Оливър Боудън
Подземен свят (46)

46.

Минаха месеци. През май министърът на финансите Гладстон заяви, че е доволен, след като пропътува за пръв път цялата линия на подземната железница. Той и множество изтъкнати особи от „Метрополитън“, включително Джон Фаулър, Чарлс Пиърсън и Кавана, прекосиха четирите мили от Бишъпс Роуд в Падингтън през тунели и полузавършени станции — Еджуеър Роуд, Бейкър Стрийт, Портланд Роуд, Гауър Стрийт, Кингс Крос — и стигнаха до Фарингдън Стрийт. Пътуването отне осемнайсетина минути.

Одобрението на Гладстон бе важно, защото премиерът Палмърстън открай време гледаше отвисоко на проекта и язвително отбелязваше, че на тази възраст предпочита да прекарва възможно повече време над земята, много благодаря. Застъпничеството на Гладстон обаче се отрази благоприятно на начинанието, което в най-добрия случай предизвикваше смътно съмнение и апатия у обществеността, а в най-лошия — омраза и враждебност. Репутацията на железницата обаче бе подкопана отново, когато след месец рухна клоаката на Флийт Стрийт. Глинените тръби, по които течеше „мръсната черна река“ под Лондон, се бяха пропукали и в крайна сметка изригнаха и наводниха тунела с десет стъпки вода и нечистотия. Проектът щеше да се забави с месеци, докато отстранят аварията.

После, една сутрин в началото на юли, каретата на господин Кавана напусна строителната площадка и пое към доковете на Сейнт Катрин.

Там собственикът й изчака корабът да свали товара си, а именно — трима индийци в кафяви костюми. Двама от тях ескортираха мъж, когото доведоха до каретата, сбогуваха се с поклон и се върнаха на кораба.

Новодошлият седна срещу Кавана, който бе разкопчал сакото си, но това беше единственият му реверанс към юлската жега.

— Добре дошъл, Аджай — поздрави той.

Аджай го погледна безизразно.

— Обещаха ми пари. Дом. Нов живот в Лондон.

— А на нас ни обещаха изчерпателна информация за Джаядип Мир — отвърна Кавана, дръпна шнура и се облегна назад, а Харди изплющя с поводите и каретата потегли обратно към строежа. — Дано всички да спазим договорените условия.

Не след дълго каретата спря близо до изкопа и Кавана даде знак на Аджай да погледне през прозореца. Както се бяха разбрали, Марчънт заведе нищо неподозиращия Бхарат Сингх на уреченото място на стотина метра от другата страна на оградата, където Аджай да го вижда добре.

— Това е нашият човек — каза Кавана.

— И как се нарича? — попита Аджай.

— Бхарат Сингх.

— Е, изглежда е в немилост — констатира Аджай, дръпна завесата и се облегна на седалката. — Защото това е Джаядип Мир.

— Отлично — кимна Кавана. — Разкажи ми всичко, което знаеш за него.

Бандите използваха изпитан трик, за да изтръгват информация. Наричаха го „две птички“. Качваха двамина нещастници на покрив, блъсваха единия долу и караха другия да гледа.

Две птици. Едната отлита. Другата пропява.

Аджай беше пред вратата, когато Кулприйт избра благородната смърт. Видя какво го чака — най-болезненият маникюр на света или смърт.

После им съобщи предложението си. Да го измъчват и да се надяват да им провърви; той, от своя страна, ще окаже яростна съпротива; ако разпитът се увенчае с успех, ще разберат каквото им е необходимо и нищо повече, но няма да са сигурни дали им е казал истината, или ги е излъгал.

Или, ако изпълнят условията му, ще им каже каквото искат да разберат и много повече.

И така, тамплиерите разпространиха лъжлив слух, че Аджай е загинал, а асасинът — бившият асасин всъщност и предател — отплава за Лондон.

Там, до изкопа за подземната железница, той спази договорката и разказа на Кавана всичко, което знаеше. Каза му, че мъжът, представящ се за Бхарат Сингх, е Джаядип Мир. Каза му, че са хвърлили Джаядип в затвора, защото самообладанието му е изневерило, и Кавана се заинтригува особено от тази история. Каза му и че Джаядип е бил поверен на Итън Фрай, за да участва в специална мисия. Повече от това Аджай не знаеше.

— Мисия? — проточи замислено Кавана, втренчен в Призрака с подновен интерес, сякаш го вижда за пръв път. — Мисия под прикритие вероятно?

Спомни си информацията, която телохранителите му бяха изтръгнали от полицай Обри Шоу — че мъж в роба навярно е убил Робърт Уо — и това последно парченце от мозайката проясни докрай картината.

Каква ирония! Новият им помощник, спечелил благоволението им, представяйки се за убиец на предател, в действителност сам бе предател — и дори не беше извършил убийството.

В общи линии, помисли си Кавана, всичко се развиваше благоприятно. Отдавна беше решил, че когато убие Крофърд Старик и узурпира поста му на Велик майстор, когато се сдобие с артефакта и стане най-могъщият човек не само в Лондон, но и в познатия свят на рицарите тамплиери, първата му работа ще бъде да смаже асасинската съпротива в града.

Неочаквано обаче се разкриваше възможност да получи и двете едновременно — ранга Велик майстор и артефакта, с който да докаже колко подходящ е за ролята. С един замах щеше да завоюва властта в Ордена, както и уважението на членовете му. О, да, златна възможност наистина!

— Сега е ред ти да изпълниш своята част от сделката — напомни му Аджай.

— Да, моята част от сделката…

Вратата на каретата се отвори и вътре надникна Харди.

— Обещах ти благоденствие и дом в Лондон. Ще ги имаш при едно условие.

Предпазливо, чертаейки мислено спасителни маршрути, Аджай попита:

— Какво условие?

— Да продължиш да ни информираш за всичко, което знаеш за Братството.

Аджай се успокои. Засега поне щяха да го оставят жив. Имаше достатъчно време да планира бягство.

— Дадено — каза той.