Нелсън Демил
Обречен на мълчание (43)

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТА

Полковник Пиърс остана прав и след като всички останали седнаха. Пиърс намести микрофона си и каза:

— Този съд е свикан със заповед номер сто трийсет и едно от щаба във Форт Дикс, Ню Джърси, копие от която е връчена на военния съдия, на всички членове на съдебния състав, на прокурорския екип и на обвиняемия.

Тайсън погледна към редиците на зрителите. Не, не си въобразяваше, никога не беше виждал толкова хора с израз на възхищение на лицата.

— Присъстват следните лица, назовани в заповедта за свикване на военния съд — продължи Пиърс. Той прочете имената на седемте члена на съдебния състав на военния съдия, на прокурорския екип, включително и своето, и на адвоката на защитата. После Пиърс се обърна към полковник Спраул. — Прокурорският екип е готов да пристъпи към гледане на делото Съединените щати срещу Бенджамин Джеймс Тайсън, старши лейтенант от армията на Съединените американски щати, служещ във Форт Хамилтън, Ню Йорк и присъстващ сега в залата. — Пиърс седна.

Полковник Спраул огледа съдебната зала, сложи ръце от двете страни на амвона, и каза:

— Длъжен съм на този етап от процеса да дам на съда предварителни указания, относно вашите задължения за правилното провеждане на този процес.

Тайсън се загледа внимателно в Спраул. Той беше слаб като вейка възрастен мъж с тебеширено бяло лице, няколкото останали му косъма сива коса бяха грижливо вчесани върху почти напълно оплешивялото му теме, а очите му сякаш не фокусираха. Тайсън подозираше, че е късоглед, но Спраул не носеше очила. Видя, че зад дясното му ухо има слухов апарат и си помисли, че вероятно вижда пред себе си човек, който през четирийсет години от живота си се бе нагледал на военни съдилища и имаше твърде малко останало търпение за позьорството на адвокатите, нечленоразделната реч на свидетелите и обвиняемите. Тайсън реши, че полковник Спраул надали е впечатлен особено и от този процес. Спраул хвърли поглед към Корва и каза:

— Задължение на адвоката на защитата е да представя подсъдимия по начин, отговарящ на специалните изисквания на военното правосъдие. Право и дълг на адвоката на защитата е да следи за спазване на правата на обвиняемия по време на целия процес. Адвокатът на защитата няма нито задължението, нито правото да замъглява преднамерено фактите по делото или да се впуска в тактически ходове в съдебната зала, които биха могли да навредят на достойнството на този съд и да забавят или да пречат на правораздаването. — Полковник Спраул огледа прокурорския екип срещу себе си: — Задължение на прокурорския екип е да докаже на членовете на съдебния състав и да ги убеди по безспорен начин в състоятелността на обвинението и подточките към него, така както са посочени в обвинителния акт и представени пред този съд. Правителството е имало достатъчно време да разследва обвинението и да го представи в подобаваща форма. Приемам, че делото, което ни представяте тук, е в пряка връзка с предявените от вас под клетва обвинения. Искам да ви напомня, че в съдебната процедура на военния съд основното задължение на прокурорския екип е не да осъди, а да се погрижи за възстановяване на правосъдието. С това не желая да подтискам естественото желание на всеки прокурорски екип да спечели делото. Но вашето обвинение трябва да бъде сдържано от придържането ви към задължението да направите честен и безпристрастен процес, провеждан не само според правилата, присъщи на правораздаването, но и в съгласие с нуждите, обичаите и традициите на армията на Съединените щати. — Полковник Спраул се обърна към седемчленният съдийски състав. — Ваше задължение е да изслушате свидетелските показания, представени тук. — Той замълча. — Да се вслушате само в показанията, дадени в тази съдебна зала. Трябва да отстраните от мислите си — доколкото това е в човешките възможности — всичко, което сте слушали и чели за случая, преди да влезете в съдебната зала. Основната ви задача тук е да решите дали подсъдимия е нарушил закона, както е вписано в обвинението и ако е така да му дадете подходящо за случая наказание, ако такова се налага, за извършеното престъпление. — Спраул погледна към полковник Муър. — Полковник, вие сте изпълнявали функциите на председател на съдебен състав и при предишни случаи и вярвам, че ще можете да помогнете с напътствията и познанията си на онези членове на съдебния състав, които може още да нямат опит от участие във военен съд. — Полковник Спраул се обърна напред към залата и каза: — Съдът би желал зрителите на процеса да се държат по подобаващия сдържан начин, съответстващ на сериозността на въпросите, които ще се обсъждат тук.

