Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (31)

31.03

Месо номер шест. Вещицата Гримхилде. Едно от най-противоречивите меса, които съм изследвал. Достави ми огромно удоволствие да отърва света от него. Отвратих се, когато го ядох. Гримхилде бе наистина проклета баба. Тормозеше всички наоколо и по този начин я открих.

Ти не си спомни, когато й видя снимките, но сте се срещали веднъж по време на случая на избодените очи. В него откривахте между осем и десетгодишни момченца с избодени очи в различни мазета. Убиецът се оказа от съседния град. Така и не даде логично обяснение на желанието си. Просто се качваше в колата, изминаваше осемдесет километра и си набелязваше жертва. Успяваше да издебне момченцето само да влезе в някой вход. Хващаше го, водеше в мазето и му вадеше очите с шило. От тринайсет жертви, четири останаха живи. Само едно от децата успя да си върне частично зрението. Този не успя да обясни защо прави тези неща. Тогава за пореден път се убедих, че постъпвам правилно, като не ти се показвам. Ти имаш по-голям дар слово. Със сигурност би могъл да опишеш присъствието ми по-добре от този кретен.

Гримхилде живееше в блока на една от жертвите и бе обяснила на колегите ти, че убиецът е нейният съсед — по професия заварчик. Нямаше как да не проучиш заподозрения, още повече при такива показания. Бабата описа едва ли не адско изчадие — била го видяла да гледа детско порно, докато простирала прането, постоянно го забелязвала как подарява бонбони на децата от блока. Чувала едва ли не всеки ден женски викове от апартамента му.

Проверката показа, че човекът си има съпруга, която много крещи по време на секс, детско порно не се откри, а причината да обича толкова децата е трагична. Заварчикът беше стерилен и много искаше да има потомство. Докато се занимаваше с него още две деца изгубиха очите си.

Кварталният полицай ви предупреди, че жената е много, ама много злобна. Постоянно пускала жалби срещу съседите. Редовно викала полицията да гони децата от детската площадка, защото шумът й пречел. Оставяла бележки в пощенските кутии на близките блокове със заплахи и обвинения в какво ли не. Тази беше толкова зла, че дори бе написала жалба, че не сте хванали правилния човек. Вие вече имахте самопризнанията на извършителя и не й обърнахте внимание. Въобще не й пукаше за пострадалите деца, искаше просто да разкара съседа.

Идеята да я включа в своите опити, бе продиктувана от едно наблюдение. Забелязал съм, че хората изтъкани от злоба и ненавист са изключително сухи, слаби, с изпъкнали очи и неприятно излъчване. Точно „излъчване“ е думичката, външният им вид може да е съвсем приличен. Гримхилде бе такава, но изглеждаше доста неприятно.

Исках да разбера по какъв начин неприязънта към всичко се отразява на вкуса на месото. Тази баба бе идеалният кандидат. Не ми беше много трудно да я хвана. Отидох до дома й, позвъних на вратата, когато отвори, показах значката ти. После й обясних, че идвам за да взема показания срещу нейния съсед. Щастието й бе неописуемо. Прие ме като скъп гост. Извади празничните чашки за кафе от витрината в хола, почерпи ме с някакви сладки. Докато слагаше кафето в джезвето я бутнах на земята, тя падна, удари си главата в печката и умря.

Това бе един от малкото моменти, в които усетих удоволствие от смъртта на месо. Обикновено не се впечатлявам от подобни неща. Този път, обаче ми беше приятно. Представих си какво ще си помислят съседите й. По-културните и притеснителите ще подминат деликатно новината, а по-циничните ще се зарадват. Едно е сигурно — на всички ще им олекне.

За щастие бабата не остави много кръв след себе си. Почистих всичко бързо, след което огледах дома й. Избрах си някои неща, които сметнах за полезни. Например плата за гоблени, който видяхте на главата на Боб Марли. После я свалих пред блока и бързо я хвърлих в багажника. В онзи ден ти беше много уморен и си легна в осем вечерта. Мисля, че преди това покриваше физически нормативи. Няма значение, в десет вечерта вече бе тъмно, а улиците — празни. Никой не ме видя.

