Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (34)

09.04

Започна да водиш много активен начин на живот, Кука. Чукаш си подчинените, правиш капани на колегите си. Играеш с министри и висшестоящи полицаи, размишляваш за борбата между силоваци и чиновници. Започвам да мисля, че от теб може да стане Макиавели на XXI век. Кукиавели. Няма да пиша повече за разсъжденията ти относно системата, защото ще се повторя. Вместо да действате заедно се обсебвате от глупости. Добре, че има такива като мен, които ви карат да се раздвижите малко.

Да знаеш, че скоро пак ще дойда. Месо двайсет е почти готово. Сигурен съм, че ще го харесаш. Що се отнася до двойката ченгета, които следите. Мисля, че си прав, едва ли има нещо по-различно от тъжна история там. Кефи ме, че пропускаш потенциалния голям престъпник, а той ти е под носа. Нищо, може би е за добро.

Като четох какви са били усещанията по време и след секса с Жени откровено се впечатлих. Наистина паднаха всички стени, за които писах. Имаше само една, която бе останала — на опашната ти кост. Не бях сигурен, че въобще можеш да усещаш с нея. Съвсем не се шегувам, с Жени и тя падна. Как го почувства това не ми е ясно, но мога само да те поздравя. Когато си в кондиция, явно контролираш месото много добре. Според мен пак ще се чукате. Знам, че единият от вас го иска. Тя мълчи, защото е объркана. Няма опита и непукизма ти. Все пак знаеш, че няма да я издъниш и ако си траете, всичко ще е наред. Жени не е наясно с това.

Сигурно се е раздвоила в мислите си. От една страна й беше хубаво, просто й личеше, а от друга изпитва срам. Съжалява, че се е поддала на моментния си импулс. Все пак си първият й шеф, делото по което работите е много отговорно. Учи се от най-добрите — Петренко, Георги и теб. Такъв шанс се дава веднъж в живота и тя е истинска късметлийка. И какво направи с всичко това? Сложи си го до гърлото. Едва ли й е лесно да си признае, че лесбийството е било просто една част от бунта срещу баща й. По-добре така обаче. Иначе щеше да продължава да се тормози заради онази истеричка.

Наистина не ви разбирам. Издигнали сте месото си в такъв култ, че не е за вярване. Има култури, които се отнасят доста по-адекватно към него, а вие уж най-развитите, най-напредничавите какво правите? Въобще не ви е лесно. Не знаете какво първо да сварите — да изглеждате добре, да бъдете здрави или да направите нещо ценно с живота си. Истеричката е същата, била шокирана от снимките на труповете. А тя какво е? Труп, който засега е жив. Има същите органи, същите кости, всичко й е същото. Какво я шокира толкова не мога да разбера.

Фактът, че искаше да качи материалите по делото в интернет ме отврати. Тази страда от две неща — абсолютно неадекватно възприятие на живота и липса на какъвто и да е творчески подход. Във вашия свят сигурно би било много сензационно, провокативно ако тази информация се появи в свободен достъп. Сигурно ще да предизвика шок, скандали. Но това са само едни снимки и сух списък с имена. Нищо повече. Нямаше да го има онзи трепет, който носи грозният разказ за оголените и изтерзани човешки души.

Журналистите много ми харесват. Без значение дали става дума за атентат или взривена газова бутилка говорят за драма и трагедия. Не. Атентатът е драма и трагедия, взрив на газова бутилка с една — две жертви е битов инцидент. Ясно ми е, че трябва да си продават новините, но професията им е да наричат нещата с истинските имена. Каквото пише в полицейския протокол, това трябва да се казва. Не може да ви се отрече, Кука, що се отнася до описанието на дадено събитие — вие сте най-добри. Точни и лаконични. От друга страна мисленето в категории може да се окаже проблемно. Точно то е причината да има расова дискриминация или неприязън между цели държави, или култури.

Виж например какво се случва между „Запада“ и „Изтока“. Едните са хомосексуалисти, готови да продадат идентичността си в името на някакви абстрактни либерални ценности. Другите са войнствени алкохолици, обожаващи диктаторите си и лелеещи за нещо, което не може да съществува дълго време в отделна държава. Това са установките, които се налагат в обществото. А истината каква е? Нито на първите им дреме много за либерализма, нито вторите държат да вменят правотата на гледната си точка. Ясно е, че и двете страни искат да живеят мирно и спокойно.

