Оливър Боудън
Подземен свят (26)

26.

— Бхарат Сингх!

В късния следобед името му се понесе под земята, отскачайки като топка от уста на уста.

— Бхарат Сингх… Бхарат Сингх… Бхарат Сингх…

И макар да беше свикнал да откликва на новото си име, унесен в мисли, Призрака не реагира, докато мъжът до него не го потупа с тъпия край на кирката си.

— Хей, индиецо, викат те!

Изкачи се по въжената стълба. Горе го чакаше Марчънт, придружен от тримата здравеняци. Поведоха го заедно по дъсчената пътека през калта към подвижния кабинет на колела. Вътре седеше Кавана. Днес нямаше и помен от господин Пиърсън и господин Фаулър — само Кавана, настанен зад полирано дъбово писалище, върху което имаше един-единствен документ. Призрака го позна веднага.

Здрачаваше се и в сумрачния кабинет белегът на Кавана се открои като мътно петно върху лицето му, когато се приведе да вземе листа. Показа го на Призрака.

— Името ти е Бхарат Сингх — каза безизразно той. — От Бомбай, автор на това писмо?

Директорът на подземната железница говореше по-тихо, отколкото Призрака бе свикнал да го чува, когато пролайваше команди на Марчънт и на бригадирите в изкопа.

— Да, сър — отвърна с лек поклон Призрака.

Марчънт се бе изправил точно зад шефа си и по лицето му се разливаше обичайната мазна усмивка. Стоеше близо до него, сякаш иска да се пресегне и да докосне Кавана, за да попие частица от величието му. Зад гърба му във ветрилообразен строй се бяха разположили тримата главорези.

Явно бе настъпил моментът, когато Кавана щеше да нанесе удара си, ако таеше някакви подозрения. Призрака претегли възможностите. Вече знаеше кой е най-силният и кой най-слабият от шайката срещу него. Марчънт заемаше почетното последно място в списъка. На първо място бе мъжът зад писалището — бърз и безмилостен при нападение, както го описваха в досието му.

— И баща ти е бил сепой в Джалалабад през 1842 година? — Кавана пусна небрежно писмото върху писалището.

Призрака кимна.

— Смели воини бяха сепоите — констатира Кавана. — Познавах един изключителен храбрец.

Призрака го погледна невярващо, спомнил си горкия безименен сепой, но Кавана продължи:

— И баща ти ме е познавал?

— Чувал е за вас, сър, макар да съм сигурен, че би се радвал да се запознаете. В момента несъмнено би ми завидял.

Кавана повдигна вежди.

— Нима? И защо?

— Говореше с огромно уважение за вас, сър. Като за герой и велик воин, оцелял в похода от Кабул. Повтаряше ми да се ослушвам за името ви, защото безспорно ви е отредено величие.

— Вярвал е, че ми е отредено величие? Защо? Защото издържам на студ и съм сръчен със сабята? Там имаше стотици, които се биха яростно като мен, служеха на страната си като мен и се бореха да оцелеят като мен. Никой не се е прославил. Ако не броим за постижение тегобата денем и нощем да слушаш виковете на Марчънт. Никой не се е издигнал колкото мен. Каква е причината баща ти да предполага, че ще преуспея?

— Но той е бил прав, нали, сър?

Кавана вирна брадичка в знак на съгласие, но…

— Въпросът остава.

Призрака преглътна. Моментът на истината.

— Споменаваше организация, сър, проявила интерес към вас заради забележителния ви талант. Много могъща организация, сър, чието одобрение е достатъчно да ви осигури благоденствие.

— Разбирам. И има ли име тази организация?

— Орденът на тамплиерите, сър.

Мазната усмивка на Марчънт не помръкна, но очите му се присвиха при думите „Орденът на тамплиерите“, цопнали като камъни в притихналата стая. Зад него Призрака усети как тримата главорези настръхват. Подготвяха ли се за нещо, което Призрака може да предприеме? Или за ход на Кавана?

