Вал Макдърмид
Пътят на скелета (1)

Благодарности

Корените на тази книга се крият в постиженията на две много различни, но еднакво забележителни и еднакво иконоборчески настроени жени — покойната доктор Кати Уилкс, преподавател по философия в колежа „Сейнт Хилда“ в Оксфорд и професор Сю Блак, ръководител на центъра по анатомия и човешка идентификация към университета в Дънди.

Кати се включваше с ентусиазъм в нелегалното преподаване на философия зад Желязната завеса в последните години преди рухването на Съветския режим. Тя бе изненадана в Дубровник от обсадата и нейната неуморна работа в помощ на града и неговите жители получи признанието и подходящите почести — от града и от държавата Хърватия. Сега в Дубровник има площад, който носи нейното име. Онова което съм писала за обсадата и за самия град, се основава до голяма степен на писаното от самата Кати и на продължаващите до късни нощи наши разговори непосредствено след края на войната в Хърватия през 1991–992 година. Беше изключителна жена — вдъхновяващ преподавател с интелект, винаги готов да се хвърли предизвикателството и великодушен приятел.

Сю беше водещ антрополог в Британския съдебномедицински екип в Косово, помолена от Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство по поръчение на ООН да хвърли светлина върху зверствата извършени по време на конфликтите през 90-те години на миналия век. Тя ръководеше екипа със забележителна почтеност и човечност, и аз дължа много на мъчителната откровеност в описанията й на времето, прекарано в Косово. Освен това съм дълбоко благодарна за приятелството й. Техните разкази се превърнаха в отправна точка за моя роман, който представлява изцяло художествена измислица.

Получих още помощ и от други хора. Дължа много на добронамереността на Линда Макдауъл, професор по география в университета в Оксфорд, на доктор Джанет Хауарт; доктор Анита Аврамидес; Марая Крогън и Бронуин Травърс от колежа „Сейнт Хилда“, Оксфорд; на доктор Оливия Стивънсън от Университета в Глазгоу; на Ангъс Маршъл, съдебномедицински консултант по дигитален анализ; на Мери Милър от дружеството за защита на жените в Дънди и на Джо Шарп, професор по география в Университета в Глазгоу, която ми разказваше интересни истории, поднасяше ми великолепна храна, неспирно се опитваше да постигне съвършената чаша кафе, разсмиваше ме и заедно с неуморимата Лесли Хилс успяваше да овладее действията на ремонтната бригада.

Благодаря и на екипа, който е винаги зад гърба ми и никога не допуска да изпитам страх — на Дейвид Шели и хората от „Литъл Браун“; на Ан О’Брайън, редактор-джедай, на Джейн Грегъри и нейните момичета (и на Тери!); на Лиз Сич и Рейчъл Йънг, задето се постараха да спазваме графика; и най-вече — на хлапето и на любимата.