Нелсън Демил
Обречен на мълчание (8)

ГЛАВА ОСМА

Генерал-лейтенант Уилям Ван Аркън, главен военен прокурор, прелисти досието пред себе си.

— Виждам, че е получил два ордена „Пурпурни сърца“. Един на нула за господин Тайсън.

Фрейзър Дънкан от Секретариата на военния кабинет погледна медицинското досие на Тайсън и отбеляза:

— И двете рани са били незначителни. Така че Тайсън получава само половин точка.

Хърбърт Суенсън, помощник-министър от Министерството на отбраната, забеляза:

— Виетнамското правителство го е наградило с „Кръст за храброст“ заради действията му при Уей. Тук нещо започва да мирише.

Томас Бърг, един от президентските съветници, наведе глава към дългата лакирана маса от махагон:

— Обсъждаме въпроса за евентуален военен съд. Да говорим по същество.

Генерал Ван Аркън, който седеше на противоположния край на масата, отговори:

— Господин Бърг, ако поне веднъж сте присъствали на военен процес, ще ви бъде съвсем ясно, че точно това правим в момента.

Бърг вдигна рамене. Той се обърна към Питър Тръскот — млад адвокат от Министерството на правосъдието:

— От това, което ми казахте, става ясно, че министърът на правосъдието не проявява интерес да завежда следствие по случая.

Внимателният отговор на Тръскот се забави малко повече отколкото изискваха принципите за изискано общуване.

— В действителност изобщо не съм споменавал такова нещо. Просто казах, господин Бърг, че от съдебна гледна точка случаят е доста заплетен. Според министъра на правосъдието той е в компетенциите на военния съд.

Бърг огледа четиримата мъже, присъстващи в стаята без прозорци, разположена във вътрешността на сградата. Местата, където те седяха, се осветяваха от настолни лампи със зелени лампиони, а помежду им оставаха тъмни дупки по дълбината на голямата маса. По краищата стаята бе тъмна и единственият шум, който проникваше вътре, бе монотонното бучене на климатичната инсталация. Тъмните неща, мислеше си Бърг, се раждат в тъмни места.

На срещата не присъстваше стенограф и Бърг се бе погрижил в стаята да няма касетофони. Не бе позволено да се водят и записки. Това бе една неофициална група със специално предназначение, чиито протоколи и отчети сочеха, че целта й е да обсъди по-добри методи за взаимодействие между отделните министерства, което членовете й всъщност направиха за около две минути. С изклкочение на Ван Аркън те бяха представители съответно на своите правителствени кабинети, специални помощници на министрите. Според Белия дом дейността на тази група трябваше да се запази в тайна. Ако някой случайно попиташе, трябваше да му отговорят, че случаят Бенджамин Тайсън никога не е бил обсъждан на тези срещи.

Фрейзър Дънкан се обърна директно към Бърг:

— Бихте ли могли да ни осветите какво мисли Белият дом по този въпрос?

Бърг замислено прокара пръст по устата си:

— Президентът не знае нищо за това. Неговите военни съветници ме помолиха да подготвя сведение, ако се наложи случаят да се доведе до знанието на президента. Интересът му би се предизвикал само заради поста му на главнокомандващ — Бърг реши, че трябва да смекчи лъжата и добави: — Неговите политически съветници очевидно са загрижени за политическия отзвук на случилото се. Никой не е забравил ролята на Никсън в случая Коли. Но работата не е в политиката. Правните съветници в Белия дом искат да бъдат сигурни, че мерките, които би предприел президентът, ще бъдат законни във всяко отношение.

Бърг погледна Ван Аркън, който като млад майор бе присъствал на делото по случая Май Лай и каза:

— Събрали сме се тук, защото прецедентите от този род съвсем не са много в нашата страна, да благодарим на Бога за това. Всъщност с изключение на вас, генерале, никой друг от тук присъстващите няма опит във военните престъпления и никой не е така уверен в себе си като вас — Бърг забеляза няколко усмивки около масата.

Ван Аркън отговори с любезен тон, който му струваше доста усилия:

— Почти съм сигурен, че в края на краищата тази история ще стигне до мен и армията ще бъде задължена да заведе военно дело. Ако се стигне дотам, искам да бъда сигурен, че фиаското около случая Коли — Медина няма да се повтори. Бърг кимна с глава.

