Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (77)

Епилог

Нуждата да се почисти и до известна степен да се отдаде дължимата почит на покойниците отложи официалното тържество по откриването на изложбената къща до четвърти юли. На следващия ден вратите се отвориха широко за публиката.

Никоя изложбена къща не бе имала такъв успех.

Благодарение на последователната вестникарска и телевизионна кампания смъртта на Анук де Рискал и популярния маниак от Уолстрийт, който бе тероризирал модния свят, тазгодишната изложба в Саутхемптън бе най-успешната в историята на вътрешния дизайн.

Всички умираха от желание да видят арената на престъплението на годината.

Стотици любопитни търсачи на силни усещания пристигнаха в Саутхемптън и се струпаха през изложбената къща, като всеки се бръкна и плати по десет долара за привилегията да разгледа мястото.

Почти никой не обърна внимание на красивите стаи. Мястото на престъплението бе най-привлекателно.

Преди още да пребоядисат стаите, беше събрана невиждана сума от два милиона долара за децата, болни от СПИН — с милион и половина повече от очакваното, в доказателство, че макар и в редки случаи престъпленията могат да бъдат използвани и за благородни цели.

 

 

Били Доун и Дънкан Купър не се ожениха, но заживяха щастливо след това. Бяха омаяни един от друг и връзката им крепнеше с всеки изминал ден. Всичко, до което се докосваха, се превръщаше в злато.

Веднъж Били спомена мимоходом, че светлините в студиото изсушават кожата й и я правят да изглежда груба, докато слънцето и въздухът навън я напукват.

Без да каже нито дума. Дънкан се заключи в лабораторията на клиниката и я изненада с изобретението на вълшебен мехлем. Той го изготви, без да го изпробва върху животни, а използва вместо това най-модерна научна технология.

Друг път Били каза, че сутрин кожата й е отпусната.

Дънкан измайстори нощен крем против остаряване, който придава на кожата чувство на свежест и еластичност.

Не след дълго той създаде серия от кожни кремове, предназначени специално за нея, а един ден, като забеля за колко многобройни са станали нейните лични подмладяващи средства, тя подхвърли на Дънкан, че той би могъл да ги пусне на пазара.

Той й обеща, че ще го направи само, ако тя ги рекламира.

Тя се съгласи и всичко тръгна оттук.

Серията кремове се оказа така успешна, че много скоро на първия етаж на всеки универсален магазин се появи бутик „Купър клиник скин кеър“. Много скоро компанията се появи на нюйоркската стокова борса и спечели четвърт милион долара.

Може би, за да компенсира годините на страдания, съдбата се усмихна на Били Доун.

Благодарение на нова хирургична намеса, детеродните й органи, които бяха пострадали сериозно по време на масовото изнасилване от страна на бандата, сега бяха напълно възстановени. Скоро тя забременя и след девет месеца роди великолепни близнаци.

Били съзнаваше много добре първостепенните си задължения. Майчинството беше преди всичко друго. Така че тя напусна моделирането за една година, а после продължи да работи само тогава, когато й харесваше.

Такова е естеството на търсенето и предлагането, че ограничените й ангажименти само я превърнаха в още по-търсен модел и по-скъпо платен, разбира се.

 

 

Едуина Дж. Робинсън бе на върха на славата си.

Изложбената къща не бе единственото нещо, което извлече полза от вестникарските и телевизионните репортажи за убийствата, извършени от Лео, и последвалата го смърт. Тя стана знаменитост с това че бе дръпнала спусъка и по такъв начин бе отървала града от психопата с най-печална слава. Излишно е да споменаваме, че бе спасила живота на дъщеря си и на супермодела Били Доун. Снимката й се появи във всички вестници и списания и по телевизията в цялата страна. Отначало тя се мръщеше, защото мислеше, че цялата тази публицистична кампания ще навреди на търговската дейност на „Едуина Дж.“ Вярваше, че връзката на криминалните хроники с нейното име ще бъдат пагубни за фирмата.

Но Уилям Питърс, директорът на агенцията по печата, бе на седмото небе. Уверяваше я, че ако не беше този случай, тя никога нямаше да си осигури подобна реклама. Имаше право. Поканиха я да гостува на „Донахю“ и на „Опра“ едновременно и тя се съгласи, но се върна след две седмици, за да излъчи по телевизията модните ревюта на „Едуина Дж.“ Продуцентите на двете шоу програми приеха с радост.

Тя отначало се безпокоеше за бъдещето на „Едуина Дж.“ заради партньорството си с Лео Флъд.

Отново безпокойството й бе излишно. Загубата бе минимална и лесно бе преодоляна, тъй като тя всъщност не бе сключила договор лично с Лео, а с компанията „Бек Флъд и Кронин“. Договорът остана в сила, фирмата просъществува и новите директори Соул Бек и Дейвид Кронин извършиха само една-единствена промяна, когато поеха ръководството от бащите си. Те просто зачеркнаха думата „Флъд“ от името й.

