Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Вулгарна проза
- Епистоларен роман
- Кървав хорър
- Полицейско криминале
- Психологически хорър
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- @От автора
- @Публикувано първо в Читанка
- Въобразена (условна) реалност
- Вътрешен конфликт
- Контракултура
- Линеен сюжет с отклонения
- Четиво само за възрастни
- Оценка
- 4,9 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Bartholomew Kuzmov (2020 г.)
Издание:
Автор: Вартоломей Кузмов
Заглавие: Мило Дневниче
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12207
История
- — Добавяне
12.03
Новите трупове на Клюна започват да говорят. След ексхумацията на пушача и Макс Петренко е убеден, че престъпникът използва хората за медицински експерименти.
Пушачът получи прякор „Локомотивчо“. Въпреки липсващите дробове, сърце и мозък, по вътрешните органи може ясно да се определи тежката му никотинова зависимост. Пушил е минимум две кутии цигари на ден. В полуразложено състояние следите личат още повече. Тялото гние по-бързо отколкото те се разлагат. Цялата трахея е покрита с дебел слой черна, гнусна лепкава маса. Зъбите също са в окаяно състояние, както и остатъците от кръвоносните съдове. Освен гореописаните органи, липсваха и част от кожата на венците и мекото небце.
Що се отнася до Хълк, липсват черния дроб, бъбреците, части от кожата и мускулатурата. В доклада по делото пише, че е излязъл от фитнеса и след това повече никой не го е видял. Петренко смята, че Клюнът е издебнал момчето след тренировка и го е убил максимално бързо. Целта е била да вземе нужните органи и части, докато организмът все още е бил възбуден след залата. Затова не си е играл да го трепанира, упоява и така нататък.
Пушачът е бил сполетян от същата съдба, защото вече до такава степен се е бил изпушил, че не е имало смисъл да бъде държан дълго време.
Идентификацията на тялото, което намерихме в металургичния комбинат също приключи. Човекът е бил държавен служител в канцеларията по агротехника. Когато се обадих на съпругата му, за да го проуча, жената започна да плаче по телефона. Само като чу името му. Обясних й, че случаят с изчезването на мъжа й е предаден на моя отдел и съм длъжен да й задам няколко въпроса.
Не й казах, че сме го открили. Тогава тя ще поиска да го погребе. Петренко ще се ядоса, защото няма да може да прави среднощните си изследвания. Още повече от него са останали само кокали, те няма да се развалят. От думите й разбрах, че човекът е бил най-обикновен. Абсолютно нищо интересно. Дори по празници не си позволявал нищо повече от чаша вино.
Петренко предполага, че Скелетон, така го нарече, е бил първата жертва. Един вид еталон. Това се доказвало и от грубите следи по костите. Месото е било отделяно изключително нескопосано. Сякаш е рязано със сатър или тъп нож. Сравни костите с остатъци от транжирано прасе. Подобни разрези, направени при Локомотивчо и Хълк са изключително правилни. И тук си личи еволюцията на Клюна.
Георги не е съгласен с Петренко. Прекалено студен му се вижда такъв подход. Той дебело подчерта, никой от нас не е имал случай, в който хора са били убивани заради толкова хладнокръвна цел. Винаги е имало някакъв емоционален момент. Жажда за надмощие, сексуално желание, комплекси. Дори Ветеринарят, който всъщност е изключително умен, хитър и пресметлив човек, е бил обзет от чувства докато е убивал. Статистиката подсказва, че и в Клюна би трябвало да има нещо такова. Наличието на два вида трупове — едни, които са били отглеждани с месеци и други — убивани на място, също потвърждава това. Към едните е имал отношение. Другите просто е убивал. Няма логика да е иначе.
Петренко му обясни, че логиката е повече от проста. Например един от „бързите“ трупове — генерал на 65 години, с прякор „Звездата“ е водил изключително сит начин на живот. Бил е дебел, мазен, возил се е в служебна лимузина, ял е разнообразна и качествена храна. Пил е алкохол на същия принцип, пушил е пури. Това са условия, които Клюнът едва ли има възможност да пресъздаде. Затова е подбрал жертва, която пасва на нуждите му, убил я е веднага и взел каквото иска.
