Оливър Боудън
Подземен свят (30)

30.

Настъпи моментът за равносметка.

Името Бхарат Сингх отново се понесе на подскоци из тунела и Призрака пак изкачи въжената стълба и прекоси дъсчената пътека до подвижния кабинет. Там, както предишния ден, седеше Кавана. Зад него, както предишния ден, стояха Марчънт, Харди, Смит и Харди Две.

Само че сега положението беше различно. Вчера Харди наблюдаваше Призрака в най-добрия случай с любопитство; днес се взираше в него с нескрита омраза. По лицето на Марчънт се четеше невиждан досега интерес.

— Имам важна новина за теб, млади Бхарат — каза Кавана, премрежил очи. — Повишавам те. Няма да работиш в тунела. Нито в изкопа. Отсега нататък ще си помощник на господин Марчънт. За целта ще използваш уменията си да четеш и да пишеш. Поздравления, постигна всичко, за което баща ти е мечтал.

Кавана вземаше на подбив възторга на въображаем баща, но въпреки това Призрака усети как у него се надига омерзение.

— Вероятно ще попиташ защо — продължи Кавана. — Защо те повишавам? От разговора с госпожа Уо стана ясно, че не си ме излъгал. И както сигурно вече знаеш, господин Смит донесе фотографската плака от леговището ти в тунела под Темза. Първата ти задача съответно е да екзекутираш предателя господин Уо. Само че, разбира се, смъртната присъда вече е изпълнена и ти се доказа през мен.

— Благодаря, сър — кимна Призрака. — А вдовицата на жертвата ми? Какво стана с нея?

— Погрижихме се.

Лицето на Призрака остана равнодушно, но мислено той задраска поредния невинен.

Междувременно Харди прочисти гърло.

Кавана го погледна и пак се обърна към Призрака.

— Господин Харди се чувства оскърбен от действията ти снощи. Чуди се какво всъщност се е случило. — Погледна остро към Харди и към Марчънт. — И двамата са объркани, но са единодушни, че си действал импулсивно и си ги изложил на риск.

Призрака отвори уста да се защити.

— Но… — Кавана вдигна ръка да го спре. — Аз не съм съгласен с господин Харди и господин Марчънт. В изкопа открихме тяло, което повдига въпроси. Не са ни нужни и двама мъртви полицаи. Не сме в състояние да отговаряме на твърде много въпроси. Господин Харди би трябвало да го съзнава.

— Може би — изръмжа Харди, — но хлапето подивя. Договорихме се да пази задния вход, а ние с господин Марчънт да поемем кухнята. Той обаче нахълта през проклетия прозорец. Не много тихо, ако ме разбирате.

Кавана се усмихна тънко.

— Нещо ми подсказва, че новият ни помощник знае какво прави.