Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (18)

17

Олимпия не беше в добро настроение, а освен това не оценяваше високо телефоните на Ню Йорк — десет пъти набира номера, за да се свърже накрая със собствения си офис. Телефонът й непрекъснато даваше „заето“, което беше необяснимо. Новата и извънредно скъпа телефонна система, която тя инсталира наскоро, не трябваше да допуска подобни неща.

— Доли, аз съм, Олимпия — каза тя, когато най-сетне се свърза със секретарката си. — Слава богу, че си още там.

— И слава богу, че се обади! — възкликна Доли задъхана. — Телефоните звъняха непрекъснато и има цяла тълпа от репортери отвън. Всички искат да говорят с тебе за Виена.

— О, господи — изръмжа Олимпия. — Трябваше да го очаквам.

Сега разбра, защо толкова трудно се свърза с офиса си.

— Какво да им кажа? — попита Доли. — Вече минава пет часа, а аз се страхувам да се прибера вкъщи. Тези репортери са толкова настоятелни, че ще тръгнат подире ми.

Олимпия въздъхна.

— Какво си им казала досега?

— Казах им, че си излязла, но ще разговаряш с тях по-късно.

— Добро момиче. — Олимпия кимна одобрително с глава, макар че Доли беше далече и не можеше да види жеста й. — Защо не се прибереш, след като свършим разговора? Ако продължаваш да казваш „без коментар“, те ще се примирят. Но не за това ти се обаждам. Трябват ми номерът и адресът на Шърли Силвърстайн.

— Шърли? Новото момиче? След минутка, имам договора й тука някъде… Ето го! Готова ли си?

Писалката на Олимпия се задвижи. Тя даде знак на Косина, че скоро ще свърши и ще бъде на негово разположение.

Трябваше да чака телефонът да иззвъни осем пъти, докато най-сетне някой се обади. В слушалката звучеше такъв оглушителен хеви метал, сякаш се водеше война.

— Да? — изръмжа груб мъжки глас.

Олимпия потръпна. Освен хеви метала и грубия мъжки глас се чуваха и други звуци — такива, каквито се донасят край ринг за борба, като от тълпа, която е заобиколила някого.

— Там ли е Шърли, моля? — попита тя.

— Шърл? — Настъпи пауза, после се чу неприличен смях. — Да, би могло да се каже, че е тук.

— Трябва да говоря с нея. Може ли да дойде на телефона?

— Може би вече идва, лейди, но не на телефона!

Вулгарният смях екна отново.

— Моля ви, спешно е…

— Изчезвай, мръснице — изръмжа мъжът и затвори телефона.

Но непосредствено преди това Олимпия чу остър писък. Писък на жена. Писък за помощ.

Космите по ръцете й мигновено се изправиха. Тя интуитивно почувства, че този писък бе на Шърли.

Преди детектив Косина да може да я спре, Олимпия изскочи навън.

 

 

С тревожни очи Шърли оглеждаше мотоциклетистите, които я заобикаляха.

Тя стоеше леко приведена напред в класическа бойна поза, като постоянно се въртеше в кръг като животно. Беше оградена отвсякъде от стена деветдесеткилограмови маймуни.

Внезапно един от тях направи лъжливо движение да я хване. Лактите й се свиха в празното пространство, когато той се наведе и се отдръпна назад.

Другите избухнаха в смях.

— Какво става? Мацето не дава? — извика един от тях.

Тя се въртеше в кръг, като развяваше дългата си коса. Друг вече бе извадил пениса си и го размахваше пред нея.

— Хайде, хайде маце! Триперът те чака.

Пенисът бодро подскачаше нагоре и надолу.

— Вижте, момчета. — Гласът й изненада дори нея самата, той прозвуча силно и твърдо, почти безчувствено, ала убедително. — Просто се отдръпнете и ще забравим какво се случило. Нали сме приятели?

Но очите й продължаваха да гледат тревожно.

— Затвори си устата и престани да хленчиш!