Тайсън си помисли за направените по-рано изказвания на Спраул, адресирани към Корва и Пиърс. Всъщност той им беше казал да не пускат кучетата.

Полковник Спраул се обърна към полковник Муър:

— Господин председател, членове на съдебния състав, ще би представя другите участници в процеса. — Спраул представи официално сержант Рейнълдс, съдебния стенограф, след това Корва и накрая прокурорския екип: Пиър, Уейнърт и Лонго. — Членовете на съдебния състав ще се закълнат — обърна се Спраул към полковник Пиърс.

Полковник Пиърс се изправи и съобщи:

— Членовете на съдебния състав ще се закълнат. Моля всички да станат.

Всички станаха, включително и зрителите, но Тайсън забеляза, че много от представителите на пресата не се изправиха, а останаха седнали, за да си водят записки. Изглежда, че полковник Спраул също забеляза това.

— Когато някой от членовете на съда каже всички да станат, трябва да се разбира, че това се отнася до всички, с изключение на сакатите — каза той.

Представителите на пресата се изправиха, съпроводени от единични подхилвания от публиката. Полковник Пиърс, все така застанал зад бюрото си, се обърна с лице към съдебния състав.

— Когато кажа името ви, моля, вдигнете дясната си ръка. — И без да поглежда в записките си, Пиърс продължи: — Полковник Еймъл Муър… полковник Стенли Ласки… подполковник Юджийн Макгрегър… майор Доналд Бауър… майор Вирджиния Синдъл… капитан Хърбърт Морели… лейтенант Джеймс Дейвис… заклевате ли се, че ще изпълнявате честно всички задължения, които са ви възложени като член на този съд, че честно и безпристрастно ще съдите, съгласно доказателствата, съвестта си и законите, прилагани при този вид военен съд по делото на обвиняемия Бенджамин Джеймс Тайсън, лейтенант от армията на Съединените щати, и че няма да се стремите да разкриете или извадите гласа или мнението на който и да е член от съдебния състав, освен ако това не се изисква от закона, и нека Бог ви бъде съдник?

Седемте члена на съдебния състав отговориха хорово:

— Заклевам се.

Те свалиха вдигнатите си ръце, но останаха прави, а полковник Пиърс се обърна към полковник Спраул, който вдигна дясната си ръка.

— Вие, полковник Уолтър Спраул — каза Пиърс, — заклевате ли се, че ще изпълнявате честно и безпристрастно, според съвестта си и законите, прилагани при съдопроизводство чрез военен съд, всички задължения, произтичащи от функцията ви в този процес на военен съдия и нека Бог да ви бъде съдник?

— Заклевам се — отвърна Спраул и свали ръката си. След това Спраул се обърна към прокурорския екип, който беше станал и членовете му вдигнаха десните си ръце: — вие, полковник Греъм Пиърс, майор Джудит Уейнърт, капитан Салваторе Лонго — каза полковник Спраул, — заклевате ли се да изпълнявате честно задълженията си като прокурорски екип на гледаното тук дело и нека Бог да ви бъде съдник?

Прокурорският екип отговори утвърдително и свали ръцете си.

След това Спраул се обърна към Корва, който вдигна дясната си ръка и се закле.

— Всички да седнат — каза полковник Пиърс в микрофона.

— Съдът е готов за работа — обяви полковник Спраул.

— Разбирам какво имаше предвид, като ми говореше за прокурорския екип — каза Тайсън на Корва. — Никога досега не съм чувал съдия да се заклева пред прокурора.

— Тънък начин, по който армията поставя съдията на мястото му — кимна Корва. — армията инстинктивно не вярва на независимото правораздаване, особено като се има предвид, че никой от командната йерархия не може да напише рапорт за ефективността на работата на съдиите.

