Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (28)

24.03

Жени и Петренко ми подариха коте! То е малко, на няколко седмици, порода „улична превъзходна“. Според Петренко това са най-хубавите котки, защото са генетично необременени. Отгоре на това са най-игриви и любвеобилни. Жени е доволна, че са спасили едно животинче от уличен живот. Твърдят, че Гаргантюа е имал благотворно влияние върху мен, затова решили да ми направят такъв подарък. Кой съм аз, че да споря? Момче е и го кръстихме Бишкот. През целия ден спа на бюрото под монитора в кабинета ми.

Големият пагон вече е организирал наблюдението на местата, които му посочих. Онзи ден с Йосиф започнахме да преглеждаме личните дела на всички колеги с достъп до хранилището на управлението. От четиридесет души двама са подозрителни — Кирилов и Минков. Интересни са, защото са абсолютно чисти. Нито една жалба срещу тях, порицание, наказание — нищо. Това е практически невъзможно. Единият от тях редовно ходи в склада.

Хората не обичат полицаите, затова много често пишат измислени оплаквания срещу нас. Аз също съм бил жертва на такова нещо, при това от един адвокат, който уби цялото си семейство. За малко щяха да ме осъдят и изгонят от работа. Когато го арестувахме веднага призна, че е убил жена си, двете пълнолетни деца — син и дъщеря, както и зет си. Причината за убийството бе прозаична.

Една зимна вечер, когато се върнал от работа заварил цялото семейство вкъщи. Живееше само със съпругата си в къща на брега на Орловата река. Роднините му обяснили, че вече е стар и трябва да напише завещание. Отговорил, че се е погрижил за това. Те започнали да го разпитват за съдържанието на документа и заявили, че са разпределили имуществото помежду си. На практика пожелали да вземат това, което харесват. Човекът, естествено се ядосал, все пак цял живот е бъхтил за тия неблагодарни копелета. Казал им, че отива да вземе документа и заедно ще го пренапишат. Върнал се с любимата си ловна пушка и ги избил. Сцената била по Тарантино.

Следващата стъпка била да ги увие в найлон и да ги замъкне до реката. Понеже била замръзнала отнело известно време докато намери дупка в леда, за да ги изхвърли. В крайна сметка успял, след което се върнал вкъщи и почистил както могъл. Няколко дни по-късно лично той ги обяви за изчезнали. Местната полиция започнала да разпитва съседите. Един от тях им разказал, че е видял адвоката късно през нощта да мъкне неща, които много приличали на увити трупове. Решил да не се меси, защото навън било студено, познавал адвоката като добър човек, а и вече си лягал.

След тези показания извикаха моя екип да разследва произшествието. Първото, което направих бе да се видя със съседа. Трябваше да се убедя в неговата адекватност. Покрай реката живеят всякакви хора. Да, кварталът на адвоката е заможен, но богатите пият и се друсат не по-малко от бедните. Разликата е в качеството на опиатите.

Свидетелят се оказа бивш пилот от гражданската авиация. Трезвен като стъкълце през последните двайсет и пет години. Обясни какво е видял и с колегите отидохме при заподозрения. След петнайсетминутен разговор призна какво е направил. Нито сме го били, нито сме го заплашвали, нищо. Никога не използвам насилие при разпити, въпреки че понякога много ми се иска. Страх ме е, че можем да осъдим невинен човек. На адвоката просто започнахме да задаваме въпроси, в един момент той не издържа, и разказа всичко.

Забелязал съм, че нормалните хора имат огромни угризения и след като признаят изпитват облекчение. Като на изповед при свещеник. Често, след като го направят, си оттеглят показанията. За какво им е да лежат в затвора, след като вече им е олекнало? Впоследствие криминалистите откриха петна от кръв в къщата, а извършителят ни показа къде е изхвърлил труповете. Дупката в реката вече беше замръзнала, а ледът бе изключително дебел.

В онези години нямахме техническите средства, с които разполагаме сега, беше трудно и опасно да го пробиваме. Все пак с трупотърсача фиксирахме наличието на четири предмета, които според експертите бяха тела. Решихме да изчакаме по-топло време, за да ги извадим. Едва след месец температурите се покачиха и можехме да работим.

Пробихме леда, водолази се спуснаха под него, но не откриха труповете. После обясниха, че под леда реката е продължавала да тече и е могла да отнесе телата много надолу към устието си. Не се отказахме и продължихме да преслушваме леда с трупотърсача. Спряхме чак когато стана опасно да го правим. Бяхме изследвали седем километра от реката, метър по метър, надлъж и нашир. В крайна сметка стана ясно, че можем само да се надяваме телата да изплуват някъде.

