Оливър Боудън
Подземен свят (11)

11.

Писмо от Итън Фрай до Арбаз Мир, дешифрирано от оригинала.

Драги Арбаз,

Минаха шест години откакто напуснах Индия, за да се върна в родната Англия. От шест години не сме разменяли нито дума, стари приятелю. Дълго, предълго.

Междувременно се научих да скърбя за покойната си обична съпруга Сесили така, както тя би одобрила — тоест загърбих някогашното омерзение, за да изградя връзка с двете си деца Иви и Джейкъб. Разкайвам се, че ги обвинявах за страданията си; старая се да компенсирам изгубените години от детството им.

Дните, прекарани с необикновения ти син Джаядип, ми отвориха очите, за което съм ви безкрайно благодарен. Джаядип ме насочи по пътя на прозрението и ме накара да преоценя възгледите си. Със съжаление признавам, Арбаз, че това засили решимостта ми по отношение на въпроса, вбил клин помежду ни, а сега ме подтиква отново да се обърна към теб.

Нека ти обясня. Като асасини ние споделяме определени възгледи. За разлика от тамплиерите, които делят света на пастири и овце, ние виждаме милиони ярки светлини: интелигентни, чувстващи същества, които имат свой потенциал и са способни да работят в името на по-велика общност.

Или поне така обичаме да мислим. Напоследък обаче се питам дали винаги прилагаме тази философия на практика. Обучавайки младите асасини, слагаме саби в ръцете им още щом проходят. Внушаваме им ценности, предавани от поколение на поколение, извайваме децата съобразно собствените си предубеждения и предразположения и в крайна сметка ги подготвяме да убиват.

Постъпваме правилно, разбира се. Не приемай думите ми като израз на идеологически съмнения, защото по-силно от всякога вярвам, че Братството се застъпва за правдата на този свят. Съмнявам се, скъпи Арбаз, в приложението на идеологията и това колебание ме държи буден нощем. Питам се дали не подвеждаме децата, като ги оформяме в калъпа на своите представи, вместо всъщност да ги учим да следват своя път. Питам се дали принципите, които отстояваме, не остават само на думи?

Със своите деца се опитвам да вървя по друг път, а не в посоката, която следвах в миналото и се опитвах да следвам с Джаядип. Вместо да ги въвеждам в доктрината, се стремя да им предоставям инструментите, с които сами да се обучават.

Доволен съм, че вървят по стъпките ми. Както знаеш, в Лондон присъствието на асасините отдавна е поставено под въпрос. Тук Братството ни е слабо, докато организацията на тамплиерите под ръководството на Великия майстор Крофърд Старик продължава да процъфтява. Разбрахме всъщност, че врагът ни се е внедрил в градския елит дори по-дълбоко, отколкото се страхувахме. Тамплиерите несъмнено кроят планове. Големи планове. И един ден, когато са готови, Джейкъб и Иви ще се включат в борбата срещу тях.

Когато са готови. Обърни внимание, Арбаз. Позволих им да намерят своя път и им предоставям свободата да се нарекат асасини, когато не само физически, но и духом са способни да изпълнят призванието си. Спазвам този принцип с пълното съзнание, че всички сме индивиди, създадени за различни поприща. Наричаме се асасини, но не всички сме убийци по природа.

Така е и с Джаядип. Разбирам колко ти е тежко. Той все пак ти е син. Ти самият си велик асасин и той също притежава потенциал да стане велик асасин. Знам със сигурност обаче, че макар да притежава уменията и таланта да борави със смъртта, Джаядип няма сърце да го прави.

Той ще убива, ако се наложи. Мигом, ако защитава себе си или обичните си кора. Но се питам дали би го направил в името на Идеята? На Кредото?

Би ли убил хладнокръвно?

Тези въпроси обясняват защо ти пиша точно сега. Получих тревожна вест, че Джаядип е получил първата си задача в реалния живот. Убийство.

Тук е моментът да ти благодаря, че прие сериозно съображенията ми, споделени с теб преди години, и отложи бойното му кръщене до седемнайсетия му рожден ден. Мъдростта и търпението ти са похвални. Ала мнението ми не се е променило — на Джаядип му липсва решимостта за подобно дело и никога няма да я има.

Накратко — той е различен от теб и от мен. Различен е навярно от Джейкъб и Иви. Убеден съм — и вярата ми е в абсолютно съзвучие с най-съкровените ценности на Братството — че трябва да приветстваме различното у него и да го използваме за доброто на Ордена, вместо да го отричаме и да го извайваме в груби и неуместни форми.

Иначе казано, възлагайки подобна задача на Джаядип, рискуваш да си навлечеш нещо по-лошо от срама (въображаем, бих уточнил), че синът ти не може да следва твоя блестящ път. Рискуваш да се опозориш с клеймото на пълния крах.

Умолявам те да отмениш възложената му задача, да погледнеш сина си с непредубедени очи, да използваш необикновените му способности за доброто на Братството, вместо да залагаш на лошото.

Надявам се да ми съобщиш решението си и се моля да проявиш мъдростта и търпението, за които вече те похвалих. Доверяваше ми се в миналото; умолявам те да ми се довериш и сега, Арбаз.

Както винаги твой предан приятел:

Итън Фрай,

Лондон