Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (49)

Четирийсет и осма глава

Чарлс Ингам беше разстроен, гневен и изтощен.

Беше изтощен, защото не мигна цяла нощ, но не стана, мята се и се въртя неспокойно в леглото. Беше разстроен, защото знаеше, че бракът му е към своя край, и то от дълго време. А беше гневен на себе си, че не се е погрижил за семейството си преди година.

Стана рано, обръсна се, изкъпа се и се облече набързо. В осем и трийсет слизаше за закуска, съзнавайки в какво противно настроение е.

В края на стълбището застана, пое дълбоко дъх, изпъна рамене и се запъти през фоайето към трапезарията, напълно овладял чувствата си. Дори се усмихваше.

Хенсън го очакваше, когато влезе. Както обикновено икономът беше учтив.

— Добро утро, лорд Мобри — поздрави Хенсън и веднага издърпа стола начело на масата, за да седне графът.

— Добро утро, Хенсън, благодаря. Явно съм пръв тази сутрин.

— Не съвсем, милорд. Лейди Дафни намина преди около четирийсет и пет минути и каза, че с господин Хюго ще дойдат да закусят с вас около девет. След това се качи на горния етаж с бавачката Уилис. Заведоха лейди Дулси в южното крило, за да закуси, и лейди Дафни да се погрижи за нея, докато е свободна.

— Чудесно, Хенсън. Трябва да отбележа, че лейди Дафни мисли за всичко. Доволен съм, че детето не е с бавачката. До следобеда да е напуснала, Хенсън, погрижи се. Госпожица Карлтън е некадърна, даже е малко да се каже.

— Да, така е, и ще се погрижа, милорд. Какво да ви сервирам тази сутрин?

— Първо чаша чай, след това бъркани яйца с бекон. Тази сутрин съм гладен, Хенсън. Снощи почти не вечерях.

— Не съм изненадан, милорд, след всичко, което се случи вчера. Такава уплаха и тревога!

— Да, наистина. О, Хенсън, предполагам, че Нейно благородие ще закуси в леглото тази сутрин. Уилсън ми каза, че още спи.

Икономът кимна и се оттегли в сервизното помещение зад трапезарията.

Чарлс се хранеше бавно и скоро се почувства по-добре. Снощи вечерята беше някак хаотична, след като едва не отвлякоха Дулси.

Беше извън себе си от ужас и малко по малко започна да осъзнава колко глупаво се е държал с Фелисити в миналото. Беше отсъстваща майка през почти цялата изминала година, като се посвети изцяло на сестра си, а той не направи нищо в случая. Разбираше тревогата й за Ан и изцяло я подкрепяше. Но това беше в ущърб на децата му. Или поне на дъщерите му. Синовете му, слава богу, бяха далеч, учеха в Оксфорд и Итън.

Още не можеше да забрави, че не беше до Дафни, когато тя имаше най-много нужда от нея след изнасилването. Прие с готовност идеята на момичето да се омъжи за Хюго, без за миг да се замисли за желанието на Дафни, за щастието й. Просто искаше да се отърве от проблема, колкото е възможно по-бързо.

Дулси беше оставена да прави каквото си ще, на грижите на глупава, абсолютно небрежна бавачка.

Дидри, най-голямата, която можеше да се грижи за себе си, прекарваше най-много време с майка си.

Дилейси беше постоянно със Сесили и госпожа Алис, която поне се погрижи за гардероба й за летния сезон, а вероятно и за други неща, ако се поразрови човек. Алис помогна на Дафни да се съвземе след изнасилването. И винаги някъде наоколо беше Шарлот, на която можеше да се разчита, беше всеотдайна, предана на семейството и беше готова да се грижи за момичетата винаги когато имаха нужда. „Още веднъж благодаря на Бога за Суонови“ — помисли си Чарлс.

Започна и себе си да укорява. Много отдавна трябваше категорично да се намеси, а не да се отнася само със съчувствие и разбиране към Фелисити, чиято привързаност към сестра й беше патологична. И за да бъде точен, тя постави Ан преди децата си и той си затвори очите.

