Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (75)

74

Клепките на Едуина трепнаха и се отвориха. Пред очите й изплува бялата повърхност на гладкия прясно боядисан таван. Единственото усещане бе на остра болка, която пронизваше черепа й. Единствената миризма бе отвратителният дъх на прясна кръв някъде наблизо. Ал! Мисълта нахлу в мозъка й.

Изправи се мигновено и се олюля, сякаш в главата й се разби стъкло. Внимателно протегна ръка и попипа. В косата нямаше кръв. Слава богу, значи нямаше външна рана. Но имаше буца с големината на яйце.

С това можеше някак да се справи.

Бавно се извъртя и се изправи на колене. Огледа се да разбере къде се намира и очите й се спряха на обезобразената неподвижна форма на Анук. Бързо погледна встрани, но не достатъчно бързо. В гърлото й отново се надигна жлъчна течност. Божичко, какво…?

Изведнъж целият ужас нахлу в нея. Тримата мъртви полицаи в колите вън. Гласът на Алелуйа от двете страница коридора. Анук. Кошмарното видение, което й бе пресякло пътя, блъснало в гърдите и съборило, револверът, който бе излетял от ръцете й…

Револверът! Къде е проклетият револвер?

Отчаяно очите й затърсиха по пода. „Къде е той?“ — крещеше съзнанието й. Без да обръща внимание на страшната болка в главата, тя пропълзя на ръце и колене, потърси под масите и столовете.

О, боже! Да не би да го е взело онова чудовище?

Тя повдигна края на плата, с който бе тапициран дивана и надзърна под него. Там беше! Вълнението замалко не я задави. Легна по корем, протегна ръка под дивана и напипа тежкия хладен метал. Когато отдръпна ръка, пръстите й бяха празни. По дяволите! Тя се притисна до дивана и протегна ръка, докъдето можеше да стигне. Отчаяно затърси. Не можа да го стигне! Извика. Внезапно някъде в далечината се разнесоха писъците на Били Доун и Алелуйа. Онзи звяр — какво правеше с тях? Сигурно ги е хванал — Господи, какво искаше от тях? Тя скочи на крака.

Извика цялата си свръхчовешка енергия и повдигна края на дивана с няколко сантиметра. Скръцна със зъби, отмести го няколко крачки и го пусна. Подът се разтресе. После скочи върху тапицираната седалка, покатери се на облегалото, протегна ръка и грабна револвера.

Солидната тежест в дланта й придаде решителност.

В другия край на коридора продължаваха да се разнасят писъци. Едуина затича с револвер в ръка.

 

 

Пилотът на хеликоптера посочи надолу.

— Става все по-зле, няма да намерим мястото — извика през рамо той.

— А можеш да намериш курва, когато си искаш — изкряска в отговор Бабс Петри. После се врътна на мястото си. — Още пет минути — викна тя на Фред Косина. — Нали познаваш къщата?

— Би трябвало да наподобява замък на кошмарните видения — целият в бойници и кули.

Бабс вдигна нагоре очи.

— И това ми било помощ.

— Този хеликоптер има ли фарове?

Тя внезапно се усмихна.

— За твой късмет.

— Късмет, ако мъглата не се сгъсти — промърмори под нос пилотът и снижи умело бръмчилото до височина от тридесет метра. Сега почти докосваха къщите.

 

 

Гледай очите му, а не ръката. Снейк си спомни основното правило на боя с ножове. Очите издаваха какво ще направи ръката в следващия момент.

Той наблюдаваше очите на Мис Бич. Те бяха потъмнели от неистова радост. Мълниеносно Снейк скочи напред, ножът в миг проряза въздуха надолу и обратно, насочен в корема на жертвата. Бързо отскочи назад.

— Кучи син — изруга гласно Снейк. Не беше улучил. Мис Бич се бе отдръпнал пъргаво на безопасно разстояние. — Майчице, тази вещица можела да скача!

Извили гърбове те пак започнаха да обикалят в кръг. Без предупреждение, Снейк се хвърли в мощна атака и ножът му блесна.

Мис Бич се извъртя сръчно встрани и острието мина на милиметър от него. Лудият се изкиска.

Снейк отново изруга и се озъби. Как, по дяволите, правеше тази вещица това?

