Нелсън Демил
Обречен на мълчание (30)

ГЛАВА ТРИЙСЕТА

Бен Тайсън погледна към жена си, застанала в подножието на стълбата. Беше си сложила бяла тениска, срязани джинси и джапанки. Отпред на тениската й бе изписан със сини букви призивът на набор на нови доброволци в армията: „Задръжте добрия войник вътре“. Чудеше се къде, по дяволите, е успяла я да намери. Забеляза, че ръцете й са боядисани в червено и надуши миризмата на амоняк. Беше чистила.

Марси Тайсън прекоси малкия хол и протегна ръка на Керън Харпър.

— Радвам се, че най-сетне се срещнахме — каза тя.

— Аз също — отвърна Керън и стисна протегнатата ръка.

Двете жени се загледаха една в друга няколко секунди по-дълго, отколкото Тайсън намираше за необходимо.

— Е, аз също се радвам — обади се той и се обърна към Марси. — Ние с майор Харпър се разхождахме и разговаряхме.

Марси погледна към единия, после към другия и отбеляза:

— Вероятно искате да се качите горе и да се изсушите?

— Благодаря, бих искала само, ако може, да ми дадете един чадър назаем — отговори Керън Харпър. — Хотелът за гости е съвсем наблизо.

— Останете за малко — предложи Марси.

— Не, благодаря.

— Купила съм бутилка шампанско. Помогнете ни да я изпием. — Тя хвана Керън Харпър за ръката и я поведе към стълбата.

Керън Харпър явно усещаше, че ако продължи да настоява да си тръгне, щеше да изпадне в по-неловко положение, отколкото ако се съгласеше да остане.

— Благодаря ви — каза тя и се качи по стълбите. Марси погледна към съпруга си, усмихна му се миловидно и безмълвно изчезна в кухнята.

— Тези дни ме преследва типичният Тайсънов късмет — промърмори си Тайсън.

Той се качи нагоре по стълбите и мина покрай затворената врата на банята, зад която се чуваше бръмченето на сешоара. Влезе в спалнята и видя с учудване, че леглото е затрупано с пликове с дрехи, а подът е задръстен от куфари. Свали шортите и мократа си тениска, избърса се в хавлиения си халат и обу джинси, нова фанелка и сандали. Вчеса мократа си коса и излезе в малкото антренце, където се сблъска с Керън Харпър, чиито коса и блуза вече бяха сухи. Беше си оправила грима и според Тайсън изглеждаше доста добре.

— Вече нямам нужда от банята, така че ако искате може да използвате сешоара — каза тя.

— Няма нужда.

Те се спогледаха и Тайсън каза:

— Останете да пийнем заедно.

— Бих предпочела да не оставам.

— Имам чувството, че жена ми е обезпокоена от нещо и ако останете, може би ще се почувства по-добре.

— Съмнявам се, но ако искате да кажете, че едно десетминутно затишие пред бурята ще ви се отрази добре, ще остана.

— Предполагам, че имам предвид точно това — усмихна се Тайсън. — След вас, моля — каза и тръгна към стълбите.

Те слязоха заедно долу и Марси ги посрещна в хола.

— Така и двамата изглеждате много по-добре. Тя отвори бутилката шампанско и го наля в пластмасовите чаши, поставени на ниската масичка.

— Каза ми, че тук няма машина за миене на съдове и аз купих доста пластмасови и книжни прибори, чаши и чинии.

— Много си досетлива. Къде е Дейвид?

— Семейство Джордан ще го наглеждат. Мелинда е безкрайно щастлива, че ще им погостува.

— Това е приятелката на сина ми — обясни Тайсън на Керън Харпър. — Семейство Джордан прекарват лятото в Саг Харбър. Изглежда вече са се преместили в Бруклин.

— Това означава ли, че възнамерявате да останете тук? — обърна се Керън Харпър към Марси.

— Да — отговори Марси, като и протегна чаша с шампанско. — Реших, че Бен вероятно се чувства самотен тук. — Тя се усмихна и се извърна към Тайсън: — Изненадан ли си? Или така ми се стори?

— Така ли? — Тайсън вдигна чашата си. — Предполагам, че думата изненада е не по-лоша от всяка друга, за да изрази радостта ми.

