Метаданни
Данни
- Серия
- Орденът на асасините (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Underworld, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Карастойчева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Оливър Боудън
Заглавие: Орденът на Асасините. Подземен свят
Преводач: Емилия Карастойчева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ЕРА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Експертпринт“ ЕООД
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-389-376-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/934
История
- — Добавяне
80.
Двамата пак спореха — Иви и Джейкъб. Хенри ги наблюдаваше с противоречиви чувства. От една страна, му беше неприятно да вижда близнаците, хванали се за гушите. От друга, усещаше, че се влюбва в Иви Фрай и я искаше само за себе си. Егоистично, да. Но факт. Не можеше да го отрече. Искаше Иви Фрай само за себе си и ако тя се счепка с брат си… е, този ден щеше да настъпи по-бързо.
Междувременно сблъсъкът продължаваше.
— Старик подготвя своя ход — каза Иви. — Райската частица е някъде в Бъкингамския дворец.
— Нека си я вземе — отвърна Джейкъб.
Младият Фрай все още е самонадеян до краен предел, отбеляза мислено Хенри. В много отношения имаше право да бъде — плановете му обикновено се увенчаваха с успех. Последното му успешно начинание беше убийството на Максуел Рот. Хенри си спомни деня, когато Итън му бе дал папка с документи, пълни с имена на тамплиери. Благодарение на Джейкъб почти всички бяха обезвредени. Сериозно постижение.
И все пак Иви, обсебена от стремежа да открие Плаща, виждаше единствено разрухата, която брат й сееше в града.
— Ще си патиш, задето забравяш да бързаш бавно — предупреди го тя.
— Не ми цитирай татко — разгневи се той.
— Татко не одобряваше методите ти — напомни му тя.
— Иви, татко е мъртъв…
Хенри реши, че е крайно време да се намеси.
— Стига! Току-що получих вест от шпионите си. Старик възнамерява да открадне Плаща на дворцовия бал довечера. После планира да убие държавния и църковния глава.
Това променяше коренно положението.
Иви и Джейкъб се спогледаха, осъзнали, че последният отчаян опит на Старик да отвоюва отново онова, което близнаците му бяха отнели, неволно е синхронизирал нейната мания по Плаща и неговата амбиция да упражнява власт посредством по-традиционни методи.
В погледите им се четеше неохотно примирение с действителността.
— Още веднъж в името на добрите стари времена? — повдигна вежди Джейкъб и за миг тя си спомни колко дълбоко са свързани и се натъжи, че разрушават тази връзка. Кой би предположил, че стремежът да изпълнят бащината воля ще ги раздели?
— И после приключваме — кимна му тя с натежало сърце.
— Съгласен! — каза той и добави: — Е? Какъв е планът?
Планът изискваше да използват съюзниците си Бенджамин и Мери Ан Дизраели, за да откраднат покани за бала — не какви да е, а поканите на семейство Гладстон.
Иви се залови да организира нова среща със Сингх, а на Джейкъб възложиха кражбата на поканите — задача тъкмо по вкуса и способностите му. Освен че открадна поканите от Катрин Гладстон, той отмъкна и каретата на семейство Гладстон. Предупреждаваха изрично гостите, че трябва да оставят сабите и пистолетите си пред входа на двореца, но с това затруднение щеше да се справи Фредерик Абърлайн, който обеща да внесе тайно оръжията им. Междувременно Иви се срещна с Дулийп Сингх и той й съобщи, че чертежите са преместени в личния архив на кралицата в Бялата зала.
Вече знаеха къде са документите, а благодарение на Джейкъб имаха карета. Абърлайн щеше да внесе оръжията им в двореца. Имаха покани.
Играта започваше.