Оливър Боудън
Подземен свят (50)

50.

Аджай не видя нищо, докато не стана твърде късно. Ала макар да беше бивш асасин, той все още мислеше като настоящ. Веднага отсъди каква е ситуацията, измъкна кукрито си в движение и прецени позицията и позата на Итън — отпуснато тяло и водеща ръка. Решил, че опонентът му е твърде нехаен и уязвим, атакува слабата му страна, готов да нанесе бърз и ако бе преценил правилно, смъртоносен удар.

Преценката му, разбира се, не се оказа вярна. Базираше се на предположения, предвидени от Итън, и когато кукрито на Аджай се стрелна към него, ръката на по-възрастния мъж се измъкна изпод брадичката, активирайки мигом скритото острие. Чу се звън на стомана и после болезнен писък. Оръжието на Итън, парирало кукрито, се плъзна надолу и почти разполови ръката на Аджай. Кукрито изтрополи върху камъните. Дезориентиран и заслепен от болка, индиецът успя да ритне инстинктивно сабята настрани, като същевременно отскочи да избегне следващата атака.

Итън отстъпи няколко крачки назад, докато се опомни от стъписването — как, по дяволите, Аджай се бе озовал тук? Раненият посегна към оръжието си, залитна и притиснал кървавата си ръка към гърдите, го вдигна от плочника със здравата.

— Вече не можеш да спечелиш тази битка — извика му Итън.

Другите трима се бяха появили на алеята зад тях и Аджай ги чу. Обърна се, видя, че пътят му за бягство е препречен, и пак погледна към Итън с пълното съзнание, че всичко е изгубено.

— Защо дойде в дома ми? Защо ме нападна? — Итън пристъпи заплашително напред. — Не искам да се бия с теб, но ще го направя, ако се наложи.

Аджай погледна отново назад и пак се обърна към Итън. Изправи рамене и простена, сякаш вопълът се надига от дъното на душата му:

— Съжалявам. Разкайвам се за всичко, което причиних на теб и на Кулприйт. Разкайвам се за всичко сторено.

И си преряза гърлото.