Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (33)

32

С високо вдигната глава, увита в бяла, хавлиена кърпа със син монограм „РЛШ“, като с висок тюрбан, Катрин Кейдж излезе от банята. От нея капеше вода. Друга кърпа, също с такъв монограм, беше опасала около себе си като роба в стил „Дороти Ламур“. Тя преднамерено я развърза пред Р. Л. и много бавно започна да се подсушава.

Той я наблюдаваше безмълвно. Струваше му се, че вече часове се триеше и подреждаше дрехите, които беше донесъл от долния стаж, докато тя се къпеше. Всяко нейно движение сякаш показваше, че разполага с безкрайно много време.

Първо, седна на леглото и, като не преставаше да го гледа през лениво мигащите си клепачи, повдигна високо добре оформения си крак и опъна чорапа си с бавни, провокиращи движения.

Р. Л. усети някаква топка да се свива в гърдите му, докато продължаваше да я наблюдава с нарастващо напрежение и надигащ се гняв. Не можеше ли да побърза? Катрин не беше част от неговия живот. Тя беше кобра, жена убийца, жадна за секс като тези малки, хилещи се глави на Пак, които радостно излапваха всичко, което им се изпречеше на пътя. Беше сгрешил, че я доведе тук. Много беше сгрешил. Вероятно това бе една от най-големите му грешки. Но със сигурност не толкова голяма, колкото тази от преди четиринадесет години, когато позволи на Едуина да прекъсне връзката им. Това, вече го знаеше, бе най-голямата грешка в живота му. Тогава трябваше да се бори. По никакъв начин не биваше да й позволи да му се изплъзне между пръстите.

С ръце в джобовете, той нервно крачеше из стаята като току-що хванато в клетка животно, което търсеше спасение.

— Бих желала да спреш да се разхождаш така припряно, скъпи. — Катрин нахлузи презрамките на сутиена си. — Защо не седнеш на едно място?

Той не й обърна внимание и тя продължи да се занимава със сутиена си. Първо го закопча отзад, после го поглади отпред.

Телефонът до леглото започна тихо да звъни.

Р. Л. веднага се спря и погледна към него, но не се приближи, за да отговори. Не, при положение че Катрин седеше до телефона. Който и да се обаждаше, просто трябваше да опита пак. Що се отнасяше до него, докато не изкараше Катрин от тук, целият свят можеше да почака.

Полуусмихната, Катрин посегна грациозно с ръка и забарабани провокиращо с дългите си пръсти върху вибриращата слушалка.

— Нека си звъни — каза той тихо.

Но тя, като повдигна вежди към него, отпусна пръстите си и вдигна слушалката.

— Резиденция Шаклбъри — бодро прозвуча гласът й. — Кой е там? — Тя се заслуша за момент. — Кой? О-о, мно-о-го съжалявам, скъпа, но той… ами… — Погледна към Р. Л. в другия край на стаята и цинично му намигна… — Той е ужасно неразположен в момента. Не може ли да почакате докато си отида? Почти съм се облякла вече. Ще му предам, че сте се обаждали. Едуина ли казахте, че се казвате?

Р. Л. подскочи като ужилен.

— Дай ми слушалката! — извика той и се втурна през стаята, за да я грабне от ръката й.

Но Катрин се отдръпна и не му позволи да я вземе.

— Трябва да отивам, скъпа, тигърът се събуди отново! — каза тя бързо по телефона и посегна да остави слушалката на мястото й.

Р. Л. успя да я изтръгне от ръката й.

— Едс! — извика той отчаяно в нея. — Едссс!

Но сякаш крещеше в празен тунел. Полазиха го ледени тръпки. Осъзнаваше, че му, беше нанесена непоправима щета. Можа да чуе само далечно щракане, силно и окончателно, като затръшването на затворническа врата.

Първо дойде гневът.

— Върви по дяволите, Р. Л. Шаклбъри! — Едуина тресна слушалката. — Дано попаднеш в огъня на пъкъла!

Копеле! Двойствен идиот, воден от пениса си! Защо мъжете не можеха да мислят с мозъка си? Защо умът им винаги беше в оная им работа?

После почувства болката.

Някъде в нея се надигна стон и изплува нагоре като мехурче, после избухна силно и отчайващо. Сълзи пареха очите й, но тя храбро ги задържаше. Изтри потеклия си нос с китката на ръката си. Дълго време просто седеше там с присвити рамене, като дишаше конвулсивно. Чувстваше се толкова празна, толкова изтощена. Използвана и захвърлена.

„Бих желал да промениш решението си и да останеш с мене тази нощ“.

Така беше казал онази първа вечер, след ужасната вечеря у семейство де Рискал.

„Едс, момичето ми. Обичам те. Имам нужда от теб…“

Така й беше шепнал, когато я беше повдигнал, за да я целуне, докато се притискаха един към друг като магнити.

„Ти си разведена, аз също съм разведен. Свободни сме, Едс! Дори и децата ни се разбират. Защо не направим голямата стъпка? Само всевишният знае колко те обичам…“

Думите му отекваха, гърмяха и скърцаха фалшиво.

Лъжец!

Думата експлодира в съзнанието й като бомба.

Внезапно замахна с ръка и удари ожесточено най-близката купчина от списания. Купът от „Вог“ се разклати като небостъргач при земетресение, преди бавно да се срути върху следващия куп от „Харпърс Базар“, който от своя страна се строполи върху стоящата до него купчина от британския „Вог“.

Бавно, като разпадащо се домино, конструкцията от списания „Стоунхендж“ се срути и се превърна в гигантска маса от разруха.