И тук се намесва това, което ти наричаш „човешки фактор“, а аз „на месото му е скучно“. Вместо да се постигне общо благо се започва едно замеряне с категории, аргументи и тези. Кой какво бил направил, кой бил прав, кой крив. Глупости на търкалета. Дори изправено пред обща заплаха, месото не може да преодолее категориите, които само си е вменило. Затова не празнувате по истински начин победите си, нито осъзнавате реалното измерение на пораженията си. И този абсурд вие наричате „живот“ и си го обичате. Интересничко ви е. Не можете да си представите съществуването иначе.

Въобще няма да зачеквам темата на паразитите, които се хранят от употребата на категориите. Погледнато през твоята призма, те са по-лоши и от мен. Аз не се опитвам да влияя на живото месо, не го карам да действа. Не желая то да ми вярва, нито да ме обича и уважава. Докато те си разнасят отровата и искат уважение и почести в замяна. Трудно ми е да разбера полезната им функция в обществото.

Особено много ме озадачават тези, чиято тема е сексуалната ориентация. Какво им пука кой, как и с кого прави секс? Както и защо по дяволите трябва да се парадира със сексуална ориентация? И без това светът се задъхва от секса, а тези категоризатори добавят още масло в гаснещия огън. За жалост не съм се занимавал с история, но знам, че е имало владетели, които са унищожавали подобни вредители в обществата си. Според мен това е добър подход. Паразитите не трябва да се търпят.

Много сте странни и истеричката го доказва. Убеден съм, че поне веднъж дневно научава за нечия смърт, дали е станала катастрофа, някой е бил убит, месото умира всеки Божи ден. Тези новини въобще не й влияят. Но ако смъртта на месо, което й е също толкова непознато, като това от новините, е скрита, тя по някакви причини събужда възмущение и потрес. Толкова ли е важно това? Или става дума за егоизъм? За това, че тя, видите ли, е била излъгана и не й е било казано, че някой е умрял… за да подмине новината?

А начинът, по който възприемате смъртта? Когато тя е пряко свързана с вас е трагедия, дори да е настъпила по откровено идиотски начин. Когато е чужда — въобще не се трогвате. Щом дори към тази неизбежна и абсолютно сигурна част от живота не можете да изградите еднозначно отношение, на какво се надявате въобще?

Искам да споделя мислите си за една по-приятна тема, защото не желая да губя твоето и моето време с проблемите на месото.

Бишкот.

Той е страхотен! Много по-приятен, по-умен и общителен от Гаргантюа. Когато ме видеше, шибаната котка започваше да съска и се скриваше под леглото. Няколко пъти дори ме нападна. Бишкот въобще не е такъв. Той е гальовен и в погледа му виждам разбиране. Сякаш осъзнава моето заточение и нелеката ми съдба. В момента се е свил в скута ми и мърка. Дори във времето, в което ти владееш месото, имам чувството, че ме вижда. Когато идва и се гали в теб, сякаш се гали в мен.

Явно както има различни хора, така има и различни животни. Зашеметен съм от него. Чувството да знаеш, че има някой, който е наясно, че съществуваш и е готов да те обича такъв, какъвто си е прекрасно! Сега разбирам защо месото обича домашните животни и въобще образува толкова дълготрайни съюзи помежду си. Изключително съм благодарен на Жени и Петренко за подаръка. Приемам го лично и бих искал да им се отблагодаря по някакъв начин. Дано имам тази възможност.

Георги също започва да ми допада, все още не ми харесва принципното му желание да бъде опозиция на всичко, което казваш за мен. Въпреки това в него виждам твой приятел. Мисля, че имаш усет за хората, които си струват и смятам, че не си сгрешил с него. Предполагам, че шансът този дневник да попадне в неговите ръце е голям, затова искам да се обърна към него: Георги, ти си тъпак, защото търсиш в мен навиците и желанията на обикновеното месо. Георги, ти си успешен и щастлив човек, защото правиш това, което искаш. В деветдесет и девет процента от случаите си прав, аз съм единият процент.

