Нелсън Демил
Обречен на мълчание (13)

ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА

Генерал Уилям Ван Аркън стоеше зад катедра с емблемата на Главна военна прокуратура. Той се обърна към седналите срещу него четирима офицери:

— Въпреки че все още не сме упълномощени да разследваме случая Тайсън, можем да изберем офицер-следовател, който да се свърже с господин Тайсън в деня, в който той ще получи повиквателна за връщане на активна военна служба, да го информира, че срещу него се подготвя следствие, и да му прочете правата.

Ван Аркън изгледа тримата мъже и жената, седнали в малката лекционна зала, разположена в единия край на Пентагона. Точно пред Ван Аркън седеше неговият адютант, полковник Сам Спенсър. Отдясно на Спенсър бе подполковник Юджийн Пелъм, специалният съветник на Ван Аркън по съдебните въпроси. Отляво на Спенсър седеше капитан Лорейн Конъли от отдел „Личен състав“. До нея бе лейтенант Джак Гибс, съветник на Ван Аркън. Ван Аркън продължи:

— Както всички знаете, според Наказателния кодекс на военното правосъдие в случаите на углавни престъпления офицер-следователят трябва да бъде майор или някой с по-висок чин. Ето защо помолих капитан Конъли да извади микрофилмите с досиетата на приблизително двайсет и пет офицери, отговарящи на условията да водят това разследване. — Ван Аркън махна с ръка към екрана зад него. — Ще ви напомня — продължи той, — че в интерес на справедливостта не бива да правим избора сам за себе си, а да се позовем на някои факти, които имат отношение към случая, за да изберем безпристрастен офицер по следствието. — Той погледна съветника си по съдебните въпроси. — Подполковник Пелъм? Пелъм кимна с глава.

— Позволете ми също да ви напомня, че сме се заклели да изберем човек, който не само да не е настроен срещу заподозрения, но и да не бъде пристрастен към него.

Полковник Спенсър добави:

— Както всички знаем. Всеки един от офицерите, подчинени на Главната прокуратура, трябва да бъде безпристрастен и обективен. Все пак, имайки предвид конкретния случай, би трябвало да обсъдим подходящите лица.

Капитан Лорейн Конъли каза:

— Може би преди това се налага да изясним качествата, на които трябва да отговаря въпросното лице — препоръки, изисквания, личностни характеристики и т.н. По този начин можем да стесним кръга.

Ван Аркън кимна в знак на съгласие.

— Е, какво ни трябва?

— В идеалния случай — отговори подполковник Пелъм, — офицерът по следствието не трябва да бъде нито положително, нито отрицателно настроен по отношение на войната във Виетнам. — Той се усмихна мрачно. — Това значи или някой много млад, или някой, който е прекарал последните две десетилетия на Луната.

Лейтенант Гибс заговори:

— Може би най-подходящ би бил някой, който е решил да сложи край на военната си кариера. — Той се поколеба преди да продължи — Някой, който няма какво да печели и губи. Офицер, който няма да се чувства… задължен да стигне до извод, който не би се понравил на армията.

Ван Аркън не каза нищо. Полковник Спенсър кимна.

— Добра забележка. Така никой няма да може по-късно да ни обвини, че сме избрали военен служител главорез, който се домогва до по-висок чин.

Няколко глави кимнаха в знак на съгласие. Дискусията продължи още няколко минути, след което Ван Аркън каза:

— Да обобщим. От казаното дотук е ясно, че всички са на мнение, че въпросният офицер не трябва да е служил във Виетнам, нито пък дори да е бил на служба в армията по време на събитията там. Така се изключва вероятността той да е кариерист. Трябва да бъде много млад, за да не е участвал дори като студент в каквито и да е антивоенни или провоенни действия през онова време. — Ван Аркън се замисли за момент. — Няма да намерим много военни служители на тая възраст, които да са майори и които да не преследват военна кариера.

Капитан Конъли каза:

— Според мен на тези условия би отговарял някой, който изпълнява четиригодишна военна повинност заради издръжката си по време на образованието.

Ван Аркън се замисли върху току-що казаното предложение. Той нямаше точно това предвид.

— Искам да е човек, който да изгради хубав имидж на военните и на Главната военна прокуратура.

Всички мълчаха.

— Е — продължи Ван Аркън, — нека започнем да преглеждаме досиетата.

Той натисна някакво копче на катедрата, за да даде знак на човека в прожекционната кабина.

— Извинете ме, генерале — обади се капитан Лорейн Конъли, — мога ли да предложа нещо?

Светлината в стаята изгасна и екранът зад Ван Аркън светна. Генералът погледна Лорейн Конъли на отразената от екрана светлина.

— Да?

