Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (13)

02.02

Цяла организация? Само ако можеше да чуеш смеха ми, когато казахте тази глупост! Това като комплимент ли да го приемам или като доказателство за абсолютната ви тъпота? Не виждате ли, че се уча с всяко ново месо? Не ви ли е минавало през акъла, че в денонощието има двайсет и четири часа, а грижите за живи зеленчуци отнемат максимум два? При това за какви грижи говорим? Да се нахранят и да се измият с маркуч? По-специфичните неща отнемат точно толкова време, колкото е нужно месото да свикне само да ги прави. Като се има предвид, че е с абсолютно празна глава, този период е около три дни. После контролът го осъществяват Нубийската Принцеса и Жана.

Мислиш ли, че някоя секта или орден щеше да се грижи така за месото след смъртта му? Логиката не подсказва ли, че в този случай ще го намирате аранжирано по еднакъв начин? Например забито с пирони в стена, или опънато с въжета около някое дърво? Или според теб е възможно кръвожадните Илюминати да оставят труп с джойнт в ръка? Добре поне, че не се поддаваш на такива идиотщини. И пак „имам усещането“! Забелязвам, че те е страх да кажеш мислите си директно и ги воалираш с такива словесни конструкции. Тук няма нужда да го правиш, само двамата сме. Много си забавен!

От друга страна, няма как мислите ви да не ме ласкаят. Излиза, че съм добър колкото цяла армия изроди, както ги наричаш. Въпреки че това не е най-тъпата версия, по която сте работили. Спомняш ли си, когато намерихте Младия Дядо в онази хижа в планината и бабата — свидетел? С какви очи само разказваше за червените светлинки в небето, за малките сиви човечета, които щъкат из планината нощно време! Звъня в метеорологичната служба, за да питаш дали балоните им минават над хижата. Разходи се и до близката обсерватория, за да разбереш дали най-после е осъществен контакт от третия вид. Само Скъли ти липсваше. Най-накрая пита горския и той обясни за китайските фенери, и как гони влюбените двойки по шубраците.

Истина е, че технологично дишаме прахта на Поднебесната, но ще почакаме още няколко годинки докато направят летяща чиния. Понеже си добър човек, отиде в къщата на бабата и й обясни феномена, за да спи спокойно. Тогава откри причината за малките сиви човечета — гъби, за които й разказвал още дядо й, наричаше ги „веселки“ и ром. Пак добре, че не я арестува за притежание на наркотици.

Колко удачно се сети за Мата Хари! Изядох описаните от теб части на месото й, за да разбера как се е отразила амортизацията на вкусовите им качества. Тя беше отговорно месо. Веднъж годишно взимаше тримесечна отпуска. В края й си правеше пълни изследвания и се лекуваше, ако нещо не е наред.

Издебнах месото пред лабораторията, когато взе резултатите. Оставих го да влезе във входа на блока си, след което го ударих леко по главата. Нямаше болести, затова го взех веднага. Ако му имаше нещо, щях да открадна телефона и парите. После щях да гледам с кеф как началството ви юрка да му търсите чантичката под дърво и камък. В това време то щеше да се излекува и щях да си го прибера.

Сега ти изглежда, че целите ми с Мата Хари и Жана се припокриват. Основната причина да държа толкова дълго втората, е, за да разбера до каква степен тялото възстановява грубо употребяваните продължително време полови органи. Заради планирания дълъг престой на това месо, реших да го използвам за поддръжка на кочината.

Омръзна ми да се оплакваш от главоболията си в дневничето ни. Да не мислиш, че на мен ми е лесно? Знаеш ли какви усилия трябва да полагам, за да съм в течение на нещата? Понякога искам да ти кажа нещо, да те упътя или да ти се изсмея. Представям си колко плачевна би била реакцията ако ме чуеш.

Много хора чуват гласове, но ги приемат за свои. А те не са. Аз пък съм — твой съм, както и ти си мой. Ти си светлата страна на Луната, а аз — тъмната. Разделя ни толкова малко, една тънка линия, но ме е страх да я прекрача. Теб също те е страх. Усещал съм опитите да надникнеш тук. Обръщал си глава към мен, но точно преди да ме видиш, затваряш очи. Това те прави страхливец, но е обяснимо. Изградил си се като личност и си сигурен, че не можеш да бъдеш друг. Не искаш да си друг, харесваш се. Жертвал си много за тази привилегия. Да живееш със себе си, въпреки всичко, което се случва около теб. Аз съм същият. Виждаш ли колко интересно се получава? Смазващото количество месо прави всичко, за да си докаже, а и на околните, че е личност. А ние с теб — две противоположности, сме завършени индивиди в едно месо. Ирония на съдбата, както биха казали баналните мислители. За мен това е дар и проклятие. Мога да черпя твоите информация, мнения и мисли без да го знаеш. В същото време изпитвам болка, непотребност, безсмислие, защото не мога да съм толкова полезен за теб.

Не се възгордявай обаче. Не знаеш нищо за мен, а ме търсиш вече три години. Значи ти липсва нещо, което имам аз. Не затворих очи, когато погледнах към светлината. Тя ме заслепяваше, но все пак гледах в нея. Тогава видях очертанията на лицето ти, прочетох мислите ти, оцених личността ти.

Гледайки живота ти се чувствах ощетен, низвергнат тук в тъмното. Дълго време се учех от теб и те анализирах. Поисках да имам собствен живот. Както виждаш, успях да си го взема. За разлика от теб, бях достатъчно благороден и не те оставих в периферията му. Толкова много давам, а ти ми мрънкаш за главоболията си. Нищо. Колкото и да сме различни, съдбата ни е отредила да сме заедно, затова ще продължа да споделям себе си с теб.