— Такова е желанието и на Белия дом, генерале. Бърг се бе постарал предварително да прочете досието на Ван Аркън и да поразпита някои хора, които го познаваха. Ван Аркън бе петдесет и пет годишен, доста млад за поста, който заемаше. Поведението, езикът и възгледите му бяха типично военни, малко странно за средите на Главна военна прокуратура, където се ценяха точно противоположните качества.

Бърг забеляза, че никой не се кани да вземе думата, нещо необичайно за правителствено съвещание, затова каза:

— Господа, изводът, до който току-що стигнахме, е че един офицер може да бъде подведен под съдебна отговорност за убийство или убийства, извършени от неговите подчинени, в зависимост от обстоятелствата. Отбелязахме също, че за убийство давност няма. Освен тези два елементарни факта, не стигнахме до никакви други изводи. Дори не можем да бъдем сигурни дали става дума за углавно престъпление или не.

Гласът на генерала се разнесе силно и ясно в голямата стая.

— Имайки предвид това, което прочетохме в книгата за случая в Уей, имаме всички основания да смятаме, че е извършено един вид углавно престъпление.

Суенсън се обади малко ядосано:

— Убеден съм, че вие самият не вярвате на всичко, написано там.

Ван Аркън отговори малко по-несигурно от преди:

— Не, сър… Но след като прочете книгата, човек не може да не остане с впечатлението, че… е извършено криминално престъпление — Ван Аркън отпи вода от чашата си. — Както и в гражданското правосъдие, в случаите, при които има доказателства или се подозира, че законът е нарушен, трябва да се предприеме официално разследване.

Още по-рано по време на срещата Бърг бе усетил, че Ван Аркън по-скоро е за подробно съдебно разследване, отколкото за назначаването на неофициален комитет по случая, както се бе надявал Белият дом. Очевидно, човекът бе решил да си създаде една стабилна репутация или по-точно — да заличи предишната от процеса Коли — Медина. И въпреки това случаят Тайсън щеше да донесе много повече неприятности, отколкото случая Коли. Не само във вътрешната политика, но и в международно отношение. Бърг се обърна към всички присъстващи:

— Доколкото разбирам, не е ясно в чии компетенции попада въпросният криминален акт. Становището на Министерството на правосъдието е, че никой щатски или федерален съд не може да упражнява съдебна власт в случая.

Тръскот кимна в знак на съгласие.

— Точно така. Престъплението е извършено в чужда страна. Въпросният извършител на престъплението по онова време е бил член на Въоръжените сили. Въпреки това той вече не е член на Въоръжените сили. И точно в това е проблемът.

Бърг се обърна към Ван Аркън:

— Генерале?

Няколко секунди Ван Аркън не реагира, после каза:

— Както спомена господин Тръскот, въпросното престъпление е извършено по време, когато заподозрените, в това число включвам и войсковата единица на Тайсън, разбира се, са били подвластни на Наказателния кодекс на военното правосъдие. В това няма никакво съмнение. Според мене няма значение дали в момента те са, или не са…

Тръскот го прекъсна:

— Не може да няма значение, генерале. Това е особено важно. Както знаем, сега Тайсън не е в редовете на армията. Някои от другите също може да не са военни вече. Ще разберем. Но армията няма да съди цивилни граждани. Никога!

Ван Аркън отговори съвсем спокойно:

— Да не би да искате да ми кажете, господин Тръскот, че само мъжете, като са все още на действителна военна служба, ще бъдат съдени за убийство? А за същото престъпление уволнилите се ще си останат ненаказани?

Вместо да отговори на въпроса, Тръскот каза:

— Вероятно този въпрос е спорен. Нека първо разберем дали някои от тези мъже са все още на активна военна служба в армията.

Ван Аркън продължи:

— Добре, да предположим, че всички са се уволнили. За Тайсън знаем със сигурност, че е цивилен. Е, как можем да променим статута на тези хора?

Тръскот не отговори, а Бърг каза:

— Доколкото разбирам, вие предлагате те да бъдат призовани отново в армията.

Ван Аркън кимна.

— Господин Тръскот е прав. Военното министерство не може и няма да съди цивилни граждани. Следователно, дори разследване по случая „господин Тайсън“ не можем да започнем, но пък можем да разследваме случая „лейтенант Тайсън“.

В стаята настъпи тишина, след това Бърг каза:

— Предупредиха ме, че никога досега не се е стигало до удовлетворителен край при подобни случаи, при които престъплението се разкрива, след като военният вече се е уволнил от редовете на армията.