Полковник Спраул огледа пейките със зрителите и обяви:

— Всички лица, които очакват да бъдат извикани като свидетели по делото на Бенджамин Тайсън, да напуснат съдебната зала, освен ако присъствието им не се налага по други причини.

Тайсън забеляза, че зрителите се оглеждат, за да видят дали между тях няма свидетели. Тайсън зърна един военен полицай, който вървеше по пътеката между редовете. Той спря и посочи към Андрю Пикард. Пикард посочи към себе си по онзи нелеп начин, характерен за хора в подобна ситуация. Кой, аз ли?

Той се изправи с нежелание, каза нещо на Филип Слоун и непохватно се измъкна от реда под прикованите в него очи на зрителите.

— Пиърс ще го извика ли? — наведе се Тайсън към Корва.

— Не — отговори Корва, покривайки с ръка микрофона. — Аз го призовах. Може да го извикам, а може и да не го извикам. Нека Пиърс размишлява над този въпрос. Има призовка, която Пикард ще получи, когато го отведат в кабинета на главния свещеник — добави Корва. — Може да си поохлади главата там през следващите няколко дни. Защо му е да гледа процеса? — усмихна се той.

След като Пикард бе изваден от военния полицай през главния вход, полковник Спраул каза на Пиърс:

— Моля прокурорският екип да раздаде копия от обвинителния акт на членовете на съдебния състав, а членовете на съдебния състав спокойно да прочетат обвинението.

Капитан Лонго стана и се приближи към масата на съдебния състав с куп листи в ръце. Започна от полковник Муър и движейки се като совалка отляво надясно по низходящ чин на членовете на съдебния състав, остави пред всеки от тях не само обвинителния акт, но и жълт бележник и по няколко молива. Пиърс остана прав, докато членовете на съдебния състав прочетоха обвинителния акт.

— След няколко минути ще ни попитат дали имаме възражения срещу някой от членовете на съдебния състав — каза Корва на Тайсън. — Познаваш ли някого от тях?

— Познавам този тип хора.

— Това не е достатъчно основание за възражение — усмихна се Корва. — Освен това имаме право само на едно възражение, което не може да се оспори, и ако се наложи да го използваме, бих искал да го направим разумно.

— Какво значи разумно?

— Значи за онзи, чиято физиономия не ти харесва. Тайсън погледна към членовете на съдебния състав, които четяха обвинителния акт.

— Всички не ми харесват. Можем ли да възразим срещу председателя им — полковник Муър?

— Да. Но съдията вече подсказа и на мен, и на Пиърс, че няма да погледне благосклонно на това. Позоваването на опита на Муър в предварителните изявления на Спраул се отнасяше до Пиър и до мен — обясни Корва.

— А! Радвам се, че разбираш езика, който говорят тук.

Корва дръпна лист хартия към себе си и каза скорострелно:

— Полковник Муър е бил командир на рота в Четвърта пехотна дивизия. Виждаш сам, че има много отличия. Следващият, полковник Ласки, е бил командир на пехотен взвод — като нас, Бен. Служил е в американската дивизия, където преди е служил и Коли. Бил е във Виетнам по времето на Тетската офанзива и Май Лай. Следващият е подполковник Макгрегър, също бивш командир на пехотен взвод. Служил е в кавалерията и ако погледнеш към него, ще разбереш защо е награден с „Пурпурно сърце“.

Тайсън погледна към Макгрегър и забеляза, че значителна част от лявото му ухо липсваше, а надолу по врата му се спускаше белег, който изчезваше под яката на ризата му.

— Виждам.

— Добре. След това идва майор Бауър, който е достатъчно възрастен, за да е хванал поне самия край на войната. Бил е консултант на военното командване и е участвал в бойни действия във виетнамския рейнджърски батальон. Така че това са четиримата, които са вкусили мириса на кръвта. Следващата, майор Синдъл, е служителка в отдела за връзки с обществеността във Форт Дикс. Преди да влезе в редовете на армията е била журналистка във вестник. Вероятно ще слуша много внимателно и ще задава много въпроси, за да си изясни нещата. Капитан Морели е от адютантския корпус и също служи във Форт Дикс. Той е на около трийсет години, така че е бил на дванайсет по време на събитията, за които ще говорим тук. Кой знае как ще реагира, когато свидетелите започнат да говорят за кръв и касапница.