Колкото до брака му, той беше приключил, Фелисити му го съобщи снощи и го свари неподготвен.

Изтормозен и капнал от умора след ужасната случка с Дулси, изпита необходимост да сподели мислите и чувствата си със своята съпруга. Предположи, че и тя ще поиска при тези обстоятелства, и заради спасеното като по чудо дете. И така, попита я дали ще сподели постелята си с него. И през ум не му минаваше да прави любов, само да поговорят, да се успокоят.

Тя му отказа изключително хладно и той остана шокиран, изгуби равновесие от думите й, от тона й.

Гласът й още отекваше в главата му. „Нашият брак приключи, Чарлс — беше казала. — Не мога да споделям леглото си с теб. Или да имам интимни отношения с теб.“

Той изгуби дар слово, само стоеше и я гледаше вторачено; имаше чувството, че някой го беше ударил в корема с ковашки чук.

— Защо? — попита най-накрая. — Какво се обърка изведнъж?

— Не е изведнъж — отговори тя. — Много отдавна не ме интересуваш сексуално. Преструвах се и повече не мога да се преструвам или да симулирам удоволствие. Така че в бъдеще искам да спиш в твоята спалня.

— Ако това искаш, ще спя там.

Сега, като си спомняше, как й го каза, не можеше да не се учуди защо стоеше там безпомощно, след като беше разгневен и дълбоко засегнат. Беше отхвърлен, като че ли чувствата му нямаха значение, като че ли бяха нещо незначително.

Фелисити прибави:

— Ако искаш развод, имаш го.

Това го хвърли в още по-голямо недоумение и не беше способен да мисли трезво. Беше потресен и объркан от този неочакван обрат.

Тя го попита отново:

— Е, искаш ли развод?

— Ще те уведомя — отвърна й рязко и най-после се съвзе. След това се обърна и се запъти към своята спалня. На вратата на гардеробната се обърна да я погледне.

— На четирийсет и пет съм. Не съм престарял. Какво се очаква от мен?

— Каквото пожелаеш. Свободен си като птичка — отвърна му тя.

Докато пиеше чая и разсъждаваше, Чарлс стигна до заключението, че снощи тя го отблъсна хладно и презрително, което накърни самолюбието му и мъжкото му самочувствие, но му даде и нещо друго. Даде му свободата да прави каквото му харесва. Но в този момент нямаше представа дали има лични желания.

Все още беше ужасен от нейната студенина, от нейното пълно безразличие към неговите чувства, от грубите й думи. Та те бяха женени от двайсет години, имаха шест деца и той искрено вярваше, че бракът им е солиден като канара. Очевидно не е. Грешал е, нали?

Позачуди се дали преумората около Ан не й беше повлияла повече, отколкото си мислеше, и да е причина за това странно поведение. Но нейното поведение е странно от няколко години… преди сестра й да се разболее.

Спомни си, че след раждането на Дулси не изпитваше желание и престана да бъде страстна любовница. Той се стараеше да не обръща внимание на студенината й, затваряше си очите. И междувременно това го направи импотентен. „Тя ми го причини, нали?“ Нямаше ерекция, защото тя не го желаеше, не се интересуваше от него, и той го знаеше. Просто не можеше да го приеме.

— Добро утро, папа — поздрави го Дафни, която влезе плавно, облечена с прелестна светловиолетова рокля. — Оставих Дулси здрава и невредима с Уилис.

Чарлс се изправи.

— Добре ли е?

— О, да. Тя всъщност нищо не е разбрала — успокои го дъщеря му.

Той прегърна Дафни.

— Благодаря ти, че се грижиш за нея, страхотна си и си много организирана. Можеш да ми помагаш да управляваме имението, ако искаш.

Тя се разсмя.

— Много си мил, папа. Винаги, когато имаш нужда, съм насреща.

Отдръпна се и се вгледа в него.

— Изглеждаш уморен.