— Предполагам, че не всеки от нас може да прави предложение, но аз ще си позволя точно това.

— Кого имате предвид?

— Майор Керън Харпър. Затъмнената стая утихна.

— Някои от вас сигурно я познават — добави капитан Конъли. — Запознах се с нея, когато бях на служба в Германия — тя помълча за миг. — Включила съм досието й към тези, които ще прегледаме след малко. Защо не погледнем най-напред него?

Всички мълчаха. Капитан Конъли говореше в тъмнината:

— Майор Харпър отговаря на първоначалните изисквания, които приехме за необходими. В допълнение искам да кажа, че тя е и много задълбочена. Обръща внимание на всеки детайл. Умее да преценява трезво нещата, проявява собствена инициатива. Освен това и личното й обаяние е на необходимото ниво. — На слабата светлина Лорейн Конъли забеляза, че генералът реагираше положително на стегнатия й по военному изказ. Окуражена от това, тя продължи: — Подполковник Пелъм шеговито подметна преди малко, че трябва да се намери някой, който е прекарал последните две десетилетия на Луната. Е, нещо още по-важно, много по-положителна ще бъде реакцията, ако офицерът следовател е прекарал последния месец в информационен вакуум. Работата е там, че майор Харпър съвсем наскоро се завърна от трийсетдневен отпуск, който е прекарала в Далечния изток. Съмнявам се там да е следила американската преса.

Ван Аркън каза отсечено:

— Избирането на следовател не е същото като избирането на съдебни заседатели. Не смятам, че един офицер от Главна военна прокуратура вярва на всичко, което може да се прочете във вестниците.

Полковник Спенсър, адютантът на Ван Аркън, го прекъсна:

— И въпреки това, генерале, лично на мен идеята ми харесва. Ще се хареса и на медиите. — Той се обърна към Конъли — Знаете ли нещо за личния и живот?

— Да, сър, доколкото знам, произхожда от голямо семейство. Хора от провинцията, фермери, струва ми се. От Охайо. — Тя се изкушаваше да добави „сърцето на страната“, но устоя на изкушението и продължи: — Завършила е средното си образование в щата Охайо, както ще видим от досието й. Според мен е учила оттук-оттам поради финансови затруднения. Когато е била на около двайсет и пет години, е приета в Американския университет, специалност „Право“, и оттам я грабва Министерството на отбраната.

Лейтенант Гибс измърмори:

— Като награда за четиригодишното упорито учене, точно като мен. — Той се засмя, опитвайки се да замаже лошо подметнатата забележка.

Известно време Ван Аркън не наруши тишината, после рязко натисна копчето в катедрата и каза на оператора:

— Покажете ни досието на Харпър, сержанте. Не след дълго на екрана се появи първият лист от въпросното досие и петимата офицери се зачетоха. Полковник Спенсър каза:

— Настоящото й назначение е в школата на Главна военна прокуратура в Шарлотсвил. Това е близо до нас, но и не съвсем близо. Освен това може да прескача до Ню Йорк по всяко време, когато е необходимо.

— Срокът на военната й служба изтича на шестнайсети юли — обади се подполковник Пелъм. — Това й дава достатъчно време да направи необходимото предварително разследване, без да е свидетел на последствията.

— Досието й ще покаже — каза Лорейн Конъли, — че успешно е водила разследвания по член 31 и 32. Освен това умее чудесно да води разпит…

— Какво имате предвид? — попита Ван Аркън рязко.

— Имам предвид това, сър, че умее да се добира до истината. Умее да предразполага заподозрените… мъже, както, предполагам, ще кажете вие. Не ги насилва, разговаря дружелюбно, без да ги заплашва…

— Не искам следовател, който ще бъде мек към Тайсън.

Подполковник Пелъм се намеси:

— Генерале, очевидно Тайсън е умен мъж. Той знае, че може да обори обвиненията по член 31 за две секунди, време, необходимо му да се възползва от правото си да не говори. Въпреки това смятам, че ако следствието се води от жена… Нямам предвид, че е секс-маниак, но това може да помогне. На този етап на нас ни е предоставена възможността да проведем неофициално разследване. Така че ще се опитаме да извлечем колкото се може по-голяма изгода от това, докато дойде време, когато ще можем да вземем нещата в свои ръце.

Ван Аркън забеляза, че другите кимаха в знак на съгласие. Заговори доста безизразно:

— На Тайсън може да не му стане много приятно, когато разбере, че ще бъде разпитван от жена.

Той натисна едно копче и на екрана се появи следващата страница. Петимата офицери четяха страниците от досието на Харпър, докато те се сменяха на екрана една след друга.

