Оливър Боудън
Подземен свят (54)

54.

Призрака видя бъдещето — бъдеще, в което го бяха приели в Ордена на тамплиерите, печелеше доверието им, домогваше се все по-близо до сърцевината на организацията им и ставаше все по-ценен за Братството.

Което значеше, че не биха му позволили да си тръгне. Дори когато тази операция приключеше, щяха да го накарат да остане и той щеше да изпълни волята им по принуда, защото невинният живот на Чарлс Пиърсън е разчистил пътя му към чистилището.

Не беше готов за това. Щом Кавана му дадеше знак да се оттегли, щеше да отиде при Итън и да му съобщи решението си — че няма да участва в мисията.

Дори да разоръжи Итън, ако се наложи. Да го обезвреди със сила, ако е необходимо. Но да сложи край веднъж и завинаги.

Само че Кавана не му даде знак да се оттегли. Поведе го към стълбите.

— Размислих и реших, че е добре да видиш това…

И Призрака заслиза надолу с другите.

Погледна въпросително Кавана. Не трябва ли да заема позиция? Директорът обаче поклати глава — „не се безпокой“. Защо? По-късно ли щеше да изпълни задачата? Дали това беше ход от играта на Кавана? Част от изпитанието, на което го подлагаше?

Или нещо друго?

До импровизираната платформа чакаха локомотив и два вагона. Кавана поведе групата към първия.

— Новият ни вагон, както виждате, е първокласен — подхвана той като гостоприемен домакин, подканвайки семейство Пиърсън да се настанят удобно. — Преградите и столовете с ръкохватки не позволяват мястото да се препълни, а седалките с кожена тапицерия ще осигурят приятно пътуване дори на пътниците във втора класа.

— Няма прозорци — отбеляза госпожа Пиърсън с известна паника в гласа.

— О, да — кимна Кавана. — Но под земята не са необходими прозорци, госпожо Пиърсън. А и пътниците в първа класа ще разполагат с газово осветление. Каучуковите резервоари са инсталирани върху вагоните и когато потеглим, ще видите, че лампите са достатъчно силни, та да прочетете спокойно сутрешния вестник.

Седнаха — семейство Пиърсън и Кавана най-отпред, а останалите — в дъното, където имаше врата към втория вагон.

Пиърсън потупа развълнувано с бастуна си по дъските. Машинистът се появи пред отворената врата, вдигна палци и се усмихна на важните особи. После затвори вратата и се върна в локомотива. Газовите лампи трептяха, но разсейваха мрака, както бе обещал Кавана.

Влакът потегли с пуфтене и потракване.

Призрака забеляза как Марчънт се взира в него. Смит и Харди Две също го наблюдаваха втренчено. И тримата го гледаха като изгладнели мъже, които очакват вечерята си. Отсъствието на Харди — засега необяснимо — започна да го тревожи. В другия край на вагона семейство Пиърсън и Кавана разговаряха любезно, но Призрака не ги слушаше. Чудеше се каква злина се таи в очите на спътниците му.

Влакът спря на Фарингдън Стрийт и избълва грамаден облак пушек. След секунди машинистът отвори вратата на вагона и надникна вътре да нагледа пътниците, както и да се наслади на комплиментите на семейство Пиърсън колко гладко е минало пътуването. Не след дълго поеха обратно към Кингс Крос и Пиърсън посегна да извади джобния си часовник, за да провери за колко време са изминали маршрута.

— Часовникът ми? — намръщи се той.

Опипа отново и пак не го намери.

Влакът продължаваше да потраква ритмично.

— Какво има, скъпи? — попита госпожа Пиърсън.

Кавана се приведе напред с престорена загриженост. Призрака усети как го обзема страх. Позволи си зрънце надежда, че Пиърсън просто си е забравил часовника. Разбираше обаче, че обяснението не е толкова просто и вероятно е свързано някак си с него.

Вече всички във вагона бяха приковали очи в Пиърсън, който продължаваше да се потупва по корема.

— Не, не. Часовникът и верижката ми определено ги няма.

— Кога ги видя за последно, скъпи? — Госпожа Пиърсън извиси глас да надвика шума на машината и думите й прозвучаха в такт с движението на влака.

— Не помня.

Харди Две подвикна от дъното на вагона.

— Бяха у вас на платформата, сър — ухили се на Призрака, преди да продължи. — Забелязах как си изваждате часовника, сър, и го поглеждате.

— О, добре, добре, значи е тук някъде — Пиърсън подпря бастуна на дъските и се изправи нестабилно.

— Седни, Чарлс — скастри го госпожа Пиърсън. — Господин Кавана, ще бъдете ли така любезен да помолите хората си да потърсят часовника…

— Разбира се, мадам.

Марчънт и двамата телохранители се засуетиха, а Призрака заобмисля трескаво как да се измъкне от положението. Тайно опипа джобовете на сакото си, да не би да са сложили там часовника, и когато вдигна глава, срещна погледите на двамата здравеняци, които му се ухилиха самодоволно.

Не, не бяха пуснали часовника в джоба му, за да го натопят. Още не.

— Не виждам никакъв часовник — каза Марчънт, подпрян на етажерката над седалките.

Призрака седеше неподвижен с чувството, че наблюдава сцената през стъкло. Кавана се придържаше старателно към сценария — олицетворение на мнима загриженост за клетия господин Пиърсън, изгубил ценния си часовник.

— Тогава ще ви помоля да си обърнете джобовете — каза той.

— Не… най-добре се претърсете един друг.

Изпълниха нареждането му. Изиграха шарадата. Призрака се бе вцепенил от напрежение. Наясно какъв ще е финалът, но неспособен да го промени.

Някой подръпна палтото му.

— Майчице мила — възкликна Смит или пък Харди Две, но нямаше значение, защото капанът бе щракнал. — Май намерих часовника на господин Пиърсън! Беше в джоба на младия Бхарат!

Смит показа часовника на Пиърсън, който го позна, изгледа тъжно Призрака и го прибра в джоба си. Кавана се изправи — олицетворение на праведен гняв, човек, чието доверие са предали във възможно най-лошия момент.

— Вярно ли е? — изпепели с поглед Призрака. — Ти ли взе часовника?

Призрака не продума, втренчен мълком в него.

Кавана се обърна към гостите си.

— Госпожо Пиърсън, господин Пиърсън, поднасям ви най-искрени извинения. Това е нечувано. Ще арестуваме Бхарат. Госпожо Пиърсън, ще позволите ли един от хората ми да ви придружи в съседния вагон, далеч от крадеца? Опасявам се да не се развилнее.

— Да, скъпа — поощри я господин Пиърсън с угрижено лице. — Оттегли се.

Марчънт се заклатушка през вагона към госпожа Пиърсън и с мазна усмивка й протегна ръка да я отведе от нелицеприятната бъркотия, която ще последва. Тя тръгна с него, кротка като агънце, хвърляйки на изпроводяк уплашен, объркан поглед към Призрака.

Мъжете останаха сами.

После, точно когато влакът спря на Кингс Крос, Кавана извади кама с перлена дръжка и прониза Пиърсън в гърдите.