Оливър Боудън
Подземен свят (84)

84.

Най-после Иви облече обичайните си дрехи. Захвърли омразната рокля, намести ремъците на скритото острие и тръсна рамене под робата. Отново зърна отражението си в прозореца на тясното антре, което бе избрала за бързото си преобразяване, ала този път остана напълно доволна от резултата.

Това беше истинското й аз. Дъщерята на Итън Фрай.

А сега към тайника. И тя като Джейкъб загърби шумотевицата на увеселението и се втурна към подземието. И тя като него откри вратата отворена. Спусна се в тунела и спря до разбития вход към скривалището.

Отвътре долиташе шум от борба. Джейкъб стенеше от болка. С извадено острие Иви се втурна вътре и видя как Старик, надянал Плаща, държи брат й с една ръка.

Тя се втрещи. Невъзможно! Мъж на възрастта на Старик и с неговото телосложение не би могъл да удържи Джейкъб. Очите обаче не я лъжеха. Старик сякаш черпеше сили от Плаща и от брат й.

— Не ме чуваш… — чу го да казва и погледът й се насочи към пищно украсена кутия.

В нея имаше нещо като скъпоценни камъни и те се надигнаха като живи и засияха зловещо в сумрака. Зажужаха като пчели и оформиха защитен пашкул около Великия майстор и жертвата му.

Иви пристъпи към тях и без малко да разбере колко са силни. Спря я обаче шум откъм гърба й. В тайника влетя страж и задъхан заговори на Старик:

— Сър, има…

Така и не довърши. Внезапното движение откъм прага явно разбуни зловещия рояк и от него се стрелна мълния, порази стража и го тласна назад — мъртъв, преди да се строполи на пода.

Втренчена в опърленото му, почерняло лице, Иви осъзна, че движението е предизвикало гнева на рояка. Замръзна на място, следейки с крайчеца на окото си зловещите насекоми, но без да изпуска от поглед средата на стаята, където Старик изсмукваше живота на брат й.

Положението изглеждаше отчаяно. Джейкъб едва се крепеше.

— Лондон скоро ще се освободи от хаоса ти! — изкрещя Старик с ококорени, диви очи; по устните му блестеше слюнка. — Градът беше светлик за човечеството. Ти обаче реши да унищожиш вътъка на обществото. Каква алтернатива предлагаш? Анархия?

Свобода, помисли си Иви, но не продума. Съсредоточи се върху брат си и усети остро болката му.

— Съпротивлявай се, Джейкъб! — извика му и долови колко безпомощно и отчаяно прозвуча гласът й. Очите на брат й се облещиха, жилите по врата му запулсираха толкова силно, сякаш всеки момент ще се пръснат.

— Иви, бягай! — отрони той.

— Не знаеш как да използваш артефакта — изкрещя тя на Старик. — Плащът не е предназначен за теб.

Старик обаче не й обърна внимание. Свирепо озъбен, сключи още по-здраво пръсти около врата на Джейкъб, готов да сложи край на мъките му.

В същия момент, сякаш усетили, че настъпва сетният миг, зловещите насекоми се оттеглиха с помътняло сияние. Иви се възползва от възможността да се стрелне напред с боен вик. Острието й се вдигна и спусна, но с помощта на артефакта Старик отбягна с лекота удара. Все пак залитна и пусна Джейкъб, който се просна върху каменния под, задъхан и обвил врата си с длани.

Попаднала ненадейно в ореола на Плаща, кутията и насекомите, Иви се дезориентира и в следващия момент Старик я стисна за гърлото — същата мъртва хватка, в която допреди малко държеше брат й.

— Още един Фрай, с когото да се нахраня — изкрещя триумфално той. Безумните му очи се впиха в Иви. Докато танцуваха, се чудеше дали е с всичкия си. Сега съмненията й се изпариха. Частица от Старик навярно живееше у него, ала дълбоко погребана. Той самият се намираше на друго, неведомо място.

— Дързостта ти е възхитителна — каза той, опръсквайки я със слюнка. — Но вече си безсилна. Безсмъртен съм като Иисус. Такова е могъществото на Плаща.

— Не богохулствай — успя да отрони тя, но Старик не даде признаци, че я чува.

— Ще започна начисто — продължи да бръщолеви той. — Новият Лондон ще бъде още по-великолепен. Първо ще умреш ти, после кралицата.

Роякът от насекоми закръжи по-настойчиво край нея. Сякаш реагираха на неудържимите чувства, бушуващи у Старик. Или — по-вероятно — бяха неделимо свързани с импулсите, излъчвани от Плаща.

Джейкъб успя да се вдигне на крака, но странните насекоми му попречиха да приближи, излъчвайки страховити мълнии. Сега той насърчаваше сестра си да събере сили и да устои на гибелната хватка на Великия майстор на тамплиерите.

— Никаква стратегия и никаква мощ не може да ме победи! — продължаваше да се пеняви Старик. — Историята е на моя страна. Лондон заслужава бдителен властник, който няма да позволи на хаоса да го завладее.

— Хаос, който ти ще посееш! — извика Джейкъб и се хвърли срещу Старик с надеждата да заблуди насекомите и да му нанесе унищожителен удар.

Беше твърде бавен. Към него се стрелна мълния и го блъсна в стената.

Старик се възползва от замайването му и с почти невероятен изблик на енергия скочи към него и го стисна за врата.

Сега тамплиерът държеше в мъртва хватка и Иви, и Джейкъб. Силата на Плаща сякаш се оттичаше през тъканта и преминаваше през дланите му, сключени като хищнически лапи около вратовете им. Той ги вдигна като трофеи. Сключи пръсти. Те увиснаха безпомощни, неспособни дори да изкрещят от болка.

Иви усети как жизнените й сили се топят. Остана без дъх, с помътени очи и мускули, отказващи да откликнат на немощните сигнали за съпротива, които мозъкът й изпращаше. Старик я стискаше с голи ръце за гърлото, но сякаш го пробиваше с върха на копие.

— Махайте се от града ми! — изръмжа той и тя разбра, че това са последните думи, които ще чуе, защото се спускаше в бездната на безсъзнанието. Сетни мисли пробягаха през умиращия й ум — съжаление, че никога няма да разкрие пред Хенри какви чувства изпитва към него. Няма да посети Амритсар с него. Няма да се сдобри с Джейкъб. Няма да каже на брат си колко го обича.