Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (53)

52

Те седяха мълчаливи дълго време, замислени дълбоко, всеки страдащ заради другия. Но думите и въздържанието му намалиха вътрешното й напрежение. Той дори забелязваше едва доловима усмивка в ъгълчетата на устните й.

— Ти ми говориш като мой психиатър — каза тя най-сетне.

— Ще приема това като комплимент — отговори той.

После внимателно огледа покритото й със сълзи лице. Изведнъж се намръщи.

— Какво има? — попита тя, загрижена.

— Видът ти. Ще трябва да направиш нещо за сълзите си.

— Господи, сигурно изглеждам ужасно!

Тя посегна с ръка да изтрие лицето си.

— Не! — каза той. Нежно я хвана за китките, дръпна ръцете й надолу и ги задържа там.

Тя го гледаше внимателно, озадачена.

— Остави на мене — прошепна той.

Тя широко отвори очи и остана съвсем неподвижна, когато лицето му се приближи до нейното. После леко докосваше с устни кожата й и целуваше внимателно влажните следи от сълзите.

Като усещаше устните му, тя цялата затрепери отново.

— Ето, бих казал, че сега изглеждаш по-добре — каза той с усмивка, след като бе свършил.

Сега в очите й нямаше страх, но нежността му ги изпълни с нови сълзи. Още й беше трудно да повярва, че нейният доктор беше истински. Колко чувствителен и деликатен беше той!

Но тогава с внезапен пристъп на горчивина тя помисли, че опитът й в отношенията с другия пол не бяха нещо, за което трябваше да се говори. Първо беше брат Дан, после за малко сводника и накрая Снейк. Снейк, на когото тя беше предана приятелка и домашно котенце, а той я остави да бъде групово изнасилена от бандата животни.

Изражението й внезапно се втвърди. Престани да мислиш за това копеле! Не можеш да позволиш на него и бандата мръсни пещерняци да развалят хубавия живот, който ти и докторът заслужавате. Не можеш да останеш винаги фригидна. Сигурно е, че и за принц като доктора търпението има граници. Колко мислиш, че той трябва да чака докато и ти го пожелаеш нормално?

Но самата мисъл доброволно да се отдаде на мъж — дори на мъж, когото тя обичаше повече от живота — я разстройваше. Тя вече чувстваше всички симптоми. Повдигаше й се. Виеше й се свят. Изпотяваше се и изпадаше в паника.

Сега страхът й от сексуално общуване бе такъв, какъвто никога не бе изпитвала.

Само да можех физически да отговоря на любовта му! Защо да не мога да му се отдам? Толкова ли е трудно това?

Но страхът бе неизмерим, мъчителен, необратимо дълбок.

Проточиха се минути на мълчание.

Трябва някога да преодолея това, мислеше тя. Длъжна съм. Защо не сега?

Тя не знаеше откъде се появи гласът й.

— Докторе… — каза тя нервно.

Пулсът й се ускоряваше, обземаше я страх като ледена буря, която проникваше в тялото й. Тя преглътна трудно и решително се изправи.

— Да, Били?

Тя замълча, после пое дълбоко дъх. Всеки вътрешен инстинкт у нея се противопоставяше на това, което искаше да направи.

— Аз… искам да правим любов.

Той се колебаеше.

— Сериозно — каза тя бързо. — Не виждаш ли? Аз го желая. Имам нужда от това. Само ти можеш да ме излекуваш.

Той поклати глава.

— Аз не мога да те излекувам. Само ти можеш да направиш това.

Тя го погледна в очите.

— И аз имам намерение да го направя — каза тя убедително.

Той не отговори.

— Трябва да го направя, докторе. Не мога да продължавам да живея като полужена. Моля те. Нужна ми е помощта ти.

— Сигурна ли си, че не избързваш?

— Трябва да поема този риск.

Тя се изправи бързо и започна да разкопчава блузата си, сякаш се страхуваше да не промени решението си. Движенията й бяха нервни, пръстите й трепереха. Съзнанието и беше буря от противоположни чувства. Ще бъде ли в състояние да премине през такова изпитание? И ако успее, ще може ли да го задоволи?

Честно казано, тя не знаеше. Но все някога трябваше да започне.

Сърцето й замираше, главата й се олюляваше.

Какво ще стане, ако по средата трябва да спре? Няма ли да помисли, че тя е искала само да го дразни?

Не. Сигурно беше, че не би помислил това. Не и Дънкан. Не и нейният доктор. Той ще бъде нежен и… разумен.

С нов прилив на решителност тя свали блузата си и я остави да падне на пода. Почти предизвикателно изправи глава и повдигна раменете си. Гърдите й изпъкнаха под сутиена.