Закарах Гримхилде в кочината и започнах да обработвам месото й. Тук срещнах първия парадокс — бабата беше здрава, нямаше следи от каквито и да е болести. Естествено, годините си казваха думата, все пак наближаваше седемдесет. Месото не бе първа свежест. Още при транжирането забелязах, че е изключително гнусно. Миришеше на мърша, беше по-меко и някак си разкашкано. Трудно ми е да опиша състоянието му с думи. В този момент направих извода, че мръсният ум, води до мръсно месо. Въпреки отвратителния външен вид и мирис, реших да довърша започнатото.

Отрязах малко от сърцето, то бе най-разкашканата част. И досега не съм виждал толкова запуснат орган, който да работи безотказно. След това взех част от мозъка. Исках да опитам черния и единия бял дроб, но се отказах. Положението и без това беше очевидно. Изрязах, естествено и част от бедрото. Там мускулатурата на Гримхилде бе най-здрава. Изненадах се, че се наложи по-продължителна термична обработка на месото. То просто не се пържеше. Поредното алогично нещо, все пак бе по-тънко от нормално месо, би трябвало и по-бързо да се готви.

Вкусът му бе очакваният и въпреки дългата подготовка, така и не успя да стегне. Топеше се в устата, но по неприятен, слузест начин. Дори бедрения мускул усещах като едва сварена риба с дъх на много, много старо, мършаво говеждо. Единствената причина да не съжалявам, че го използвах за опит бе заключението ми. То е, че хората с неприятен характер и душа, имат съответстващо месо.

В този смисъл, чудя се какъв би бил вкусът на нашето с теб месо, Кука. Външните признаци предполагат, че най-вероятно прилича на свинското. Това, което наистина му е придало специфичен вкус е моето присъствие. Наистина ми е интересно. Бих жертвал част от мускула на бедрото ни, за да разбера. После ще говорим за това.

Виждаш ли през какво ми се налага да минавам, за да постигна нужния резултат? А на теб не ти пука какво правя с месото. Обидна е твоята незаинтересованост. Със същия успех мога да кажа, че не е важно какво ще направиш с някой убиец, когато го хванеш. Дали ще го изпратиш на смърт, или ще го държиш да гние до края на живота си. Надявам се, че този пример ще ти даде храна за размисъл. До голяма степен от техническа гледна точка, наистина няма кой знае какво значение. Но пък си спомни как са хванати Тапицерите? Показваш непрофесионализъм с това си твърдение.

И въобще — не мога да разбера кое от нещата, които правя, е лошо? Защо да е лошо да си избера конкретен екземпляр и да го проуча? Целите ми са строго научни и изследователски. Заради чистотата на експеримента съм изработил методиката си. Моите данни е невъзможно да бъдат получени по друг начин. Не забравяй, че това което правя, е естествената еволюция в изследването на човешката анатомия.

Първо хората са изследвали външния си вид, после са преминали към вътрешните органи. В Средновековието и Ренесанса, учените, които са описвали сърцето, червата и дробовете например са били подложени на гонения. Самият Леонардо Да Винчи е ексхумирал трупове и скицирал вътрешностите им. А опитите с електричество и въобще цялата медицина на индустриалната епоха? А евгениката и последвалите зверства на Третия райх? Вековната гавра със съзнанието и психиката през XX век, която продължава и до днес? А следвоенните наркотични експерименти?

В новото хилядолетие е нужен изцяло преосмислен подход към човешкото месо. Аз просто давам възможна посока за изследване. Защо смяташ, че съм изрод, при условие че хората правят абсолютно същото с животните? Дори нямам предвид научните опити, а баналното убийство с цел естетическа или психологическа наслада. Излиза, че може да се дебне и убива диво животно, но подобен подход спрямо човек е недопустим?

