Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (7)

6

Хиляда и двестакубиковият двигател, произведен в САЩ, ръмжеше злобно. Мотоциклетът марка „Харли Дейвидсън“ бе всмукан от бавно движещите се колони в централната част на града. Когато се отвори малка пролука между колите отляво, ръмженето му заприлича на експлозия.

Отпуснал се върху кожената седалка на хромирания мотоциклет, с опънати на удълженото кормило ръце и развяваща се коса под каската в нацистки стил, Снейк подаде мигач и се втурна в лявата лента.

Бизнесмен в Кадилак Севил трябваше да завие рязко и да удари спирачки, за да го избегне и с оглушителен трясък и звук от смачкан метал една кола Чекър се блъсна в задната част на кадилака.

Псувните и гневните протести към Снейк потънаха в шума и облаците синкави газове и той изчезна несмутимо по Второ авеню. Обърна глава назад и избухна в неудържим смях. Това не бе първият случай, в който оставяше зад себе си смачкани коли, нямаше да бъде и последният.

Снейк предизвикваше страх и тревога около себе си. Красивото му двайсет и осем годишно лице бе увенчано от черна, дълга до раменете коса, а с прошарените си мустаци и дългата трийсетсантиметрова брада би се гордял всеки хасид. Той носеше голяма златна халка на едното си ухо, златно украшение на ноздрите си и игривите му жълто-кафяви очи бяха постоянно присвити. Татуировките му започваха непосредствено под брадата му и се простираха надолу до пръстите на краката. Хората го отбягваха не само заради вида му, но и поради страх от бълхи.

На Пета улица той зави наляво и се запридвижва бавно край блоковете на Ийст Вилидж, като оглеждаше двете страни на улицата. Повечето от видяното го накара да се намръщи. Понякога той не разбираше какво иска този свят. Навсякъде бе пълно с пънкари и художествени галерии. По-рано не беше така. Улиците бяха по-обикновени и много повече му харесваха. Освен това „Воините на Дявола“ управляваха техния жилищен блок и така беше до ден-днешен. Това щеше да продължи, ако той и приятелите муси бяха на мястото.

Той сви устни и се усмихна на себе си. Още една-две минути и щеше да е в клуба. Първо ще си купи бира и наркотик, а после ще посети Шърл, симпатичната си приятелка. Те бяха заедно почти три години, но тя още го възбуждаше. Той добре я беше обучил. Нямаше място, където тя не би поставила езика си.

Усмивката му стана по-широка. Само като помислеше за Шърл, получаваше ерекция. Тя имаше превъзходен задник, хубави крака и красиви форми. Косата й бе като от коприна, дълга до кръста. Точно като на Кристал Гейл, макар че в интерес на истината би могло да се желае още по отношение на гърдите. Но той не се оплакваше. Когато тя вървеше по улиците, устите на мъжете се пълнеха със слюнка.

Той навлезе в частта на Ийст Вилидж, която се наричаше Алфабет Сити, премина по авеню А, после тръгна по авеню Б. На южната страна на авенюто, в средата на блока се намираше клубът — шестетажна сграда с двадесетина блестящи Харли, паркирани отпред. Никога не се налагаше да се заключват мотоциклетите. Никой не се осмеляваше да открадне мотоциклет на Воин на Сатаната. Това бе все едно да подадеш молба за смъртта си.

— Хей, колега! — чу се плътен глас.

Снейк кимна с глава, като настаняваше мотоциклета до бордюра, изправяйки с крак подпората. Той се ръкува с масивния гигант, висок метър и деветдесет и пет и облечен почти като него, с тази разлика, че живописната му глава бе покрита с черно шалче, напълно скриващо косата му. Те силно стиснаха ръце, като пръстите на единия докосваха китката на другия — техния ритуален поздрав.

— Хай, Трог — изръмжа Снейк. — Как е вътре?

— Хай… не е лошо.

Трог кимна към мотоциклета на Снейк, който, изстивайки, шумеше.

— Пак си го пуснал в движение. Но карбураторът има нужда от регулиране.

— Да, зная.

Снейк кихна, наведе се настрана, затъкна с пръст едната си ноздра и издуха другата; студеното време винаги се отразяваше на синузита му. След това скочи от мотоциклета си като каубой от коня си и се наведе да огледа критично мотоциклета, както управителката на клуба отглежда проститутка.

— Прекарах половината от нощта с него, за да го накарам да тръгне. Ще го регулирам по-късно, първо ще отида да си уредя малко секс.

— Не с моята приятелка, нали? — възрази Трог.

— Защо с нея, след като имам Шърл?

— Тогава всичко хубаво, колега — засмя се Трог. — Би могъл да дремнеш преди това.

— А?

Снейк го погледна втренчено.

Трог показа на изток с омасления си палец.

— Тя излезе преди два-три часа. Каза, че отива да огледа витрините или нещо подобно. — Трог поклати недоволно глава. — Мръсници! Никога не са удовлетворени. Винаги излизат да купуват разни глупости. Ако й бях позволил, моята сладурана щеше да заложи и мотоциклета ми.

Разгневен, Снейк ритна задната гума на мотоциклета и забоде ръце във верижния си колан.

— Кучка! — изръмжа той. — Когато се върне, ще има такива писъци, че ще се чуят чак в Монток.

— Хайде, хайде — успокои го Трог. — Не се ядосвай. Шърл е добро момиче.

— Така ли? — попита Снейк. — Тя отлично знае, че не трябва да излиза без мое разрешение.

Снейк отново кихна, наведе се, притисна с палец другата си ноздра и отново се издуха. След това, свивайки рамене, пое по стълбите на клуба.

Понякога не знаеше какво става с Шърл. Тя се държеше така сякаш искаше да бъде наказана. Въпреки предупрежденията му, всеки две-три седмици се измъкваше и излизаше сама. Изглежда обикаляше около площад Св. Марк или отиваше в Уест Вилидж. Веднъж дори се замъкна в луксозния квартал Блумингдейл, като че ли бе някаква принцеса. Той достатъчно често я предупреждаваше и дори я попляскваше, за да й напомни, че никога не бива да излиза сама. Той мина край мотоциклетист, който се насочваше към предния хол, отиде до най-близкия хладилник и си взе кутия бира. Отвори я и отново излезе навън. Пълна кола с тийнейджъри бавно преминаваше по улицата. Те оглеждаха влюбено наредените блестящи мотоциклети. Наслаждаваха се на опасното преживяване да се мотаят край клуба на Воините на Дявола. Той чу писклив момичешки смях и това му стигаше. Хвърли кутията върху тротоара, като гледаше шумящата пяна.

Бога ми, понякога мразеше жените! Те всички бяха мръсници! Полудели мръсници!

Добре, колкото повече се бави Шърл, толкова повече ще съжалява. Залагам си оная работа.

Къде по дяволите беше тя?