— Вземи ме, скъпи — прошепна тя. — Цялата съм твоя.

При Дънкан професионалният дълг се оказа по-силен от желанието му.

— Не искам да те насилвам — каза той. Гръдният му кош се напрегна при вида на полусъблеченото й тяло, както и на решителността й. Той можеше да си представи огромната смелост и воля от нейна страна. Гласът му внезапно стана приглушен. — Били, искам да спрем веднага, ако почувстваш…

Тя го прекъсна, като сложи пръст на устните му.

— Не казвай това, докторе! Моля те. — Тя замълча и деликатното й лице се изчерви. Пое дълбоко дъх. — Само ми обещай едно нещо. Това е всичкото, което искам.

Той я гледаше мълчаливо.

Гласът й изведнъж прозвуча силно.

— Колкото и да се противя, не спирай!

— Били… — започна той, шокиран.

— Моля те, докторе! — Тя го погледна настоятелно. — Трябва да постъпиш, както аз искам. — Появиха се сълзи в очите й. — Това е най-важният момент в живота ми — добави тя с шепнещ глас.

— Зная това, скъпа, но не мога да те насилвам. Никога не бих бил способен да го направя. Изнасилването не е любов.

Тя решително кимна с глава.

— Не, докторе. Не разбираш ли? Ти няма да ме изнасилваш. Ти ще ми помогнеш!

Тя се хвърли в обятията му и се притисна до него.

Той чувстваше топлината на тялото й и силните удари на сърцето й. Уханието на непарфюмираната й плът, благоуханна сама по себе си, го подлудяваше. Изведнъж в съзнанието му се появи онази нощ, преди милион години… онази нощ, която по някакъв начин изглеждаше да е била вчера… нощта, в която Олимпия я доведе при него — бита и окървавена.

— Докторе?

Тя чакаше отговор.

Той я гледаше — стори й се, че това трая цяла вечност.

— Добре — каза той най-после. — Щом си сигурна…

Очите й блеснаха успокоени.

— Сигурна съм — прошепна тя. — Благодаря, докторе. — Бързо го целуна по бузата, после се отдръпна и се завъртя с гръб към него. — Съблечи ме, докторе, моля те — каза тя през рамо.

Като залепи устни на врата й, той разкопча сутиена и плъзна презрамките надолу по ръцете й. Чу дълбокото й вдишване при допира на хладния въздух до голите й топли гърди.

Когато тя се обърна с лице към него, докосването му беше внимателно и нежно.

— Толкова си хубава — промълви той, като деликатно и бавно отваряше ципа на полата й.

Тя едва осъзнаваше плъзгането на фината материя по краката й и събирането й с леко шумолене на дипли около нейните глезени. Пликчетата й бяха с цвета на кожата и създаваха илюзията, че е напълно гола.

Той започна да разкопчава ризата си, но сега тя го хвана за китките. Гласът й бе тих.

— Не. Остави на мене.

Той я погледна. Розовият й език се показваше между бляскавите й като перли зъби.

Преди да успее да отговори, тя разкопча ризата и плъзна ръкавите по ръцете му.

— Тялото ти е толкова красиво — прошепна тя, плахо слагайки дланите си върху покритите му с къдрави косми гърди. Леко масажира зърната му между пръстите си.

— Харесваш ли това, докторе?

— Дали го харесвам!

Той посегна към нея.

— Още не.

Тя отклони ръцете му надолу. Искаше да му върне същите великолепни преживявания, които изпита, докато той я събличаше. Устата и езикът й се движеха по гърдите му, докато ръцете й се плъзнаха надолу и разкопчаха колана, отвориха ципа на панталоните. Те паднаха на пода.

Той носеше тесни, морскосини слипове.

Изпъкналите очертания на пениса му опъваха трикото. Тя щеше да го докосне, когато ръката й се спря като замръзнала. Дивият ужас се върна в блестящите й очи.

— Бавно — прошепна Дънкан, като едва я докосваше. — По една стъпка.

Тя кимна с глава и той я прегърна, като отново започна да я целува. Почувства, че тя започва да се отпуска и езикът му бавно танцуваше в устата й. И двамата се целуваха — целуваха се навсякъде — по устните, лицето, брадичката, гърлото. А ръцете му, тези чудесни ръце на хирург, милваха чувствителните й гърди, като правеха концентрични кръгове върху тях и пръстите му галеха нежно набъбналите й зърна.

Той чувстваше как те се втвърдяват, когато ги докосваше.

— Ще бъда внимателен — тихо обеща той.

— Да — прошепна тя и потръпна конвулсивно.