Отстрани Били Доун наблюдаваше битката с растяща тревога. Очите й непрекъснато скачаха към отворената врата и спасението. Чакаше удобен случай да се измъкнат незабелязано с Алелуйа.

Засега това беше невъзможно. Най-лошото бе, че трябваше да извървят пет метра, за да стигнат до нея. Намираха се в отдалечения край на стаята, където бяха потърсили убежище от размаханите остриета.

Потресена от жестоката сцена, Алелуйа беше заровила лице в гърдите на Били.

Били погали главата на момичето.

— Няма страшно — повтаряше непрекъснато тя, като се мъчеше да успокои по-скоро себе си, отколкото Алелуйа. — Няма страшно.

Снейк продължаваше да настъпва упорито. Но Мис Бич му убягваше, сякаш се сражаваха с рапири, а не с ножове. Снейк отново атакува безуспешно.

— Гадно копеле! — изрева Снейк. По лицето му се стичаше пот. Лошото бе, че бавно, но сигурно губеше сили. А това говедо дори не се беше изпотило.

Следващото нападение на Снейк срещна пак пусто пространство. И следващото. И по-следващото.

Мис Бич танцуваше уверено пред и около него, хилеше се лудешки и смахнатият му поглед бе изпълнен с ярък безумен пламък. С няколко танцови стъпки се изплъзваше от острието на ножа. Правеше го толкова леко. Не беше замахнал нито веднъж — поне досега. Щеше да почака, докато се умори да си играе с жертвата.

Снейк не можеше да понася вече истеричния подигравателен смях.

— Слушай, парцал такъв! — изръмжа той. — Защо не се биеш като мъж? — Мис Бич постави двете си ръце на хълбоците и изгледа Снейк от главата до петите.

— Я виж! — подразни го той. — Виж кой говори! Ако ти си мъж, защо не улучиш, когато удряш? А, скъпи? — Мис Бич му изпрати въздушна целувка.

Това беше върхът! Снейк не можеше повече да понася. Не познаваше унижение, нито поражение. Нямаше да позволи повече да издевателстват над него.

Яростта го заслепи. Едрото космато лице почервеня като цвекло, чертите му се изкривиха в гримаса. Нямаше да позволи на никого да го правят за смях пред Шърл! Не стига, че онази дърта кучка беше нахлула в клуба на воините с оръжие в ръка и я беше измъкнала оттам. Но тази вещица! Не-е-е. Никаква дрипла нямаше да излезе на глава с него!

Мис Бич изпадна във възторг, когато Снейк загуби контрол над себе си. Отскочи назад, изви за миг тяло в позата на Бети Грейбъл, после се изплъзна, когато Снейк атакува отново.

Били Доун видя с ужас как Снейк се препъна в собствените си крака. Тежкият моторист бе разчитал цял живот на това, че е по-едър, по-як и по-зъл от всеки друг. Сега бе срещнал по-силен противник. Големината и теглото, негово безспорно предимство досега, се обърнаха против него. Той не беше нищо друго, освен тромав слон, докато Мис Бич танцуваше като газела около него.

„Моля те, Господи, моля те! Не оставяй Снейк да загине! Той е единственият, който ни дели от този звяр!“

— Виж това! — заповяда Мис Бич и грациозно се дръпна назад, здраво стиснал крака. Вдигна ножа високо с насочено надолу острие и застина в позата на матадор. После погледна изпод дългите си мигли и изпрати на Снейк още една цинична целувка.

Снейк не издържа! Щурмува като бик.

Мис Бич просто направи един пирует встрани и се вдигна на пръсти. Снейк не можа да спре навреме и профуча тежко край него, но още преди това ножът на Мис Бич блесна и потъна в тила му.

Тялото на Снейк се разтърси от удара и очите му се разшириха от учудване. Ножът стърчеше от врата му, забит до самата дръжка. Веднага тънки струйки потекоха като малки розови ручейчета.

Точно в този момент Били Доун закрещя. Мис Бич плесна длани, сякаш изтърсваше въображаем прах.

— Видяхте ли колко е лесно, момичета? — подвикна той на Били и Алелуйа.

Снейк ревеше като ранен лъв и се въртеше в кръг. Беше се превил надве и се опитваше безрезултатно да достигне ножа отзад и да го издърпа от врата си.