— Малко съм уморен, но не е нещо, което един здрав сън няма да оправи.

Хюго изведнъж изникна до тях и Чарлс възкликна:

— Добро утро, Хюго.

— Добро да е, Чарлс — отговори той, притегли стол за Дафни и седна на друг.

На мига Хенсън застана до тях с един лакей на разположение.

Докато обсъждаха какво да закусват, Чарлс престана да мисли за Фелисити. Спомни си случайната среща сутринта с Олив Уилсън, камериерката на жена му, която спомена нещо за опаковане на багаж. Той не я попита нищо, понеже имаше ужасно главоболие.

Досети се, че Фелисити може би днес ще замине за Лондон. Промърмори няколко пъти миналата седмица, че пак ще изпусне летния сезон и че била разочарована по този повод.

Може би ще прояви достатъчно и разум и ще замине за няколко седмици. Със сигурност ще им бъде по-лесно, ако поживеят в различни къщи.

На Чарлс му предстоеше напрегната сутрин. Щеше да работи с Пърси Суон и с Джим Уотърс — управителя на имението. Две мнения по въпроса нямаше, трябваше да се изгради стена, за да бъде Кавендън безопасно място, където спокойствието на семейството няма да се нарушава.

Дафни прекъсна мислите му:

— Доколкото разбирам, Уилсън ще ни намери подходяща бавачка. Има приятелка с германска квалификация, която в момента си търси работа. Помолих я да ни свърже с нея. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Разбира се, че нямам, и да се надяваме, че ще приеме предложението. — После Чарлс се обърна към Хенсън: — А Дилейси къде е? Знаеш ли?

— Лейди Дилейси е на терасата със Сесили. Приказват си с госпожица Пейн. Тя заминава. Лятната ваканция на гувернантката започва днес, милорд.

— О, да. Забравих.

— Сбогуват се с нея — добави икономът.

— Разбирам.

Телефонът в сервизното помещение на иконома звънна и прекъсна разговора. Хенсън отиде да се обади. След малко се върна и съобщи:

— Лейди Дидри се обажда, Ваша светлост. Каза, че е в Берлин.

— Боже мой! — зарадва се Чарлс, извини се на Хюго и Дафни и отиде да говори по телефона.

— Ало, Дидри. Колко е хубаво, че се обаждаш. Хенсън ми каза, че си в Берлин. — След това замълча, явно слушаше какво говори най-голямата му дъщеря. След няколко минути приключи разговора: — Правилно си решила. Съобщи ни, като пристигнеш в Лондон. Лек път, скъпа.

— Какво каза Дидри? Връща ли се вече? — попита Дафни, когато баща й седна пак.

— Да, скоро ще се върне. Мрази Берлин, бил войнствен и всички говорели само за война и Вагнер. Утре взима влака за Париж, а оттам за Лондон. Така че трябва да я очакваме след няколко дни.

— Все пак тя съкрати пътуването си — подхвърли Дафни, но после реши да изостави темата.

Чарлс каза:

— О, между другото, майка ти възнамерява да замине днес за Лондон. Има нужда от промяна, да прекара известно време в града. Можеш да се оправиш с менюто, нали?

— Мога. Но тя достатъчно добре ли е, за да пътува сама? — попита дъщеря му.

— Много добре е. Сто пъти по-добре, освен това Уилсън ще бъде с нея, така че не бива да се тревожиш. Пък и къщата в Мейфеър е пълна с прислуга. След като Ерик Суон е иконом, съвсем няма за какво да се тревожи. Хенсън го обучи, не помниш ли? И Лора Суон е превъзходна домакиня.

* * *

Докато отиваше към канцеларията до конюшните, Чарлс се питаше защо точно снощи Фелисити му съобщи, че с брака им е свършено. Особено след като бяха толкова разстроени заради Дулси. И тогава изведнъж се досети. Каза й, че би искал да сподели леглото й. Тя не понесе самата идея. Явно не можеше повече да понася близостта му. „Така да бъде“ — промърмори. Бракът му приключи и беше свободен мъж.