Оливър Боудън
Подземен свят (70)

70.

Иви и Джейкъб продължиха маневрите си в Лондон, като постепенно извоюваха за асасините силна позиция, невиждана от цял век. Започнаха дори да раздават лекарства на болните в Уайчапъл, печелейки като Хенри сърцата и умовете на хората.

И разбира се, тамплиерите не бяха очаровани. Великият им майстор Крофърд Старик редовно получаваше сведения за дейността на асасините, седнал зад махагоновото писалище в кабинета си.

— Джейкъб Фрай възнамерява да остави целия Лондон на произвола на тълпата — оплака се лейтенантът му Джеймс Бруднъл.

— Или не възнамерява каквото и да е, а просто си играе с живота ни — предположи Филип Тюпъни, докато Старик добавяше кубче захар в чая си.

Вдигна чашата и вдиша аромата й. Извитите му мустаци потрепериха.

— Джентълмени — подхвана той, — този чай пристигна с кораб от Индия. После го опаковаха в завода и го изпратиха с карета до дома ми. Накрая ми го донесоха тук. Той е плод на труда на мъже и жени, които работят за мен. Дължат ми работата си, времето си, живота си. Ще продължават да работят във фабриките ми — и те, и децата им. А вие ми бръщолевите за някакъв си Джейкъб Фрай? Нищожество, нарекло се асасин. Проявявате неуважение към целия град, работил денем и нощем, за да пием това чудо. Този чай.

Люси Торн влезе в кабинета. Седна до господаря си. Нямаше и помен от ужасяващото видение върху каруцата. Шапката си беше на главата й, хладнокръвието й — възстановено.

— Наближава краят на проучването ми — каза тя. — Досадният глупак вече няма да измъчва обичния ни Лондон.

— А сестрата? Госпожица Фрай? — поинтересува се Старик. Люси Торн сви устни.

— Госпожица Фрай ще бъде обезвредена в най-скоро време.