Оливър Боудън
Подземен свят (39)

39.

Рано на другата сутрин, както бързо му ставаше навик, Абърлайн се взираше в мъртвец. До него стоеше Обри и двамата полицаи свалиха шапките си в знак на уважение. Познаваха мъжа, който лежеше на улицата с почти неузнаваемо лице под очи, затворени от подутини — лице, нашарено от морави синини и кървави прорези, и със счупена челюст, увиснала под ужасяващ ъгъл.

Беше телохранителят.

— Някой е решил да му затвори устата очевидно — каза Обри.

— Не — възрази замислено Абърлайн; втренчен в трупа, се питаше колко ли още ще изгубят живота си. — Не са се опитвали да му затворят устата. Искали са да проговори.

В другия край на града Кавана седеше зад писалището си в подвижния кабинет. Марчънт стоеше от дясната му страна, Харди — от лявата.

Пред писалището, върху твърди столове с прави облегалки и с изражения в тон, се бяха настанили Великият майстор на тамплиерите Крофърд Старик и Люси Торн. Както обикновено настояваха за отчет от Кавана — човека, който бе обещал да им поднесе на тепсия артефакта, но засега не успяваше да изпълни дадената дума. И както обикновено искаха да чуят обнадеждаващи новини.

— Близо сме — каза им Кавана.

Люси въздъхна и приглади полите си. Старик не изглеждаше никак впечатлен.

— Така каза и миналия път, и по-миналия.

— По-близо сме — добави Кавана, необезпокоен от раздразнението на Великия майстор. — Съвсем близо до мястото, където се намира артефактът.

На вратата се почука и Харди Две надникна вътре.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, сър, но господин и госпожа Пиърсън пристигнаха.

Старик подбели очи, но Кавана вдигна ръка да покаже, че новодошлите не са повод за тревога.

— Макар и с разклатено здраве, Пиърсън предпочита компанията на работниците пред гостоприемството на кабинета ми. Ще проведе обичайната си кралска обиколка, не бойте се.

Харди Две погледна през рамо.

— Всичко е наред, сър. Както казахте, отива към изкопа.

— Все пак появата му слага край на срещата ни — каза Старик. — С госпожица Торн ще си вървим. Постарай се при следващото ни посещение да ни съобщиш по-окуражителни вести.

Когато излязоха, Кавана погледна към Марчънт с потъмнели очи.

— Глупак! Усеща, че дните му са преброени.

— Той е Велик майстор, сър — отбеляза Марчънт и добави раболепно: — Засега.

— Именно — съгласи се Кавана. — Засега. Докато открия артефакта.

При тези думи той си позволи усмивка. Бегъл помен от усмивка.

Междувременно, докато Кавана, Марчънт и компания бяха заети със Старик и Торн, а смяната на Призрака още не бе започнала, семейство Пиърсън, хванали се под ръка, оправдаваха очакванията на Кавана с кратка обиколка на обекта.

Хората обичаха Пиърсън и в този случай бяха замислили план да му покажат чувствата си. Застанал на стълбите пред кабинета, Марчънт проследи с поглед как Старик и Торн се отдалечават към портала, а около господин и госпожа Пиърсън се събират работници. Намръщи се, че са загърбили задачите си без основание. Определено обаче се мътеше нещо. Облегна се на парапета и нареди на Харди Две:

— Отиди да видиш какво става!