Вал Макдърмид
Пътят на скелета (49)

46.

Карен затича нагоре по стълбите към входа, после за миг се обърка, а объркването й се задълбочи, защото се беше озовала в полумрак след обляната в ярка слънчева светлина улица. Озърна се бързо, после видя вито стълбище, което водеше нагоре. Забърза нагоре, заобикаляйки тук-там по някой студент. Озова се във внушителната, просторна горна читалня, не можа да се наслади на великолепието й. Всичките й сетива бяха съсредоточени в усилието да не допусне бягството на Маги Блейк или Теса Миноуг.

Затича по галерията, вглеждайки се във всяка редица банки, подредени като спици на колело около главината — централния пулт, откъдето библиотечните служители я наблюдаваха учудено и с уплаха. Преди някой от тях да се добере до нея, Карен продължи да се изкачва нагоре. И в същия миг направо се сблъска с Маги Блейк. Когато видя Карен, Маги отстъпи. По лицето й личеше недвусмислено, че се намира в шок.

— Случи се нещо ужасно — изтръгна се от устата й. — Теса…

Карен протегна ръка, за да я подкрепи.

— Знам. Трябва да поговорим — тя погледна надолу по стълбите, където един от служителите се насочваше решително към тях. Отвори картата си пред него и каза: — Полиция, сър. Можете ли да се погрижите никой да не се качва на покрива?

После хвана здраво Маги за ръката и я поведе надолу.

— Не разбирам. Какво правите тук? Защо изобщо сте в Оксфорд, да не говорим пък, че сте на това място?

— Всяко нещо с времето си.

Карен продължи да я води бързо напред, докато най-сетне излязоха обратно под слънцето на Радклиф Скуеър. Без да пуска ръката на Маги, тя я поведе около сградата в такава посока, че да не минат покрай сгърченото тяло. Вече беше пристигнала полицейска кола. Скоро щеше да се наложи да предаде Маги Блейк на местните криминалисти, които щяха да разследват смъртта на Теса. Но Карен искаше преди това да се възползва от шанса си.

— Не мога да повярвам — повтаряше Маги. — Стояхме там и се наслаждавахме на гледката, и изведнъж…

Карен видя масичките и столовете на някакво кафене пред голямата църква в далечния край на площада, и насочи Маги натам.

Изчака Маги да седне и написа набързо съобщение на Джейсън: „При църквата съм, с професор Блейк.“ После седна срещу нея, поставяйки телефона си на масата между двете. Канеше се да заговори, когато внезапно я обзе паника. Знаеше отлично какво е стандартното предупреждение преди разпит в Шотландия, но дали формулировката беше същата в Англия? Колкото и да беше смешно, трябваше да разчита на спомените си от криминалните сериали. Покашля се и включи телефона на запис.

— Ще запиша нашия разговор — поде тя. — Това е така нареченият разпит с предупреждение — стисна палци наум и продължи: — Не сте длъжна да казвате каквото и да било. Но ако не споменете при разпита нещо, на което после може да разчитате пред съда, това може да навреди на защитата ви. Всичко, което кажете, може да бъде ползвано като доказателство. Разбирате ли това?

Маги се намръщи.

— Естествено, разбирам думите. Но не разбирам защо ги казвате. Току-що видях най-добрата си приятелка да става жертва на ужасна злополука, а вие ме разпитвате като престъпник. Та аз дори не знам как е тя, за бога.

— Това е първата проява на загриженост от ваша страна, на която ставам свидетел, професор Блейк. Слязохме заедно чак от последния етаж на библиотеката до това кафене при църквата, и чак сега се сетихте да попитате за приятелката си.

Тонът на Карен беше делови и сух.

— Трябва ли да подчертавам, че се намирам в шок? Както вече казах, току-що бях свидетел на ужасна злополука. Най-добрата ми приятелка може да е мъртва, а вие не ме пускате да отида да я видя — треперещият й глас звучеше искрено. Със сигурност щеше да прозвучи убедително за съдебните заседатели, ако изобщо се стигнеше дотам.

— Какво правехте там горе с госпожа Миноуг?

— От къде знаете къде сме били? Защо сте тук?

— Знам, че звучи като ужасно клише, но сега наистина аз задавам въпросите. Защо вие и госпожа Миноуг бяхте на покрива на сградата?

Маги цъкна с език и махна нетърпеливо с ръка.