— Не бих могъл да предвидя ничия реакция — каза Тайсън. — Трябва да е много мъчително и за старите воини.

Корва го погледна и продължи:

— Лейтенант Дейвис е випускник на академията Уест Пойнт, който очаква заповедта си за назначаване на служба в Германия. Той е продукт на новата армия и е слушал повече курсове по етика и морал, отколкото по водене на артилерийски бой. Няма никаква представа какво е било там. Бил е на три-четири години по време на събитието и датата на обвинителния акт има за него същото значение, както Деня на дебаркирането, в юни 1944 година за нас.

Тайсън кимна. Предполагаше се, че изборът на членовете на съдебния състав е бил случаен. Но при наличието на четирима ветерани от пехотните части във Виетнам, Тайсън не се съмняваше, че болшинството от съдебния състав ще има възможността да оцени професионално показанията, които щяха да им бъдат представени.

Полковник Муър погледна към членовете на съдебния състав, седнали от двете му страни и видя, че са свършили да четат.

— Съдебния състав прочете обвинението и подточките му — обяви той.

Полковник Пиърс кимна и се обърна към всички:

— Общият характер на обвинението в този процес се отнася до нарушение на член 116 подточка трета от Единния кодекс на военното правосъдие — убийство, като се предполага, че обвиняемият е предприел действия, представляващи непосредствена заплаха за околните и е проявил безотговорно незачитане на човешкия живот. — Пиърс замълча за момент, за да придаде повече тежест на думите си, преди да продължи със задължителното изявление:

— Обвинението е изготвено от генерал Джордж Питърс, командир на базата във Форт Дикс, по препоръка на полковник Фарнли Гилмър, провел разследването по делото, съгласно член 32, в резултат на предварителното разследване, проведено от майор Керън Харпър, според член 31 на кодекса. Нито военният съдия, нито който и да е от членовете на съдебния състав, няма да бъдат свидетели на обвинението — добави Пиърс.

— Надявам се да е така — каза Тайсън на Корва.

— Някога това беше възможно — усмихна се Корва.

— Но сега вече всичко е честно.

— Именно.

Пиърс погледна нетърпеливо към масата на защитата. Той почака още малко, за да се убеди, че Тайсън и Корва са свършили да си говорят, след което каза:

— Документацията по делото не съдържа данни, предполагащи възражения срещу военния съдия или който и да е от членовете на съдийския състав.

Спраул и Пиърс започнаха поредица от процедурни въпроси и изявления, и Тайсън си помисли, че се сработват добре. Тайсън погледна към полковник Спраул и попита:

— Познаваш ли го?

— Чувал съм за него. Малко е старомоден, но като повечето съдии не е чужд на известна доза сарказъм. Както сам подсказа, не понася да се правят номера в съдебната зала. По принцип е справедлив. Ако се нахвърли върху Пиърс, ще потърси възможност да се нахвърли и върху мен, и обратното. Някой ми каза, че винаги държал пред себе си малко листче с текущия резултат, за да може да контролира положението. Но всичко това всъщност не те засяга. Той няма властта на гражданския съдия. Истинската власт във военния съд винаги е там. — Той кимна към съдебния състав.

— Спомням си го смътно — каза Тайсън. — Казах ти, че веднъж съм бил член на съдийски състав на военен съд от общ характер. Точно там, където е седнал лейтенант Дейвис. Трябваше да подострям моливи, да броя гласовете при балотажа и да поръчвам кафето.

— Знаеш и че за разлика от гражданския състав на съдебните заседатели — продължи Корва, — те могат да не бъдат единни в гласуването си за присъдата. Необходимо им е болшинство от две трети, за да те осъдят. Тоест пет души. Ако използваме правото си на възражение, могат да останат четири. Или, ако погледнем на всичко това от другата страна, при седемчленен състав ни трябват трима, които да гласуват невинен. Така че от гледна точка на залагането, нашето число е три. И ние не бихме искали да отстраним никого, който би могъл да бъде един от тези трима. — Корва погледна към Тайсън. — И така, сега, когато вече си видял лицата им, имаш ли желание да отстраним някого от тях? И кой да бъде той?

