

Те експлодираха като бомба.

В първия момент родителите не можеха да отронят и дума, толкова смаяни и потресени бяха. Спогледаха се тревожно и после се вторачиха в Шарлот, и ако се съдеше по израженията им, изобщо не й повярваха. Като че ли не можеха да разберат какво им съобщи така безцеремонно.

— Не! Не! Това е невъзможно — развика се Чарлс високо и гневно. — Не и Дафни! Това е невъзможно! Тя не познава нито един мъж. Как тогава ще забременее?

Потрепери, докато изричаше думата, и поклати буйно глава. „Шарлот греши — помисли си. — Сигурно греши. Това не е истина. Дафни не може да забременее. Не и моята Дафни.“

Фелисити най-после си върна гласа.

— Съгласна съм с Чарлс — възкликна тя пискливо. Притисна с трепереща ръка устата си, като се мъчеше да потисне надигащите се ридания. — Тя никога не би прекрачила границата на благоприличието, не би ни разочаровала. Чарлс има план за нея. Тя иска да се омъжи за син на херцог. Тя е почтена и е вярно, че не познава нито един мъж, освен Джулиан Тобат, но…

Фелисити повече не можеше да се сдържа и започна пак да ридае.

Чарлс се премести до нея и я прегърна, за да я успокои. Но тя беше като обезумяла, също като него. Той не можеше да се съвземе от шока, като че ли силите му се стопяваха. За пръв път в живота си се чувстваше смазан.

Като прегръщаше ридаещата жена, погледна безпомощно към Шарлот.

— Кой го стори?

Тя отвърна колебливо:

— Не знам. Ние не…

— Да не би да твърдите, че не ви е казала кой е… любовникът й? — извика Фелисити още по-пискливо, пребледняла като платно.

— Любовник няма, ваше благородие. Дафни няма връзка с мъж. Тя е невинна жертва. Нападната е от мъж… не зная познавала ли го е или не. Била е изнасилена.

— Нима Джулиан Тобат я е изнасилил? — възмути се бащата, изпълнен с гняв. Беше изумен и добави: — Положително не е бил Джулиан… той беше много кротък.

— Не зная той ли е бил. Тя не е склонна да споделя подробности…

— Кога се е случило? — попита Чарлс.

— В съботата, когато обядвахте с момичетата. Трети май. Тя отиде до Хейвърс Лодж след обяда…

— Спомням си! — прекъсна я той. — Дафни ми каза, че отива до Хейвърс Лодж да каже на Джулиан, че може да покани Мадж на летния бал. Може би греша. Може би той я е изнасилил; да, това се е случило.

— Имаш право, Чарлс — каза тихо Фелисити, която беше успяла да се овладее. — Сигурно е било в къщата, когато е отишла там.

— Не, не — отрече Шарлот. — В зюмбюлената гора… — Гласът й заглъхна, когато видя, че отново изпаднаха в шок.

— В нашата земя! — извика Чарлс, като очевидно неговата обичайна стеснителност се беше изпарила.

На Фелисити явно й хрумна нещо и сподели:

— Да, Джулиан беше сгоден за Мадж Кортни, но само защото Дафни не се влюби в него. Мечтите на Чарлс бяха и нейни мечти. Но все си мислех, че Джулиан е влюбен в нея. Според мен Мадж беше неговата втора възможност. Пък и не бива да забравяме, че тя е богата. Семейство Тобат харесват богати жени, знаете.

Настъпи продължително мълчание.

Шарлот първа го наруши:

— Мисля, че трябва да ви кажа всичко, което зная. След това ще говорите с Дафни. Тя е ужасена, не е на себе си от мъка. Старае се да не й личи, така я посъветва Алис. Но има нужда от вас, от вашата обич, копнее вие да я разберете и утешите.

— Естествено — съгласи се Чарлс и занарежда, за да се успокои: — Дафни е прекрасна млада жена и очевидно е абсолютно невинна жертва. Наш дълг е да й вдъхнем увереност, че сме на нейна страна и че ще й помогнем по всеки възможен начин.

Фелисити въздъхна дълбоко.