Острият глас бе на Спайди Уулф, президента на „Воините на Сатаната“. Очите й се вторачиха в него. Той беше огромен, с гръден кош като варел за бира, а татуираните му ръце бяха като дебели дървени стволове. Те не просто показваха силни мускули. Никой не можеше да стане и се задържи като президент, ако не можеше да респектира другите и да ги държи на разстояние — а това значеше да е изпечен побойник.

— Ти не си вече момичето на Снейк — обясни той, това те прави свободна, разбираш ли? Което значи, че принадлежиш на всички.

— Не принадлежа на никого! — твърдо отговори Шърли.

— О, да. Ти знаеш правилата. Без личен приятел, ти принадлежиш на всеки, който те пожелае. Това е началото, маце, така че съблечи се.

Тя повдигна предизвикателно брадичката си.

— А ако откажа?

Около нея мърмореха възбудено.

О, не! — мислеше Шърли, късно осъзнавайки какво беше направила. Тя съжаляваше за изпуснатите думи, но не можеше да ги вземе обратно. Те се тълкуваха като пряко предизвикателство срещу властта на Спайди Уулф. Ако сега той я остави да си отиде, това ще се възприеме като слабост от негова страна. Той никога не би го допуснал.

— Свали си дрехите — каза тихо Спайди.

Тя стоеше насреща му с очи, втренчени в неговите.

— Не — каза тя с достойнство и поклати глава.

Той я гледаше и мълчеше. Другите чакаха нетърпеливо.

— Ти не ми оставяш избор. — Лицето на Спайди беше безизразно, но очите му трескаво проблясваха. — Аз ще те принудя, не разбираш ли?

Погледът й излъчваше омраза.

— Ти знаеш как се нарича това, нали? — изрече тя студено. — Това се нарича изнасилване.

Избухнаха жесток смях и пиянски крясъци.

— Изнасилване — каза някой напевно, като я имитираше.

Другите подеха напева и ушите й се изпълниха от ужасно ръмжене: „Изнасилване… изнасилване… изнасилване… изнасилване…“

Внезапно някой я бутна грубо отзад, така че тя политна срещу мъжете пред нея; те от своя страна я блъснаха в обратна посока. После ръце я хващаха от всички страни — отпред, отзад, от ляво и от дясно. Блъскаха я във всички посоки, докато всичко се замъгли пред очите й. „Изнасилване… изнасилване… изнасилване… изнасилване…“ — звучеше песента от всички посоки, сега придружена от тропота на обута.

— Спокойно! — изръмжа накрая Спайди Уулф сред врявата.

Като че ли се превъртя електрически ключ — пеенето спря, всички замръзнаха.

Внезапната тишина беше зловеща. Даже хевиметълът не се чуваше; касетата бе свършила по време на пеенето им.

Тишината бе нарушена, когато Спайди разбута с рамене двама мъже и застана сред кръга. Стоеше там с разкрачени крака и гледаше към Шърли.

— Сваляй всичко — каза той, като су ухили с беззъба усмивка и се огледа наоколо. — Какво ще кажете да се заемем за работа?

Преди Шърли да разбере какво става, той се хвърли върху нея. Огромните му, груби ръце се пъхнаха под жакета й, разкъсвайки пуловера и сграбчвайки гърдите й. Той наклони лицето си и се опита да я целуне.

Шърли полудя. Мъчеше се да го отблъсне, но той беше като бик.

След като блъскането, извиването и ударите не можаха да й помогнат, тя концентрира всичките си сили в едното си коляно и го заби между краката му.

Очите му се облещиха. Той се преви над нея, издишвайки тежко. Но това не беше от болка, а от ярост.

— Мръсна курва! — изкрещя той.

Дръпна се назад и юмрукът му се стовари върху Шърли. Големите сребърни пръстени на четирите му пръста бяха като месингови кокалчета. Чу се ужасно прашене, когато те се врязаха в носа й. Счупени кости се забива в плътта и хрущяла.