— А ти какво мислиш?

Корва се взря в жълтото си тефтерче с ръкописни бележки:

— Морели е селянин, Синдъл е жена, Муър е председател. Вече са свикнали, че Дейвис им тича по гайдата. Значи остават полковниците, Ласки и Макгрегър, и майор Бауър. Ветераните от войните в чужбина. Аз бих гласувал за отстраняването на някои от тях. Знаят твърде много. Чувстват, че имат правото да те съдят.

Тайсън кимна.

— Нека първо видим дали Пиърс ще се възползва от правото си на възражение срещу някого от съдебния състав — каза Корва.

— Прокурорският екип иска ли отвод на някого от съдийския състав? — попита полковник Спраул полковник Пиърс.

— Прокурорският екип не иска отвод — отговори Пиърс, без да става от стола си.

— Защитата иска ли отвод? — Спраул погледна към Корва.

Корва се взря в масата на съдебните заседатели, която отстоеше на двайсет метра фронтално от масата на защитата. Той погледна в очите всеки един от членовете на съдебния състав, като всеки от тях срещна погледа му и го задържа. Написа нещо на къс хартия, сгъна го и каза на Тайсън:

— Напиши едно име.

Тайсън също се взря във всеки един от членовете на съдебния състав. Написа едно име и бутна листчето обратно към Корва. Корва разгъна листчето и двамата погледнаха към имената, които бяха написали, името бе едно и също: Ласки.

Корва стана и се обърна към полковник Спраул.

— Защитата иска отвод на полковник Ласки.

— Моля да се запише в протокола — каза полковник Пиърс като се изправи, — че господин Корва отговори както следва на въпроса ви, като посочи, че обвиняемия, а не адвоката на защитата, е използвал правото на отвод.

Полковник Спраул се загледа за известно време в Пиърс, после каза:

— Съдебният стенограф да впише това в протокола — и се обърна към полковник Ласки: — Членът на съдебния състав, срещу когото беше отправено възражението, може да напусне залата.

Подполковник Ласки стана с известно нежелание, помисли си Тайсън. Той се обърна и излезе през страничната врата. Капитан Лонго се приближи към масата на съдебния състав и помогна на всички да заемат отново местата си в зависимост от съответния чин. Корва стана и се обърна към полковник Спраул:

— Бих искал да помоля съда, ако е възможно грешките, които допускам в бъдеще, да бъдат представяни на вниманието на съдебните заседатели от ваша милост. Предлагам това само за да освободим, съзнанието на полковник Пиърс от тези задължения, така че да може да съсредоточи вниманието си в интерес на представянето на делото от страна на държавата.

Някои от зрителите се разсмяха, но полковник Спраул погледна към пейките и веднага настъпи тишина.

— Задължението да повдига процедурните въпроси е в рамките на функциите на полковник Пиърс — каза той на Корва. — Независимо от това — продължи Спраул, обръщайки се към Пиърс, — ще ви бъда задължен, ако ми предоставите възможността аз да повдигам процедурните въпроси.

Пиърс кимна с глава, но нищо не каза.

— Един от тези процедурни въпроси изисква — продължи полковник Спраул, — прокурорският екип да отстрани празния стол от масата на съдебния състав.

Капитан Лонго скочи на крака, върна се до масата на съдебния състав и премести стола в едно от крилата на църквата, така че да не се вижда.

— Моля подсъдимият да стане — обърне се полковник Спраул към Тайсън.

Тайсън се изправи.

Полковник Спраул каза с по-висок глас, отколкото преди:

— Лейтенант Бенджамин Тайсън, вие сте обвинен в нарушаване на член 116 от Единния кодекс на военното правосъдие. Какво пледирате за обвинението и двете му подточки?

Бенджамин Тайсън отговори с ясен, лишен от емоции глас:

— Невинен по обвинението и двете му подточки, сър. От пейките със зрителите се разнесе очаквания шепот. Спраул не му обърна внимание и каза на съдебния състав:

— Председателка и членове на съдебния състав. Вашата задача е да изслушате показанията и да стигнете до съдебно решение. — После погледна към Пиърс: — желае ли прокурорският екип да направи встъпително изказване?

