Метаданни
Данни
- Серия
- Инспектор Карен Пири (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Skeleton Road, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боряна Джанабетска, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Вал Макдърмид
Заглавие: Пътят на скелета
Преводач: Боряна Джанабетска
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издател: Еднорог
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: Роман
Националност: английска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София, ул. „Шаварски път“ №3
Редактор: Юлия Костова
Художник: Христо Хаджитанев
ISBN: 978-954-365-158-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2078
История
- — Добавяне
На Джо
„Но това посвещение ще се
чете от други: интимност, с която
се обръщам публично към теб.“
Географията е свързана с властта. Макар че често я приемат за безобидна, географията на света не е продукт на природата, а на историите за борби между съперничещи си власти за правото да организират, заемат и управляват определени пространства.
„Критична геополитика“
Благодарности
Корените на тази книга се крият в постиженията на две много различни, но еднакво забележителни и еднакво иконоборчески настроени жени — покойната доктор Кати Уилкс, преподавател по философия в колежа „Сейнт Хилда“ в Оксфорд и професор Сю Блак, ръководител на центъра по анатомия и човешка идентификация към университета в Дънди.
Кати се включваше с ентусиазъм в нелегалното преподаване на философия зад Желязната завеса в последните години преди рухването на Съветския режим. Тя бе изненадана в Дубровник от обсадата и нейната неуморна работа в помощ на града и неговите жители получи признанието и подходящите почести — от града и от държавата Хърватия. Сега в Дубровник има площад, който носи нейното име. Онова което съм писала за обсадата и за самия град, се основава до голяма степен на писаното от самата Кати и на продължаващите до късни нощи наши разговори непосредствено след края на войната в Хърватия през 1991–992 година. Беше изключителна жена — вдъхновяващ преподавател с интелект, винаги готов да се хвърли предизвикателството и великодушен приятел.
Сю беше водещ антрополог в Британския съдебномедицински екип в Косово, помолена от Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство по поръчение на ООН да хвърли светлина върху зверствата извършени по време на конфликтите през 90-те години на миналия век. Тя ръководеше екипа със забележителна почтеност и човечност, и аз дължа много на мъчителната откровеност в описанията й на времето, прекарано в Косово. Освен това съм дълбоко благодарна за приятелството й. Техните разкази се превърнаха в отправна точка за моя роман, който представлява изцяло художествена измислица.
Получих още помощ и от други хора. Дължа много на добронамереността на Линда Макдауъл, професор по география в университета в Оксфорд, на доктор Джанет Хауарт; доктор Анита Аврамидес; Марая Крогън и Бронуин Травърс от колежа „Сейнт Хилда“, Оксфорд; на доктор Оливия Стивънсън от Университета в Глазгоу; на Ангъс Маршъл, съдебномедицински консултант по дигитален анализ; на Мери Милър от дружеството за защита на жените в Дънди и на Джо Шарп, професор по география в Университета в Глазгоу, която ми разказваше интересни истории, поднасяше ми великолепна храна, неспирно се опитваше да постигне съвършената чаша кафе, разсмиваше ме и заедно с неуморимата Лесли Хилс успяваше да овладее действията на ремонтната бригада.
Благодаря и на екипа, който е винаги зад гърба ми и никога не допуска да изпитам страх — на Дейвид Шели и хората от „Литъл Браун“; на Ан О’Брайън, редактор-джедай, на Джейн Грегъри и нейните момичета (и на Тери!); на Лиз Сич и Рейчъл Йънг, задето се постараха да спазваме графика; и най-вече — на хлапето и на любимата.