Очевидно в нашето правосъдие съществува огромна зееща яма. Следователно, преди да продължим, трябва да си изясним законното положение в подобни случаи.

Ван Аркън добави:

— Случай като този или подобни се появяват приблизително веднъж за десет години и правораздаването ни никога не е готово при такива закононарушения. Но повечето от предишните случаи се отнасяха за маловажни престъпления. А тук сме изправени пред престъпление с невероятно големи последици, което ще получи отзвук извън пределите на държавата ни.

— Благодаря ви, генерале — каза Бърг. — Според мен всички сме наясно с това.

— Въпросът — продължаваше Ван Аркън, без да обръща внимание на забележката, — е в това, че докато според Наказателния кодекс престъпленията по време на война не се смятат за закононарушения, то първостепенните убийства се смятат и точно това обвинение трябва да бъде разследвано. Защото, господин Бърг, ако това не се направи, ви предупреждавам, че съществува вероятност, поне теоретична, сегашното правителство на Виетнам или правителствата на страните, чиито граждани се споменава, че са били убити в онази болница, да предявят обвинения пред трибунала в Хага за престъпления срещу човечеството, а именно — Военните престъпления. — Никой не каза нищо и Ван Аркън продължи: — Знаем, че според закона на САЩ нито Тайсън, нито който и да е от подчинените му не трябва да бъдат изправяни пред такъв трибунал. Все пак незабавното разследване на обвинението в убийство е особено наложително, за да се предотврати нещо подобно.

Бърг не се впечатли от позоваването на Ван Аркън на международното право и дипломация, но съзнаваше, че има право. Все пак каза:

— Американските граждани не бива да бъдат подвеждани под съдебна отговорност за убийство, само и само да се удовлетворят настроенията на световната общественост или на обществеността тук, в страната.

Ван Аркън отговори:

— И на мен ми се иска да е така. Но точно това е ставало с някои военнослужещи от други страни. Същото ще се получи и в този случай, ако се забавим. Законът трябва да изпревари общественото мнение, за да се създаде впечатлението, че ние не се влияем от външни мнения. С други думи, господа, преди масмедиите да са раздухали този случай, ние трябва да известим обществеността, че сме започнали съдебно разследване.

Бърг имаше вътрешното усещане, че каквито и да бяха мотивите на Ван Аркън, той бе прав. Но президентът и съветниците му се надяваха, че ако не се предприема нищо, бъркотията ще отшуми от само себе си. Дълбоко в сърцето си Бърг също се надяваше на това, въпреки че разумът му подсказваше, че такова разрешение на нещата едва ли е възможно. Съзнаваше, че ще се наложи да занесе доста лоши новини обратно в Белия дом. Той погледна Хърбърт Суенсън.

Суенсън подразбра негласния му въпрос и отговори:

— От това, което чух досега, не смятам, че министърът на отбраната трябва да се ангажира лично с въпроса. С него трябва да се заеме армията.

Фрейзър Дънкан се усмихна едва забележимо.

— Аз бих препоръчал случаят да бъде подробно разследван от военните органи, но все пак прехвърлям топката към Главната военна прокуратура.

Питър Тръскот се обади:

— Както винаги служителите на Министерството на правосъдието са на разположение на правителството в интерес на закона. Но само, когато се отнася до въпроси на правосъдието. Въпросите на стратегията зависят от военните, от главния военен прокурор и главнокомандващия.

Бърг кимна. Наистина, мислеше той, няма много подобни прецеденти, на които човек да се позове. Тук ставаше въпрос за нарушаване на Наказателния кодекс; в същото време се оказа, че съществува и някаква неяснота, която пречеше за изясняването на това закононарушение. Но именно поради уникалната и необикновена същност на случая трябваше да се вземат безброй субективни решения по пътя към съдебната зала. Бърг събра документите си:

— Предлагам да се оттеглим от заседанието, да поработим вкъщи и… да се поровим малко в душите си. — Той се изправи. — Ще се срещнем отново, за да решим взаимодействието между отделните министерства. Междувременно не забравяйте, че не се занимаваме само с абстрактни правови проблеми или проблеми на обществените взаимоотношения, а с реални човешки същества. И по-точно с един човек, който се казва Бенджамин Тайсън и който може да бъде изправен пред военен съд за обвинение в убийство. В подобни случаи максималната присъда, ако се докаже вината на подсъдимия, е смърт чрез разстрелване. Довиждане.