Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Never Too Rich, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Джудит Гулд

Заглавие: Никога достатъчно богати

Преводач: Г. Шивачев; В. Борисова-Шивачева; Р. Атанасова

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Игуана

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5151

История

  1. — Добавяне

9

Сигналната лампа се въртеше и сирената свиреше, когато със силно скърцане на спирачките тъмносинята кола на детективите Косина и Толедо внезапно спря. Срещу тях други три синьо-бели полицейски коли със светещи лампи, от които се чуваха разговори по радиотелефони, вече бяха блокирали еднопосочната улица. Голям автомобил на криминалната полиция бе спрял до тротоара и униформени полицаи бяха оградили подстъпите към сградата с цветни ленти, за да държат на разстояние любопитни наблюдатели, хора, разхождащи кучета и представители на печата.

— Мръсна история — измърмори Косина на партньорката си и въздъхна. — Добре. Хайде да се заемаме.

Толедо, която шофираше, кимна разсеяно с глава и се измъкна от седалката зад волана. Те огледаха нагоре и надолу огромните жилищни блокове с дървета по тротоарите пред тях. Улица като останалите край Пето авеню, които създаваха илюзията за малък, мирен град.

— Хей, Фред! Научи ли нещо? — извика репортер от „Дейли Нюз“, когато Косина и Толедо се приближиха до сградата.

— Без коментар, Бърни, без коментар — отговори лениво Косина, навеждайки се под преградната лента и подминавайки репортера.

Детективът първи клас Фред Косина вече имаше двайсет и една години стаж в полицията, първите осем от тях прекарани в изтощително ходене пеш. Кръв на ченге течеше във вените му. Баща му беше полицай в Ню Йорк и Косинови от източната част на Ню Йорк, както и Косинови от Загреб, Югославия, бяха безстрашни, методични и доста старомодни. Твърде консервативни, за да позволят на сводници, проститутки, крадци, изнасилвачи и убийци лесно да се справят с тях.

През първите осем години остарелите полицейски методи на Фред Косина му донесоха и опозоряване, и уважение — в зависимост от това дали ставаше дума за обикновен гражданин или за колега от полицията. Той беше известен като полицай, който първо стреля и после задава въпроси — талант, който двама негови партньори, почиващи отдавна на два метра под земята, не бяха усвоили.

Полицейският началник го изпрати в горните етажи, в най-предпочитаните служби за криминалните детективи, навярно мислейки, че като го подслони там ще държи младия Косина далеч от улиците и от възможността да стреля.

Косина по-рано беше твърде груб, но сега бе поомекнал. Косата му бе като остра, плоска, бяла четка. Невероятният му апетит и югославска жажда за сливовица бяха оставили спукани капиляри по носа и пълните му бузи. Светлосините му очи под острите ъгли на рунтавите му бели вежди винаги гледаха света с обвиняващ поглед.

Освен жена си, той имаше само една приятелка, която истински го харесваше и му вярваше. Това бе неговата партньорка.

Тя беше тридесет и четири годишна испанка, която би могла да бъде симпатична, но правеше всичко, за да не бъде такава: черната й коса бе подстригана на два сантиметра от корените, черните й блестящи очи гледаха студени и силно предизвикателно и даже кокетният и нос не можеше да промени общото впечатление. Постоянно смръщената й физиономия скриваше превъзходни бели зъби.

Тя беше висока метър и шестдесет и шест, тежеше шестдесет килограма, а телосложението й беше като стоманен камшик. Имаше мускули на щангист, а стойката й бе като на бикоподобен шофьор.

Но външният й вид донякъде лъжеше. Тя имаше щастлив брак от единадесет години, пет деца и бе превъзходна майка и съпруга.

Името й бе детектив сержант Кармен Толедо.

Детективите Косина и Толедо бяха партньори вече цели четири години и бяха разкрили повече убийства, от който и да е от другите осем екипа на криминалната полиция в Ню Йорк.

