Оливър Боудън
Подземен свят (37)

37.

Абърлайн го проследи с поглед как приближава.

Тази сутрин младият полицай бе влетял в кабинета на сержанта с новия си приятел — частния детектив Хейзълуд — и му бе съобщил, че има нова информация за индиеца от изкопа.

— Кажи му какво ми каза! — нареди той на Хейзълуд, по чието лице бе изписано изражение на човек, жертва на събития, които не се развиват според очакванията му. Преди да се усети, довереникът, на когото разчиташе да му помогне да намери индиеца, го беше повлякъл развълнувано към полицейския участък.

Сержантът го огледа от главата до петите и пак се обърна към Абърлайн.

— И кой, по дяволите, е този, Фреди?

— Частен детектив, който има информация за приятелите ни от подземната железница.

— О, пак ли проклетата железница! — въздъхна сержантът.

— Чакайте, чакайте! — Хейзълуд разпери ръце пред Абърлайн и сержанта като човек, който се опитва да усмири разбунено сборище. — Наеха ме да открия млад престъпник, нападнал аристократ. Не знам нищо за подземната железница!

— Няма значение, друже, няма значение — увери го Абърлайн. — Кажи му какво ми каза или аз ще взема думата и нищо чудно да добавя нелицеприятни факти за теб и за работодателите ти.

Детективът му се намръщи гневно и погледна към сержанта.

— Както казах на… — спря, за да подчертае допълнително презрението си — този полицай тук, джентълмен от благородно потекло ме нае, за да заловя много опасен мъж.

— Много опасен мъж — изсумтя Абърлайн. — Въпрос на гледна точка. Спомена, че освен двамата, които сега са в санаториума, там е имало още един телохранител.

— Да.

— Значи той може да разпознае момчето. Ще го заведем на строежа и ще го накараме да посочи нападателя.

— Възможно е, предполагам — съгласи се предпазливо Хейзълуд.

— И защо ще го правим? — изрева сержантът иззад писалището си. — Проклетият господин Кавана вече ме нахока заради безочливото ти поведение, Абърлайн, и грешиш, ако мислиш, че бих рискувал да си навлека второ конско. Или по-зле — да се оплаче на Джон Фаулър или на Чарлс Пиърсън и началникът да ми задиша във врата…

Абърлайн му намигна.

— Приятелят ни тук може да възнагради усилията ти.

Сержантът присви очи.

— Вярно ли е? — обърна се към Хейзълуд.

Детективът кимна. Обеща да му се отблагодари подобаващо и сержантът претегли вероятностите. Вярно, съществуваше опасност пак да го нахокат, но пък имаше изкупителна жертва — Абърлайн.

Нещо повече — рожденият ден на госпожа сержантшата наближаваше и нещичко отгоре би му свършило добра работа.

Ето защо одобри идеята. Съгласи се, че ако успеят да издирят телохранителя, ще имат достатъчно основание да посетят индиеца. И сега индиецът крачеше през калта към тях. Леле, помисли си Абърлайн, младежът се е издигнал! Носеше нови панталони, тиранти и риза без яка, разкопчана на врата. Е, пак беше бос и панталоните му се усукваха около глезените, но сякаш всички бяха хипнотизирани от тъмния му непроницаем поглед.

— Бхарат Сингх? Радвам се, че раните ти вече са заздравели — отбеляза вместо поздрав Абърлайн.

Призрака кимна едва-едва и обходи въпросително с поглед цялата компания, притиснал папките към гърдите си. Абърлайн забеляза как очите му се стрелват към телохранителя и си напомни, че ако дори половината, което казват за този млад мъж, е вярно, той може да се окаже доста труден, а и опасен противник. Окуражи се мислено. Не беше сигурен за какво. Но все пак си вдъхна кураж.

— А сега — обърна се той към Призрака, — ако не възразяваш, ще се заловим с належащата задача, довела ни тук. — Тайно опипа дръжката на бухалката си и отправи следващия въпрос към телохранителя. — Този мъж ли нападна теб и двамата ти работодатели в църковния двор? Огледай го хубаво. Минало е време и той се е понаконтил. Ако питаш мен обаче, такова лице не се забравя бързо, нали? Хайде, казвай! Той ли е, или не?

Призрака срещна погледа на телохранителя. Мъжът беше висок като тримата главорези, но не изглеждаше предизвикателен и арогантен като тях. Пред него стоеше примирен мъж — сблъсъкът в гробището го бе променил, но му се откриваше възможност да възстанови част от изгубената си гордост и достойнство.

Абърлайн сключи пръсти около дръжката на бухалката; Обри също беше нащрек, а биячите, предвкусващи кръвопролитие, ги наблюдаваха с присвити очи, отпуснали ръце до хълбоците, готови да извадят скритите си оръжия при даден знак.

Всички очакваха телохранителят да каже „да“.

Затова се изненадаха, когато той поклати глава и каза:

— Не, не беше този мъж.