Лора Джо Роуланд
Айджин (24)

21. глава

Когато Рейко се върна от пътешествието си до манастира, Чийо я пресрещна на верандата.

— Може ли да поговоря с теб? — каза й тя.

— Разбира се — отговори й Рейко. — Можеш да дойдеш с мен да заведем Окару при Оиши. Може да говорим по пътя натам.

Чийо явно се затрудняваше да намери точните думи за това, което искаше да й каже.

— Трябва да говорим насаме. И то сега, ако не възразяваш.

— Добре тогава, нека влезем вътре — каза Рейко, — за да не настинеш.

— По-добре тук, отвън.

— Добре, успя да събудиш любопитството ми — каза Рейко.

— Става дума за Окару — колебливо започна Чийо.

— Да не би да е направила нещо, с което да те разстрои? — на Рейко не й беше приятно да си мисли, че антипатията на приятелката й към гостенката й се е усилила.

— Това няма връзка с мен — Чийо говореше необичайно официално и притеснено. — Не мисля, че е добре Окару да се навърта край децата.

— Заради общественото й положение ли? — Рейко не можеше да не се почувства засегната от предразсъдъците на Чийо.

— Не това имам предвид — Чийо пое дъх, после продължи неуверено. — Става дума за маниерите й.

— Макар маниерите на Окару да не са перфектни, не мисля, че те ще навредят на Масахиро или на Акико.

— Опасявам се, че ще им навредят… по други начини.

Рейко започваше да губи търпение.

— Тя няма да им навреди. Ами че аз я видях да си играе с Акико вчера, беше толкова мила и внимателна.

— Не се тревожа толкова за Акико.

— Да не се тревожиш за Масахиро? — Рейко беше объркана. — Той може да се грижи за себе си.

— Може би не толкова добре, колкото ти си мислиш — промърмори Чийо.

Преди Рейко да успее да я попита какво точно има предвид, Окару излезе от вратата. Красивото й младо лице сияеше от нетърпение.

— О, колко е хубаво, че сте се върнали! — каза тя на Рейко. — Можем ли сега вече да отидем при Оиши?

В този момент към къщата приближи Хирата, следван от Сано. Сано поздрави всички, после каза на Рейко и Хирата:

— Висшият съд се свиква след малко и аз трябва да дам показания. Ако имате някаква нова информация за мен, казвайте бързо.

Рейко хвърли озадачен поглед на Чийо, която я изгледа безпомощно в отговор. Каквото и да се опитваше да й каже Чийо, трябваше да изчака.

* * *

Сано пристигна в двореца и откри, че Висшият съд вече заседава. И този път инспектор генерал Накае оглавяваше редицата на седемте съюзници на дворцовия управител Янагисава, която включваше владетеля Набешима и полковник Хитоми. Магистратът Уеда пък седеше начело на седемте мъже срещу тях, сред които бяха старият министър Мотоори и главният финансов интендант Огивара. Те вече бяха започнали да обсъждат казуса и Сано забеляза, че хапливостта и настървението са се усилили.

— Поздрави, Сано сан — каза магистратът Уеда. — Имаш ли да ни съобщиш нещо ново?

Сано коленичи в края на редиците и се поклони.

— Доста малко.

— Дано то ни помогне да изгладим различията помежду си, преди да се случи нещо непростимо, за което да съжаляваме — каза инспектор генерал Накае, същинска тумбеста, нацупена тиква в униформа.

В този момент в стаята с бавна походка влезе дворцовият управител Янагисава. Сано почувства внезапен, остър изблик на гняв. Съдиите погледнаха изненадано новодошлия. Магистратът Уеда се обърна към Янагисава с глас, който прикриваше неудоволствието и враждебността с учтивост.

— Моите извинения, но трябва да ви помоля да напуснете, почитаеми дворцов управителю. Заседанията на Висшия съд са поверителни и никой външен човек не може да присъства, освен ако не е призован да свидетелства.

Янагисава се усмихна.

— Ще направите изключение за мен.

Тонът му ясно казваше, че той превъзхожда по ранг съдиите и всеки, който възрази на неговото поведение, ще си плати. Той се настани начело на двете редици. Магистратът Уеда гневно стисна устни. Янагисава продължи с подигравателна вежливост:

— Продължавай с доклада си, Сано сан. Целият съм в слух.

Сано си помисли, че Янагисава не е могъл да устои да не му се набърка в работата с Висшия съд. Или може би искаше да повлияе на присъдата. Но може и просто да беше любопитен как напредва съдът. Във всеки случай Сано не можеше да не се подчини на заповед от заместник-главнокомандващия на шогуна.

