Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (53)

05.06

Току-що се върнах от болницата вкъщи. Петренко е мъртъв, лежеше до мен с Чумна маска на лицето във вътрешния двор на старата болница. Малката сграда с бункера гореше, свести ме екип за спешна помощ. Докато ме качваха в линейката гледах безжизненото тяло на Петренко, проснато на земята. Носът на маската стърчеше над него.

Не помня какво е станало. Не знам как съм се озовал в двора, не знам какво е правил Петренко с мен. Не помня да съм виждал Клюна, не знам как съм бил наранен. Имах прободна рана в дясната страна на торса си, малко под ребрата. По чудо не са засегнати органи. За сметка на това съм изгубил много кръв. Спал съм почти цяло денонощие след като са ме зашили. Вчера Георги ме посети, разказа ми какво се е случило.

В шест сутринта на трети в пожарната и полицията е постъпил сигнал, че има пожар във вътрешния двор на старата болница. Когато екипите пристигнали на мястото, заварили горящата Нива на Петренко и телата ни проснати на земята. Решили, че сме мъртви, но за всеки случай извикали линейка. Едва след като изгасили колата, пожарникарите забелязали, че и малката сграда гори.

Успели да изгасят външната й част преди да се разруши, но не посмели да влязат в бункера. Клюнът е включил резервния генератор, който постоянно е подавал кислород в помещенията. Вътре е бил огнен ад. Проникнали са долу едва десет часа по-късно. Абсолютно всичко е било унищожено. Много от веществените доказателства още не са били изнесени и са завинаги изгубени. Останало е само това, което Петренко е успял да занесе в управлението.

На трупа му е имало над осемдесет прободни рани — в стомаха, дробовете, черния дроб, бъбреците. Патолозите са открили отчупени парчета метал от нож в тялото му. Клюнът е бил бесен и разярен. Явно сме го хванали в крачка, докато се е опитвал да подпали бункера.

След Георги дойдоха колегите, които разследват случая. Те са млади момчета от „Убийства“, казаха, че след като се възстановя, пак мога да поема ръководството. Разпитаха ме за случилото се. Казах истината — помня как легнах да спя онази вечер, а на сутринта се събудих от действията на лекарите в двора на болницата. Абсолютно никакъв друг спомен нямам. Моята кола е била пред блока, значи сме дошли с Нивата на Петренко.

Според колегите, Клюнът я е запалил, за да отвлече вниманието на пожарната от огъня в малката сграда. Замислих се какво е искал да демонстрира, а може би да скрие с това. Едва ли е случайност, досега не е правил нищо току-така. Отгоре на това много по-сигурно щеше да бъде ако не бе привличал вниманието на жителите на квартала с горящата кола. Щяха да видят дима от сградата доста по-късно, отколкото този на колата. Таблото, седалките, всичко в нея е от изкуствени материали и те са започнали да димят буквално веднага. Учудващо е, че не се е взривила. Истински голям пушек от горящата сграда щеше да се появи поне половин — един час по-късно. В този случай със сигурност щях да съм мъртъв.

Георги ми показа снимки на трупа на Петренко. На гърба му с нож е изрязана думата „Клоун“. Да не би това да е намек за прякорите, които даваше на жертвите? Според Георги Клюнът е човек от най-близкото ни обкръжение. Може или да е колега, или да е някой наш познат с когото сме споделяли детайли по случая. Аз такива нямам, той също твърди, че няма. Възможно е другите да са говорили. Съмнява ни.

Въпросите, както обикновено са повече от отговорите. Защо Петренко имаше маска на лицето, а аз не? Защо той е бил зверски убит, а аз имам една сравнително лека рана? Защо нищо не помня? На последния въпрос, отговорът на Георги е, че заради огромния стрес, на който съм подложен е възможно, съзнанието ми да потиска спомена за травмиращото събитие. Той дори се учуди, че чак сега се е случило. Очаквал е да грохна много по-рано, още когато припаднах при вида на Мълнията.

Досега не ми се е случвало подобно нещо. Имало е моменти, в които съм изпитвал проблеми с паметта, но чак толкова — никога. Според Георги имам нужда от почивка и терапия. Когато разбра, че скоро ще мога да прочета дневничето си, се зарадва. Приятелската му препоръка бе да се откажа от случая и да се заема с възстановяването и лечението си. Не знам как бих могъл да го направя.

В нощта на втори срещу трети съм се срещнал с Клюна очи в очи. Бил съм толкова близо до него и сега изведнъж да се откажа? Не мисля, че бих могъл да живея нормално ако го направя. Особено след всичко, което ми причини.

Георги ме прибра от болницата вкъщи, двамата огледахме апартамента за някаква подсказка. Нищо. Единственото беше, че сейфът бе отворен и листата от дневника се виждаха. Георги със задоволство отбеляза, че съм писал много и това е добре.

Аз също обърнах внимание на това. И преди забелязвах, че е доста, но сега ми се стори много повече. Сигурно се самозабравям, когато изливам мислите си тук. Знам, че не успявам да го правя достатъчно често, би трябвало да пиша веднъж на един — два дни, но рядко ми се получава. Когато го погледнах, изпитах страх от това, което ще прочета. Отново ще трябва да преживея всички събития, които се случиха през последните шест месеца. Не искам да се връщам обратно. Обаче не мога да живея нормално без да ги осмисля.

Може би е чист късмет, че бях накаран да го пиша. Сега ще мога да оценя себе си. Да разбера какъв човек съм, как съм се променил след всичко това. Ще сравня своето предишно аз със сегашното. В крайна сметка това е целта на терапията. Възможно е да съм описал някой детайл, който съм забравил или не съм сметнал за важен. Би било иронично, ако открия ключа към личността на Клюна тук.

Георги ми разказа в най-общи линии какво се е случило докато съм спал. Министърът пак е обикалял сутрешните блокове и телевизиите, за да обяснява какво се е случило. Версията му е била, че с Петренко сме направили засада на Клюна при болницата. Смятали сме, че ще се появи, за да заличи следите си. Не сме искали никой да знае за това, защото под подозрение са абсолютно всички. Полицейският нюх не ни е подвел и геройски сме се опитали да арестуваме кръвожадния убиец със собствени сили. За жалост, той се е оказал по-хитър и ловък от нас. Заради това Петренко е дал живота си, а аз съм се оказал на косъм от смъртта.

Красива история. Добре че не съм гледал как я разказва. Тя му даде повод да усили чистките в полицията. Докато съм спал, Големият пагон е пратил свои хора да обискират кабинетите в управлението, както и домовете ни. Георги е разбрал навреме и му е казал, че всички имаме записите с министъра, както и телефонните разговори със самия него. Ченгетата така и не са успели да огледат нищо.

Явно каквото и да се случва, приоритет си остават личните интереси. В момента пред блока ми има полицаи, които уж ме пазят. Не съм сигурен какви са истинските им цели. Седят в цивилна кола и се сменят през няколко часа. Докторите казват, че в рамките на две седмици би трябвало да съм на крака.

Такъв срок си давам и аз, за да реша какво да правя оттук нататък. Дали наистина да се окажа от Клюна и да се заема с други дела, или да продължа? А защо просто не напусна полицията? В някоя охранителна фирма биха ме взели като консултант на момента. Преподавателска кариера в Академията също не е лош вариант. Преди години изнесох кратък курс от четири лекции там. Ректорът ме накара да му обещая, че когато напусна работа, ще му се обадя. Опитът ми трябвало да бъде предаден на поколенията. Бъдещето е пред мен, сега е важно да постигна мир с миналото.