— Имам докторантка, която искаше да види изгледа оттам — необходимо й е за дисертацията, която готви. Успях да взема ключ и реших да дам и на Тес възможността да види една от най-впечатляващите и недостъпни гледки в този град. Качихме се горе, за да се насладим на гледката, Карен. Защо, по дяволите, бихме отишли там иначе?

— Защото сградата е висока, а парапетът на покрива е относително нисък. Идеалното място за убийство, което трябва да прилича на злополука. Особено когато става дума за отмъщение за друго убийство, извършено също на покрива на висока сграда с относително нисък парапет.

Маги ахна. Карен си каза, че се престарава, за да постигне необходимия й ефект. Стори й се, че когато професор Блейк чу думите й, първоначалната й, спонтанна, макар и почти незабележима реакция бе да застане нащрек.

— Това са ужасни думи.

— И деянието е доста ужасно — каза невъзмутимо Карен. Видя над рамото на Маги, че пристига линейка с още две полицейски коли. Надяваше се Джейсън да се справя. — Попитахте откъде знам, че сте били горе. Преди да дойда тук, разговарях с доктор Симпсън. Тя ми каза някои много интересни неща.

— Доротия? Защо изобщо сте разговаряли с Доротия? Какво общо има тя с всичко това?

— Спомняте ли си как преди няколко дни, в Хърватия, аз ви показах един списък с имена? Бяха имена на хора, които са пребивавали в същия малък хотел в Единбург, където е отседнал и покойният ви съпруг, вечерта, когато той е бил убит. Помните ли?

— Разбира се, че помня — изражението на Маги стана предпазливо, като че ли бе решила, че е време да престане да се крие зад шока и привидната скръб. — И тогава ви казах, че не познавам нито едно от имената в списъка.

— А пък аз не ви повярвах. Стори ми се, че реагирахте при вида на едно. Но не знаех кое е името, което предизвика реакцията ви. Затова реших да покажа списъка на човек, който е познавал достатъчно добре и вас, и генерала. На жената, в чиято къща сте живели. Може да се предположи, че доктор Симпсън е била в най-добра позиция да опознае приятелите ви, знаела е кой ви посещава у дома, такива неща. Затова прегледахме списъка заедно с нея. Можете ли да предположите какво ми каза тя?

Този път шокът беше истински.

— Нямам представа — отвърна Маги, този път съвсем явно нащрек.

— Каза ми, че съпругът ви измислил на Теса Миноуг прякора „Рипли“, по името на Елън Рипли, героинята на Сигорни Уийвър от „Пришълецът“. Доколкото разбирам, наричал я е „Рипли“, защото била толкова непреклонна в борбата си срещу военнопрестъпниците. При това Елън Рипли от нашия списък е дала и фалшив адрес, „Ностромо Корт“. Ако не се лъжа, „Ностромо“ е името на космическия кораб в „Пришълецът“.

Маги поклати глава.

— Никога не съм го чувала да я нарича така. Доротея е направила грешка. Тя е стара, обърква се. Не можете да бъдете сигурни в нито едно от нещата, които говори.

— Нима? Стори ми се, че е доста съобразителна. А и казаното от нея ми хареса, защото свързваше в логична поредица различните късчета информация, в които се препъвах през последните няколко дни. Непознатата жена, появила се в Подрувец, защото е чула слухове за някакво клане. Фактът, че който и да е човекът, избил останалите военнопрестъпници — а следователно, вероятно и генерала — той е имал достъп до сведения от трибунала в Хага. Катеренето — вече знаех, че тримата сте ходили на излети в планините. Освен това тя е поддържала много тясна близост с вас. Толкова тясна, че до момента, в който ви показах списъка с Елън Рипли, никога не бихте я заподозрели. А после сте осъзнали, че никой никога няма да узнае какво е направила тя. Затова сте станали същата, каквато е била и тя. Отвели сте я на високо място и сте я хвърлили оттам.

Маги отново поклати глава.

— Измисляте си в движение. Нямате и следа от доказателство за нито едно от нещата, които казахте. И да ви кажа ли защо нямате доказателства? Защото нищо подобно не се е случило. Защото хора като мен не си решават проблемите, като хвърлят приятелите си от високи сгради.

— Вие не сте по-специална, Маги. Вие сте същата като всички нас, когато нещата се сведат до примитивните човешки инстинкти. Освен това ще се учудите, когато разберете какви доказателства ще се появят, щом започнем да търсим. Огледайте се около себе си, Маги. Това място гъмжи от туристи. Всеки от тях разполага поне с телефон с камера. Как мислите, какви са шансовете някой да е успял да ви заснеме?