Окуражен от информацията, която той, Хирата и Рейко бяха събрали и споделили преди малко, Сано започна изложението си с историята, която Каджикава му беше разказал за нескопосания опит на владетеля Асано да убие Кира.

— Ще позволя открита дискусия — каза магистратът Уеда.

— Значи Каджикава е променил показанията, които е дал при разследването на нападението — каза интендантът Огивара със своя театрален глас. — Тогава той е казал, че владетелят Асано не е дал никакво обяснение защо е нападнал Кира. Сега казва, че владетелят Асано е нарекъл Кира корумпиран.

Инспектор генералът изкриви лице в гримаса, докато драскаше своите бележки за протокола.

— Но бил ли е наистина корумпиран? Ако е бил, Каджикава е трябвало да го каже още тогава.

Сано схвана, че магистратът Уеда и интендантът Огивара се зарадваха на новината, че нападението на владетеля Асано може да бъде оправдано, но инспектор генерал Накае и неговата редичка не я харесаха. Сано погледна Янагисава. Той беше надянал най-любезното си лицемерно изражение, но Сано знаеше, че му е извънредно неприятно, защото е открил нови сведения.

Владетелят Набешима, седнал до инспектор генерала, се отнесе с пренебрежително съмнение към показанията на пазителя на замъка.

— Няма нищо, което да подкрепи теорията, че Кира е направил нещо нередно.

— Има — Сано им предаде историята, която Рейко му бе разказала за госпожа Асано и за опитите на Кира да унищожи съпруга й.

— Възмутително — каза министър Мотоори, откъм страната на магистрата Уеда. Той примигваше, проницателен и хитър, макар и полусляп и сакат, с извити като чепати клони изпод черните му одежди окуцели крайници. — Кира се е нахвърлял върху слаб, неуравновесен човек. Та той е довел владетеля Асано до умствено разстройство.

— Аз бих казал, че това придава легитимност на свадата — прогърмя интендантът Огивара.

— В която Кира е бил агресорът — поясни министър Мотоори. — Той е подтикнал владетеля Асано да го нападне. Ако Асано не си беше държал устата затворена, щеше да бъде оправдан, а Кира осъден на смърт за провокиране на насилие в замъка Едо. На четиридесет и седемте ронини нямаше да се налага да отмъщават за владетеля Асано и ние нямаше да водим този разговор.

— Единствената информация, която ни донесохте за свадата, идва от владетеля Асано, и то от втора ръка — каза инспектор генерал Накае на Сано. — Помислете върху това: какво е чул първият свидетел? Единствено откъслечен разговор между Кира и владетеля Асано. А кой е вторият свидетел? Съпругата на владетеля Асано. Тя вероятно си търси някого, когото да обвини за неговата смърт и за тежкия си живот. Хвърля кал по Кира сега, когато той вече не е тук, за да оспори историята й.

— Дори и нейната история да е вярна, на мен тази свада ми звучи като лична вражда — каза полковник Хитоми, съюзник на инспектор генерала. Старият воин седеше с бастунчето върху коленете си. — Това, което госпожа Асано е описала, не е престъпление, и аз не бих го нарекъл корупция.

— Съгласен съм — каза владетелят Набешима. — Корупцията е престъпление срещу правителството.

— Аз открих доказателство, че действията на Кира срещу владетеля Асано са били част от престъпление срещу правителството — Сано им разказа историята, която Хирата бе чул от Тода шпионина, за богатствата, конфискувани от замъка Ако, за липсващото злато и за изплатения дълг на Кира.

Шокирани, съдиите стояха занемели. Янагисава ​срещна погледа на Сано. Той бавно събра двете си ръце, после ги раздели, събра ги и пак ги раздели, в тихи, подигравателни аплаузи.

Магистратът Уеда си върна гласа.

— Значи е възможно Кира да е подтиквал владетеля Асано да изтегли меча си в замъка Едо, с цел да уреди конфискуването на имението му и да открадне златото му.

— Ето това вече бих нарекъл корупция — каза неохотно генерал Хитоми. — Златото по право принадлежи на правителството. Кира е измамил шогуна.

Инспектор генералът присви очи срещу своя ​съюзник, който беше преминал на противниковата ​страна.

— Прибързваш. Предостави ли Сано сан някакво доказателство на теорията си? Не. На мен тя ми звучи така, сякаш той е скалъпил цялата работа от няколко несвързани обстоятелства.

— Това биха могли да са смекчаващите вината обстоятелства, които търсим — големите, изпъкнали очи на интенданта Огивара сияеха от удовлетворение. — Те могат да дадат основание на шогуна да анулира първоначалното си решение за освобождаването на Кира от наказание заради инцидента между него и владетеля Асано Министър Мотоори взе думата. — Това е единственото нещо, което би могло да позволи на шогуна мнението си, без да се компрометира и да загуби престиж — а именно че Кира е извършил престъпление срещу него самия. Кира е заслужавал да бъде наказан.

