Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Never Too Rich, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Джудит Гулд

Заглавие: Никога достатъчно богати

Преводач: Г. Шивачев; В. Борисова-Шивачева; Р. Атанасова

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Игуана

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5151

История

  1. — Добавяне

66

Изложбената зала бе готова. Година и половина отидоха за нейното планиране и много месеци за външното и вътрешното й оформление, както и за подготовката на изненадите.

Сградата блестеше прясно боядисана и навсякъде около нея пясъчният пейзаж с дюните бе укротен от художника декоратор. Бе построена кръгла паркингова площадка. Пътеките бяха постлани с плочи и беше инсталирано електрическо осветление. Земята бе покрита с чимове, които бяха съединени така съвършено, че не прозираха никакви пролуки. Навсякъде наоколо бяха засадени високи храсти и дървета.

Всичко изглеждаше сякаш бе стояло тук открай време.

Трите тераси на гърба на къщата, които гледаха към океана, бяха проектирани от трима различни архитекти, всеки от които бе третирал пространствата сякаш бяха стаи, като бе заличил разликите между входове и изходи.

Едната тераса се беше превърнала в солариум, боядисан в яркозелено с геометричен мраморен под, покрив от бели летви, скулптури и мраморни градински скамейки и масички.

Втората тераса имаше дървен под на пъстри шарки, бял брезентов навес и тъмна викторианска плетена мебел, украсена с кретон и цветни рисунки.

Третата бе открита, осеяна с петнисти петунии, мушкато и миниатюрни рози. Маси и столове от ковано желязо, датиращи от началото на века, старинни дантелени възглавници и покривки за маса, и картини върху стативи създаваха илюзията, че тук е отседнал художник, излязъл на пикник. Имаше дори изстискани тубички с маслени бои, палитра, изцапана с водни бои, и четки.

На брега бе построена палатка със заострен покрив на жълти и бели ивици, подобна на великолепна крайбрежна съблекалня, принадлежаща на някой махараджа. От върха висяха пискюли, а стените отвътре бяха покрити със скъпи коприни и персийски килими. Имаше дори кристален полилей, отворен старинен гардероб, в който бяха изложени екзотични дрехи на закачалки, а зад гравиран параван, инкрустиран със слонова кост, стол бе превърнат в тоалетна чиния.

Всичко това бе от външната страна на сградата.

Вътре в нея декоратори магьосници бяха постигнали изумително вълшебство.

Грамадното входно антре бе изрисувано с божествени сцени. Въртящият се инкрустиран под бе украсен с бронзови медальони с изображения на зодиакалните знаци, а на масичката в центъра се извисяваше бронзовата статуя на Херкулес с астролаб на раменете. На високия син купол бяха нарисувани звезди със златни листа, свързани със сребърни нишки, изобразяващи небето в лятна нощ. А широката стълба с художествено изработен парапет от ковано желязо бе украсена със стилизирани пламтящи бронзови слънца и различни конфигурации на луната. Даже Джойс Джилсън би се чувствал у дома си.

Стая след стая, зала след зала, площадка след площадка.

Различните декоратори, освободени от всякакви задръжки и капризи на клиентите си от плът и кръв, бяха дали воля на въображението и кесиите си.

Имаше две великолепни дневни зали — едната официална, а другата — неофициална. Също две трапезарии — отново официална и неофициална. Зала за закуски. Цели три кухни: разкошна голяма кухня с грамадно огнище, тръстикови метли, плетени кошници, нежни рисувани букети цветя по шкафовете и две малки, но много функционални кухни, закътани в отдалечените ъгли на двата по-горни етажа. Английска извънградска библиотека. Кабинетът на Лидия Клаусен Зееме. Наполеоновата бална зала на Бу Бу Липинкот с имперска мебел, тапицирана с отровнозелена коприна, корнизи за завеси с копиевидни краища и истински саби, кръстосани на стените.

Имаше шест спални, всяка украсена в различен стил от всички епохи: метални походни легла, удобни спални легла, покрити със стотици метри най-фина материя, дори две еднакви миниатюрни бебешки люлки, покрити с многопластов воал до два английски стола за бавачките.

Нищо не бе пропуснато: тенджери и паници в кухните, богати аранжировки от свежи цветя във всяка стая, пухкави хавлиени кърпи в банята и дори сребърна купа за шамфъстък върху крайната маса в една от дневните зали. Няколко пръснати орехови черупки дори създаваха илюзията, че някой наистина живее там.

Той сякаш се бе нанесъл сутринта и останал чак до вечерта.

Всичко беше на място.

Беше елегантно. Беше съвършено.

Дори Джойс Джилсън не би могъл да предположи, че тази мечта ще се превърне в кървава арена на ужасите.