Оливър Боудън
Подземен свят (66)

66.

Така се представи и на близнаците, когато се срещнаха на покрива с изглед към града.

— Двама асасини — констатира той. — Еднакъв ръст. Мъж и жена. Двайсетгодишни. Дяволски усмивки. Сигурно сте близнаците Фрай.

Прецени ги от пръв поглед. Да, усмивките бяха съвсем а ла Итън. Разликата обаче веднага се набиваше в очи. Джейкъб изглеждаше самонадеян, нетърпелив, грубоват — несъмнено противоречива личност. Иви, от друга страна…

— А ти си? — попита тя.

Той се поклони леко и вятърът развя широката му роба.

— Хенри Грийн на вашите услуги, госпожице. Разбрах, че баща ви е починал, и ви поднасям съболезнованията си.

— Благодаря. — Тя сведе тъжно глава, но след миг вдигна отново поглед и той се потопи за момент в него, преди с неохота да изплува на повърхността.

— Какво знаеш за Крофърд Старик? — изтръгна го от унеса Джейкъб и с леко раздразнение, че магията се е разсеяла, Хенри насочи вниманието си към брата.

— Съветът ли иска информация? — предположи той.

— Трябва да освободим Лондон. Да осигурим по-добро бъдеще за гражданите му.

Убеждението озари лицето и очите на Иви и — невероятно! — то стана още по-красиво.

— Съветът, слава богу, се вразуми и те изпрати да ни помогнеш.

— Да, слава богу — додаде Джейкъб с тон, познат на Хенри.

Млади ентусиасти, които го смятаха за безполезен индийски магазинер…

Все пак продължи:

— Опасявам се, че новините не са приятни. Днес Старик оглавява най-непробиваемата тамплиерска мрежа в Западния свят. Обхваща целия град. Всяка класа, всеки квартал, всяка индустрия, бандите…

Джейкъб изпъчи гърди.

— Винаги съм смятал, че от мен ще излезе чудесен главатар на банда. Строг, но справедлив. Изрядна униформа. Обединение на обезправени аутсайдери под едно име. Това е разковничето, Иви! Ще ги спечелим на наша страна.

Иви му хвърли добре отрепетиран укоризнен поглед.

— Нима? Както убеди картоиграчите в кръчмата „Оукбрук“ да се изкъпят в Темза?

— Това е друго. Те ме победиха на вист. — Той се взря в далечината. — Сетих се! Ще се наречем „Топовете“.

— Обикновено губиш и на шах — напомни му Иви и повдигна извинително вежди към Хенри.

— Имаш ли по-добър план? — попита Джейкъб.

Тя не откъсна очи от Хенри с чувството, че е открила сродна душа.

— Да намерим райската частица.

Джейкъб изсумтя отвратено.

— Е — прочисти гърло Хенри. — Ако сте приключили…