— Да, ваша милост — отговори Пиърс.

— Напомням на прокурорския екип — каза Спраул, — че при провеждане на военен съд встъпителните изказвания не са задължителни и обичайно не се правят. Когато все пак има встъпителна реч, тя обикновено е кратка и следва да изясни как възнамерявате да представите делото.

Пиърс не обърна внимание на забележката. Той стана и Тайсън забеляза, че яркочервената му коса беше подстригана късо в съответствие с изискванията на армията, вероятно за да угоди на военния съдебен състав. Пиър заобиколи масата и застана в центъра на площадката, на която обичайно се помещаваше олтарът. Обърна се с лице към съдебния състав, така че Спраул и зрителите го виждаха в профил.

— Господин председател, уважаеми съдебни заседатели, подсъдимият е обвинен в убийство по две подточки на точка трета на член 116 от кодекса на военното правосъдие. Ние не го обвиняваме в предумишлено убийство, а в това, че подсъдимият, чрез действията, които самият той е предприел или е допуснал други да предприемат — действия, които са показали безотговорно незатичане на човешкия живот, довели и причинили масово убийство. — Пиърс говореше с равен, добре премерен глас: — Тези убийства са станали преди близо осемнайсет години. Жертвите по подточка първа не са назовани, и аз не мога да ви представя имената им, нито пък мога да ви кажа по колко са били от двата пола. Не мога да предоставя на вниманието ви трупове, смъртни актове, снимки или гробове. Но мога да ви представя все пак двама свидетели, които да потвърдят тези смъртни случаи. — Пиърс замълча замислено.

Тайсън огледа пейките. Осъзна, че без микрофона гласът на Пиърс не се чуваше добре, но в резултат всеки бе напрегнал максимално слуха си, за да долови всяка дума, при което бе настъпила такава тишина, че не се чуваше дори дишането на стотиците мъже и жени, събрани в църквата.

— По подточка втора — продължи Пиърс, — разполагаме с имената, възрастта и пола на жертвите.

