Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (38)

17.04

Преди два дни настъпи апокалипсис.

В главата ми е каша, ще опитам да започна хронологично. Сутринта на петнайсети април, на отсрещния тротоар срещу мол „Abstract Center“ бе открит женски труп със следи от трепанация. Вместо гърди, имаше две червени дупки, върху тях с дълги ръждиви пирони бяха закрепени силиконови импланти. Същото нещо бе направено със задните части. Устните липсваха, а Петренко откри голямо количество хиалуронова киселина в устата и гърлото на жертвата.

Идентифицирахме я като еротичен модел популярен в бохемските кръгове на града. Получи прякора „Лоло“. Тялото й бе открито от случайни минувачи, които отивали на работа. Интернет се напълни със снимки. Всички телевизии бяха на мястото преди да дойдат колегите. Наложи се да работим там още два часа, преди да можем да откараме трупа в моргата. Засега не сме открили маската.

В този ден ме събуди министърът, за да ми съобщи за произшествието. Заповяда ми да се явя на мига. Разговорът беше кратък — ако имаш заподозрян, арестувай го. После отидох да се занимавам с трупа, а той да се оправдава по медиите. Излъга, че това е първото такова убийство, обеща извършителят да бъде заловен бързо. Разкри няколко версии, по които уж работим, нито една не бе „сериен убиец“.

Любопитно коя бе основната причина да го направи, за да не всява паника или за да не отговаря на хилядите въпроси, които поражда версията.

След като докарахме трупа в моргата забраних на всички — Георги, Петренко и Жени да гледат телевизия, да четат новините по случая и да обсъждат подробности с когото и да е. Най-лошите ми очаквания, свързани с подобен развой на събитията се сбъднаха.

Всички управления се напълниха със свидетели, с идиоти желаещи да си признаят, както и с донесения за подозрителни лица. По всички медии от сутрин до вечер се говореше само за това. Куцо и сакато се упражняваше по темата. Абсолютно всеки реши, че може да разсъждава по нея — започвайки от един чистач, който твърдеше, че е видял убиеца и завършвайки с говорителя на Църквата.

Да, дори Църквата реши, че е длъжна да направи официално изявление по случая. След като го обнародваха, отслужиха заупокойна литургия за елитната проститутка.

Постарах да се абстрахирам от идиотската паника, която цареше наоколо и се опитах да работя. С Йосиф гледахме записите от видеокамерите около мола, за щастие тук са в изобилие. Видяхме фигурата на Клюна — човек горе-долу с моето телосложение и ръст, с качулка и чумна маска на лицето. Той излезе от входа на близкия безистен. Носеше вече абсолютно подготвения труп на Лоло. Направи няколко крачки и се скри зад будката за вестници и цигари, която влиза в кадър. Явно тогава е подпрял тялото на стената срещу будката. Когато отново се появи беше с гръб, не се вижда дали носи маската или не. Скри се в безистена.

Претърсихме всички възможни изходи и достигнахме до извода, че единственият му път е бил през едно от мазетата. Първият му вход е откъм вътрешния двор, а вторият води към една от страничните улички. Тази операция бе извършена към три часа сутринта. Трупът на Лоло е стоял подпрян на стената три часа, преди да бъде забелязан. Колата на Минков е минала покрай „Abstract Center“ в един и половина.

Според хората на Големия пагон двамата с Кирилов не са правили нещо извънредно. Разделили са се в два. Попитах го дали наблюдение е водено и след като са се прибрали. Отговорът бе, че служителите му не са видели смисъл.

Молът се намира в старата част на града, уличките в нея са като малки лабиринти. Можеш да излезеш веднага на някой оживен булевард, където има пътни камери. А можеш абсолютно незабелязано да изминеш километри. Проверката за наличие на видеонаблюдение в близкия периметър от втория изход на мазето не даде резултат. Колата пак остана невидима.