— Баща ти е бил прав. — Бегла усмивка пробяга по безизразното му лице и белегът му се нагъна. — Радвам се, че съм получил признание сред редовите войници.

Кавана се облегна назад и се втренчи изпитателно в Призрака, сякаш да дешифрира сигнали, които младият мъж отказва да излъчи. Каквото и решение да вземеше директорът, то щеше да е плод на интуицията му. В момента имаше значение само едно — да спечели доверието му.

След миг мъжът зад писалището видимо се отпусна и посочи писмото.

— Заинтригува ме и с друго — че разполагаш с информация за мой сътрудник, когото можеш да изобличиш като предател. Питам се дали не става дума за Робърт Уо, открит преди два дни мъртъв в изкопа?

Призрака кимна.

— Кажи ми как ни свърза?

— Видях го да посещава кабинета ви, сър. — Кавана изгледа многозначително Марчънт. — После го видях в кръчма и го познах.

— И така разбра, че е замесен в… „предателска дейност“, както си се изразил?

— Тогава го заподозрях, сър.

— И защо реши да ме информираш?

Още един момент на истината. Още една точка в негова полза или пирон в ковчега му в зависимост от решението на Кавана да му повярва или не.

— След всичко, което татко ми бе разказвал за вас, сър, не повярвах на късмета си, че ви виждам. Познах ви по името и по белега, с който сте се върнали от гибелния поход, и реших, че съдбата ме е довела при вас, но от мен зависи дали ще вляза в близкото ви обкръжение. Навремето тамплиерите са оценили таланта ви и са сметнали, че ще им е от полза. Надявам се сега вие да погледнете така на мен.

— Звучи добре и дори похвално, но в момента имам само думата ти и един мъртвец. Не съм сигурен каква полза бих извлякъл и от двете.

— Аз убих Робърт Уо с надеждата да ме наемете да ви служа.

Кавана изсумтя.

— Доста дръзка надежда, не мислиш ли? Пак ще повторя — имам само думата ти, че той е бил предател.

— Той продаваше стоката ви в кръчмите. Използваше мъж на име Бут да му върши мръсната работа.

Кавана сви рамене.

— Звучи правдоподобно, но няма доказателства.

— Убих го в Стария Никъл, сър. Взех доказателството — фотографска плака. Скрита е в дома ми.

— В тунела?

Призрака се престори на изненадан.

— Знаете къде живея, сър?

— О, да. Обичаш дома си, а? Поразпитахме съквартирантите ти. Изглежда не си най-обикновен обитател на тунела. По всичко личи, че си нещо като лидер на хората там.

— Мога да чета и да пиша, сър. Научиха ме на кораба, с който пристигнах в Англия. Имам и известни медицински познания. По тези причини, а и защото понякога се опълчвам на отрепките, които също живеят в тунела, хората ме смятат за свой приятел.

Кавана се усмихна със свити устни.

— Обрисуват те като изключително находчив младеж.

Преценил, че точният момент е настъпил, Призрака вмъкна нетърпелива нотка в гласа си.

— Младеж, който може да ви бъде от полза, сър. Не ви предлагам неоснователно услугите си. Надявам се да видите у мен нещо от себе си, сър.

— Добре, добре… Бъдещето ще покаже — Кавана вирна отново брадичка, демонстрирайки, че е взел решение в полза на Призрака. Обърна се към главорезите зад него. — Смит, върви в тунела и вземи фотографската плака. О! И бъди мил със старата дама. Доколкото разбрах, двамата с нашия приятел са доста близки.

Погледна многозначително към Призрака, който потисна обзелия го страх.

— Междувременно, господин Бхарат Сингх — продължи Кавана, — вие с Марчънт и господин Харди ще посетите дома на наскоро овдовялата госпожа Уо. И господин Харди? Понеже съм сигурен, че новият ни сътрудник казва истината, не е необходимо да любезничиш с госпожа Уо. Свободен си да действаш, както пожелаеш.

Хари се ухили, разкривайки златен зъб. Проговори с глас, стържещ като лопатите по глинестата почва в изкопа.

— С удоволствие, сър.