— Ще й помогнем да го преживее, Шарлот, но какво ще правим с нейната бременност! Как ще я запазим в тайна? Как ще живее нормално? Ами ако тайната излезе наяве? Тя ще бъде опозорена. Семейството ни ще бъде опозорено, както ни предупреди. Ами какво ще стане догодина? Очаква се да я представим в обществото, в двора. Как ще защитим доброто си име?

— Имам план. Но нека първо да ви разкажа всичко за трагедията на Дафни.

— Да, да, Чарли, разкажи ни всичко.

Чарлс се облегна в очакване. Шарлот сключи ръце и направи точно това… разказа им всичко, колкото и потискащо да беше.

* * *

След като Шарлот завърши разказа, Чарлс се изправи. Благодари й и погледна съпругата си.

— Трябва да намерим Дафни, да я утешим, да я накараме да повярва, че ще й помогнем. Сигурно е обезумяла от мъка.

— Да, сигурно е така.

Фелисити също се изправи и точно в този момент се почука на вратата на южното крило. Шарлот изтича да отвори.

Пред вратата стоеше Дафни. Изглеждаше много красива с бледосиния си тоалет и беше изплашена.

— Влезте, лейди Дафни. Вашите родители тъкмо се канеха да ви потърсят — усмихна й се Шарлот. — Наясно са, че сте абсолютно невинна — завърши тя шепнешком.

Дафни пристъпи в галерията. Майка й се спусна към нея и я прегърна. Чарлс я последва, прегърна двете жени и ги притисна към себе си, сякаш да ги защити.

След малко Шарлот каза:

— Ще бъда в лавандуловата спалня, тук, в южното крило. И когато сте готови да чуете моя план за Дафни, ме повикайте. Сега ви оставям да си поговорите и утешите.

Чарлс само наклони глава и леко й се усмихна.

— Благодаря ти — прошепна едва чуто и се обърна към дъщеря си и жена си. Тревогата му беше очевидна, както и дълбоката му любов.

* * *

Шарлот седеше на старинното писалище в лавандуловата спалня и доуточняваше плана, който беше намислила през последните няколко дни. Надяваше се, че ще се окаже успешен, молеше се да бъде успешен. Щом започнат да го прилагат на практика, вярваше, че тя и родителите й ще спасят Дафни и репутацията на семейство Ингам. Това бяха нейната цел и нейният дълг. Беше Суон. А имаше и други Суон, които ще й помогнат.

* * *

След известно време Дафни дойде при Шарлот и двете се върнаха във всекидневната. Веднага почувства с каква обич са се отнесли Чарлс и Фелисити към дъщеря си. Момичето не беше така напрегнато и изплашено.

Щом седнаха, Чарлс попита:

— Кой друг знае, Шарлот?

— Освен нас четиримата, Алис и Уолтър.

— В такъв случай тайната ще бъде запазена. — Погледна Дафни. — Не си казала на нито една от сестрите си, нали?

— Не, папа, не съм. Госпожа Алис ми каза, че не бива… с никого да споделям. Да не вярвам на никого в тази къща, освен на родителите си и на Суонови. Послушах я и постъпих, както ме посъветва.

— Радвам се да го чуя, Дафни. — Обърна се към Шарлот и попита: — Какъв е вашият план?

— Да се пази тайна е първото жизненоважно правило. Ако почувствате нужда да поговорите с някого, ако сте разстроени — започна тя, като погледна многозначително Дафни и Фелисити, — тогава споделете помежду си или с Алис и мен. Говорете някъде, където сте сигурни, че никой няма да ви чуе. Разбрахте ли? Не забравяйте, не бива да плъзне слух за вас, Дафни.

И двете кимнаха, и Шарлот продължи:

— Второто е вашето поведение. Трябва да се държите както обикновено на всяка цена. Всички вие. Никой не бива да заподозре, че нещо не е наред. Това се отнася най-вече за вас, Дафни. Както Алис ви е казала, моля ви, придавайте си винаги жизнерадостен и щастлив вид. — Облегна се и позамълча, преди да каже на Чарлс: — Вашият баща веднъж ми каза нещо, което запомних завинаги: „Никога не показвай слабост, никога не увесвай нос.“

Той кимна.

— И на мен е казвал същото, сега неговият съвет е съвсем навреме.