В едно от следобедните публицистични предавания телевизията гостуваше министърът. Повтори лъжите, които твърдеше цял ден. След като го оставиха да наговори достатъчно, водещите поканиха в студиото бившата приятелка на Жени. Тя първо обясни, че не можела да пази тежката тайна, не можела да спи, побърквала се. Накратко — пет минути плямпаше за себе си. Не мога да разбера защо всеки се чувства длъжен да сподели собствените си чувства и емоции след като се случи нещо подобно. Ясно е, че ако си нормален, едва ли си бил щастлив от видяното, а ако си бил — няма да го кажеш по телевизора.

Тази истеричка разказа всичко, което е видяла в телефона на Жени. Разказът й бе много патетичен, добави детайли, които ги няма на снимките, започна да прави заключения, да обвинява, използва думички като „морал“, „правда“, „съвест“, „нормално“. Държеше се в типичния за нашите времена стил.

Министърът изгуби ума и дума. Не можа да парира атаките й. Идиотката започна да говори с имена — Петренко, Георги, моето и това на Жени. Намеси семейството й, дори подхвърли версията, че богатият й баща е извратеняк и го прикриваме. Обвини ни, че вместо да хванем престъпника не си вършим работата. Предположи, че получаваме пари, а министерството дарения, за да си затваря очите.

След това интервю, стана ясно, че повече от три години у нас върлува сериен убиец. Управлението бе барикадирано от медии и граждани. Едните искаха да коментираме думите на истеричката, а другите да ни линчуват. Видях и бащата на Макс, той стоеше сред разяреното множество и ме гледаше надменно.

Ситуацията бе извън контрол. В паниката си министърът, ни принуди да арестуваме Минков и Кирилов, без да сме сто процента сигурни, че те са Клюнът. Акцията бе показна. Присъстваха всички медии. Двамата бяха в любимия си бар, спец звеното отцепи района в радиус от две преки. Специално за журналистите бяха обособили нещо като заслон от служебни автомобили точно срещу входа на бара.

Колегите влязоха в него, все едно арестуват Пабло Ескобар. Крещяха, трошаха, всеки който им се изпречваше на пътя се оказваше по очи на земята. Всичко бе снимано не с обикновените камери, които звеното използва, а с екшън камери, заради по-красивата картинка, видях как ги взимаха от бус на една телевизия. След тях влязоха и двама оператори на медии, по-близки до властта.

Когато извеждаха Минков и Кирилов, колегите държаха главите им високо вдигнати, за да може лицата им да се виждат хубаво. Единият беше с пукната вежда, другият със счупен нос. Окървавените снимки се появиха навсякъде в интернет и телевизиите. Докарахме ги в ареста в шоково състояние. Наложи се да идват линейки, за да ги свестяват.

Този път се наложи ние да барикадираме управлението — имаше камионетки на жандармерията, както и на спец звеното. Разпитите започнаха два часа по-късно. В полунощ. Първи бе Кирилов.

Историята, която ни разказа е следната: преди няколко години се разделил с голямата си любов, художничка — абстракционист. Хванал я в гаража, където рисувала с някакъв. Чисто голи, омазани с боя се чукали върху опънато на пода платно. Започнал да пие от мъка. В един момент усетил, че се е превърнал в алкохолик и достигнал до извода, че трябва да промени живота си. Първото, което направил било да се отърве от натоварващата работа в „Убийства“, затова се преместил в „Кражби“. Второто — започнал да посещава срещите на „Анонимни алкохолици“.

Там се запознал с Минков, който станал негов спонсор. От срам пред колегите, не искал проблемът му да се разчуе. Обясни появата на скъпи дрехи и аксесоари с това, че е трябвало промяната да засяга целия му живот, включително и външния вид. Каза, че е пазарувал предимно от магазини за дрехи втора ръка и преоценени стоки. Големият му проблем бил, че въпреки борбата с алкохола, все още не може да забрави бившата си приятелка. Били заедно двайсет години. Нещата съвсем излезли от контрол, когато видял платното „Екстаз“ опънато на една от витрините на „Abstract Center“.

Затова заедно с Минков често минавали покрай мола. Целта му била да се изправи срещу тези чувства и да ги преодолее. Минков потвърди всичко казано от Кирилов. Добави, че в бара са пили само безалкохолна бира. Кръвните проби го доказаха.