Разполагаме с тази информация благодарение на Католическата агенция за взаимопомощ, изпратила тези хора на работа в болница „Милосърдие“. Тези хора, четиринайсет на брой според данните на агенцията, просто един ден са изчезнали по време на Тетската офанзива през месец февруари 1968 година. Никога повече не са чували нищо за тях. Сега мисля, че вече знаем какво им се е случило. — Пиърс замълча отново и извърна глава към полковник Спраул, после хвърли бърз поглед през рамо към Тайсън. След това Пиърс отново се обърна към съдебния състав: — С цел правителството да докаже обвинението си в убийство, ние първо трябва да уточним няколко взаимосвързани основни факта. Първо, че лейтенант Тайсън е бил командир на взвода, взел участие в този инцидент. Трябва да установим, че взводът на лейтенант Тайсън е бил при болница „Милосърдие“ на 15 февруари 1968 г. Не се налага да установяваме, че лейтенант Тайсън е присъствал физически на мястото на предполагаемите убийства, но ще направим и това. Също така ще докажем, че там са извършени съзнателно безотговорни убийства. И ще докажем, че лейтенант Тайсън е заповядал извършването на тези убийства или не е направил нищо, за да предотврати тези убийства, или е участвал в съзаклятие за прикриване на тези убийства от началниците му. Не е необходимо да установяваме, че лейтенант Тайсън е извършил което и да е от тези убийства със собствените си ръце — всъщност правителството изобщо не възнамерява да доказва това. — Пиърс изгледа поотделно всеки един от членовете на съдебния състав. — Като офицери вие разбирате и осъзнавате факта, че лейтенант Тайсън, като командир на бойната единица, намираща се при болница „Милосърдие“, е носил пълната, определена му от закона, отговорност за това да предупреди, предотврати, спре или докладва за неправомерните действия на подчинените му войници. Ако правителството успее да докаже, че той не е изпълнил което и да е от поверените му от закона задължения, то според закона, традициите и обичаите в армията, ние ще сме доказали ясно и недвусмислено, че лейтенант Тайсън е виновен в съзнателно и безотговорно убийство. — Полковник Пиърс въздъхна замислено и продължи: — Бих искал да привлека вниманието на съда към Бойния устав на пехотата. И по-точно, към член 501, копие от който ще бъде представен на съдебните заседатели. Членът е озаглавен „Отговорност за действията на подчинените“ и гласи както следва. — Пиърс цитира без да поглежда в записките си: — „В някои случаи, военните командири могат да бъдат отговорни за военновременните престъпления, извършени от подчинените им членове на въоръжените сили или на други лица, поставени под тяхно командване. Така например, когато войниците извършват масови убийства и зверства срещу цивилното население на завзетите територии или спрямо военнопленници, отговорността за извършеното лежи не само върху реалните извършители на престъплението, но и върху прекия командир.“ — Пиърс, все така с лице към съдебния състав, се извърна малко и посочи към Тайсън зад гърба си: — Лейтенант Тайсън като офицер е познавал добре Бойния устав на пехотата и всъщност е бил длъжен да уведоми хората си за правните разпоредби, предвидени в този закон. Според разпоредбите на военното командване той през цялото време е носел със себе си пластмасова карта със съкратен текст на Бойният устав на пехотата. — Пиър повиши глас и каза: — Това е трябвало постоянно да му напомня, ако изобщо е необходимо, че избиването на невъоръжени, неоказващи съпротива и, в този случай, болни и ранени цивилни лица, е нарушение на Бойния устав на пехотата, да не говорим за това, че е нарушение и на Единния кодекс на военното правосъдие и на Женевската конвенция. Тези действия са били също така и в пряко противоречие с обучението, което е получил лейтенант Тайсън, и с това, което е научил и на което е бил длъжен да обучава хората си за воденето на войната във Виетнам. Всъщност, като офицер и командир на бойна част, който е служил десет месеца във Виетнам, обвиняемият е знаел изключително добре какви отговорности му възлага закона с оглед на командването и контрола върху хората му. — Пиърс пристъпи една стъпка по-близо към съдебния състав. — Вие, уважаеми съдебни заседатели, като офицери напълно съзнавате, че офицер, натоварен с командването на бойна част, може да извърши нарушение на кодекса чрез действията на подчинените си, че един офицер може да извърши убийство без лично той да е убивал. Че всъщност много от най-безчовечните и най-брутални убийства са били извършвани от войници спрямо цивилното население точно по начина, указан в обвинителния акт и подточките му. Свидетелските показания, които ще чуете — продължи Пиърс, — няма да оставят у вас никакви съмнения във факта, че обвиняемият наистина е извършил убийства, според определението на всички военни закони, правила, разпоредби, обичаи и традиции на офицерския корпус. Благодаря ви. — Пиърс се върна при масата на прокурорския екип и за пръв път хвърли за малко поглед към зрителите.

— Защитата има ли предварително изказване? — обърна се полковник Спраул към Корва.

— Да, ваша милост — изправи се Корва зад масата си. — И защитата ще се придържа към инструкциите на съда, отнасящи се към този вид изказвания.

— Моля, започнете — каза Спраул.

Винсънт Корва огледа съдебните заседатели и каза:

— Защитата, в интерес на правосъдието и имайки предвид, че военният съд не трябва да се превръща в средство за замъгляване на очевидни истини, още преди започването на процеса призна за верни някои от твърденията в обвинителния акт. На първо място, ние признахме, че лейтенант Бенджамин Тайсън наистина е бил командир на първи взвод от рота „Алфа“ към Пети батальон от Седма кавалерия. На второ място, ние признахме, че неговият взвод действително е участвал в бойни действия в или в близост до указания в обвинителния акт район. Освен това, ние признахме, че тези бойни действия са довели до престрелка в района на постройка, която, както е установено, е била болница или лазарет. Ние дори се съгласихме да признаем, въпреки че по онова време никой не е знаел какво е наименованието на обекта, да му се даде названието болница „Милосърдие“ за нуждите на делото. На четвърто място, ние признахме, че лейтенант Тайсън е присъствал на мястото по време на предполагаемите събития. Следователно, твърдението на обвинението, че трябва да докаже тези основни положения в процеса, е погрешно. Защитата се съгласи с тези твърдения в обвинителния акт и всеки разпит на свидетелите, който цели да представи нещата така, сякаш прокурорският екип разкрива нови уличаващи факти, би бил опит за подвеждане на съда. — За момент Корва се загледа в Пиърс, после продължи, обръщайки се направо към съдебния състав. — Преди малко прокурорският екип ви призова като офицери да разберете онова, което вие без съмнение много добре знаете: че един офицер отговаря за подчинените си. — Корва замълча, сякаш не желаеше да говори повече по този въпрос, след това каза: — Не бих искал да звуча оскърбително, но изглежда това е нещото, което един офицер от главната армейска прокуратура реши за необходимо да ви напомни, макар вие като действащи офицери, живеещи в сърцето на армейския живот, изпитвате този факт ежедневно на гърба си.