— Вярна е поговорката, че големите кучета лаят, но не хапят! — пляскаше доволно с ръце Мис Бич. — Не сте ли съгласни, момичета?

Били не смееше да погледне Снейк. Дори и той, колкото и да беше зъл, не заслужаваше такъв край. Но Мис Бич е беше приключил със Снейк, о, не. Той внезапно се приближи и ритна с крак ръката, която все още държеше ножа. Той изхвърча от дланта и Мис Бич го хвана умело във въздуха със сръчността на жонгльор.

Обърна се към Били Доун и Алелуйа и каза:

— Момичета!

— Не гледай! — прошепна Били с прегракнал глас в ухото на момичето и я притисна по-силно до себе си. — Не бива да гледаш!

— О, не, ще гледа и още как! Или искаш да го метна в гърба й?

Сега Мис Бич държеше ножа за върха на острието, вдигнал ръка, сякаш се канеше да го запрати в Алелуйа.

Били извика отчаяно:

— Не! Не-не-не-не! Тя ще гледа. Ще гледа! — после каза нежно на Алелуйа. — Трябва да се обърнеш, миличко. — Прави това, което… което казва той.

— Не мога! — хлипаше момичето, вкопчило се в Били. Плачеше все по-силно. — Просто не мога!

По лицето на Били също се стичаха сълзи, но Мис Бич беше непоклатим. Дори да не можеше да спаси себе си, Били трябваше да опита да спаси Алелуйа. Трябваше да й помогне някак да избяга от тази касапница.

Тя стисна здраво ръцете на момичето, отстрани я от себе си и я застави да се обърне.

Мис Бич се усмихна.

— Така. Това е много по-добре, скъпа. Нали?

Алелуйа го погледна с помътнели от ужас очи.

Мис Бич се опиваше от страха на другите. Чувстваше го с всяка фибра. О, той просто обожаваше да гледа как жертвите му треперят! Това го изпълваше със сила и възторг. Най-спонтанното чувство — страхът — го изпълваше със задоволство. Страхът го правеше… точно така — щастлив! Беше толкова щастлив, така жизнерадостен! Искаше му се… да танцува!

Неочаквано Мис Бич заигра бързо, ритмично фламенко, като се въртеше в кръг около Снейк. После вдигна високо ножа на моториста и го заби със сила в дебелия му врат, точно до другия нож. Когато го пусна, дръжката затрептя като стрела.

— А-р-р-р-р!

Снейк не изрева този път. Само се изви назад и гърлото му заклокочи. Отпусна се тежко на колене и се загърчи, обхванал главата си с ръце.

Мис Бич продължаваше да танцува диво около него, после сграбчи двата ножа и рязко ги изтегли.

Снейк се изви отново назад и се просна по очи. От откритите рани бликнаха фонтани кръв.

Мис Бич направи няколко танцови стъпки назад.

— В Испания матадорите понякога посвещават убития бик на някой зрител от публиката. Знаете ли как го правят?

— Не — потръпна Били.

— Ще ви кажа. Подаряват на някого ушите на животното.

— Не! — изпъшка тежко Били. Очите й, широко отворени и пълни с уплаха, гледаха умолително. — Боже, моля те, недей!

— Посвещавам този бик — Мис Бич ритна Снейк право в лицето — на вас двете. Помислете само! Матадорите са избирали хора като Пикасо. А аз избирам вас!

— Не-е-е-е — стенеше Били. — Не-е-е-е!

Но Мис Бич вече беше се навел и за секунда отряза и двете уши на Снейк. От раните рукнаха потоци кръв.

В същия момент Били и Алелуйа започнаха истерично да пищят.

— Ето едно за теб! — Мис Бич се прицели игриво в Били и хвърли ухото. Били се наведе и то прелетя край нея. — И ето едно за теб! — той метна другото към Алелуйа, която вцепенена от ужас, не можа да се отмести навреме. Ухото я удари по лицето и падна на пода. Тя го погледна с обезумял поглед и широко отворена уста. Продължаваше безмълвно да крещи, но от гърлото й не се отронваше нито звук.

Мис Бич ги изгледа с присвити очи, стиснал нож във всяка ръка. После отри остриетата в чорапите си.