На следващия ден, тоест вчера, направихме всички проверки на версията им. Факт е, че Кирилов е част от „Анонимни алкохолици“, факт е, че Минков е негов спонсор. Факт е, че всички дрехи и аксесоари на Кирилов са купени на много ниски цени. За да може да държи живота си под контрол, той не е изхвърлял нито една касова бележка от години. Факт е и историята с бившата му приятелка. Тя не пропусна възможността да се появи по телевизията.

Този гнусен, мръсен, долен, безполезен паразит бе поканил журналистите в дома си. Показа им мацаниците си, свири на пиано и обясни какъв звяр е Кирилов. Не пропусна да обяви, че скоро ще прави изложба. Проверката на записите от видеокамерите на пътната полиция доказа, че нито Кирилов, нито Минков са били в района с личните си автомобили след един и половина. Отгоре на това фаровете на колите им са обикновени, а не ксенонови. Разпитите на близките и съседите потвърдиха това. Минков живее със съпругата си, която затвърди алибито му. Това на Кирилов бе осигурено от видеозаписа на камерата във входа му. Двамата още са в ареста.

Причините да не ги пускаме са две — първо, тълпата и медиите ще ги линчуват. Второ — без да имаме друг заподозрян, отново ще предизвикаме паника.

В края на втория ден, тоест снощи, се появиха две неправителствени организации. Обявиха, че безплатно ще защитават арестантите. Изискаха официално да се срещнат с тях, да ги разпитат за условията, в които ги държим, за това дали е употребено насилие при ареста им. И те имали права.

Аз, Петренко, Жени, Георги и министърът знаем, че те са невинни. Никой друг. Откъде по дяволите се пръкнаха тия идиоти? Опитват се да паразитират? Борят се за човешки права? Питат хора, чиито окървавени лица вече втори ден са абсолютно навсякъде, дали имало насилие при ареста им? Единственото право, което има маниак убил двайсет души по зверски начин е да лежи в затвора. И то не както той иска, а както му бъде наредено. Никакви права, единствено и само задължения. Един час седмично разходка в дупка и небе през решетки. До живот. Това е. Кирилов и Минков няма да ги сполети тази съдба. Направихме всичко възможно, за да си мечтаят за нея.

Не знам как се чувствам, не мога да намеря думи, за да опиша ситуацията. Бесен съм, тъжен съм, изплашен, ядосан, смел, уморен, припрян, активен. Всичко и нищо. Не усещам болката в главата си, но знам, че я има. Клюна взе още две жертви без да го е предполагал. Линчува ги с нашите ръце. Не знам как ще продължим да го издирваме, нито знам какво ще последва.

Петренко изучава трупа на Лоло, засега единственото е, че й липсват всички тъкани около имплантите. Жени в момента спи в леглото ми. След последния път не сме си и помисляли да правим секс. Просто ляга до мен. И двамата ни е страх, затова сигурно заспиваме и се събуждаме заедно. Георги сутринта изглеждаше ужасно, явно беше пил снощи. Най-вероятно и сега го прави. Йосиф просто работи. Много, без да спира. Преглежда видеозаписите, разпитва живущите и работещите в района. Ако обстоятелствата не се бяха стекли по този начин — бившата на Жени, паниката на министъра, разбитият живот на Кирилов и Минков, може би щях да гледам другояче на събитията.

Психопатията на Клюна еволюира, вече не му е достатъчно само ние да знаем за него. Иска целият свят да научи какви ги върши. Славата е нож с две остриета. Ако продължава в същия дух, много бързо ще изгуби контрол над ситуацията. Не ми се мисли какво ще стане, ако се появи нов труп сега, докато Кирилов и Минков са в ареста. Тогава целият ни труд ще се превърне в епичен, вселенски провал. И то не защото не си вършим работата, а защото някаква пикла си мисли, че е така. Всичко, което сме постигнали до този момент ще бъде изгубено. Тази мисъл ме плаши. Струва ми се, че животът ми ще се обезсмисли, ако не го хвана лично аз. Боли ме, всичко ме боли. Тялото, душата, умът ми. Най-страшните ми фантазии бледнеят пред реалността.