Преднамерено бавно, пръстите му проправиха пътя си по ребрата й, минаха по меките мускули на вдлъбнатия й корем и стигнаха до контурите на ханша й. Тя гледаше, възхитена, как той благоговейно падна на коленете си пред нея и притисна лицето си в корема й. Но когато притисна влажния връх на езика си във вдлъбнатината на пъпа й, мощен емоционален изблик, за който тя не бе подготвена, премина по тялото й.

Той чу как тя се задъхваше — дали не бе изненадана? Дънкан погледна нагоре и се опита да разбере каква точно беше нейната реакция, но главата й бе наклонена назад и не можа да види изражението й.

Като захапа със зъби ластичния колан на пликчетата й той бавно ги смъкна по краката й.

Сега.

Сега тя беше напълно гола.

Пръстите й се забиха в раменете му.

— Не забравяй — припомни му тя шепнешком, силно задъхана. — Ако се съпротивлявам…

— Няма да спра — обеща той, като я погледна. Пликчетата още бяха между зъбите му и главата му бе слязла до прасците й. Като повдигна един по един краката й, той свали от нея пликчетата. Тогава, като ги остави да паднат, тръгна с езика си по обратния път нагоре по единия от нейните красиви, невероятно гладки, дълги крака, крака с безупречна, светла, гладка като сатен кожа.

Когато главата му стигна до слабините й, ръцете му се плъзнаха по бедрата й. Обхвана хълбоците й нежно и я притисна до лицето си.

Мускулите на бедрата й се напрегнаха под повърхността на кожата й; той усещаше опияняващият аромат, излъчван от нейния секс, целият този дъх на тамян, мед и смирна от слабините й.

Възбудата му бе неудържима. Силно притисна лицето си в нейния къдрав венерин хълм и устата му се отвори около влажния овал, който беше мистериозното сърце на нейната женственост.

Като че ли лицето му бе в огън.

— О, докторе! — въздъхна тя, като наклони главата си назад и притисна ханша си напред. Хвана главата му и силно я притисна в топлината между бедрата си.

Езикът му ровеше, играеше и възбуждаше.

— Да! — простена тя. — О-о-о, колко е хубаво! Толкова е хубаво, докторе!

Той хлъзна пръст в нея и нежно обхвана с устни клитора й.

Гръбнакът й се изви и тя почти изпадна в транс.

Когато той спря, очите й моментално се отвориха и тя погледна надолу към него с разочарование и изненада.

— Не спирай! — прошепна тя. — Моля те…

Дънкан се изправи.

— Ела — каза той нежно, като я хвана за ръка и я поведе към леглото.

Тя погледна към леглото като стъписана; всичко от него я изпълваше със студенина и страх. Обърна се към Дънкан с широко отворени очи и видя, че лицето му излъчваше само любов. Тя пое дълбоко дъх, кимна с глава и пропълзя към леглото. Смелост, помоли се тя мълчаливо, нужна е само смелост. Излегна се, като леко се повдигна на лактите си; гледаше го да си сваля слиповете.

Когато пенисът му подскочи свободен, тя бе обладана от странен трепет. Той стърчеше нагоре, дълъг и твърд, от гъстите, къдрави, кестеняви косми; под него тестикулите му бяха като два зрели, сочни плода на дебел клон.

Смелост, каза си отново тя. Смелост!

С изключителна предпазливост, сякаш тя беше някакъв крехък, скъпоценен кристал, който можеше да се пръсне на парчета при най-слабо докосване, той леко се приближи до нея в леглото, като притисна твърдия си пенис до плътта й и продължи нежно да я милва и целува. Галеше я леко и нежно по ръцете, гърба, раменете, хълбоците и бедрата, съзнавайки, че всяко прибързано действие можеше да я накара да се противопостави.

Накрая, когато му се струваше, че бе изтекла цяла вечност, той почувства как напрежението й изчезва. Той, застана отгоре й и разтвори краката й.

— Били… — прошепна Дънкан.

Смелостта я изостави, когато той повдигна хълбоците си нагоре. Продължаваше да го гледа с тревожна съсредоточеност, когато започна да се снишава между бедрата й.

— Обичам те, Били — каза Дънкан нежно.

Но думите му се загубиха сред оглушаващото бучене на кръвта в ушите й. Тя усети той да хваща хълбоците й, като ги привлече срещу неговите, после започна да прониква в нея.

В този момент тя бе обзета от паника. Изведнъж се стегна, заби лакти в матрака и яростно се опита да се измъкне под него. Но ръцете му, нежни, но твърди, я държаха здраво за хълбоците. Тя отчаяно се извиваше и се надигаше, напъваше се, правеше всичко, което бе по силите й да го отблъсне от себе си. Дори гладките й вагинални мускули се свиваха и се бореха срещу него.

Напротив, самото им свиване около неговия пенис правеха акта още по-вълнуващ. Тези свиващи се мускули го галеха сладостно и го караха да изпитва още по-голямо удоволствие.

