Оливър Боудън
Подземен свят (49)

49.

Беше вечер и със затаен дъх Иви Фрай бе долепила ухо до вратата на кабинета, където баща й разговаряше с Джордж Уестхаус. Двамата шепнеха и едва ги чуваше. Отметна кичур коса, спуснал се пред очите й, и напрегна слух.

— Утре, Итън — каза Джордж.

— Да, утре.

— И ако всичко мине добре, артефактът…

— Казват, че са близо.

— Е, логично е. Все пак тунелът е построен.

— Има десетки сервизни проходи и изкопи за нови тръбопроводи. Още доста ще се копае. А и кой знае дали изригналата клоака във Флийт Вели не е тяхно дело.

— Имаш право…

В същия момент някой похлопа на предната врата и стресна Иви. Тя се изправи бързо, малко дезориентирана, после се опомни, приглади роклята си и отиде да отвори. Нямаше прислужници. Итън не позволяваше; според него да им прислужват противоречеше на принципите на Кредото. Ето защо младата Иви Фрай сама отвори вратата на дома си.

На прага стоеше млад индиец в кафяв костюм. Привлекателен мъж, помисли си тя, но нещо в изражението му засенчваше красотата — гледаше я с уплашени, отчаяни очи, които всъщност не я виждаха. Изрече обаче името й и й подаде писмо.

Тя взе сгънатия лист. Отгоре пишеше: На вниманието на Итън Фрай.

— Кажи му, че е идвал Аджай. — Индиецът се обърна да си върви. — Кажи му, че Аджай се разкайва и ще се срещнат в другия живот.

Объркана от странния, измъчен мъж, Иви затвори с облекчение вратата и се втурна към кабинета на баща си.

След секунда в къщата се възцари хаос.

— Джейкъб! — Итън изскочи с вик от кабинета, протегнал напред ръка, за да надене в движение скритото острие около китката си. — Въоръжи се! Идваш с мен! Ти също, Иви! Хайде, Джордж, губим ценни минути!

Стъписан, бе разгърнал писмото, но то се оказа написано в шифър, а нямаше време да го превежда. Кой беше Аджай… и защо се разкайваше? Същият Аджай ли ги бе навестил, който охраняваше килиите в Мрака? Невъзможно! Защото, ако той беше в Лондон, Итън щеше да е уведомен. Но пък кой друг можеше да бъде?

Четиримата излязоха тичешком на улицата. Итън закопча на бегом острието, прибра револвера си в кобура и наметна робата. Двете деца наблюдаваха възторжено баща си в действие.

— Накъде тръгна мъжът, скъпа? — обърна се Итън към Иви.

Тя посочи.

— Към Бродуей.

— Значи имаме късмет. На Бродуей подновяват канализацията. Ще се наложи да свърне по Оукли Лейн. Иви, Джейкъб, Джордж, догонете го! Ако ни провърви, ще ме вземе за Джордж и няма да заподозре, че съм го изпреварил. Бързо! Тичайте!

Двамата млади асасини и Джордж се втурнаха към Бродуей. Итън се стрелна към оградата на съседния двор и с един подскок и бързо изтрополяване на ботушите, все едно нанася въздушни ритници по камъните, я изкатери и се прехвърли от другата страна.

Пред него се ширна градината и за миг го обзе завист. Винаги се бе питал колко е голям дворът на съседите и сега разбра отговора. По-голям от неговия. Два пъти по-голям. Придържайки се в сенките, той го прекоси по дължина и после — в дъното, където дори градинарите не стъпват — извади скритото острие, за да си проправи път през буренака. Зад шубраците се издигаше ограда, но той я изкатери с лекота и се прехвърли на алеята от другата страна.

Цареше тишина. Чуваше се само вечното кап-кап от струяща вода. Той напрегна слух и сред далечните звуци на града най-сетне долови ритмичен тропот. Бързите стъпки долитаха от дясната му страна.

Отлично, помисли си той. Промъкна се безшумно в края на алеята и се притаи в сенките. Стъпките приближаваха. Добре. Аджай — който и да бе той — беше видял преследвачите си и се измъкваше по заобиколен маршрут. Цялото му внимание щеше да е съсредоточено назад.

Улук, издадена тухла, перваз на прозорец… и Итън се озова на покрива на съседната сграда, очертан на фона на озареното от луната небе, но беглецът едва ли щеше да погледне нагоре. Итън се намираше кажи-речи точно над трополящите крака в алеята. Втурна се към края на покрива и скочи на следващия.

Надникна над дървената стряха към улицата долу и видя как фигура в кафяв костюм тича напред и от време на време се озърта през рамо.

С вееща се роба Итън се приземи на плочника, седна на обърната щайга, подпря брадичка с длан и зачака Аджай.