— Дейвид ще се присъедини към нас в най-скоро време — допълни Марси.

— Не мисля, че това е добро хрумване — отвърна Тайсън.

— Независимо от това — каза Марси, — ние решихме да прекъснем ваканцията си, за да бъдем с теб. — Тя погледна към Керън Харпър. — Кога ще свърши всичко това?

— До средата на октомври. Според закона…

— Защо Дейвид и ти просто не се върнете в Гардън Сити? — прекъсна я Тайсън. — Ще бъдете съвсем наблизо, и…

— Не, скъпи, ние искаме да бъдем заедно с теб. — Тя посочи стаята с ръката, в която държеше чашата си. — Тук е… хубавичко. Напомня ми за първия ни апартамент.

Тайсън не виждаше никаква прилика с първия им апартамент.

— Майор Харпър смята, че някои ограничения в начина ми на живот ще ми се отразят благоприятно — каза той.

— Радвам се да разбера, че майор Харпър проявява интерес към развитието на характера ти. Дадох под наем къщата в Саг Харбър за месец август, и то на добра цена — добави тя. — Така че няма връщане назад. А що се отнася до Гардън Сити, според мен, обстановката там няма да се отрази благоприятно нито на Дейвид, нито на мен. — Тя погледна Керън Харпър право в лицето. — Дейвид не дава да се разбере, но явно е подложен на значителен тормоз от връстниците си. Децата са толкова жестоки. Имате ли деца?

— Не, никога не съм се омъжвала, както вероятно сте прочела.

— Е — Марси вдигна чашата си, — да пием преди да се е отгазирало. За новия ни дом.

Всички пиха. Тайсън остави чашата си на масата.

— Така или иначе, аз се радвам, че двете жени в живота ми имаха възможността да се срещнат. Така че…

— Бих искала да знаете, госпожо Тайсън — обърна се Керън Харпър към Марси, — казах го и на съпруга ви, че аз лично много съжалявам, че пресата се отнесе по този начин към вашите… художествени и други форми на протест по време на виетнамската война. По онова време не съм била достатъчно голяма, за да разбера повечето от тези неща, но смятам, че разбирам вашето съпричастие към движението за мир, както и избраната от вас форма на протест да изложите… за да покажете това ваше съпричастие. Бих искала да ви уверя, че неблагоприятната популярност, на която сте обект, по никакъв начин няма да окаже влияние на отношението на армията при разглеждането на този случай.

Марси Тайсън задържа за известно време погледа си върху Керън Харпър. Стаята се изпълни с тропота на капките дъжд навън. Най-накрая Марси отговори:

— Според мен изглеждате достатъчно възрастна, за да можете да си спомните войната. Но ще ви повярвам.

Тайсън си помисли, че би трябвало да смени темата на разговора, но някаква перверзност в характера му го подтикваше да продължи да слуша.

— Бих искала да знаете — продължи Марси, като се приближи до Керън Харпър, — че никога не съм вярвала на глупавите намеци, които се появиха във вестниците по адрес на вас и моя съпруг.

— Радвам се, че го казахте — хладнокръвно отговори Керън. — Бих искала и другите да са зрели като вас. — Тя остави чашата си на масата и протегна ръка на Марси. — Благодаря ви за шампанското.

Марси пое ръката й и я задържа. Погледна Керън Харпър в очите и каза:

— Но не съм и нито толкова глупава, нито толкова наивна, за да не разбирам, че между вас и Бен са се породили много близки взаимоотношения. Сигурна съм, че сте открили, че съпругът ми е забележителен и порядъчен човек, и че ако законът изобщо е способен на състрадание, той напълно го заслужава.

— Точно това открих, госпожо Тайсън — отговори Керън Харпър, издържайки погледа на Марси, — и за съжаление почти нищо друго. Лека вечер.

Мерси пусна ръката й. Керън си взе чантата и куфарчето. Тайсън й подаде чадъра, подпрян до входната врата. Керън Харпър тръгна към вратата, но спря и отново се обърна към Марси.

— Имах по-друга представа за вас, вероятно това се е дължало и на медиите. Всъщност, мислех, че сте допълнително усложнение по делото на съпруга ви, но сега разбирам, че всъщност сте негов коз. А той има нужда от всичките си възможни козове. — Тя се обърна към Тайсън. — Желая ви много късмет.