Тя почти припадна от непоносимата болка.

Кръв бликна от ноздрите й.

— Никой не ме е удрял там! — изкрещя той. — Никой.

Почти без усилие той я застави да падне на колене. Когато се опитваше да се изправи, тя го видя да отваря ципа на панталона си. Пенисът му подскачаше освободен, дебел и чудовищен.

Тя обърна главата си.

— Моля те — прошепна умолително. — Недей!

— Погледни го! — изкомандва той тихо.

Тя затвори очи и не видя юмрукът му с пръстените да замахва отново, но болката експлодира в главата й като граната. Ударът я свали на пода.

За момент тя лежеше зашеметена, неспособна да помръдне. После внимателно придвижи ръка и пипна парещото си чело. То бе мокро и лепкаво. Тя приближи пръстите до очите си и ги опипа — целите бяха в кръв. Неговите пръстени бяха разранили челото й и тя чувстваше, че лявото й око се подува.

— Още ли искаш да се бориш? — обади се тихо Спайди Уулф някъде отгоре.

Тя бавно повдигна глава и се втренчи в него. Усещаше, че е над нея, образът му изглеждаше неясен и избледняващ. Опита се да кимне: не, не искаше да се бори. С всяко движение болки пронизваха черепа й като светкавици.

— Добре — каза той и тя усети злорадство в гласа му. — Взе да схващаш. Ние само искаме малко удоволствие, маце, нищо друго.

Удоволствие? Думата отекна в главата й и тя осъзна жестокото й значение. Той наричаше това удоволствие? Тя смътно виждаше как той придвижва хълбоците си напред и я побутва с върха на подкованата си бота. Пръстите със сребристите пръстени на едната му ръка обхващаха пениса му и оголваха кожата към основата му.

— Сега се изправи и го налапай изръмжа той.

Тя събра остатъка от силите си, изправи се на колене, но когато отвори уста и пое дълбоко дъх, вместо да изпълни нареждането му, го заплю. При вида на слюнката, падаща върху лицето му, очите й триумфално проблеснаха.

Той се отдръпна и се избърса с опакото на мръсната си ръка.

— Ще съжаляваш за това, курво — просъска той. И щракна с пръсти към четирима от приятелите си. — Дръжте я долу — каза той мрачно. — Тази кучка ще получи добър урок.

Четиримата моментално изскочиха напред, хванаха й ръцете и краката и затиснаха с колене китките и глезените й, приковавайки я на пода.

— Не! — пищеше тя прегракнало, въртейки глава.

Сълзи от срам и безпомощност изпълниха очите й, докато се извиваше и съпротивляваше, но всичко бе безполезно.

Победена, тя отпусна главата си назад.

Точно тогава Спайди Уулф се хвърли отгоре й. За миг той се спря над нея, след което сякаш тон желязо се стовари върху тялото й.

Тя усещаше ръце яростно да разкъсват дрехите й. Платове се разпаряха и се разкъсваха, копчета се откъсваха и се търкаляха наоколо. Хълбоците на Спайди се издигнаха нагоре във въздуха и внезапното освобождаване от тежестта му бе като изпратено от бога. Но след това хълбоците му отново се спуснаха надолу и той заби пениса си в нея.

Тя се почувства като разкъсана на парчета.

Агонията я поглъщаше като силни огнени пламъци. Тя затвори очи срещу тях, но зад очите й блестяха и свистяха неонови сини светлини и някъде отдалече тя можа да чуе ужасен глас. „Шър… ли, Шъъъърли…“ Името й се разнасяше от ехото, изкривено и приглушено, нахлуваше в съзнанието й като безпомощни вълни, разбиващи се в брега. „Шърли ще бъде добро момиче! Шърли ще накара Брат Дан да се почувства добре!“

— Не-е-е! — изкрещя тя. Тя усещаше миризмата на пот и ракия, идеща от брат Дан. Пред затворените й клепачи неоновият кръст ставаше все по-голям и блестеше все по-силно.