Георги парира с Дженифър. Според самия Петренко тя е била на диета и е тренирала здраво, докато е била заключена. Диетата й, обаче се е състояла от пиле, зеленчуци и вода. Мисля, че това е къде, къде по-достъпно от „Маркиз дьо Лафайет“. Що се отнася до тренировките, тя само е клякала. За това не са нужни специални уреди.
Според Жени и двамата са прави. Нейната версия е, че Клюнът се старае да подхожда максимално ефективно към жертвите си. Взима си това, от което има нужда, а останалото изхвърля. Проявява студен прагматизъм. От друга страна начинът, по който ги оставя говори, че не е безразличен към съдбата им. Избегна да използва думичката „емпатия“, но това имаше предвид. Бавните аранжира, защото прекарва повече време с тях. Привързвал се е. Бързите просто изхвърля, но също както и бавните, на места където са се случили трагедии. Тоест им отдава дължимото, нищо че ги ползва за малко. Маските също са част от това чувство. Според нея ги слага, за да пазят труповете. Не пропусна да уточни, че следите по тялото на Мълнията говорят за съвсем други неща.
Засега никой от тях не може да каже със сигурност какво се случва с липсващите части от телата. Петренко твърди, че преди би заложил със сто процента сигурност на това, че ги изяжда. Трупът на Мълнията го е разколебал. Имал подобен случай, но убийците въобще не били канибали.
Ставаше дума за делото на Тапицерите. Бях чувал за него, но не знаех подробности. Двамата били прекрасно семейство, той — главен счетоводител в логистична фирма. Тя — редактор в издателство. Общото им семейно хоби било да събират антиквариат. Взимали всичко, което им хващало окото — от табакери до холни гарнитури. Особено много харесвали кожени изделия.
Тапицерите толкова си обичали хобито, че решили да изработват собствени артикули. За целта започнали да избиват хора и да правят най-различни неща от телата им. Лампи, чиито основи били направени от човешки кости, а абажурите от кожи. Петренко уточни, че са били осем на брой. Две настолни и шест аплика. Мъжът си имал кожена табакера, а жената — кожен калъф за очила. Особено се гордеели с приборите за хранене. Мъжът цяла година е правил комплект за дванайсет души. На гостите казвали, че са от слонова кост. Изключително добра работа, според Петренко.
Имали са четиристайна вила и са успели да я обзаведат цялата по този начин. Тапицерията на мебелите била кожена, щорите били кожени, дори мехът за камината бил самоделен. Жената обичала по-деликатното ръкоделие. Имала си портмоне за дребни от човешко сърце. Кутията за скъпоценности също била облицовала с кожа.
Трийсет и три жертви общо. Обикновено намирали труповете с липсващи чаркове, както в нашия случай. Там, обаче липсвали цели крака, кости, понякога намирали само глави.
Петренко разказа, че преди ареста е бил на вилата и се възхищавал от прекрасния интериор. Мястото било много изискано. Обзаведено в стила на английските клубове за лордове и едри индустриалци. Масивно тъмно дърво, тежки кожени мебели. Атмосферата била пропита с дъх на малц и скъп тютюн. Това, което издало семейството било, че пазарували лакове и всякаква химия за обработка на кожа и дърво в промишлени количества. При условие че дума не обелили пред полицията за подобно хоби. Кой счетоводител се нуждае от толкова много лак просто така?
Когато били разкрити, реагирали по различен начин. Мъжът с най-голямо удоволствие и любезност описвал и показвал всичко, което е измайсторил. Разкривал технологията, начина на изработка. Давал съвети от типа какъв лак, от коя марка за какви цели подхожда. Жената пък изпадала в истерия всеки път, когато някой от полицията докосва вещите. Дори припаднала, когато я докарали за следствен експеримент да опише как точно е вадила сърцето за портмонето си и видяла половината къща празна.