Бутиците на „Едуина Дж.“ за авангардна мода имаха невероятен успех. Десените бяха последна дума на модата. Засрамиха „Суоч“ и „Рибок“. Само след една година печалбата на компанията от продажбите възлезе на триста милиона долара.

Но още преди това Едуина и Р. Л. сключиха официален брак. Венчаха се тихо в присъствието единствено на няколко приятели. Алелуйа и Лесли бяха шафери. Булката се облече в тоалет, производство на „Едуина Дж.“ и запази моминското си име.

След женитбата последва смяна на местоживеенето. Едуина веднага обяви дома си в Сан Ремо за продажба, а Р. Л. се освободи от крайградската си къща. Заедно се заеха да търсят ново жилище. Тъй като имаха неограничени възможности, решиха, че могат да се поразпуснат. Купиха двойна градска къща в същия квартал, в който бе клиниката на Купър. Имаше гараж, вътрешен басейн и огромна двойно висока бална зала.

Едуина прегради залата и веднага я трансформира в офис. След една година тя разкри клон за моделиране на мъжко облекло. Дрехите се разпродаваха като топъл хляб. След това започна да произвежда и спално бельо, както и цяла серия домашно обзавеждане.

 

 

Алелуйа Купър нямаше проблеми. Беше дете на известна майка, известен баща и популярна „мащеха“. Както бе предсказала Олимпия, тя стана новата сензация в света на модата след Брук Шийлдс. Всички харесваха младостта и свежестта й, независимо от необичайния й вид.

Скоро чаровното личице с пънкарска прическа започна да се появява на кориците на всички големи списания от двете страни на Атлантика. Алелуйа искаше и получаваше годишен доход, изразяващ се с шестцифрено число. И това само при непълен работен ден.

Единственото основание за недоволство бе, че трябваше да съобразява програмата си с часовете за училище. От друга страна, Едуина настояваше целият доход да се внася в банката.

— Може да ти потрябва някой ден, детенце — говореше й тя. — Човек никога не знае…

Алелуйа обаче изобщо не възрази, когато майка й се омъжи за Р. Л. и когато баща й заживя с Били Доун. Тя обичаше и двете семейства еднакво и непрекъснато сновеше между тях, изпълнена с щастливо блаженство. Обожаваше близнаците на Купърови и искрено се радваше, че Лесли Шаклбъри е нещо като неин брат.

Тя и Лесли се разбираха прекрасно. Разбира се, Алелуйа не устоя на изкушението да промени малко външния му вид. И така тя придружи Лесли до магазините в Ийст Вилидж и избра това, което му трябваше. После го повлече при любимия си майстор на пънкарски прически в „Астор прейс“.

Промяната в Лесли бе мигновена и невиждана. Косата му сега бе зализана както през 50-те години. Строги авиаторски очила смениха тежките рогови рамки. Облеклото му се състоеше от грижливо скъсани и оръфани дънки „Ливайс“ и протрито кожено яке.

— Сега си екстра! — възкликна Алелуйа.

Излишно е да казваме, че Руби не се беше променила. Единствената разлика бе, че сега трябваше да се грижи за две деца и все мърмореше, че имат вид, сякаш ги е влачило куче.

Олимпия Арпел се оттегли от трескавата дейност на модната реклама. Продаде компанията си на Айлийн Форд, която наследи Били Доун и Алелуйа, заедно с всички други модели, и си купи жилище на Хаваите.

Тъй като никога не беше се омъжвала и бе живяла съвсем сама, никой не се учуди, че тя се влюби в съседа си Ървинг Гинзбърг, също бивш гражданин на Ню Йорк. Той беше шестдесетгодишен пенсионер и вдовец, който до неотдавна бе произвеждал модни облекла. Странно бе това, че цели двайсет години той и Олимпия бяха живели почти елин до друг в Манхатън и не бяха се срещнали, докато не заминаха за Хавайските острови.

Ървинг Гинзбърг направи предложение на Олимпия и тя го прие. Двамата с готовност продадоха жилищата си и купиха голяма къща на брега на океана с частен плаж и великолепен изглед към Диамантения остров.

Олимпия хареса брачния си живот и нито за миг не съжали за бесния ритъм на Ню Йорк. Мястото тук бе райско. Но тя не помнели да се откаже от цигарите.

 

 

Фред Косина откри, че комбинацията от наднормено тегло и поемането на храни с високо съдържание на холестерол бе убийствена. Докато преследваше един ден някакъв тип, заподозрян в убийство, той получи инфаркт и прекара дванайсет часа на операционната маса в критично състояние. Когато най-накрая го изписаха от болницата, гърдите му бяха прорязани от дълъг белег, като доказателство за хирургичната намеса в сърдечната област. След като се върна в полицейския участък, той откри, че е преместен от отдела на по-лека административна работа. Това обстоятелство и необходимостта да премине на диета го накараха да излезе скоро в пенсия и да открие частно детективско бюро.