Маги я изгледа презрително.

— Аз съм умна жена, Карен. Мислите ли, че ако бях извършила нещо толкова отвратително като това, за което говорите, не бих проверила първо дали долу няма камери, насочени към мен? Това е просто някаква фантазия. Оплели сте се в един отдавнашен случай, който не сте в състояние да разрешите, и си измисляте нещо, само за да можете да го приключите. Добре, чудесно. Приключете вашето разследване. Хвърлете върху Теса вината за убийството на съпруга ми, ако това ще се отрази добре на професионалната ви биография. Правете, каквото искате, но не се опитвайте да ме натопите. Няма да бъда вашата изкупителна жертва.

— Вие сте го направили, Маги. Нищо не свършва дотук.

Маги въздъхна и отметна косата от лицето си.

— Дори ако във вашите думи има нещо вярно, как точно, в една морална вселена, ще аргументирате обвинението си? В тази тъжна история не съществува морална равноценност, не можем да кажем, че всички са прави, нали? Макар че цялата тя прилича на някакво ужасно верижно писмо, написано с кръв и сълзи. Съжалявам, ако думите ми звучат мелодраматично, но казвам това, което чувствам. Това сякаш е някой от онези поучителни митове, които съчиняваме, за да убедим хората да се държат по-добре. Но никога не успяваме.

Карен хвърли поглед към местопрестъплението зад гърба й. Но тя вече предполагаше, че то няма да бъде наречено „местопрестъпление“. Маги щеше да бъде убедителна.

Нищо нямаше да противоречи на нейната версия на събитията, освен може би странните настоявания на една старица за прозвището на мъртвата юристка. Такъв материал не би гарантирал успех на обвинението. Маги Блейк щеше да се измъкне от правосъдието. И както тя самата бе изтъкнала, кой би казал, че в това има нещо лошо? Карен стана, обзета от внезапна умора, и посочи с глава към суетящите се хора от екипа за спешна помощ, които си вършеха работата.

— Така или иначе, това не е моя работа. Трябва да дойдете с мен, за да представите своята версия на местната полиция — тя взе телефона си и изключи демонстративно микрофона.

Пусна Маги да върви напред, докато излизаха от кафенето, приведе се близо към нея и каза тихо:

— Убийството не се разминава никому. Сега ще разберете с какво е трябвало да живее Митя през всеки ден от съвместния ви живот. Добре дошла в ада, професор Блейк.

Маги я изгледа стреснато.

— Говорите така, като че ли съм имала някакъв избор — отвърна тя хладно и с горчивина.

Вървяха напряко през площада, облени от неуместна слънчева светлина — две умни жени, които при други обстоятелства биха могли да бъдат приятелки. Карен видя как Джейсън се откъсва от хората, струпали се на мястото, оградено с полицейски ленти, притиснал телефона към ухото си. Озърташе се трескаво, очевидно се опитваше да я открие с поглед.

Тя махна с ръка, за да привлече вниманието му. Той се беше изгърбил странно над телефона. После залитна, като че ли се беше подхлъзнал по калдъръма. Лесно става, каза си Карен.

Тя самата се беше подхлъзнала преди малко.

Сега вече Джейсън беше близо, очите му бяха приковани умолително в нея. Лицето му беше разкривено в гримаса. И изведнъж той се разплака, захлипа отчаяно като дете. Част от съзнанието на Карен обработваше видяното. Другата му част вече знаеше какво означава то. Спря на няколко крачки от Джейсън, без да забелязва каквото и да било наоколо.

— Той е мъртъв — каза тя, напълно уверена в думите си.

Джейсън преглътна с усилие.

— Получил… получил инфаркт — изплака той.

Думите му стигнаха до нея сякаш от много далеч, от другия бряг на пропаст, която тя не можеше да прекоси. Извърна се, застанала в средата на калейдоскоп от цветове и звуци, идващи на вълни. И в този миг, осъзнавайки катастрофалната си загуба, тя разбра всичко. Митя, Теса, Маги. Нещата, които вършим от любов. Онова, което губим, докато ги вършим. Глупостта на убеждението ни, че можем да държим мрака на разстояние.

Приковала очи в синьото небе и златистите камъни, Карен Пири обърна гръб на всичко и тръгна напред.