Надявам се, Кука, че той ще оцени това. Нека продължа с описанието на изследванията си. Месо номер седем, познат ти като „Млад дядо“. Целта с него бе да разбера как се отразява огромният стрес на човешкия организъм. Знаеш, че има случаи, в които за една нощ хората побеляват от напрежение. Реших да постигна същия ефект в кочината, естествено, не за толкова кратко време. Но достатъчно бързо. Постарах се да намеря здраво месо. Такова в добра физическа форма и не амортизирани тъкани и стави. След съответния анализ достигнах до извода, че ми трябва плувец.

Бързо открих подходящ екземпляр. Една вечер го причаках в парка, където тичаше. Не можех да го ударя по главата с нещо, защото ми трябваше да работи идеално. Нямаше и как да го нападна директно със спринцовката, както постъпих с Жената Каучук. В парка има много хора, които си разхождат кучетата и децата. Гледката как го влача към колата щеше да привлече вниманието им. Затова трябваше да впрегна актьорския си талант. Кой би помислил, че го имам?

На всяка обиколка, Младият дядо спираше до едни лостове и правеше набирания. Обикновено правеше пет обиколки, аз го заговорих на третата. Казах му, че съм спукал гума и не мога да я напомпам, защото кракът ми е контузен. Съгласи се да помогне, отидохме до колата. Като я видя, каза, че гумите му изглеждат добре. Отговорих, че е спукана предната дясна, затова не я вижда. Отворих багажника, застана до мен. Забих му спринцовката в крака, реагира изключително бързо. Първо отскочи от мен, после ме погледна с неразбиращ поглед, обърна се и направи опит да се отдалечи. След три — четири крачки се строполи на земята.

Беше привечер и паркът беше пълен с хора. Бях сигурен, че някой гледа какво се случва и за секунда замръзнах от страх и несигурност. Не очаквах, че ще реагира толкова бързо и активно. В този момент положих усилие на волята и си казах: „Действай бързо и уверено. Така няма да предизвикаш голямо подозрение!“. Затова спокойно затворих багажника, отворих задната врата на колата, вдигнах Младия Дядо и го набутах вътре. Качих се и потеглих спокойно.

При първия удобен завой влязох в квартала, там си избрах безлюдна пряка. Извадих свинските опашки от багажника, вързах му ръцете и краката с по две, за всеки случай и го закарах в кочината.

Нямаше как да пристъпя директно към трепанация. Така нужните състояния на месото щяха да са непостижими. Затова бях подготвил коктейл от възбуждащи мозъка медикаменти и такива, които парализират тялото. Получих месо, което не можеше да се движи, но с изключително активна мозъчна дейност, следователно засилени възприятия.

Поставих го в модифицирана инвалидна количка в поредната нова стая, която изчистих и подредих специално за него. Обзаведох я само с телевизор, защото не планирах да вдигам месото от количката. Също така я звукоизолирах, заради шума на телевизора. Количката преработих така, че то да може да извършва физиологичните си нужди без да става. Изрязах дупка в седалката, а отдолу прикрепих леген, който Нубийската Принцеса можеше да вади и слага с лекота. Чистенето на гениталиите се случваше с маркуч.

Сложих две системи на месото. В едната имаше физиологичен разтвор с парализиращо вещество. В другата пак разтвор със силно възбуждащи мозъка и нервната система препарати. Планирах вливанията така, че месото да получава по четири часа сън на денонощие. През останалото време трябваше да гледа телевизора. Замисълът беше да активизирам максимално дейността на мозъка, да го направя възможно най-възприемчив. Според логиката, в това състояние той би трябвало да реагира най-мощно на външните дразнители. Оказах се абсолютно прав.

Следващата стъпка бе да подбера съдържанието, което месото трябваше да гледа. Първоначалната ми идея бе просто да събера колекция от хорър филми и да я му я въртя през цялото време. После съобразих, че подходът е прекалено праволинеен. Тогава се роди идеята да повторя съдържанието, което месото по принцип щеше да гледа, но в много концентриран вариант. С тази мисъл му съставих следната програма: новини на всеки кръгъл час от различни телевизии. Два, разпределени в денонощието, часа порнография (хардкор, софкор, като включих и неща, които би гледал от любопитство — животинско порно, аниме, гей порно, различни фетишистки клипове), един пълнометражен филм, два епизода от различни сериали (една комедия и един трилър), едно публицистично предаване, едно токшоу, един документален филм и час и половина геймплей на компютърни игри. Всички тези неща накъсвах с рекламна пауза на всеки четирийсет минути, като направих шестминутна компилация от клипове. Нея не я променях в продължение на целия период на престоя му в кочината — четири и половина месеца. Контролирах телевизора му през компютъра.

