Вал Макдърмид
Пътят на скелета (18)

16.

Ако пристигате в Оксфорд от север, можете да стигнете до „Сейнт Сколастика“, без да видите и следа от „замечтаните кулички“. Карен беше сигурна, че е виждала някои части от града, когато гледаше новото излъчване на сериала за инспектор Морс, но имаше и други, които можеха да бъдат в който и да било град на юг от Пенинските възвишения. В къщите близнаци, строени между двете войни и във викторианските фасади от червени тухли имаше нещо типично английско, което Карен възприемаше като чуждо.

Самият колеж не отговаряше на очакванията й. Нямаше достопочтени сгради, издигнати в каре, с фасади от котсуолдски камък, нямаше грижливо подстригани морави и стълби, изтрити от стъпките на поколения студенти. На покрива на училище „Джон Дръмонд“ имаше повече викториански декоративни кулички, отколкото тук. Дори входът беше съвсем банален — обикновена порта от ковано желязо, здраво заключена, изолираше външния свят, имаше и портиерска къщичка от жълти тухли, която приличаше повече на караулка, отколкото на вход към света на знанието. Дори колежът „Адам Смит“ в Къркалди изглеждаше по-привлекателно.

— Като че ли работното им време е свършило — отбеляза Хубавеца.

— Работата на тези места никога не престава, просто държат нас, външните хора, на ръка разстояние.

Той погледна часовника на телефона си.

— Няма ли вече да се е прибрала у дома?

— Тя живее тук. Върни колата назад, ще паркираме на улицата. Не искам да привличаме внимание.

— Живее тук? Какво, като обикновен студент?

— В известен смисъл. Тук преподавателите, „събратята“ имат малки жилища, които наричат „седалища“.

— „Събратя“? Доколкото знам, колежът е бил девически? Как може да се говори за събратя?

— Така се наричат преподавателите тук. Предполагам, че датира от времето, когато не е имало жени в преподавателския състав — Карен сви рамене. — И сигурно положението е било такова сравнително до скоро.

— Добре, това разбирам. Все едно аз да ви наричам „сър“, както се обръщат към Старбък в „Бойна звезда: Галактика“. Което е доста глупаво, но ми стана ясно. Само че от къде на къде наричат апартамента „седалище“?

— Тук ме постави натясно, Джейсън. Знам само, че така казват.

— От къде?

Карен въздъхна. Образоването на Джейсън беше тежка битка.

— От къде знам ли? От книгите, които чета, Джейсън. И защото не гледам по телевизията неща, които приличат на комикси и компютърни игри.

Намериха място за паркиране на две преки от колежа и се върнаха пеш към портала. Чернокож мъж на средна възраст седеше зад прозорчето на портиерската къщичка. Изглеждаше внушителен, с безукорно бяла риза и съвършен възел на тъмносинята вратовръзка. Той се усмихна и стана.

— Добър вечер. С какво мога да ви помогна?

Карен отвърна на усмивката му.

— Търся професор Блейк.

Портиерът поклати със съжаление глава.

— Опасявам се, че тази вечер тя не е в колежа.

— Ще се върне ли по-късно?

— Искате ли да оставите съобщение? Може да го поставите в нейната преграда за писма — той посочи над рамото си към подобната на пчелна пита стена, покрита с множество подобни на кутийки дървени отделения. Над всяко отделение на горните два реда имаше спретнато изписани имена; отделенията на по-долните редове бяха по-големи и обозначени само с букви от азбуката. — Тя ще го вземе веднага щом се прибере.

— Ще се прибере ли тази вечер? — настоя Карен.

Сега усмивката на портиера изчезна, вместо това той стисна здраво челюсти.

— Не бих могъл да кажа.

Дотук с дискретността, каза си Карен, измъквайки полицейската си карта.

— Аз съм главен инспектор Пири от полицията на Шотландия — каза тя. Тонът й бе все така дружелюбен, но в него се долавяше далечен звън на стомана. — Изминах много път, за да разговарям с професор Блейк. Ще ви бъда задължена, ако ми кажете кога горе-долу да очаквам завръщането й.

Портиерът като че ли се смути.

— Идвате от Шотландия?

— Точно така.

— Това е много път — подчерта Хубавеца, да не би да остане някакво съмнение.

— Всичко наред ли е? Родителите й…

— Очевидно е, че не мога да обсъждам повода с друг освен с професор Блейк — каза строго Карен.

Портиерът се позасмя.

— Предполагам, че е така. Но има нещо забавно в това, че сте дошли чак от Шотландия, за да говорите с нея. Защото професор Блейк е в Глазгоу.