С какво човешкото месо се различава от животинското? С това, че има съзнание, характер, а животните нямат? Сигурно ли е това? Или само заради силно развитото общество, човекът има право да се различава от животните? Мравките също имат прекрасно организиран социум, а вие ги мачкате, без дори да обръщате внимание на това.

Кука, усещаш ли, че единствената причина, заради която толкова се шокирате от смъртта на себеподобните си е вашият егоцентризъм и собствен страх от нея? Знаете, че и вашият ред ще дойде. Мислите си, че сте специални, а всъщност сте примати с добре развит мозък. Съзнанието ви е тотално прогнило, а в деветдесет и девет процента от случаите негодно. Дължите целия еволюционен, технически и творчески напредък на един процент от представителите на вида. Всички останали си приписвате този успех. Смятате се за висши същества, а всъщност сте прости парчета месо, които си търсят елементарни забавления. Обожавате да ядете, серете и чукате. С какво вие сте по-добри от две глутници вълци, които се опитват да поделят една гора? Само с оръжията си. Дори и те са плод на единия процент наистина просветени и напредничави хора. Точно заради това в момента масово деградирате и се затваряте в себе си. В своите материални амбиции, ценности и въжделения.

Допреди сто години жените мечтаеха да летят наравно с мъжете в небето, да оперират наравно с тях човешки тела. Какво стана, когато получиха тази възможност? Колко от тях се възползват от нея? Колко от тях просто си слагат силикон в гърдите? Кога човекът гледаше към космоса и искаше да го покори? Кога реши, че е по-лесно да го нарисува и разглежда от дивана в хола на каменната си кутийка? И после смятате живота си за ценен? Ако направим скала на ефективността и значението за социума на всеки отделен индивид, а после по нея пречистим човечеството, планетата ще се обезлюди.

Кука, имам абсолютно всички права да извършвам дейността си. Твоето самовглъбено съзнание просто не може да се отвори за резултатите от нея. Мислиш само за главоболието и нагона си. А месото ти? То не е само твое.

Просто искам да оцениш моята дейност подобаващо. Нейният извор са най-чистите, светли и далновидни подбуди. Нямам за цел да задоволявам свои кръвожадни щения, нито изкривено понятие за естетика. Искам да дам на месото още повече знания за самото него.

Разбирам, че след като прочетеш тези редове ще се убедиш в лудостта ми. Въпреки това се опитай да отвориш съзнанието си, погледни през моите очи на страничен, доброжелателен наблюдател. Потърси смисъла в съществуването на повечето неща около себе си. Тогава ще разбереш, че целта на съвременния социум не е да се развива. Той не иска да се усъвършенства и да расте. Той просто иска да се самозадоволява. Подчинен е на своите най-първични инстинкти и не изпитва нуждите на откривателя, изследователя и завоевателя ако щеш. Прикован е на тази планета и дори не я познава, както би трябвало за няколко хиляди години осъзнато присъствие на нея.

Сигурно си мислиш, че презирам човечеството. Не е така, обичам го, все пак то е в центъра на изследванията ми. Боли ме неговото положение. Боли ме, че е впрегнало огромния си потенциал в цивилизационен онанизъм. Колосалната му енергия отива на халос, за да могат да се поддържат животинските му инстинкти. Ясно е, че и те трябва да бъдат задоволени. Обаче моментът, в който това се случваше безопасно отдавна отмина, сега се преекспонират и издигат в култ. Толкова много се говори за тях, че се забелязва процес на притъпяването им. Резултатът е, че човечеството се превръща в маса живи организми, самоцелно задоволяващи нужди, които вече не усещат.

Аз искам да го съживя, да му дам нов тласък, ново възприятие, себеусещане. Дано успея да го направя. Не искам да получа благодарности за това. Искам то да се раздвижи.