— Уви — усмихна се Тайсън, — Тайсъновият късмет вече не работи. Но се надявам, че умът, чарът и интелигентността на Тайсън ще се окажат достатъчни. Лека нощ, Керън.

— Лека нощ, Бен.

Тайсън й подаде чадъра и отвори вратата. Загледа се в нея, докато тя си отвори чадъра и се отдалечи в скосения от вятъра дъжд. Спомни си за първия ден от тяхното запознанство, когато си бяха казали довиждане пред неговия дом, един друг дом, някога отдавна под майския дъжд, когато тя отново носеше над главата си взетия назаем негов чадър. Затвори вратата и се обърна към жена си. Очите на Марси бяха приковани в него и той знаеше от дългогодишен опит, че тя няма да проговори, ако той не започне пръв.

— Жените са много сковани и се държат много официално, когато се срещат за първи път — каза той, — но въпреки това, те умеят да направят разговора доста оживен. В крайна сметка се радвам да видя, че си успяла да научиш нещо от дамите в Гардън Сити.

Марси го наблюдаваше с присвити очи.

— Има случаи, в които самообладанието и добрият тон са за предпочитане пред нецензурния език и емоционалните изблици — добави той след като се изкашля. — В крайна сметка, ти си офицерска жена. И аз се гордея с теб.

— Иди по дяволите!

— Хайде, хайде…

— Вие двамата сте били тук и преди да отидете да се поразходите, нали? И тогава тя ти е казала, че мястото тук е подходящо за теб. Колко време бяхте тук?

— Недостатъчно, за да може мъж на моята възраст да изконсумира сексуален акт. — Той си наля още шампанско и добави: — Виж, ласкае ме, че ме ревнуваш. Но аз съм безкрайно верен на теб и галантен към нея.

— Добре… — Марси изглежда се беше поуспокоила малко. — Но понякога някои неща стават дори когато не сме ги искали.

— Какво, по дяволите, е това питие? — попита той като отпи от шампанското.

— „Кордон Негро“.

— Какво? Африканско шампанско?

— Не, идиот такъв. Испанско е. Не е лошо, а и е евтино.

— Да не би Испания вече да не е в списъка на бойкотираните страни?

— Не е, разбира се, откак умря Франко. Не знаеш ли?

— Не. Сега ще мога ли да си купувам шери?

— Разбира се. И истински испански маслини за мартинито ти. И мисля, че си я начукал. Не физически, искам да кажа. Тя е достатъчно възрастна, за да разбере мъж като теб, и достатъчно млада, за да може да бъде съблазнена духовно.

— Колко струва една бутилка?

— По-малко от седем долара. Просто невероятно. Доларът е много силен спрямо песото. Тя ти пожела успех с някаква окончателност в гласа. Означава ли това, че официалните ви взаимоотношения са приключили?

— Да. Въпреки, че не смятам, че шампанското е най-подходящо за улесняване на уреждането на взаимоотношения.

— В хладилника има и бира.

— Всичко си проучила. Между другото, не видях волвото отвън.

— Предполагам, че не си, иначе нямаше да се втурнете и двамата тук, пламнали от възбуда като мартенски котки.

— Едва ли бих характеризирал така условията, при които се подслонихме тук от дъжда. Къде е волвото?

— Умря, направих му викингско погребение. Но новата тойота навън е наша.

— Какво?! Купила си японски автомобил? Да не си полудяла? Няма да го карам. Как си могла да го направиш, след като знаеш отношението ми към наводняването на страната ни с японски стоки, и…

— Не се опитвай да смениш темата. Ще имаш ли още поводи да ходиш до Вашингтон и да се виждаш с нея?

— Нито един. Предварителното разследване приключи. И вече няма да говоря с никого без присъствието на адвоката си.

— Добре. — Марси допи шампанското си. — Наистина имаш вкус. Доста е хубава. Естествена силна красота. Изглеждаше добре дори и мокра. Чудя се защо все още не се е омъжила. Ти попита ли я?

Тайсън си помисли, че не би искал да продължава да разисква точно този въпрос.

— Сгодена е за един полковник. Това не можеш да го прочетеш във вестниците.