— Шегувате се. Глазгоу?

— Замина тази сутрин. Каза ми, че ще води някакъв семинар в университета.

Карен изпъшка.

— Не ми се вярва. Знаете ли кога ще се върне?

Той кимна.

— Случайно знам. Каза, че тъй като е по време на семестъра, пътуването ще бъде кратко. Ще се върне утре вечер.

Карен му благодари и излезе навън, в задушната вечер, последвана от Джейсън.

— В Глазгоу ли отиваме, шефе?

— Няма смисъл — поде бавно Карен, мислейки на глас. — Вече е прекалено късно, за да тръгнем на север още тази вечер. А при това нямаме идея къде е отседнала. Докато я открием, тя може да потегли обратно… — гласът й заглъхна и тя извади бележника си. — Освен това разполагаме с още един адрес, нали помниш?

— Мястото, на което са били отседнали, когато са открили сметката — Джейсън изглеждаше доволен от себе си.

— Да. Хайде да отидем да поразтърсим това дърво и да видим какво ще изпадне.

Адресът, даден при откриването на общата сметка на Димитър Петрович и Маги Блейк, беше на масивна викторианска вила в една странична уличка между улиците „Банбъри“ и „Удсток“, на около миля от колежа „Сейнт Сколастика“. Двамата криминалисти я оглеждаха, седейки в колата.

— Във формуляра пишеше 21-А — каза Карен. Но аз не виждам 21-А. Само 21.

— Като че ли има приземен етаж, шефе. Оттук се вижда горната част на прозорците. Искате ли да отида да се поразходя нагоре по входната алея, да видим какво ще открия?

— Какво? И после някой почтен гражданин да обяви, че наоколо се навърта някакъв съмнителен тип? Ще ти бъде ли приятно да даваш обяснения на някое ченге, което иска да направи списъка на извършените от него арести по-представителен? Не, ще отидем да почукаме на вратата. Както е тръгнало това разследване, най-вероятно сегашните обитатели са се нанесли тук преди шест месеца — допълни тя мрачно, излизайки от колата.

През прозореца в издадената навън ниша на фасадата се виждаше стена, покрита с книги, диван, тапициран с кретон и тежки завеси, прибрани с широки ленти. Прекалено тъмно беше, за да се види нещо повече, но през матираното стъкло на входната врата, в далечината, се виждаше жълтеникава светлина. Някой си беше у дома. Или се опитваше да убеди потенциалните крадци, че е така. Карен натисна звънеца; чуха как звънът му отекна в антрето. Изминаха дълги секунди, после осветлението се промени, защото някъде се отвори врата. Включи се по-силен източник на светлина. Измина още време, после някакво смътно, тъмно петно започна да придобива с приближаването си формата на човешка фигура. Чуха почукване, после вратата се отвори, но отварянето бе спряно рязко от верига.

Половин лице, обрамчено с къса бяла коса, надникна към тях с око, скрито зад дебелото стъкло на бифокални очила.

— Нямам желание да сменям доставчика си на газ, не изпитвам нужда и от Исус — каза твърдо и отчетливо един рязък глас.

— Същото се отнася и до мен — отвърна Карен, извади полицейската си карта и я поднесе близо до силно увеличеното от стъклото око. — Главен инспектор Карен Пири, полиция на Шотландия. Търся номер 21-А. Бихте ли ме упътили?

Единствената видима вежда се повдигна.

— Такова място не съществува. Освен това тук не е Шотландия.

— Това ни е известно — измърмори Джейсън зад Карен.

— Но е съществувало — каза Карен.

— В известен смисъл.

Карен вече ненавиждаше Оксфорд.

— Какво точно означава това?

— Съществуваше теоретично, но не и в действителност.

— Съжалявам, аз съм скромен полицейски служител. Ще ви се наложи да ми го обясните с прости думи. Може ли да влезем, докато обяснявате?

Окото я изучаваше внимателно.

— Защо не ми кажете за какво става дума?

— Имам професионален интерес към лице, което е живяло на 21-А.

Това приличаше досущ на онези идиотски размени на реплики, които накараха Карен да престане да гледа „Инспектор Морс“ преди години.

— Това стеснява кръга до професор Блейк или генерал Петрович.

— Защото това са единствените двама души, живели тук, така ли?

Половин усмивка вряза по-дълбоко бръчките в едната буза.

— Добре се справяте, инспекторе.

Вратата се затвори и веригата изтрака.

— Ще ни пусне ли да влезем? — поинтересува се Джейсън.

Вратата се отвори.

— Ще ви пусне — каза старата жена. — Затворете вратата зад себе си.

