Оливър Боудън
Подземен свят (67)

67.

Заведе ги в магазина си, където нищо не се бе променило от онзи ден, когато майка му го бе довела тук. Антикварният бизнес не беше на гребена на вълната, но все едно. Така или иначе, да продава джунджурии не беше главната му цел, а другото му начинание — да събира информация за артефактите, да наблюдава дейността на тамплиерите чрез нарастваща мрежа от шпиони — процъфтяваше. Джордж Уестхаус се оказа прав — с помощта на вродените си заложби, спечелили доверието на обитателите на тунела, Хенри бе привлякъл на своя страна бедняците от Уайчапъл. Получи се почти неволно — малко закрила, два-три урока на лихвари, сводник, разбрал грешката си, свиреп баща, спомнил си отговорностите си. Успяваше посредством политиката на моркова и пръчката. Устройваше го, че не използва бойните си умения — не беше воин по сърце. Бандата му не приличаше на другите, подвизаващи се в Ийст Енд. Тяхната йерархия — за каквато се застъпваше Джейкъб — се основаваше на грубата сила. Задругата на Хенри съблюдаваше по-благотворни принципи. Водачът им бе спечелил уважението и предаността им.

— През годините създадох връзки в града — обясни лаконично той.

— Чудесно! — възкликна Иви. — Необходимо ни е съдействие…

— Съдействие? — изпуфтя Джейкъб. — Не, трябва да смажем бандите на Старик и да му отнемем властта.

— Не се целиш достатъчно високо — възрази раздразнено Иви.

— Старик има влияние във всички обществени прослойки. Важното е да сме му достойни противници.

— Разбирам, Иви. Трябват ни „Топовете“.

Тя поклати глава и за кой ли път повтори:

— Няма да основаваш банда. Първо трябва да открием райската частица.

— Не. Трябва да отвоюваме Лондон от Старик. Само ми посочи мишените…

— Не.

— Какво?

— Още не е време за това.

— Не искам да ходя на лов за дрънкулки.

— Първо научаваш танца, после ставаш танцьор. — Иви цитира максима, повтаряна им нееднократно в детството.

— Значи ще вървиш по стъпките на татко?

— Редно е някой да го направи.