Минаха осем или девет месеца и реката замръзна отново. През цялото време адвокатът беше в затвора и чакаше да започне делото. Началството също ни притискаше. Висящите случаи и без това са много, а тук имахме самопризнания. Под натиск отгоре прокурорите дадоха ход на процеса. Имаха цялата документация, но без трупове. Намерените петна кръв в къщата, също не свършиха кой знае каква работа. Криминалистите казаха, че някои от тях са на съпругата и дъщерята, но нямаше как да се докаже насилственият им произход. За останалите нямаше как да докажем, че са на зетя, защото нямаше с какво да ги сравним.

Адвокатът бе изчистил достатъчно добре и количеството не стигаше, за да издържи обвинението в съда. Щом разбра каква е работата, копелето промени показанията си. Написа, че изхвърлял стари килими в реката. Обвини цялата следствена група, в това че е изтръгнала с мъчения показанията му и решението на съда беше в негова полза.

Започна да води дела за обезщетение срещу всички институции, за които се сети. Съдеше и мен. В крайна сметка тогавашният министър поднесе лични извинения, а ведомството му изплати четири милиона за морални щети и пропуснати ползи. Това го успокои и накара да оттегли всички жалби. Плати си глобата за замърсяване на околната среда. Сега има втора жена и две деца — момче и момиче. Оказа се не чак толкова стар, колкото са мислели бившите му роднини.

Речната полиция всяка година следи реката за останки от човешки тела. Интересно ми е как живее този човек. Дали всеки от дните му не минава в страх, че костите на убитото му семейство ще изплуват някъде? Само една да се намери и ще получи доживотен затвор.

Това е единственото „провинение“ за цялата ми кариера. Някои биха ме нарекли принципен, други „добро ченге“. Не бих се определял по този начин. Мисля, че основната причина да имам толкова чисто досие е естеството на работата ми. От доста време не се занимавам с прости убийства. Работя само по случаите, в които има масова смърт или съществуват подозрения, че върлува маниак. Моите грешки и недоглеждания не водят до жалби, а до некролози.

В началото беше тежко, защото се възприемах лично отговорен за всяка нова жертва. Така сигурно мислят и близките на пострадалите. С годините разбрах, че това не е правилно. Да намериш убиец, който си прикрива следите що-годе умело не е лесно. Особено, когато всеки втори е с диагноза и „нормалните“ хора в някои отношения са по̀ изроди от убийците.

Особено лошо беше преди години, когато на мода бяха различни субкултури — готове, емота, рапъри и какви ли още не. Тогава една свидетелка ми беше описала адово изчадие с гарваново черна коса, бяла кожа и червени очи. Заради нея едно емо седя в ареста около два месеца. Истинският престъпник се оказа съвсем друг — печатар на рекламни материали. Баща му беше кореец, затова външният му вид бе по-специфичен, а очите въобще не бяха червени. След престоя зад решетките обаче, емото заобича живота. Сега за щастие, всички тези неща почти изчезнаха, но пък се появи нов казус. Хората станаха много еднакви. Колкото по-различни се опитват да бъдат един от друг, толкова повече си приличат.

Както и да е, проблемът с Минков и Кирилов е, че са прекалено чисти. В момента и двамата са в „Кражби“, а вторият преди е бил в „Убийства“. Обикновено израстването в кариерата се движи по обратния ред. Отгоре на това колегите от „Кражби“ имат най-големи проблеми с потърпевшите. Чувал съм какви ли не истории.

На една баба й били откраднали телевизора. Седмица след като пуснала жалбата, дошла и написала нова. Обвинила за кражбата полицая, който приел първата жалба. Един дядо с откраднати документи, не ценности, само документи, пишеше жалби срещу полицаите всеки ден. Идваше точно в осем и трийсет сутринта, купуваше си чай от кафемашината и сядаше да пише. Това се случваше в продължение на трийсет и пет дни, до момента в който лично директорът на управлението му връчи новите документи.

А колко са историите, в които някой продава нещо по интернет, а после го обявява за откраднато? Чух смешен и едновременно тъжен случай за една студентка. Момичето открило идеалната бизнес схема — да продава носените си гащички. Купува десет чифта за жълти стотинки, носи ги известно време и после продава всеки един на около осемдесет пъти по-висока цена. Разказала как носела по два чифта наведнъж, за да има повече стока. Всичко вървяло добре, до момента в който не открила, че има подозрителен клиент.

В един от сайтовете за запознанства видяла мъж, който си е правил цели фотосесии обут с гащите й. Възмутена, тя подала жалба в районното, че някой й краде бельото и после качва снимки накипрен с него. Естествено, половината управление започна да търси фетишиста. Момичето беше красиво, пък и тези кретени стават опасни ако решат да предприемат активни действия. Днес краде гащи, утре беси жени на тях.