— Нееее! — изкрещя тя внезапно, когато той бавно, неумолимо навлезе по-дълбоко в нея. — Спри! Моля те, трябва да спреш! — Отвратителните кошмарни образи се върнаха обратно, изпълвайки съзнанието й със скоростта на мотоциклет, когато настоящето се смеси с миналото. — Неее! — крещеше тя, като размахваше главата си наляво и надясно, а косата й се люшкаше от единия до другия край на възглавницата. — Спри! Спри! — Протестът й се превърна в ярост. С намръщено лице и с пълна сила започна да бие Дънкан с юмруци по гърба, гърдите и раменете. Краката й ритаха и блъскаха, ту го удряха, ту се забиваха в него, за да го отблъснат. След като нямаше успех, тя се опита да го ухапе и да го обезкуражи, но главата й не можа да го достигне. Отчаяна, тя изсумтя и се опита да го ритне в лицето.

Той отклони главата си точно навреме.

— Сири! — Сълзи бликнаха от очите й. — Казах моля те, моля те, спри! — проплака тя.

Сълзите й, не виковете, ритниците и юмручните удари, накараха Дънкан да се разколебае и наполовина да се отдръпне назад. Не можеше да понася любимата му Били да се измъчва по този начин. Той искаше да я люби, не да упражнява насилие над нея като бруталните неандерталци, които толкова жестоко я бяха измъчвали. Той се спря; тазът му потрепваше нерешително.

„Обещай ми само едно нещо…“. Думите й, казани само преди няколко минути, се върнаха в съзнанието му „… колкото и да се съпротивлявам, няма да спираш…“.

Така каза тя. Но наистина ли това е искала да каже?

Той се разкъсваше от колебанието си — дали да постъпи, както беше обещал или да отстъпи пред съпротивата й.

Не мога да я насилвам, при положение че с такава ярост се бори срещу мене…

Тъкмо щеше да се отдръпне напълно, когато изведнъж усети, че юмруците и ритниците бяха престанали, не се чуваха повече крясъци. Хълбоците й, вместо да се бунтуват срещу него — възможно ли е това?… Истина ли е?… Да! — се издигаха да го посрещнат и да го погълнат до край!

— Докторе? — прошепна тя с блясък дълбоко в очите й. — Защо спираш?

Очите му посрещнаха нейните и той разбра. Спотаените в нея страсти, с които тя живя толкова дълго време, бяха се разпалили като от буря.

— Кой казва, че спирам? — отговори той и пенисът му проникна толкова дълбоко в нея, че усети матката й. И започна бавни и ритмични движения напред-назад.

— Да! — прошепна тя и дишането й се ускоряваше все повече и повече, докато хълбоците му се издигаха и се снишаваха в ускорен ритъм. — О, господи, да!

Сега кошмарните образи и сексуалните ужаси бяха забравени. Те бяха изчистени, погребани — никога вече нямаше да я измъчват. Силната любовна страст дойде на тяхно място, като замести ужасите с удоволствието да даваш и да вземаш; възстанови женствеността й, доверието и в мъжете — поне в един мъж — веднъж и завинаги.

Вместо крясъците от непоносим ужас, сега се чуваха приглушени стонове от вълшебно блаженство и удоволствие; юмруците и ритниците сега се превърнаха в нежни, невъздържани ласки. Като два обсебени демона те се движеха в луд унисон, докато телата и на двамата не издържаха повече. Заедно те се напрегнаха, извиха се, притиснаха се плътно един до друг като да се бореха за живота си. С гръм от буря и блясък от светкавица те потръпваха в оргазъм заедно.

Задъхани и изтощени се отпуснаха един срещу друг в продължаващата си прегръдка. Когато отново се осъзнаха лицето на Били сияеше от учудване. Тя се облегна на лакътя си и го погледна съсредоточено.

— О, докторе, докторе! — прошепна тя, с просълзени очи. — Ти го постигна! Ти ме направи свободна! Ти ме направи отново нормална!

— Ако някой има заслуга за това — прошепна той, — това си ти.

Тя поклати глава.

— Това сме ние.

Той се усмихна с нескрито удоволствие.

— Докторе?

— Кажи.

Той седна и с пръсти очерта профила на лицето й.

Очите й искряха.

— Можеш ли да го направиш отново? Сега?

— Пак! — каза той с преднамерено отчаяние, като се престори на силно изтощен.

Били раздруса раменете му.

— Хайде, докторе! — каза тя задъхана и плъзна ръката си по пениса му.

Той прие предизвикателството и я притисна до себе си.

— В такъв случай — каза той тихо, — по-добре да започваме.

И те започнаха.