В този момент, 11 часа и 3 минути на 14 декември, двамата забързано влизаха в сградата с вдигнати яки.

— Горе — каза им дежурният полицай при вратата, след като те му показаха детективските си карти. — Трети етаж.

Косина с тежки стъпки тръгна по стълбите, последван непосредствено от Толедо.

На третия етаж ключар от полицията монтираше допълнителна брава на вратата на апартамент 3Б. Вратата на насрещния апартамент беше отворена, колкото веригата й позволяваше и любопитна, възрастна лейди, държаща кученце, надничаше навън.

Косина премина край ключаря, след него — Толедо.

Дневната бе шест на четири метра, с кухненски бокс в единия край и два прозореца с щори от камъшит в другия. Една от стените бе тухлена, обшита с викторианско бял мрамор. Огромен абажур от специална хартия висеше от средата на тавана. Елегантна гарнитура в пастелни цветове ограждаше килим Навахо и маса за кафе от дъб и стъкло.

Имаше четири дървени стола около дъбова маса за хранене. Син папагал подскачаше във висяща клетка.

Купчини от дрехи, като че ли приготвени за пералнята, бяха струпани по ъглите. Големи, хубави снимки, очевидно на модели, бяха закачени по стените.

Приятно място. Уютно и удобно. Хубав подслон от досадата на града.

Но градът навлезе и тук.

Криминални специалисти, всички с пластмасови ръкавици, търсеха съсредоточено веществени доказателства и отпечатъци от пръсти. Косми, кожа, петна от кръв, съдържанието на един пепелник и две дълбоки стъклени чаши бяха вече подредени в специални чанти.

Като си пробиваха път между тях, Косина и Толедо преминаха през тесен коридор и влязоха в спалнята.

И двамата се стъписаха.

— Свети боже! — извика Толедо. — О, по дяволите…

Като постави ръка върху устата си, тя се затича да намери банята и следващите две минути прекара наведена над тоалетната. Дори Косина, който беше привикнал с трупове, почувства да го облива студена пот. Стомахът му се сви.

Гола жена бе просната сред окървавените чаршафи, ръцете и краката й бяха вкочанени в конвулсиите на ужасна смърт. Тя нямаше лице. Нямаше нос. Нямаше очи. От врата нагоре бе одрана и разкъсана. Като парче кърваво месо.

Потресаващо. Отсега нататък ще бъда вегетарианец, обеща си Косина. Стомахът му не понасяше вида на това червено месо. Не след тази гледка.

— Косата й… — Устата му остана отворена.

Господи! А той мислеше, че досега е виждал всичко.

Момичето бе изцяло скалпирано.

— Целият й скалп липсва — каза Джо Рочи, един от криминалните експерти. — До последния косъм. Престъпникът добре я е изчистил и трябва да е взел всичко със себе си — и кожата, и косата. Не мислиш ли, че е замесен някакъв фризьор убиец?

— Какво имаме от нея? — рязко каза Косина, отделяйки очите си от трупа, като се мъчеше да превъзмогне жлъчните киселини, които проникваха в гърлото му.

— Виена Фароу — каза Джо Рочи. — Най-малкото, тя беше позната под това име. Модел. — Той посочи с палец към рамките с фотографии, наредени по стената на спалнята. — Била е красавица, а?

Косина се огледа наоколо и кимна с глава. Виена Фароу беше изумителна и това бе най-малкото, което можеше да се каже за нея. Съчетание на Синди Крауфорд, Кристи Бринкли и Полина Поризкова. Пепеляворуса коса, безупречна кожа и елегантни форми.

Косина се намръщи.

— Изглежда ми позната. Дали съм я виждал?

— Разбира се — отговори Рочи. — Тя е по кориците на списанията. Броят на „Вог“ от последния месец.

— Какво, да не си навлязъл в модата? — иронично подхвърли Косина.