— Не видях да има годежен пръстен.

— Добре де… Разбрали са се, че ще се сгодят. Както и да е, ти наистина ли ще дойдеш да живееш тук?

— Да. Дейвид ще пристигне веднага щом се уредим.

— Защо?

— Защото имахме семеен съвет и решихме, че не може да ти се вярва, когато си сам. Освен това, майка ти се обади отново. Този път, за да ме уведоми, че мястото на жената е до съпруга й. Аз пък не го знаех. Знаеш ли, че е живяла в някакъв преустроен кокошарник близо до Форт Стюарт в Джорджия, докато баща ти е служил във военновъздушните сили?

— Мисля, че го е споменавала няколкостотин пъти, докато подраствах. Всъщност, аз съм бил заченат в този кокошарник. Роден съм в частна клиника на Парк Авеню, наистина, но заченат в кокошарник.

— Това обяснява много неща. Но в края на краищата, щом тя е могла да го направи, тогава и аз мога, дявол да го вземе.

— Не се опитвай да се изтъкваш за моя сметка.

— Всъщност Дейвид бе решил да дойде, независимо от това дали аз ще дойда или не — погледна го Марси. — Той реши, че те обича и е готов да изостави първата си любовница, за да бъде тук с тебе. А познавайки мъжете, така както ги познавам аз, трябва да кажа, че това е върховна жертва. Понякога юношите се държат като мъже — добави тя. — А понякога е обратното.

— Вие и двамата много ми липсвате — каза Тайсън, — но е много притеснително… искам да кажа, да ме гледате в това положение…

— He си дошъл на почивка. Ти си офицер от армията на Съединените щати. И няма защо да се срамуваш от това.

— Май нещо ми се причува — каза Тайсън и подръпна ухото си.

— Аз не съм чак толкова покварена, колкото ти достави удоволствие да си мислиш — каза тя. — Както и да е, важното е, че свещеникът каза „в добро и в зло“, и аз казах да. През целия си брачен живот имахме повече от доброто, а, по дяволите, можеше да бъде и много по-лошо от това. И те обичам, и страшно ми липсваше.

Тайсън прегърна жена си и те се целунаха.

— Ти си горд човек, Бенджамин Тайсън — рече Марси. — Твърде горд и твърде момчешки докачлив, за да можеш да оцелееш в този свят. Трябва да се научиш да показваш слабостта си и да позволиш на семейството си и на приятелите си да споделят мъката ти.

— Знаеш ли, Марси — притисна я силно към себе си, — аз не бях достатъчно внимателен съпруг, бях безразличен баща, повърхностен приятел и не съвсем отдаден на работата си служител. Не показах никаква привързаност нито към тебе, нито към Дейвид, нито към работата си, към нищо. И всичко това започна още преди цялата тази каша.

— Знам. И други са го забелязали. Но не бъди твърде суров към себе си.

— Защо не? Радвам се, че получих този ритник в задника, който ме събуди. Не смятам да романтизирам нещата преди да започне всичко това, но животът наистина беше хубав. Само дето моите представи за дома, семейството, работата и приятелите се бяха изкривили. Не знам защо стана така, но се случи.

— Донякъде грешката беше и моя. Аз също имах нужда от това, Бен. Нашият брак и съвместният ни живот бяха станали необяснимо безцелни. Ще бъдем дяволски щастлива двойка, когато всичко остане зад гърба ни.

Известно време Тайсън помълча, после каза:

— Известно време мен може да ме няма.

— Не! — Тя заби пръсти в гърба му. — Няма да стане. Той я целуна и те още по-силно се притиснаха един към друг. Тя сложи глава на рамото му и той разбра, че плаче.

— Къде намери тази идиотска фанелка? — попита той с безгрижен глас.

— О… Направиха ми я в един магазин в Саутхемптън — отговори тя без да поглежда към него. — Впечатли ме двусмислието на надписа. „Задръжте добрия войник вътре.“ — Тя се разсмя. — Схващаш ли?

— Не. И не го намирам за смешно.

Тя се дръпна настрани от него и той видя, че очите й са влажни.

— Тогава ще махна тая оскърбителна вещ. — Тя смъкна фанелката си я захвърли на пода. — Така по-добре ли е?