С удоволствие се зае да проследява кръшнали съпрузи и неверни съпруги. Всичко друго бе за предпочитане пред ровенето в бумагите и гледането на дневните сериали по телевизията.

И все пак ужасно му липсваше работата. Полицаят си оставаше полицай.

 

 

Звездата на детектив Кармен Толедо изгря внезапно в полицейските среди. Това че бе едновременно жена и пуерториканка й придаваше особено обаяние. Нюйоркската полиция продължи да я издига и по този начин я превърна в своя знаменитост.

Известно време тя имаше глупостта да вярва, че бързото й повишение в йерархията е резултат от блестящата й полицейска работа. Когато осъзна, че това не е така, направо побесня.

Нямаше да позволи на никого да издевателства над нея, та макар и това да бе в нейна полза. Защото Кармен Толедо бе изключително горда. Тя напусна участъка и се обади на бившия си партньор.

— Шефе, мислите ли, че имате нужда от помощничка? — попита тя Фред Косина.

— Дявол го взел! Разбира се! — отвърна без колебание той. — Нямаш представа колко много съпрузи, които умират да се разведат с неверните си съпруги, трябваше да отпратя поради липса на персонал.

След година бизнесът процъфтя — удвои се и продължи да се разширява. Наложи се да наемат още детективи.

Така частен детектив Фред Косина стана Агенция за частно разследване „Косина-Толедо“. Името наистина започна да звучи внушително.

За Кармен и Фред сякаш нищо не се беше променило от добрите стари времена. Почти.

 

 

Антонио де Рискал продължи да управлява върхушката в модния свят и не пожела да я напусне. Наистина му липсваше Анук, но това не означаваше, че трябва да страда вечно. Трябваше да се съобразява с общоприетите норми. За да съхрани популярността си — тази, която му бе нужна — реши, че му трябва нова декоративна жена, за да допълни образа му.

Съпруга. Трябваше му друга съпруга, която да развява знамето му пред цялата нация. Друга Анук, която да се примири с неговите наклонности и да няма особено големи сексуални потребности.

Антонио познаваше Мариса Карлайл от много години. Тя беше трийсет и петгодишна вдовица с половин милиард долара наследство и убийствена красота. Ядеше много малко, бе прекалено забавна и очарователно зла. Бе и тайна лесбийка. Също като Анук.

Подобно на Анук, тя бързо се сдуши с Дафид Къмбърланд.

Точно една година след смъртта на Анук, Антонио и Мариса се ожениха. Церемонията бе от тези приказни вълшебства, които репортерите обожават. И какво друго мислите, че носеше на сватбата булката, освен изумително красива рокля „де Рискал“, бродирана с перли и обвита от дантели и бисери с дълъг десет метра шлейф.

Ако имаше друга жена с гърди като на Анук, това бе Мариса де Рискал, и ако Антонио бе огън, то тя бе барут.

Също като в добрите стари времена. Заедно те властваха неизменно на върховете на Манхатън, некороновани император и императрица в най-големия град на света.

Естествено, семейство де Рискал продължиха да организират грандиозни тържества, където се твореше модата. С това Мариса доказа, че подобно на Анук, тя е най-добрата домакиня в Ню Йорк.

Първото голямо тържество бе дадено, за да ознаменува успеха на „Едуина Дж.“ Проведоха го в бруклинските ботанически градини. Имаше коктейли, официална вечеря и приказен бал.

Дойде цялото общество. Някои бяха изненадани, други просто любопитни да разберат на какво се дължи особената чест, оказана на тяхната колежка моделиерка и бивша работничка в бранша.

Но Мариса, винаги изобретателна също като Анук притежаваше този салонен блясък, който само една кучка — от рода на Анук — можеше да оцени.

— Скъпи приятели, какъв голям успех пожъна Едуина! Не е ли чудесно? — повтаряше Мариса, като се мъчеше да подчертае с това колко мил и благороден е Антонио.

Точно по време на този приказен бал Мариса де Рискал се огледа и разбра колко мършави са повечето жени, как грозно стърчат кокалите им и хлътват страните им. А виж, Били Доун, отново бе бременна и толкова щастлива, докато танцуваше цяла нощ се Дънкан Купър, така привлекателна!

Хм-м-м-м-м, помисли си Мариса де Рискал. Малко повече месце, съвсем мъничко, ще й придаде много по-различен и по-здравословен вид. Но не много. Не е зле да наддаде две-три кила и ще изглежда великолепно… Може това да постави началото на нова мода.

Защото, мислеше си тя, като сравняваше Били Доун с танцуващите скелети наоколо, една жена може да е много слаба. Но, продължаваше да разсъждава тя, обвила щастливо ръце около врата на Антонио, една жена никога, абсолютно никога, не може да бъде достатъчно богата.