— Дойде време да поговорим за бременността. Дафни е била нападната на трети май. Днес е двайсети юли и по мои изчисления тя е във втория месец. Тъй че през следващите четири месеца няма да й проличи.

— Нима е възможно? — вдигна вежда Чарлс.

— Дафни ще може да носи роклите си още няколко седмици. В това време Алис ще й ушие такива, които ще прикриват състоянието й и които ще бъдат също толкова елегантни. Освен това Дафни е стройна и слаба като майка си, което в случая ще помогне. Доколкото си спомням, на Нейно благородие също дълго време не й личеше.

Докато говореше, Шарлот погледна Фелисити за потвърждение.

Графинята кимна и се обърна към Чарлс:

— На мен бременностите всъщност не ми личаха поне до шестия месец. Да се надяваме, че при Дафни ще бъде същото.

Той мълчеше, молейки се да имат право.

Шарлот се заговори с Фелисити:

— Сигурна съм, че Дафни може да остане в Кавендън през летните месеци и да се забавлява на всички приеми, без някой да забележи каквото и да е. Тоалетите й, държанието, конструкцията, всичко е в нейна полза. Не сте ли на същото мнение?

— Да, и всичко трябва да продължи по най-естествен начин.

Шарлот се замисли за малко, преди да продължи:

— В един момент Дафни ще трябва да изчезне и на мен ми дойде следната идея. Защо да не отиде на обиколка из Европа? Много млади жени пътешестват, преди да бъдат представени в обществото и в кралския двор.

— Великолепна идея — отвърна Фелисити и погледна съпруга си. — Не си ли съгласен?

— Съгласен съм, но кой ще я придружи?

— Ако нямате нищо против, ваша светлост, аз ще я придружа като настойница или компаньонка.

— Бих искал да обиколи Европа — отвърна Чарлс и почувства, че все повече се успокоява, докато Шарлот им обяснява плана си. — А ти какво мислиш, скъпа? — попита той Дафни, усмихна й се и едва се сдържа да не я грабне в прегръдките си, да я притисне до себе си и да я предпази от всякакви беди завинаги.

— Аз също бих искала… пък и нямам кой знае какви други възможности. Не мога да живея в къщата ни в Мейфеър заради прислугата. Затова пътешествието ми се струва единственото разрешение на въпроса. — Погледна Шарлот. — Ще се радвам да бъда с вас, госпожице Шарлот, и това във всички случаи означава, че мога да си отдъхна. Защото след октомври вече няма да мога да се прикривам, нали?

Шарлот кимна.

— А след пътешествието? — попита Фелисити Шарлот. — Каква е следващата стъпка?

— Може би Дафни ще се върне в Кавендън за две-три седмици, след което ще ви помоли да я пратите в девическо училище или в Париж, или в Швейцария. Тя няма да отиде в никакво училище за млади дами, но ще има добри частни учители и ще научи много. Ще се представяме под чуждо име.

— После Дафни ще си дойде за Нова година, ще бъде добре образована, ще бъбри на френски като на роден език, и ще лъха на парижки шик, така ли?

Чарлс хвърли на Шарлот изпитателен поглед.

— Точно това имам предвид, лорд Мобри.

— Къде ще роди Дафни? — попита тихо той.

— В реномирана болница в Южна Англия, може би в Кент… в някое от южните графства, под чуждо име.

— С бебето какво ще стане? — попита тихо Фелисити.

— Зависи от семейството, но мисля, че имате достатъчно време да вземете решение за осиновяване. Струва ми се, че нямате друга възможност — отговори деликатно Шарлот.

— И тъй, помогнахте ни да се поуспокоим — колебливо се усмихна. — Много сме ви благодарни. Ще разискваме и ще решаваме, когато му дойде времето. А сега, Шарлот, ще обядвате ли с нас?

— Благодаря, Ваша светлост, но имам среща с Алис, която ми е трудно да отменя. Но ако нямате нищо против, ще дойда за следобедния чай. Удобно ли е? Ще се радвам да видя Ги.

— Разбира се — отвърна бързо Фелисити. — И леля Гуендолин ще ни гостува. Всъщност ще се съберем цялото семейство. Естествено сте добре дошли.