— Да — Тайсън установи, че се е втренчил в голия й бюст. — О, да — Той се усмихна.

Тя се изкашля и изтри с ръка очите си.

— И така, какво се предполага, че трябва да правя като съпруга на офицер? Искам да кажа, освен да чистя тоалетната на горния етаж?

Той изля последните остатъци от искрящото вино в чашата й.

— Ами, първо си извади лична карта, като член на семейството на офицер, пропуск за колата, стани член на клуба на офицерските съпруги, изяви желание да се заемеш с нещо полезно, разтреби помещенията тук долу и покани някои от жените на другите офицери на чай, запознай се с…

— Хей, Тайсън. Нека да започнем с пропуска за колата, така че поне да мога да паркирам.

— Това ми напомня…

— Уф, не съм купила тойота. Исках само малко да те подразня. Купих джип.

— Какво?

— Джип. Много практично. Ще се отрази благоприятно на облика ти. Отпред е. Виж го.

Тайсън погледна навън и видя боядисаната в светли тонове кола да проблясва под дъжда.

— Джип Чероки. С двойно предаване. Има радиотелефон и поставка за ловно оръжие.

— Не говориш сериозно, нали?

— Само на една година е. Купих го от един от местните на източния бряг. Има и лебедка, така че ще можеш да изтегляш мрежи с риба, лодки, или пък себе си от калта или снега, ако затънеш. Много е хубав. Иди да го огледаш.

— Може би по-късно — каза Тайсън и се обърна с гръб към прозореца.

— Може ли да погледам как развеждаш групите из музея утре?

— Ако искаш.

— Чудесно. Хей, сложи си униформата.

— Не.

— Да. Искам да видя как изглеждаш. — Тя го хвана за ръката и го задърпа към стълбите.

— Не, наистина…

— Хайде — докосна го с гърдите си. — Никога не съм го правила с военен. — Тя му намигна.

— Добре де, щом поставяш въпроса така…

Те се качиха на горния етаж и влязоха в спалнята. Марси седна на края на леглото и кръстоса голите си крака.

— Е, добре, войниче, смъкни тези цивилни парцали и си сложи униформата.

Когато започна да се съблича, Тайсън откри, че се притеснява.

Марси подсвирна.

— Престани. — Той се изправи гол пред нея и пое дълбоко дъх. — Тук горе е доста топло.

— Завърти се. Искам да огледам тялото ти: Тайсън се завъртя и отново се обърна с лице към нея.

— Един добре изглеждаш офицер. Ела насам — каза тя. Той се приближи до леглото. Тя се пресегна и хвана тестисите му в шепата си.

— Извърни глава и се изкашляй. Той изпълни нареждането й.

— Добре, вътре си — заяви тя, после се пресегна и го шляпна по задника. — Облечи се.

Той отиде до гардероба и започна да си слага униформения панталон на голо.

— Това е глупаво…

— Говори само, когато те заговорят.

Тайсън промърмори нещо, завърза си връзката и сложи куртката, закопчавайки я докато се обръщаше към нея.

— Не е лошо — кимна Марси. — Добре ти седи. Копчетата лъщят. Добре, вземи си душ. След това ела да ми докладваш.

— Слушам, госпожо.

Той отново се съблече и отиде гол в банята. Отми потта си, избърса се и се върна в спалнята. Багажът върху леглото беше разчистен, Марси лежеше върху смачканите чаршафи с разкрачени крака и възглавница под слабините. Беше си сложила една от униформените му ризи, вдигната до кръста, а фуражката му беше на главата й.

— Хайде да подрежем тези рога, лейтенанте, преди да са ви вкарали в беля.

Той се качи на леглото върху нея и с лекота проникна вътре, намирайки я доста влажна.

Те се любиха в малката гореща и задушна стаичка, като и двамата знаеха, че това е нещо като пародия на онова, което можеше да се случи между него и майор Керън Харпър. Когато наближи до оргазъм, Марси прошепна в ухото му:

— Обикновено не го правя с женени мъже.

— Жена ми е кучка.

— Знам. Знам!

— Задръж добрия войник вътре — каза той.

— Именно. — Тя го обви с краката си и кръстоса глезени зад гърба му.