— Току-що. Има купчина от модни списания на масичката до леглото. Броевете за следващия месец. — Рочи посочи с палец към масичката.

— Свърши ли с отпечатъците върху тях? — повдигна вежди Косина.

— Да. Можеш да ги разгледаш.

Косина взе първото списание и огледа корицата му. Беше типичен брой на „Вог“, работа на Ричард Аведон. Господи, жената беше невероятно красива. Тя имаше елегантно четвъртита челюст, завършваща под ъгъл с гримирани скули. Сиво-сини очи с грим в цвета на зърна от шамфъстък и кафе или кой знае как го определяха напоследък.

Превъзходни вежди, в по-дебелата им част със сигурност неоскубани. Косата естествена и „неизправена“, падаща свободно на една страна. Влажни, пълни устни, съвсем малко по-розови, отколкото естественият им цвят. Дълги, подчертано розови пластмасови обици.

Виена Фароу. Красавица. Модел. Разкъсано мъртво месо.

Толедо се върна от банята. Обичайният маслинен цвят на лицето й сега бе посърнал и бледен. Тя махна с ръка към трупа.

— Господи! Шефе, какво чудовище е могло да направи това? Исусе Христе!

— Звяр — изръмжа Косина. — Красавицата тук е срещнала звяра.

Той се обърна към черен мъж с черно-бяла коса и очила с масивни рамки, който вземаше проби изпод ноктите на жената.

— Хей, Брасуел. Какъв вид оръжие е използвано?

Ларю Брасуел погледна нагоре и вдигна рамене.

— Много е рано да се каже, Фред. Бих казал някакъв вид нож.

— Изнасилване?

— Или това, или тя доброволно го е приела в леглото си.

— Сигурен ли си, че е било „той“?

— Аутопсията ще покаже, но според следите по космите й, да — Брасуел уверено кимна с глава. — Бих се обзаложил, че това е сперма.

Косина се обърна към друг.

— Следи от влизане с взлом?

— Не. Входната врата е винаги заключена и всички звънци са изправни. Проверихме ги. Изглежда, тя го е приела вътре, който и да е бил той. Може би дори сама го е довела.

— Кой я намери?

— Ние. Обадиха се на телефон 911 от нейната агенция — някаква си „Олимпия Моделс“. Тя е на Шестдесет и пета улица, недалеч от Медисън. Не се явила вчера за снимки и тази сутрин те започнали да се безпокоят. Двама от нашите хора отишли при портиера. Той им отключил вратата и те намерили трупа.

— Искам показанията на портиера. И на съседите.

Те чули ли са нещо?

— Сега ще започнем да ги разпитваме.

— Кога мислиш, че е станало това?

— Предишната нощ. — Брасуел се замисли. — Струва ми се, между полунощ и шест маса сутринта.

— По дяволите! Това значи преди трийсет, трийсет и шест часа!

— Да — потвърди експертът. — Зная.

Косина въздъхва и почеса внушителния си нос. Почти ден и половина са изминали от момента на убийството. При убийства, първите четиридесет и осем часа бяха винаги най-важните. По-късно, след всеки изминал час, шансовете да се намери убиеца ставаха все по-нищожни. Още дванайсет часа — най-много осемнайсет — и тези ценни четиридесет и осем часа ще са свършили.

— Вестниците ще имат напрегнат ден — промърмори Толедо с безпокойство.

— Кажи си мнението за това — изръмжа Косина.

Кармен Толедо кимна с глава.

— Знаеш ли — каза тя бавно, като взе списанието „Вог“ от Косина и внимателно го огледа, — който и да го е направил, той е истински луд. Искам да кажа, че обикновен убиец не би обезобразил по този начин една красива жена. — Тя многозначително погледна партньора си. — Като че ли той е мразел красотата й.

— Да — каза мрачно Косина, затваряйки очи пред чудовищната гледка. — Или, в противен случай, е искал да има естествена перука.