Говореше със заповедническия тон на човек, привикнал да се съобразяват с него. И да му се подчиняват. Тръгна напред по коридора, накланяйки се на една страна, подпирайки се на метален бастун. Карен и Джейсън се спогледаха и последваха жената в дневната, която бяха видели от улицата. Електрическият ключ до вратата задейства три стоящи лампи, които окъпаха уютното помещение в светлина. Сега, когато можеха да видят ясно жената, Карен прецени, че наближава осемдесетте, а може и да ги е минала. Забеляза по лицето й следи от болка и непреклонност. Жената се разположи в кресло с висока облегалка, поставено до камина с елегантна, семпла дървена рамка, и посочи с бастуна си дивана.

— Седнете.

— Как се казвате, госпожо? — попита Карен, смушквайки Джейсън, който зяпаше наоколо така, като че ли никога досега не беше виждал лавици с книги. — Бележника, детектив Мъри.

— Аз съм доктор Доротия Симпсън — отвърна жената. — Доктор не по медицина, а по философия. Въпреки че съм по-скоро историк, отколкото философ. Докато се пенсионирах, аз също като Маги Блейк преподавах в колежа „Сейнт Сколастика“.

— Оттогава ли познавате професор Блейк?

Доктор Симпсън кимна.

— Точно така. Бихте ли ми обяснили интереса си към моите бивши наематели?

— Опитваме се да открием Димитър Петрович — отвърна Карен.

Жената се изкиска скептично.

— И по-умели жени са се проваляли в това начинание, госпожо главен инспектор. Не съм чувала някой да е виждал и следа от генерала от момента, когато той напусна Маги… момент, да помисля, трябва да е било преди седем години. Или може би осем? Признавам си, бях удивена от това бягство. Митя и Маги си подхождаха толкова много, и в интелектуалните спорове, и в любовта.

— А как се запознахте с генерала?

— Маги го доведе като трофей от войната — отвърна доктор Симпсън. Усмивката й беше топла, но в погледа, който хвърли към Карен, проблясваше лукавство. Замълча, наклонила глава на една страна, в очакване Карен да поеме подхвърленото предизвикателство.

— Не съм сигурна, че ви разбирам — каза Карен.

— Маги е специалист по Балканите. Прекара доста време там, в разгара на различните конфликти през деветдесетте години.

— Там ли са се запознали?

Последва кимване.

— Та значи, той е бил генерал — в коя армия?

Карен не знаеше почти нищо за Балканските конфликти, но все пак беше наясно, че някои от враждуващите фракции бяха считани за по-лоши от останалите.

Този път кимването бе съпроводено от одобрителна усмивка. Карен се почувства като студентка, която се опитва да преживее особено тежка консултация при професора; надяваше се само Джейсън да не си отвори устата.

— Беше започнал в хърватската армия. На чиято страна беше правото, така да се каже. Но после се прехвърли към частите на НАТО като специален съветник. Доколкото знам, бил е специалист по разузнаването — отвърна доктор Симпсън.

— Така че се е запознал с професор Блейк, когато тя се е занимавала… с какво? Научни изследвания за войната?

— Водеше курсове по развиващата се отскоро дисциплина „феминистка геополитика“ в Международния университетски център в Дубровник и войната я завари там. Запознали са се там, в Дубровник, а когато, няколко години по-късно, приключи и войната в Косово, той дойде с нея тук, в Оксфорд. Но в колежа по това време приемаха все още само жени. Трябваше им място за живеене, а нямаха много пари. Аз се канех да се пенсионирам и обичах да пътувам, докато тази проклета бедрена става не ме прикова тук — тя удари крака си с бастуна, без дори да трепне от болка. „Много силни болкоуспокояващи“, каза си Карен. — Така че те бяха отговорът на моите проблеми, а аз — на техния. Митя умее да върши много неща, така че успя да превърне приземния ми етаж в самостоятелно жилище. А пък аз от своя страна разполагах с хора, които да пазят къщата ми, докато скитосвам насам-натам.

— Колко дълго живяха те тук, на приземния етаж в къщата ви?

Доктор Симпсън се загледа в един ъгъл на тавана, докато обмисляше отговора си.

— Между шест и седем години — отвърна тя. — Не пътуваха много. Бих предположила, че ще ходят постоянно на Балканите, когато нещата се успокоиха, но дори Маги не се е връщала там напоследък. Разбира се, в последно време тя разполага с цял екип от млади научни сътрудници, които да й набират необходимите данни. Тя дава блестящи предложения за научни изследвания, които донасят на университета чували с пари, а после пише не по-малко блестящи книги, които придават допълнителен блясък на професионалната й репутация. И всичко това — без да й се налага да напуска удобното си жилище в „Сколи“ Карен имаше чувството, че долавя нотка на горчивина; може би доктор Симпсън бе на мнение, че самата тя заслужаваше кариерата, на която се радваше Маги.