Тайсън погледна към масата на прокурорския екип и видя как лицето на Пиърс силно почервенява, въпреки че този интересен цвят не беше предизвикан от смущение, а от гняв. — Погледна към съдебния състав, но не видя отново нищо, освен безизразните лица, типични за съдебните заседатели.

Корва се изкашля и продължи:

— Аз имах честта да служа на отечеството си като офицер от пехотата във Виетнам. И през това време нямах никакви трудности да си спомня задълженията, отговорностите и правилата за водене на бойни действия според Бойния устав на пехотата, или факта, че нося пълната отговорност за действията на хората си. Уверявам ви, че Бенджамин Тайсън, като боен командир, също е знаел добре своите задължения и отговорности. Въпреки това прокурорският екип ви помоли добре да запомните тези неща, сякаш те са основните въпроси, които трябва да обмисляте, докато слушате този процес. Обаче основният въпрос не е дали Бенджамин Тайсън е бил или не е бил отговорен за действията на своите хора. Той е бил отговорен. Въпросът е какво са направили хората му. — Корва замислено почука по носа си. — И — добави той, — какво е направил лейтенант Тайсън.

Тайсън внезапно осъзна, че Корва не е готвил никакво встъпително изказване, а просто импровизирано оборва казаното от Пиърс и се справя блестящо със задачата си. Корва отново срещна погледа на всеки един от членовете на съдебния състав. — Прокурорският екип ви призова като офицери да осъзнаете изключителните обстоятелства, които обуславят вината и отговорността на командващия офицер — продължи Корва. — Аз ви призовавам като войници — войници, които са видели бойни действия или са чували за тях от колегите си офицери или от подчинените си. Призовавам ви да не забравяте, каквото и да чуете по времето на процеса, че всички свидетелски показания, включително и тези на свидетелите на защитата, са показания за събития, станали преди близо осемнайсет години. Нещо повече, че тези показания отразяват събитието, видяно през очите на човек, който вече се е бил нагледал на твърде много война. Видяно през очите на човек, който и сам е бил достатъчно объркан и изплашен. През очите на човек, който по времето на предполагаемото престъпление сам се е намирал в огъня на сражението. И намерението на защитата е да покаже, че каквито и смъртни случаи да е имало в болница „Милосърдие“, включително и смъртта на двамата американски войници, те са били в резултат на бойни действия срещу противника и само на бойни действия срещу противника. А ако разказите за това сражение се различават, бих искал да си припомните за собствените си разкази за войната, както и за разказите за войната, които сте слушали. Бих искал да се замислите над факта, че когато един войник се завърне вкъщи, той си спомня само част от онова, което забравя, а онова, което забравя, е онова, което не иска да си спомни. В крайна сметка, всички разкази за войната, които ще чуете като свидетелски показания под клетва, са също толкова истинни, колкото и неистинни. И колкото по-отчетливо се припомнят подробностите, толкова по-голяма е вероятността те да са измислени. А основният мотив, определящ поведението на свидетеля, освен благородството, е и самозащитата. Благодаря ви. — Корва бавно седна обратно на стола си. Полковник Спраул се взираше втренчено над главите на зрителите. Известно време в църквата не се чуваше никакво движение, после Спраул погледна към Пиърс:

— Прокурорският екип може да призове първия си свидетел.

Пиърс се изправи и се обърна към униформения полицейски сержант, застанал встрани от олтарната врата.

— Прокурорският екип призовава първия си свидетел, господин Ричард Фарли.