— Не е омъжена — отбеляза Ван Аркън. Репликата му не предизвика никаква реакция. — Сержанте, дайте снимката — обади се той по вътрешния телефон.

Филмчето се превъртя набързо, после спря на една леко мъглява снимка. Операторът я нагласи на фокус и на екрана се появи черно-бяла снимка на жена със светла буйна коса. Устата й бе отворена в широка усмивка, имаше големи очи и лунички. Пръв наруши тишината лейтенант Гибс:

— Ако такава жена ми звънне на вратата, веднага бих я поканил да влезе.

Последваха няколко похотливи усмивки. Ван Аркън чу Гибс да казва още нещо, но различи единствено думата „съпруга“. Отново последва смях.

— По-спокойно! — отсече Ван Аркън.

Капитан Конъли наблюдаваше генерала на светлината на прожекционния апарат. Тя забеляза, че Ван Аркън се замисли дълбоко. Лорейн Конъли бе подочула, че на Ван Аркън никак не му се нравят неприличните подмятания, които пускаха по-младите му офицери по адрес на съпругата на Тайсън. Лорейн Конъли силно подозираше, че генерал Ван Аркън не е много добре разположен към човек с такава жена.

Тишината се наруши от гласа на полковник Спенсър:

— Генерале, знам, че ако изберем жена, това може да породи някои проблеми, но ако наистина държите на имиджа, който ще се създаде, то пред нас е един чудесен имидж. — И той посочи снимката на Керън Харпър. — Изглежда така, сякаш току-що е слязла от някоя реклама на „Кока-кола“.

Ван Аркън потри брадичката си замислено. Той ясно съзнаваше, че назначаването на жена за следовател щеше да допринесе изключително много за създаването на положителен имидж на Главната военна прокуратура. Освен това щеше да разсее и някои наскорошни критики във връзка с назначаването и повишаването в чин на жените в състава под негово командване. Пентагонът щеше да бъде много доволен.

Лейтенант Гибс като че ли четеше мислите му:

— Това ще вдъхне вяра на хората в мотото на плаката за набиране на доброволци в армията: „Дай най-доброто от себе си.“

Ван Аркън го погледна с лека досада, после отново се отдаде на мислите си. Съзнаваше, че ако Харпър оплескаше разследването на случая, това не би се отразило зле на офицерите, повечето от които бяха мъже. И ако Керън Харпър си навлечеше проблеми с разследването, Белият дом щеше да е принуден да назначи официално следствие със съдебни заседатели, с призоваване на свидетели, щеше да назначи работна група, подкрепяна от военния криминален следствен отдел и ФБР. Разбира се, съществуваше възможност майор Харпър да не попадне на доказателства, които да дават основание обвиненията да се представят за обсъждане от съдебни заседатели, които после да решат дали случаят да се предаде на съда. Но Ван Аркън не смяташе, че тази възможност е много вероятна, имайки предвид наличните обвинения. Той изгледа офицерите пред себе си. Имаше чувството, че бяха склонни да изберат Керън Харпър да води следствието.

— Има ли някой нещо против да назначим майор Харпър по член 31 за следовател по случая Бенджамин Тайсън? — попита генералът.

Никой нямаше възражения. Ван Аркън изгледа капитан Лорейн Конъли така, сякаш искаше да й внуши, че след като се е изложила на критиката, трябва да е готова за последствията.

— Добре. Избираме майор Харпър — каза Ван Аркън. Той се обърна и се загледа в снимката на Керън Харпър, която все още си стоеше на екрана. Стори му се, че зад свежата външност и топлата усмивка прозираха силен характер и някаква проницателна интелигентност — резултат, смяташе той, на трудното изкачване от селската беднота до доброто образование, дипломата по право и военния пост. И той бе роден в беднотия в една ферма в Пенсилвания, на по-малко от 150 километра от мястото, където се намираше сега. И като Керън Харпър, мислеше си той, се бе изкачвал сам, без да създаде дом. Тежко е, когато има и други, които да зависят от теб, а ти си започнал от дъното на дупката и ти е необходим половин човешки живот, за да стигнеш едва дотам, откъдето са тръгнали останалите.

Генерал Ван Аркън се обърна отново към хората в малката тъмна зала:

— Капитан Конъли, не трябва все още да съобщавате нашето решение на майор Харпър. В деня, в който Тайсън получи повиквателната си, майор Харпър ще получи своята заповед, с която се назначава временно за офицер следовател. Никой от тук присъстващите не трябва да споделя навън това, което обсъждахме днес. Никой не трябва да влиза във връзка с майор Харпър, докато не приключи нейното разследване. Ако нямате какво друго да кажете — той огледа всички поред, — ви благодаря, че дойдохте. Свободни сте.