Оливър Боудън
Подземен свят (71)

71.

В неведение какви сили заговорничат срещу тях, Иви и Хенри проучваха находката й в магазина и в убежището им.

— Може да не си намерила райска частица, но тази книга е безценна — каза й утешително той.

Тя го погледна благодарно и двамата се взираха дълго един в друг. После Иви прочисти смутено гърло и откъсна очи от неговите. Сведоха отново глави над дневника от сандъка.

— Гледай! — посочи Хенри. — Пише, че лондонските асасини са открили плащ.

Плащ.

Иви се приведе до него — по-близо, отколкото беше необходимо. И двамата го разбираха. Раменете им се докоснаха и те се насладиха на вълнуващия допир.

— Пише, че лекува дори най-тежките рани — прочете Иви. — Ако асасините бяха открили подобно нещо, татко сигурно щеше да знае.

Не, той беше обсебен от артефакта в тунела за подземната железница, помисли си Хенри.

— Навярно пропускаме нещо — предположи.

И сякаш по сценарий Иви забеляза как документите, пъхнати в дневника, се събират в карта. Огледа я, грабна я и тръгна към вратата.

— Няма ли да дойдеш? — подхвърли през рамо.

Хенри сви смутено рамене.

— Работата на терен не ми е специалност.

— Намерихме пътеводител към предмет на предците. Не искаш ли да се впуснеш в откривателска експедиция?

Искаше, разбира се. И искаше да остане с Иви.

— Невъзможно е да откажа, след като го представяш така.

Двамата поеха по маршрута, описан в картата, развълнувани от откритието си и доволни, че са заедно. Стигнаха до спокоен градски квартал, чиито обитатели явно бяха по-заможни, а къщите им — по-внушителни. Нещо хрумна на Хенри. Към Куин Скуеър ли отиваха?

— Струва ми се, че картата ни води към имението на Кенуей — каза той.

— На Кенуей ли? Пирата?

— Асасин и пират. Да.

— Странно как досега не са претърсили дома му, щом е бил асасин.

— Синът му Хайтам станал тамплиер. Сега къщата е тяхна.

— Значи тамплиерите притежават къща с асасински съкровища в нея? И не са ги открили?

Хенри се усмихна.

— Сигурно умеем по-добре от тях да крием неща.

Стигнаха площада и дори Хенри разбра, че годините са го променили. Навремето се наричал Куин Ан Скуеър и от двете му страни се редели имения — сред тях и домът на семейство Кенуей — но макар статуята да си стоеше на мястото, а пивницата „Куинс Лардър“ да привличаше клиентела от незапомнени времена, в повечето сгради сега се помещаваха болници и благотворителни институции, както и книжарници и печатници.

Къщата на семейство Кенуей обаче не беше променила предназначението си. Тук Едуард Кенуей бе живял след завръщането си на родния бряг. Синът му Хайтам бил приет в Ордена на тамплиерите — дълга и страховита история, изправила баща срещу син.

Дженифър Скот, дъщеря на Едуард и доведена сестра на Хайтам, също живяла тук, проклинайки и асасините, и тамплиерите, макар да продължавала да се възползва от облагите, които й носела връзката с двете организации — включително охолния дом на вече преименувания Куин Скуеър.

Застъпвайки се от време на време за идеята асасините и тамплиерите да тръгнат по пътя на разбирателството, Дженифър Скот останала тук до края на дните си и когато най-сетне починала на достолепна възраст, лондонските тамплиери — а вероятно и асасините — си поели облекчено дъх.

Сега Иви и Хенри прекосиха площада, подминавайки католическия приют за бедни старци и централата на Обществото на Сен Венсан дьо Пол. На няколко крачки от нея Иви спря внезапно и дръпна Хенри към железния парапет, опасващ площада — единственото възможно укритие.

— Гледай! — прошепна му, сочейки карета пред дома на семейство Кенуей.

В същия момент от нея излезе жена, която никой не би пропуснал да познае — Люси Торн.

— Ще бъда в кабинета! — чуха я да казва. — Не искам да ме безпокоят, освен с новини за изгубения бележник.

При тези думи двамата тамплиери влязоха в къщата, а Иви и Хенри се спогледаха тревожно. Първото предизвикателство бе да успеят да влязат. Второто — да не се сблъскат с Люси Торн.

Но вече бяха стигнали твърде далеч.