Преди да хванат Тапицерите, хората в екипа на Петренко, както и той самият били сигурни, че става дума за канибали. По всичко личало, че са такива. Арестуваните, обаче с пяна на уста доказвали, че никога не са яли човешко месо. Мъжът разказал, как давал на съседските кучета фирата от производството. За да проверят колегите отишли при съседите и разкопали половината двор. Успели да изровят двеста и трийсет килограма човешки кости, които кучетата били заровили навсякъде. Петренко е убеден, че е имало още, но откритите били достатъчни, за да повярват на Тапицерите. Съседите, когато разбрали какво се случва, веднага пуснали къщата за продан. Още никой не я е купил.
За мен има логика в думите и на Петренко, и на Георги и на Жени. Аз още не съм убеден какво точно прави с изрязаните парчета. Мисля, че експериментира с тях по някакъв начин. Струва ми се малко вероятно да ги яде. Със сто процента сигурност ще разберем чак когато го хванем.
Днес обядвахме с Жени. Според нея Гаргантюа е изсмукал негативната ми енергия и затова сега се чувствам по-добре. Възможно е да е така, липсва ми това коте. Мисля скоро пак да отида при Камелия, за да го видя. А покрай това ще си поиграя и с нея.
Жени ми обясни защо са били толкова притеснени в деня, когато открихме Мълнията. Първо заради моето здравословно състояние, второ заради самия труп. Когато започнал да го оглежда подробно, дори Петренко загубил ума и дума. Били са шокирани от припряността и жестокостта, които е оставил Клюнът върху него. Най-вероятно е използвал метална тръба, за да чупи кокалите и да извива вкочаненото тяло.
Отбелязвал е местата, където да вкара кабелите с маркер. Най-страшна била методичността, с която е правил всичко това. Бил е наясно, че няма много време, затова първо е пресметнал всичко, след което е започнал да забива кабелите. След това се е убедил, че крайниците са достатъчно стабилни при движение. После е облякъл дрехите върху трупа.
Кабелите служат като стави и опорни елементи. На лакътя на дясната ръка има две дупки повече. От там е започнал. Счупил е ръката и я е раздвижил. След това е сложил кабела и пак е започнал да движи ръката. Искал е да знае какво натоварване издържа конструкцията.
Всичко това ги навело на мисълта, че Клюнът винаги действа така. Обикновено не личи толкова, защото обработва труповете, докато са още подвижни. До версията, че изпитва уважение и емпатия към жертвите си, може да се постави още една. От гореописаното може да се заключи, че целта му е да ги иронизира. Да се подиграе с начина им на живот или в смъртта да им покаже как е трябвало да живеят.
Аз все още нямам мнение. Всъщност зарязах всички изводи и предположения, свързани с действията му. Все повече се убеждавам, че това е грешна методология в търсенето на тоя изрод. Мисля, че шансът да го хванем, е, ако е допуснал някаква техническа грешка. Или като Тапицерите се е появявал многократно на едно и също място, свързано с убийствата. Или го е снимала някоя камера, или нещо друго. Да се опитваме да му влезем под кожата, особено сега, след тези девет нови тотално различни трупа е безсмислено.
Въпреки това се хващам, че се опитвам да разгадая мислите и желанията му. Дали го правя по инерция или наистина искам да знам какво го движи? Не мога да преценя. Не желая да допускам Клюна близо до себе си. Имам чувството, че някак си е усетил моето негодувание от това, че не ни отчита. Ето че го направи. Реши да си поиграе с нас. Това му е грешката. Възможно е през цялото време да си мисли, че ни води за носа. Може да аранжира труповете по този начин, за да ни покаже колко е велик. Като се имат предвид усилията, които е положил за Мълнията… И мястото, където го бе оставил.
Делото на Ветеринаря е засекретено. Само вътрешен човек може да знае за масовите гробове до Подпланинското езеро. От друга страна там всяка година се давят хора. Скоро би трябвало да дойдат резултатите от проверката по полицейските складове. Петренко пусна тревата от джойнта на Боб на експертиза и ще сравни резултатите с арестуваните количества. Ако тук нещата съвпаднат, то версията за вътрешен човек може да се потвърди. Колкото и да се опитвам, не мога спра да разсъждавам за мислите на Клюна. Явно е по-силно от мен.