Оливър Боудън
Подземен свят (63)

63.

— Каква беше тази експлозия?

Както се бяха договорили, Джейкъб я чакаше на товарната гара. Той, изглежда, също не беше стоял със скръстени ръце. Бойното кръщене и на двамата бе преминало успешно.

— Райската частица се взриви и отнесе лабораторията — обясни Иви.

Джейкъб сви устни.

— Магическата буца хиперболизиран метал? Шокиран съм!

Тя подбели очи. Нощ след нощ му четеше от старите ръкописи! Опитваше се да го просвети! Напразни усилия наистина.

— Това, че не цениш артефактите, не значи…

Старият спор аха да избухне наново, ако не се беше появил Джордж Уестхаус.

— Всичко се разви по план? — попита сардонично той.

— Имаше известни… усложнения — отвърна сконфузено Иви.

— Лабораторията експлодирала — докладва Джейкъб, повдигайки вежда към сестра си. — Ако си търсиш изкупителна жертва, обвинявай нея.

— Ти извади влака от релсите — напомни му Джордж.

— Така ли? — възкликна Иви.

Джейкъб сви рамене.

— Е, влакът дерайлира, а аз по случайност бях на местопроизшествието. Убих жертвата си.

Значи Рупърт Ферис от „Ферис Айрънуъркс“ — тамплиерска компания, експлоатираща деца — беше мъртъв.

— Брустър също е покойник — додаде Иви.

— Накратко, мисията е успешна въпреки усилията ви — заключи Джордж.

— А Лондон? — разпери ръце Джейкъб.

Иви погледна към брат си. За нея събитията през тази нощ бяха като откровение, сочещо й пътя напред. Същото прозрение ли бе споходило и Джейкъб?

— Какво за Лондон? — попита предпазливо Джордж.

— Губим си времето тук. — Джейкъб посочи коловозите и околността.

Лондон бе наблизо и все пак недостижим.

— Знаеш не по-зле от мен, че през последните сто години в Лондон властват тамплиерите. Все още са твърде силни. Имай търпение.

Итън мислеше другояче, спомни си Джордж, видял вярата на приятеля, оживяла в близнаците.

— Но тамплиерите са открили нова райска частица — каза Иви.

Джордж сви рамене.

— Сър Дейвид е мъртъв. Не знаят как да я използват. Съветът ще ни напътства. Разумен подход, който баща ви би одобрил. Ще се видим отново в Кроли.

Посърнали и недоволни, близнаците изпратиха Джордж с поглед. Позовавайки се на Съвета, възрастният асасин бе потушил пламъка, лумнал в сърцата им. И двамата знаеха, разбира се, че баща им не би споделил мнението на далечните асасински старейшини. И двамата знаеха също, че не възнамеряват да се съобразяват нито с Джордж Уестхаус, нито със Съвета.

Край тях изтрака бавен влак и наду свирка.

— Какво ни спира? — кимна Джейкъб към него. — Лондон очаква да го освободят. Забрави за Кроли.

— Татко би искал да се вслушаме…

— О, татко! В Лондон ще продължим делото му! Ще изпълним заръката му!

— Да освободим бъдещите поколения от властта на тамплиерите! Знаеш ли, Джейкъб Фрай, възможно е да си прав…

— Тръгваме ли?

— Да.

Двамата затичаха и се метнаха във влака за Лондон.

Там щяха да се срещнат с Хенри Грийн — мъж, за когото не знаеха нищо.

„Асасинът, който бди над Лондон“, само това им бяха казали. Нямаха представа каква е истинската му история.