— Вие сте неблагодарни момиченца. И двете сте много неблагодарни!

После отново показа номера с жонглирането.

Изведнъж въртенето на остриетата спря.

Цъкна подигравателно с език в знак на съчувствие.

— Сега е ваш ред, душички! Време е да се отдадете на Мис Бич! — отново врътна ножовете, спря внезапно и ги вдигна като прибори за ядене.

— Е? Коя желае да е първа?

— Спри! Спри, копеле! — прозвуча зад гърба му нов глас.

Всички се обърнаха, дори Мис Бич. На прага стоеше Едуина. Широко разкрачена, с револвер в двете си ръце, също като Ейнджи Дикинсън във филма „Полицайката“.

— Хвърли ножовете! — заповяда тя. — Направи го бавно!

Мис Бич тикна подигравателно език в бузата си и започна бавно да го върти. Лицето му се заразтяга в цинична гримаса.

— Изпълнявай! — процеди Едуина през зъби и се помоли мълчаливо: „Моля те, хвърли ги, моля те!“ „Никога не съм стреляла в човек!“ — Не ме ли чу? — в гласа й прозвуча истерия. — Хвърли ги!

Вместо да се подчини, Мис Бич завъртя ножа отново, обърна бавно гръб и тръгна към Били и Алелуйа. Приближи се, вдигна и двата ножа и се приготви да ги забие, когато…

— Мамо! — изкрещя Алелуйа и закри лицето си с ръце.

И Едуина натисна спусъка. Звукът експлодира в ушите й и в момента, когато куршумът проби лявото бедро на Мис Бич.

Той се изкриви от удара. Ръцете му бяха още вдигнати и стискаха ножовете, но на лицето на вампира се изписа недоумение. Той се люшна към Едуина с готови за удар ножове, но…

Едуина стисна зъби и отново натисна спусъка.

Този път рамото му сякаш се пръсна. Разлетяха се частици кост и плът и бликна фонтан от червена кръв.

Ударът отново завъртя тялото на Мис Бич. Ръцете му бяха все още вдигнати и той продължаваше да се придвижва, олюлявайки се, към нея, докато…

— Умри! — изкрещя Едуина и стреля за трети път.

Сега куршумът улучи корема на Мис Бич и го залепи за стената. Устата му се отвори да каже нещо и едва тогава ножовете паднаха от ръцете му и издрънчаха на пода. Бавно се свлече по стената, оставяйки широко червено нетно и грохна в изкривена седяща поза на земята.

— Ти ме застреля — каза тихо той. — Уби ме.

Главата му клюмна напред и косата на Анук тупна между краката му.

Едуина изпусна револвера и направи няколко несигурни крачки напред.

— Господи! — прошепна тя и се олюля. Запуши уста с двете си ръце. — Това е Лео! Лео Флъд! О, господи! О, боже!

Лео бавно вдигна глава.

— Не е… Лео — загъргори той.

— Тогава кой си ти? — Тя клекна и заби нокти в изцапаните му с кръв ръце. — Кой, по дяволите, си ти?

— Мис Бич. — Гласът му отпадаше и животът го напускаше.

— Защо? — попита Едуина. — Защо ни преследваше, Лео? Защо искаше да ни убиеш?

— Лео… не… убиваше. Лео обичаше. Това… беше… Мис Бич. — Гласът му съвсем заглъхна. — Мис Бич! — повтори той и затвори уморено очи.

— Какво казваш? — попита Едуина.

— Божичко — пошепна Били Доун и погледна Едуина. — Божичко!

Изведнъж той отново отвори очи и ги спря на Били. В тях гореше същият безумен огън. Пресегна се стремително, хвана я за косата и я дръпна.

— Моя е…! — изграчи той. — Моя!

Били изпищя и тръсна глава.

Тогава очите му потъмняха и главата му клюмна.

Мис Бич беше мъртъв. От коридора долетяха тревожни викове.

— Били! Били!

В стаята се втурна Дънкан Купър.

В миг нощта навън се озари от ярки бели фарове и въздухът се изпълни с рева на кацащ хеликоптер.

Докато успеят да се приземят, пристигна и Р. Л.

Всичко свърши.