След две седмици търсене, хванали човека. Оказал се шофьор на автобус в градския транспорт по университетската линия. Твърдял, че е виждал момичето в автобуса, но не е знаел, че гащите са нейни. На снимките в обявата за бельото криела лицето си. Резултатът от тези две седмици труд бил едно голямо нищо. На мен ми се струва, че не е точно така. Може би онзи е излъгал, че не е знаел кое е момичето и е било въпрос на време да направи нещо с нея. Възможно е намесата на колегите е предотвратила трагедия. В такива условия на работа е невероятно полицай да има абсолютно чисто досие.

Заедно с Йосиф поговорихме с Трифонов, нашия архивар. Човекът знае всичко за предметите, за които отговаря, дори ги помни по дати на постъпване и каталожен номер. Толкова много си обича работата, че е изработил безпогрешна система за съхранение. Тя е коренно различна от стандартната, но е безотказна. Началникът на управлението го нарича „Моят малък пазител“. Трифонов искрено се потресе от откритите липси на марихуана. След това започна да преглежда и описва всичко отново. Обеща да даде на Петренко списък с липсващите предмети или с тези, които са се променили по някакъв начин. Например ако някой нож е бил предаден чист, а сега има петна кръв или са се появили драскотини по него.

Мръсните ченгета обичат да използват предметите от складовете на управленията, за да си вършат мизериите. За Минков нищо интересно не каза, бил нормален и прилежен. Много рядко го посещавал, а Кирилов бил редовен. Доста немарлив и припрян. Откакто се преместил в „Кражби“ започнал постепенно да носи по-хубави дрехи, а след известно време сложил и скъп часовник. Според него не са много близки.

Говорихме и с колегите от отдела на заподозрените, потвърдиха думите на Трифонов. Обадихме се на Големия пагон, когото май започнахме да използваме като момче за всичко. Той го усеща и се дразни, но явно доходът от дискотеката е приличен и затова търпи. Поне засега. Разбрахме се, че ще следи Кирилов, също и Минков — за всеки случай.

Чак сега се замислих за това каква ирония би било, ако Клюнът се окаже някой колега от нашето управление. Не бих се учудил ако е полицай, но бих се уязвил, ако го срещам всеки ден. Вече се научих да не се изненадвам и започнах по инерция да разследвам тази версия. Постепенно осъзнавам мащаба на провала ни, ако се окаже вярна.

Питах и Петренко дали е забелязвал нещо необичайно в склада. Изреди ми цял списък: етикетите на арестуваните артикули са само с приемни номера, което е недопустимо. Всичко е подредено по входящия номер, а не е групирано по дела. Само Трифонов си разбирал тъпата система.

Аз не мога да се съглася с това. Уставната процедура по взимане на веществени доказателства от склада е много тягостна. Организацията на един следствен експеримент с три предмета, използвани като оръжие и с няколко веществени доказателства, открити на местопрестъплението отнема около два часа. За всеки артикул се пише отделен протокол. С Трифонов нещата са много по-прости и лесни. С едно ходене можеш и двайсет доказателства наведнъж да вземеш, ако искаш, а описанието се събира на един лист. Факт е, че не е по нормативите, но те са съставени преди четирийсет години.

Доколкото знам, Трифонов е получил разрешение лично от министъра да развие системата си, и ако тя работи добре, ще бъде въведена навсякъде. Двамата с Петренко въобще не си допадат. Заради важността на случая ни, Петренко получи неограничен достъп до помещенията. Това вбеси Трифонов. Той нарича Петренко „лудия варварин“ и постоянно му досажда с въпроси какво е взимал и изнасял от склада. Това, при условие че Петренко подробно описва всеки предмет по старата процедура.

Според мен историята с изчезналата трева много се хареса на Петренко. Сигурно се чувства победител и злорадства. Преди не взимах страна в техните спорове, но в този случай клоня към страната на Петренко. Той, за разлика от Трифонов, не е допускал грешки.

Настроението ми е доста спокойно и уравновесено. Откакто нямам главоболия се чувствам целеустремен и хладнокръвен. Забелязвам повече подробности, по-сигурен съм в себе си и възможностите си. Постоянно мисля за секса с Камелия, звъня й вече от два дни, но тя ми затваря телефона. Сигурно е заета. Не искам да й се натрапвам. Когато се върна от почивката не бе правила секс доста време. Възможно е на това да се дължи страстта, с която се чукахме. Сега сигурно й се повръща от мисълта. Все пак по пет-шест души на ден минават през леглото й.

Много съм щастлив, че Жени и Петренко ми подариха Бишкот. Георги ме посъветва да си намеря жена и да й направя деца. Сравни начина по който държа Бишкот на ръце с иконите на Дева Мария и младенеца. Направих на котето легло от кутия за обувки и сега спи в нея. Утре отиваме на ветеринар, ще се оглеждам за чумни маски.