— А как си тръгна генералът? Какво предизвика заминаването му?

— Нямам представа. И, струва ми се, ще се убедите, че и никой друг няма представа. Маги се върна от тридневна конференция в Женева и установи, че него го няма. Никаква бележка, никакво обяснение. Първоначално тя реши, че е отишъл да се катери по някакви скали. Но алпинистките му съоръжения си бяха в шкафа долу. Нищо не липсваше, доколкото тя можа да прецени.

— А тя не съобщи ли за изчезването му?

Като коте, видяло увиснало въженце, Джейсън веднага се вкопчи в нещо познато, за което бе в състояние да разговаря.

У Карен, която имаше желание да насочи разговора в съвсем друга посока, се зародиха мисли, свързани с умерено насилие.

— Не знам как постъпвате в такива случаи вие, на север от границата, но тук в полицията застъпиха възгледа, че когато зрял мъж в добро здраве обърне гръб на досегашния си живот, това е негово право. Изобщо не обърнаха внимание.

— Опасявам се, че и за нас такива случаи нямат приоритет, освен ако не съществуват солидни основания да допуснем нещо друго. Предполагам, че в този случай е нямало такива основания?

Карен беше решила да проследи засега тази тема.

— Точно така. Изчезването му беше по-скоро удивително, отколкото подозрително. Маги винаги е вярвала, че той се е върнал в Хърватия, към предполагаемия си тамошен семеен живот. Аз така и не можах да се убедя в това, но пък не се появи и алтернативно обяснение. И ето ви сега тук, разпитвате за Митя след толкова дълго време. Което ме навежда на мисълта, че алтернативно обяснение се е появило. Дали съм права?

— Боя се, че на този етап не мога да разкривам подробности от разследването ни.

Карен съзнаваше, че отговорът й е незадоволителен; току-що се бе свлякла от позицията на отлична студентка почти до скъсване на изпита.

— Нали все пак имате намерение да разговаряте с Маги?

— При първа възможност. В момента тя не е в града. Наистина съм ви благодарна за помощта. Но се питам, дали не може да се върнем малко по-назад? Вие споменахте нещо за скално катерене. Значи ли това, че генерал Петрович е имал слабост към катеренето?

Доктор Симпсън се усмихна.

— За него това беше по-скоро страст, отколкото хоби. Той и приятелите му прекарваха много уикенди в шотландските планини. Отиваха да „набират точки по списъка Мънро“^[1], мисля, че така му се казваше.

— Там, откъдето идвам, това обикновено се приема като разходка сред хълмове, а не като катерене — отвърна Карен. — Но се е занимавал и със сериозно катерене, нали?

— О, да. Екипировката му все още си стои в един шкаф долу.

Карен реши да запомни тази информация, която можеше да й послужи по-нататък. Ако Маги Блейк не разполагаше с някакви сигурни източници на ДНК от Петрович, може би нещо от долния етаж в дома на доктор Симпсън щеше да свърши работа.

— А сгради? Споменавал ли е някога свободно катерене по фасади? Готова съм да се обзаложа, че тук, в Оксфорд, има сгради, които представляват истинско предизвикателство.

Доктор Симпсън изду устни.

— Това би било противозаконно, госпожо главен инспектор.

Карен сви рамене.

— Съмнявам се, че мъж, преживял войните на Балканите, би се стреснал от една невинна проява на гражданско неподчинение.

Но завесата се беше спуснала. Каквото и да знаеше Доротея Симпсън за незаконни действия на Димитър Петрович, свързани с университетска собственост, тя нямаше намерение да го сподели.

— Нямам представа за какво говорите, госпожо главен инспектор — тя се изправи с усилие. — А сега имам нужда да остана на спокойствие. Аз съм стара жена и се уморявам лесно.

Тя погледна многозначително към вратата. Карен схвана намека и избута Джейсън пред себе си надолу по коридора.

На излизане тя благодари на доктор Симпсън. Обмисли дали да помоли старата жена да не предупреждава Маги Блейк за проявения от тях интерес. Но си каза, че това би било безсмислено. Жилави старици като нея така или иначе биха постъпили, както решат, без да обръщат внимание на намесата на хлапета като Карен.

Докато вървяха обратно към колата, Джейсън каза:

— Така, излиза, че си имаме работа с герой от войните.

Карен повдигна вежди.

— Може да е бил генерал, Джейсън. От това не следва, че е герой.