— Вие изграждате доказателствата си от въздух и безсмислици! — възрази инспектор генерал Накае. — Тази теория е направо изсмукана от пръстите.

— Изсмукана или не, това е най-доброто обяснение за действията на Кира, което съм чувал — каза магистратът Уеда.

Сано наблюдаваше Янагисава, който слушаше с пресметлив поглед. Съдиите, които не бяха говорили вчера, явно днес имаха още повече задръжки поради присъствието му.

— Ти какво мислиш? — попита го директно Сано.

Дворцовият управител се усмихна на опита на Сано да разбере каква е позицията му по случая.

— Мисля, че съдиите трябва да гласуват.

Неговото мнение имаше силата на заповед от шогуна. Магистратът Уеда погледна гневно и каза:

— Ще направим тайно гласуване.

Той нареди на инспектор генерал Накае да накъса един лист хартия на парчета, раздаде по едно на всеки съдия и пусна четката си за туш по редиците. Янагисава се намръщи с раздразнение, защото магистратът беше осуетил тактиката му, целяща да разкрие позициите на съдиите.

— Напишете „осъждане“ или „оправдаване“ — каза магистратът Уеда. — После ми предайте гласовете си.

Четиринадесетте съдии записаха гласа си един подир друг, като всеки закриваше с ръка своята хартийка. После ги сгънаха стегнато. Магистратът — Уеда събра четиринадесетте гласа, разгъна ги и ги раздели на две купчинки, обърнати с лице нагоре.

— Този път — шест за осъждане на четиридесет и седемте ронини. Осем са за оправдаване.

Сано почувства как духът му се повдига; и все пак той самият не беше сигурен, проучваше лицата на другите съдии, които внимаваха израженията им да останат напълно безучастни.

— Всички вие, които променихте гласа си за оправдаване на четиридесет и седемте ронини, всичките сте проклети глупаци! — избухна инспектор генерал Накае.

— Правило номер шест — каза магистратът Уеда. Без груб език в съдебната зала.

— По дяволите вашите правила! — дръзко отвърна Накае.

— Правило номер седем — спокойно каза магистратът Уеда. — Всеки, който нарушава правилата, ще…

— Бъде изхвърлен от съда? — прекъсна го инспектор генерал Накае, не вярвайки на ушите си.

Владетелят Набешима се притече на помощ на своя другар.

— Иска ви се да се отървете от нас, нали? Но не можете. Шогунът ни е назначил в този съд. Ще останем, освен ако той не каже да си вървим.

— … ще бъде ескортиран в отделна стая и ще общува с другите съдии чрез писмени бележки — завърши магистратът Уеда.

Инспектор генерал Накае се изправи. Ядна руменина се разля по лицето му; сега той повече приличаше на презряла, гнила тиква.

— Забравихте ли на кого говорите?

Владетелят Набешима също стана. Двамата с Накае надвиснаха застрашително над магистрата Уеда.

— Превишавате властта си — каза Набешима.

Сано почувства заплахата зад техните думи и горещия изблик на тяхната невъздържаност. Полковник Хитоми се надигна на колене; интендантът Огивара скочи и приклекна в защитна позиция, като актьор кабуки, играещ ролята на самурай, готов за битка. Другите съдии ужасено се свиха. Дори Янагисава изглеждаше неспокоен. Нима Висшият съд бе на път да се саморазруши в избухналата кавга?

Магистратът Уеда остана седнал и невъзмутим.

— Стража! — извика той.

От бързината, с която четирима войници се появиха в залата, Сано прецени, че те са били съвсем наблизо, опитвайки се да подслушват дебатите на съда.

— Отведете ги в източната приемна стая — нареди магистратът Уеда.

Инспектор генерал Накае и владетелят Набешима запелтечиха от негодувание, но излязоха. Враждебна тишина последва тяхното напускане. Сано се досещаше, че властният акт на магистрата Уеда беше обидил и другите съдии. Сърцето му се сви, защото кавгата не предвещаваше нищо хубаво нито за него, нито за заседанията на съда.

— Съдът ще се оттегли за кратка почивка — каза магистратът Уеда. — Ще се съберем отново след час и ще опитаме отново.

Докато всички ставаха и се точеха през вратата, Янагисава блъсна рамо в рамото на Сано.

— Изглежда, съдиите няма да могат изобщо да стигнат до присъда, камо ли до такава, която да удовлетвори всички — той пусна самодоволна, злостна усмивка. — Със сигурност много ще липсваш на госпожа Рейко и децата, когато заминеш.