Оливър Боудън
Подземен свят (19)

19.

Унесен в спомена за последната си сутрин в родната Индия, Призрака едва не подмина къщата, където се срещаше с опекуна си.

Номера 23 и 24 на Лайнстър Гардънс, Падингтън, на пръв поглед бяха като всички други къщи на улицата, но малцина знаеха — съседите, строителите и най-вече Призрака и Итън Фрай — че двете сгради всъщност са само фасада, криеща яма в земята.

Идеята хрумна на Чарлс Пиърсън. Проектирайки железницата, той се бе сблъскал с належащ проблем, а именно — да намери двигател, подходящ за употреба под земята. Обикновеният парен двигател с обичайните му изпарения би задушил пътниците и машинистите. Понеже не беше приемливо железниците да избиват пътниците си, Пиърсън започна да търси изход. Първо обмисли идеята вагоните да се придвижват през тунелите по кабели, но тя се оказа непрактична. После реши да използва атмосферно налягане. И този план се оказа неприложим, макар, разбира се, да предложи достатъчно материал на градските сатирици.

За кой ли път при строежа на железницата Джон Фаулър се притече на помощ на Пиърсън. Под негово ръководство бяха конструирали двигател, при който пушекът и парата се отвеждаха в резервоар зад него. Единственият проблем беше, че резервоарът трябваше да се изпразва през известно време и ето за какво служеха номера 23 и 24 на Лайнстър Гардънс — там машините буквално „изпускаха пара“.

До откриването на градската подземна железница обаче оставаше цяла година и Призрака и Итън Фрай използваха мястото за тайни срещи.

— Как си? — попита Итън през онази нощ.

Седеше на ръба на ямата, взрян в гредите, кръстосани точно под увисналите му над празнотата ботуши.

Призрака кимна, но не продума — затворена книга. Седна до Итън. Босите му крака се строиха до ботушите на учителя му — четири стъпала над непрогледна тъмнина.

— Ще се зарадваш, предполагам, че преминаваме към следващия етап от операцията — каза Итън. — Обръчът се затяга. Ще те наблюдават под лупа. Няма никакво съмнение, че нашите приятели тамплиери ще те следят и преценяват зорко. Убеден ли си, че прикритието ти е абсолютно сигурно?

Призрака размисли дали не е назрял моментът да разкаже на Итън за Маги и за ролята си на неофициален пазител в тунела. Многократно бе провеждал наум този разговор. Даваше въображаеми обяснения на Итън как събитията са се развили едно след друго и не е възнамерявал да се изтъква, но не се е стърпял и да наблюдава безучастно как несправедливостта надделява. И Итън, естествено, щеше… Е, дори да изразеше неодобрение, щеше да го разбере, нали? Все пак Призрака не беше станал популярен обществен герой, изтипосан на първа страница на „Илюстровани лондонски новини“.

Но не. Реши да държи езика си зад зъбите. Не каза нищо и прескочи охотно към следващия етап на плана.

— Който е? — попита той.

Лукави искрици озариха очите на учителя му. Като дете, в сигурния Амритсар, Призрака харесваше този поглед. Сега, втренчен в бездната и несигурността, стелеща се пред него, не беше толкова убеден.

— Ще напишеш писмо на нашия приятел господин Кавана. Ще използваш наученото за него, за да спечелиш благоволението му. Оставям подробностите на теб. Важното е да съобщиш на Кавана, че в редиците му има предател и се надяваш да му услужиш, като го разкриеш.

Призрака кимна, без да откъсва очи от мрака под тях.

— Разбирам. А после какво?

— Ще чакаш да открият тяло в изкопа.

— Кога?

— Трудно е да се каже. През следващите няколко дни, предполагам. Зависи от дъжда.

— Ясно. А позволено ли ми е да узная чие тяло ще открият?

— Помниш ли тамплиерския ни приятел господин Робърт Уо?

Призрака го помнеше.

— Порнографът?

— Същият. Само че господин Уо не е бил съвсем искрен със съдружниците си. Използвал е еротичните снимки, за да припечелва допълнително — странично начинание, което разкрих снощи.

— Когато го уби?

— О, не, не го убих аз. — Итън плесна игриво Призрака по рамото. — Ти го уби.