Когато се убедих, че Нубийската Принцеса се справя с поставените задачи ходех през два — три дни в кочината, а впоследствие — веднъж седмично.

Резултатите от опита надминаха всичките ми очаквания. Естествено, постигнах неимоверно високи нива на стрес, но не предполагах, че ефектът ще е чак толкова голям. Месото започна да губи тегло почти веднага. Сметнах, че отказва да се храни заради ситуацията, в която се е оказало. Затова добавих и хранителен разтвор към коктейлите. То, обаче не желаеше да приема храна до края. Предположението ми е, че първоначално наистина е действало напук, но влиянието на съдържанието го е отказало да яде впоследствие. За жалост, в това състояние то не можеше да вербализира чувствата и мислите си. По тази причина се опирам само на догадки за истинската причина на отказа му.

Процесът на остаряване и изхабяване на кожата започна в края на първата седмица. В този случай кожата започна да се сбръчква, после да се изсушава. Побеляването на космите по тялото започна в края на третата седмица и приключи в началото на четвъртия месец. На практика състоянието, в което го получихте бе такова още тогава. Държах го допълнително, за да видя дали ще умре само.

Крайниците му започнаха да треперят, но с изключение на това нямаше други видими промени. Нямам апаратурата, с която бих могъл да определя причината. Като изключим треперенето сметнах, че въпреки скоростното стареене, организмът все още има силите на млад човек. Нямах много време, затова го подложих на последната стресова ситуация — трепанация. След това изчаках известно време, за да се изчисти организмът му от коктейлите. В този период, месото не бе завързано за количката и имаше свобода на движенията в стаята. Сложих му и легло, в което можеше да спи, но то така и не стана от мястото си. Нито веднъж. После го удуших, знаеш защо и пристъпих към анализ на пробите. Описал си какво точно съм взел от него, затова директно пристъпвам към резултатите.

Първата проба взех още в самото начало на експеримента. Имаше вкус на свинско от младо прасе. Пробите в края бяха коренно различни. Механически се усещаха като старо, жилаво телешко месо. Вкусът напомняше леко застояло свинско. Кожата пък приличаше на пилешка. Мозъкът се бе превърнал в една плътна, в същото време еластична маса. Напомняше каучук. Режеше се трудно, трудно се дъвчеше и преглъщаше. Заключението от този експеримент е, че старите и традиционни забавления са по-щадящи за месото. Съвременният поток от информация и огромното количество продукции, с които то само се тормози му влияят пагубно.

Убеден съм, че ако бях използвал класическа музика, стари филми без толкова ефекти, дори геймплей видеа на стари игри, въздействието им щеше да е много по-щадящо. Мисля, че е редно месото да стане по-придирчиво към съдържанието, което консумира. Естествено, то не е подложено на същия ритъм, нито има чувствителността на Младия Дядо, но нещата в случая действат с натрупване. Много би било интересно да видя статистиката за мозъчните заболявания на сегашното поколение след петдесетина години. Убеден съм, че синдромите и болестите на мозъка, които сега се проявяват след шейсет и пет — седемдесет годишна възраст, тогава ще засягат петдесетгодишните.

Знам, че е налудничаво, но се надявам, че конкретно този материал ще попадне в ръцете на учени, които разполагат с нужната база за изследвания. Мозъкът на Младия Дядо е замразен във фризера и може да се използва за целта.

Що се отнася до Камелия, бих казал, че реакцията й ме изненада. Когато усетих ножа помислих, че ще ти пререже гърлото. Сигурно страхът от затвора и невъзможността да се справи с трупа ти са я спрели. Правилно си решил да не я безпокоиш повече. Едва ли ще те потърси пак. В крайна сметка се оказа, че всяко зло е за добро. Ако не бях пробвал да постигна твоя оргазъм, нямаше да преспиш с Жени. Съответно нямаше да се отвориш напълно.